Лихвите по депозитите ще продължат да падат и догодина, категоричен бе пред Дарик председателят на Асоциацията на банките у нас Левон Хампарцумян. Той определи решението на парламента за плавно намаление на данък „лихва" от догодина с по две на сто до пълното му изчезване през 2017 г. като „глупав данък с глупав край".
Според анализатора от „Моите пари" Десислава Николова намаляването на данъка върху лихвите по срочните депозити с две на сто догодина и гласуването на скала за плавното му премахване няма да промени поведението на потребителите. Повечето от тях ще избират спестовните продукти според офертите на банките. Вероятно ще се запази интересът и към спестовните влогове, които са извън обхвата на данъчното облагане върху доходността.
Въвеждането на данъка върху лихвите по срочните депозити беше грешка, която повлия и на поведението на потребителите, и на инвестиционната среда, смятат експертите. Един от ефектите е пренасочването на интереса към спестовните сметки, коментира Десислава Николова.
„Има спестовни сметки, които са с по-високи лихви от срочните депозити и обратно – има срочни депозити, които са с по-високи лихви от спестовните сметки. А при спестовните сметки за разлика от срочните депозити се забелязва една закономерност и тя е че колкото е по-висока лихвата, която банката дава, толкова е по-голяма вероятността тя да ограничава действията със суми по тази сметка. Клиентът задължително трябва да довнася или не трябва да тегли максимална сума от сметката месечно. Това е значително ограничение. Тоест човек може да го прави, но в този случай просто няма да получи тази висока лихва, която банката му предоставя, докато при срочните депозити просто човек знае, че замразява за един определен период от време, в който няма да може да разполага с парите си", коментира тя.
Ако вземем за пример един срочен депозит от 1000 лева с лихва от 4 на сто, т.е. 40 лева. Ако падежът му изтича през декември, данъкът ще е десет на сто – т.е. 4 лева. Ако падежът му обаче изтича през януари, вече ще важи новият данък – от осем на сто, и потребителят ще плати 3,2 лева. „Спрямо банковата система този данък беше неутрален, той всъщност даде даде повече политически проблем на тези, които го въведоха, отколкото да донесе някакви икономически изгоди за финансовото министерство. Така че глупав данък с глупав край", каза банкерът Левон Хампарцумян.
Той е категоричен, че лихвите и по кредитите, и по депозитите ще продължат да падат поне догодина. Разбира се, някъде в бъдещето, ако се зададе по-голяма инфлация в световен мащаб, ще видим нарастване на основната лихва, което ще доведе като последствие евентуално нарастване на лихвите по кредити и депозити тук. Но засега тази тенденция е теоретична възможност, която не виждаме, коментира Хампарцумян.
