Соня Спасова, 30.09.2012, в.Труд
Константин Вълков, програмен директор на Дарик радио:
Г-н Вълков, наближава 20-ата годишнина на Дарик радио, като в последните шест години от тях вие сте негов програмен директор. Кое е най-важното за медията според вас?
„Дарик” е единствената влиятелна медия за тези 20 години, която не е сменила собственика си. И е 100% българска. Това, в което вярвахме преди 20 години - че радиото като медия няма да престане да бъде интересна, е факт и днес.
По какво слушателите ви ще разберат за кръглата годишнина?
Рожденият ден на „Дарик” ще бъде на 21 януари 2013-а, но промените в програмната ни схема влизат в сила още от понеделник, 1 октомври. Идеята ни е през целия ден в програмата на радиото да присъстват интересни, шарени, шантави, забавни и сериозни откъси от изминалите години, които да напомнят по нетрадиционен начин на слушателите какво се е случило. Ще припомним гостуванията на различни политици и други известни личности в нашето студио. Акцентът обаче няма да е върху всички онези неща, които помним. По-скоро искаме да им припомним други, малко позабравени, но също толкова важни събития от нашето минало. Без програмата ни да се превръща в урок по история. По-скоро искаме да разчувстваме слушателите.
Замисляте ли и нови предавания?
Да, рубриката „Междуредие” с Йовка Йовчева, която досега се излъчваше като част от сутрешната програма, вече става самостоятелно предаване. То тръгва от 1 октомври и ще се излъчва три пъти в седмицата - в понеделник, вторник и сряда от 13 до 14 ч. Така увеличаваме актуалната политическа част в нашата програма.
Промените, които ще се случат с „Дарик радио”, само програмата ли ще засегнат?
Не. Вече една година експериментираме върху това да направим така, че радиото да присъства в мобилните телефони на хората. Забавихме се малко, защото смятаме, че присъствието на едно радио в интернет не трябва да бъде самоцелно. Има безброй станции в света, които излъчват безброй аудиоканали. В крайна сметка на 1 ноември или 1 декември влизаме в мобилните телефони с едно изключително модерно приложение - да не кажа, че е едно от най-модерните в света. Освен че то ще позволи да се слуша програмата на „Дарик” по цял свят с много добро качество и безплатно, но ще има и втори канал, който ще се казва Дарик радио 2 или Дарик 2. По този канал ще се излъчват на живо събития, които се припокриват в момента с друго. Да речем - най-лесният пример е с два мача, които вървят по едно и също време.
Ще може ли да гледаме и видео?
Не, ще има само звук. Ние продължаваме да вярваме повече в радиото.
Но имате лиценз за излъчване и на „Дарик” телевизия...
Да, това е така. Паралелно с работата ни по приложението за мобилни телефони планираме да осъвременим и видеоизлъчването от нашето студио, което е стъпка към тв излъчване.
По традиция от години в „Дарик” на рождения му ден журналистите отстъпват мястото си като водещи и новинари на политиците. Кога репортерите обаче се е налагало да вършат тяхната работа?
О, това се случва много често според мен.
Защо има толкова малко „говорещи” радиа? Да не би на хората да им омръзна да слушат информация и интервюта?
Според мен първата и основна причина за това явление е, че създаването на такова „говорещо” радио, а и не само радио, но и на телевизия, е безумно скъпо начинание. Освен това не е много лесно да се направи. Защото попадаш в силен водовъртеж от работа, която иначе може да се избегне, като се направи музикална станция. И тук говоря дори за най-обикновените отношения в един екип - планиране, срещи... Но аз все си мисля, че мисията на радиото е да бъде говорещо, а задачата на преносимото устройство като айпод или MP3-плеър е да пуска песнички. Радиото или е говорещо, или не е нищо друго.
Много от гласовете ви станаха телевизионни лица - Ники Кънчев, Драго Симеонов... Няма ли опасност радиото да се обезкърви?
Истината е, че радиото като медия никога не може да постигне популярността на телевизията. И за началниците, в което и да радио по цял свят няма нищо по-хубаво от това хората в неговата медия да станат и тв лица. Така след това радиото ще стане още по-популярно. А и аудиторията ще види кой всъщност им говори...
Да чакаме ли друг радиоглас от „Дарик” да изскочи от телевизора?
Засега не, но нищо чудно утре и това да стане (смее се).
През ноември са изборите в САЩ и вие ще ги отразявате на място. Кое ви запали по тази идея?
Преди известно време случайно попаднах на американска телевизия, която излъчваше буквално по 24 часа предизборната кампания в САЩ. Проверих рейтингите и се оказаха феноменално високи. Загриза ме някакво професионално любопитство. Как е възможно толкова много хора от една развита страна да се интересуват от едно и също нещо, и то повече от два месеца преди изборите?! Кандидатствах по една програма, която позволява на журналисти от цял свят да отразяват изборите в Щатите. Интересното е, че имах възможността да попадна в т.нар. „колебаещи” се щати, където тече най-голямата битка 2-3 седмици преди изборите и се очаква да бъде най-интересно. Надявам се в края на този месец да замина в САЩ. Подготвям и специален уебсайт, ще правя и директни включвания по „Дарик”. Ще се опитам да представям информацията в сайта и по радиото от по-различен ъгъл - как се прави предизборна кампания, когато се издъниш - кой го усеща, как гафовете влияят на крайния резултат... Ще се опитам и да отговоря на въпроса дали е важно как изглеждат политиците, които печелят избори, както и дали четат от аутокю (надписи, които излизат на камерата, когато ги снимат по телевизията - б.р.)...
Но доколкото знам, при предишните избори Обама беше заложил много на кампанията си в интернет и социалните мрежи. Трябва ли и българските политици да обърнат повече внимание на общуването си с избирателите във Facebook?
Мисля, че схващането, че Обама победи благодарение на кампанията си във Facebook и Twitter, беше наложено именно благодарение на тези канали. Истината е, че тогава, а и сега, неговият екип беше приложил най-старата възможна кампания - чукане от врата на врата и лични разговори с избирателите. Това е единственото, което работи. Защото тези, които се влияят от интернет посланията, отдавна са решили за кого ще гласуват. И това не може да наклони везните в България. По-скоро си мисля, че влагането на пари във Facebook по тази причина е абсолютно излишно!
Пътували сте на много места по света. Коя е най-впечатляващата ви среща?
Срещал съм се с много чужденци в рамките на моя проект „Иноваторите”. И когато се срещаш с такива хора, виждаш блясъка в очите им. Такива хора, когато се събудят, изпитват любопитство към света, искат да създадат нов проект, да бъдат усмихнати, да рискуват... Аз лично се вдъхновявам изключително при срещите си с възрастни хора, които обаче не са мрънкащи пенсионери, а са запазили своето желание за живот и са много активни. И в този смисъл срещата, която най-много ме е впечатлила досега, беше с Христо Явашев (български художник и авангардист, роден е през 1935 г. - б.р.) в Ню Йорк. Той е активен, независимо че е на възраст, в която повечето българи мислят за пенсия.
От пътуванията си до Афганистан направихте и фотоизложба. Ще влизате ли пак в ролята на фотограф?
Да си призная аз съм най-големият аматьор фотограф сред тези, които са правили изложби. Снимал съм с фотоапарат, но ако поискате да покажа функции на даден апарат, няма да мога. Просто снимам. Следващото, което съм предвидил, е свързано с американските избори. Имам и идея за по-лична изложба - подготвил съм 30-ина кадъра, избрани с помощта на Михаил Заимов. Темата е „Плажът” и представя моменти от плажове по цял свят, където съм бил. Не просто море и пясък, а истински уют... Последната ми страст обаче е т.нар. движение на две колела - в моя случай - мотор. Да караш мотор е близко до това да пътуваш в самолет - тогава се изключваш от всичко наоколо, мозъкът ти се изчиства и мислиш за нещата, които наистина имат значение.
А в коя зона паркирате?
Затварям си очите и тези, които глобяват - също (смее се). Бях чул, че имало някаква регулация, която гарантирала на 100 паркоместа за коли по едно за мотори и даже попитах зам.-кмета на транспорта в София Любомир Христов, но той каза, че няма такова условие. Така че паркирам на всички възможни площи, където никой не може да ми го вземе. И не ми влияят нито „зелената”, нито „синята зона”, нито пък цената на бензина. Дано и зимата да е мека...
