20 години Дарик радио

Радосвет Радев: „Дарик” тръгна с 350 000 долара, сега струва колкото човешки живот

19 януари 2013 18:12

Паола Хюсеин, 19.01.2013, в. 24 часа

На 21 януари Дарик радио става на 20 години. Радев го създава през 1993 г. и е негов собственик и изпълнителен директор.

Колко струва Дарик радио, г-н Радев?

Един човешки живот. Като сметнеш и това, че някой път сме работили по 24 часа на денонощие, а това са 3 работни дни, ще се окаже, че не 20, а 25 години човешки животи. Сега въртим по радиото един клип, в който преди 20 години с треперещ глас казвам: „Това е една моя мечта, която може да се слуша”. Тя обаче се случи, защото имаше с кого. Стотици хора минаха за тия 20 години, за да е „Дарик” това, което е сега. Всички знаят какво беше през януари 1997 г. В края на месеца се изплащаха заплатите. Радиото няма една стотинка, левът е станал 3000 за един долар, заплатите са 10-15 долара. Говорих поотделно с всеки от шефовете на програмата и рекламата на регионалните офиси, които имаха задача да направят рекламни договори на бартер за храни. На 25-о число хората си получиха заплатите, защото бяха лесни за плащане - по 10 долара, но всеки всъщност получи торба с храни - захар, брашно, кокошка, кори. Всичко това пристигна организирано. Тогава може би съм бил с най-големия страх, че радиото фалира, но съм бил най-щастливият човек заради случилата се пред очите ми взаимопомощ.

Защо е нервно да се прави радио?

Нервно е, защото радиото е най-коварната медия. Завиждам понякога на вас, колегите вестникари, които имате една-две планьорки и в 18.00 ч. продукцията е приключена. Тук нямаш минута, в която да е приключила продукцията. Ти си на конвейера на света и на живота, той върви ужасяващо. Дори колегите в телевизията могат да пуснат един турски сериал, през който да си вземат въздух. Най-масовата представа за радиото е един футболен мач. Но той свършва за 90 минути. А светът в момента е един футболен мач, който няма край. Това е радиото.

У нас имаше няколко нелоши опита да се направят частни информационни радиа. Накрая остана само „Дарик”. Защо?

Още когато получихме лиценза през 1992 г. - шест месеца преди да тръгне радиото, бяхме заявили, че правим информационно радио. Аз и екипът - част от мои колеги от държавното радио, не можехме да направим друго. И да искахме, щяхме да направим лошо музикално радио примерно. Просто защото с изключение на Ники Кънчев, който имаше експертиза за онова време, друг не разбираше. Даже първите 4-5 години имахме много рецидиви в трайните несполуки да направим добри музикални предавания. Защо нашето остана, а другите - не, нямам представа. Има един момент особено в ранния български капитализъм, тука цитирам Андрей Райчев, който казва, че сме били във фазата на самозванския капитализъм. Някой се събужда, казва: аз съм банкер, и никой не му казва: абе ти не ставаш за такъв. Ние горе-долу така се заявихме като информационно новинарско радио. С времето обаче това самозванство започна да се пълни със съдържание и по обратен път вече генераторите на новини сами се обаждат - стана това и това. Няма да крия, че съм следил с притеснение появата на всички конкурентни форми през годините. Някъде между седмица и месец не съм слушал „Дарик”, а тях. После разбирах, че провалът е предизвестен.

Защо има толкова много почти идентични, основно музикални радиа, кризата ли е виновна?

Кризата по-скоро е катализатор на процеса, не е основата му. Различни правителства - няма един виновник, направиха нещо нечувано. В България не спряха да се дават лицензи за радиостанции. Беше и сладък бизнес, и сив. В някои скандинавски столици има по 8 станции, в София са 40. Един ден административната лековатост, с която се раздават лицензи, ще бъде изправена от логиката на пазара. Защото в момента има 40 честоти, но те отдавна не са 40 отделни радиостанции. Те са с идентичен собственик - по 3, по 5, по 6, и на практика пазарът вече изправя това изкривяване.

„Дарик” иска да прави и телевизия, защо?

Две са причините. Едната е оценката на телевизионната среда. Можем да предложим не най-гледания тв продукт, но различен. От друга страна, беше правно допустимо, имаше законова предпоставка. Удовлетворителен факт е, че с нашия проект успяхме да спечелим финансиране по ОП „Конкурентоспособност”.

Кога ще гледаме?

Надявам се тази година.

В Созопол изгоря къща на „Дарик имоти”, която беше паметник на културата. Какво ще стане с нея?

Получихме предписания от строително-архитектурната администрация коя част от напълно погубения паметник трябва да се доразруши, защото самата сграда беше станала опасна. На практика са запазени само каменните основи. Когато имаме проектна готовност, започваме да го изграждаме веднага. Този проект не зависи по никакъв начин от кризата, защото като добросъвестни собственици сме застраховали сградата.

Същата къща ли ще изградите?

Да. Ние сме лимитирани в свободата да строим върху паметник на културата. Трябва да бъде едно към едно каквото беше.

Какво печелите от тази инвестиция?

Съвсем човешкият отговор е, че хората проявяват различни вкусове в колекционирането. Аз имах моя съвсем аматьорски интерес към нашата архитектура и към архитектурата на българския град. Впрочем това е и една от причините „Дарик” да прави съвместно с „24 часа” проекта „Най-добрият град за живеене”. В едни по-добри времена с част от свободните за инвестиране средства вместо в картини или антики реших, че е хубаво да се съхрани материалната култура на България. Има феноменални образци на българска архитектура и на виенска, и на стара градска, които се унищожават от разрухата на времето и бездействието на собственика. Така че Созопол не е изолиран случай, а част от поредица такива наши инвестиции.

Какви други сгради притежавате?

Една много интересна сграда, чието великолепие е възстановено, е в Русе. Точно там може да те заболи, когато видиш как съжителстват на 100 м една от друга абсолютни руини, под които личи, че е било нещо фантастично като архитектура, директно копие на виенската, и неколцина паметника, които са възстановени. Един от тях е сградата на Дарик радио. Правена е в края на XIX в. от арх. Бедросян. Интересното е, че вече освободилата се България, когато кани доскорошната митрополия да установи дипломатически отношения с бившата си територия, Турция избира точно тази сграда за консулство в Русчук. Те ли не са знаели коя е добра сграда. Инвестирахме в естетска къща в центъра на Плевен, която е по-нова съвременна градска архитектура. И перлата в короната е офисът на „Дарик” във Варна. Къщата е строена в средата на XIX в., за кратко време там е бил щабът на руската армия по време на Руско-турската война, по-късно това е първата сграда на Военноморското училище. Случват се и типичните куриозни неща за социализма - там е детска градина, сиропиталище. Сградата е великолепен паметник в градската махала, недалече от Морската градина.

Търсите ли и други сгради?

За съжаление, предлагането е по-голямо от възможностите за инвестиране и реконструкция. Българското предприемачество в различни периоди е имало различни патриотични инициативи. Хубаво е всеки предприемач да купи една-две сгради и да ги възстанови. От това не се печели, за разлика от обвиненията, които получих от областния управител на Бургас, че така правели бизнесмените в България - купували паметници на културата и ги опожарявали. Много ме заболя.

С колко пари направихте „Дарик” навремето и продавате ли радиото?

Цялото оборудване струваше към 350 000 долара, което беше много сериозна сума за 1993 г. Собственикът на медия печели един-единствен път - когато я продаде. Поради тази причина, тъй като аз съм единственият, който още не я е продал, едва ли мога да бъда много компетентен.

Продава ли се „Дарик”?

Силно емоционално обвързан съм не толкова с бранда „Дарик”, колкото с хората, които го правят. И знам, че част от моите грешки, които съзнателно правя, друг собственик не би ги позволил. Много от тези хора трябва да си отидат, а те не го заслужават. Щастието не е само в цифрите на парите. Тези хора са част от „Дарик”, който става на 20 години. Така че следващите 20 години можеш спокойно да ми задаваш въпроса „кога ще продаваш”.