Ирина Иванова, сп. ЕВА
Ники Кънчев отказва интервюта. Но направи едно истинско, откровено и силно изключение за EVA.
Това интервю има история. Първоначалната идея беше да направим „Един ден на Ники Кънчев“ и да следваме Ники навсякъде - от излизането му от вкъщи до вечерния лайф на VIP Brother, който течеше тогава.
Срещнахме се близо до дома му, който е в една пресечка на ул. Иван Асен II, на сутринта след онзи знаменит лайф, когато Ивайло Караньотов дойде да си вземе побеснялата Аня и внесе мир и ред в гнездото на осите. Шоуто беше страхотно и му го казах на Ники, а той ни подаде - на мен и на фотографа - по една кифла и едно кафе. „За закуска, от Даниела” (Даниела е жената до Кънчев и майка на дъщеря му Мари София). После се качихме в колата му и тръгнахме за Дарик радио, където той имаше срещи и трябваше да подготви предаването си.
В колата на Ники Кънчев, заклет меломан, винаги звучи страхотна музика. В случая беше Кати Пери. Той разказа за Кати Пери, после си говорихме за снощния лайф, за рейтинги, за випове, за принципи... „Снощи сразихме всички - казва Ники малко по-късно. - Обадиха ми се, че сме имали невероятен рейтинг”. Слизаме пред „Дарик” и портиерът го посреща с думите: „Страхотно шоу беше!” И си помислих тогава, че сигурно е ужасно готино, когато и портиерът, и рейтингите са на едно мнение за работата ти. Кое е най-трудното, Ники? - питам го аз. Отговаря ми светкавично: „Най-трудното е след 12-часов работен ден да си в състояние да дадеш внимание и на близките си. Моите хора ме чакат вкъщи. И никакви трудности около самото предаване не могат да се сравнят с трудността да си адекватен след всичко вечер, у дома”.
Когато сега се обадих на Ники, за да направим „втори дубъл” и интервю, през цялото време в слушалката на телефона си чувах бебешкото гукане на неговото момиченце. И въобще не ме интересува, че някой може да ме помисли за сантиментална и сълзлива, но ужасно се развълнувах. Първоначално Ники ме отряза, като поиска да му пратя въпросите по мейла, но минути след като затворих, ми изпрати есемес: „Ако много държиш на лайф интервю, ела утре в мола”. Да, много държах да е лайф и отидох в мола. Но нали не си мислите, че Кънчев е пазарувал? Не, той беше лице на екокампания на WWF за опазване на българските гори и даваше пресконференция. Междувременно беше стартирала и новата телевизионна игра „Големият кеш” с водещ Ники Кънчев. Междувременно и животът му се бе променил. Така че интервюто, което ви предлагаме, е интервю с история.
Ники, как би продължил изречението „Ники Кънчев е човекът, който раздава пари, а получава...”? Какво получаваш ти?
Ще ми се продължението да бъде „...а получава обичта и уважението на хората”. И мисля, че засега е така, стига да не се издъня и да направя нещо, което да свали общественото доверие към мен. Фактът, че ме канят за лице на различни благотворителни и обществени инициативи, както и например, че приятели журналисти ми звъннаха да ми искат мнението след мача Кипър-България, всичко това показва, че хората уважават и ценят мнението ми. Това е най-голямата награда. Това ми е паметникът, който сам съм си построил.
„Стани богат” и „Големият кеш” са идентични предавания, не ти ли се е искало да смениш формулата и да направиш нещо съвсем различно?
„Стани богат” никога няма да ми омръзне. Много го харесвам, много го обичам това предаване. Преди 20 години ми се правеше нещо като „Всяка неделя”. Дори писах писмо на господин Кеворкян с идеята да направя младежка версия на „Всяка неделя”, не знам дали го е чел изобщо това писмо. Тоест правеше ми се разно-
образна журналистика, тъй като моите чисто човешки интереси са разнообразни - спорт, кино, музика, хубави жени, дори политика. После пък ми се правеше шоу от типа на тези на Джей Лено, Дейвид Летерман и Конан О’Брайън, това, което Слави направи - с бенд, с гости. С течение на времето обаче се отказах и това не ми се прави вече. Промяната за мен идва от проекти като VIP и Big Brother - ударно, три месеца, веднъж в годината. Ангажиментите са ми предостатъчни. Искам да имам време да си почивам, да се наслаждавам на живота.
Успяваш ли?
Успявам. Имам си мое време. Два пъти седмично играя волейбол с мои приятели, футбол.
Някога мислил ли си, че ще постигнеш този успех, който реално си постигнал?
Не, не съм. Един журналист не търси успеха в този му вид, той не е актьор, не е певец, не е мюзик айдъл. Но пътят беше дълъг, 15 години натрупвания, познанства, работа. И пак, когато започна „Стани богат”, можех много лесно да се издъня. Най-напред трябва да имаш много яко дупе за жив ефир. Първите две-три години аз нямах дори слушалка, а дори и да имаш, ти не можеш да повтаряш като папагал онова, което ти казват в слушалката. ако изобщо не си чул даден писател или художник, не можеш да излъжеш. Това винаги личи. Трябва непрекъснато да учиш, да работиш. Затова и много критикувам хората, излезли от риалитата. Те много искат да станат известни и им се дава този шанс. Но като дойде моментът да започнат нещо свое, да извадят от раницата маршалския жезъл и да кажат: аз съм много добър в нещо си, те не го правят. Да се върна на въпроса - аз не съм си поставял някакви цели от типа през 2008 или 2009 ще съм известен. Поставял съм си други цели. Бях на 10 години, когато си поставих за цел да посрещна 2000 година в Австралия. Не го изпълних този план.
Кой е Големият риск, който пое през живота си?
Това да не скоча на всяка цена в телевизията. При положение че съм завършил телевизионна журналистика. И то в Москва. Преди 10 години се срещнах с едни американци и те ме попитаха къде съм завършил. Аз им казах, ама под сурдинка, „в Москва”. И те - браво, това е много сериозно образование. Когато дойдоха промените и вече беше възможно да се добереш до редакция (преди това трябваше да умре някой, за да те вземат евентуално теб), старите кучета видяха, че съм добър. Поканиха ме в Канал 1 и на други места. Но тогава аз поех риска да откажа. Минаха 10 години, преди да тръгне „Стани богат”. Можех да си остана просто пишещ журналист или радиожурналист. И какво? Окей. Поех риска да откажа. Никога не съм искал нещо на всяка цена.
Сега си мисля как продуцентите дремят, каква вина имат... карат по мързеливия начин. Появява се един Драго Симеонов в „Дарик” и те започват - ще го вземем тук, ще го вземем там. Или Део, който е страхотен водещ и ми е като брат, какво става с него. Някой трябва да работи с тези хора, да надгражда, да си губи времето с тях. Те трябва да ходят всеки ден на работа - в Олд Скуул, или при Росен, или при Милошев, при Магърдич и да се подготвят да поемат щафетата. Сложен е този въпрос как се прави добър водещ, на колко години трябва да е, какъв опит да има. Да познава хората. Работа е, непрекъсната. Не можеш да щракнеш с пръсти и да се изключиш за 20 дена. Сега не искам да се оплаквам и да казвам, че е много тежка работа. Но факт е, че не можеш да се изключиш за дълго време. Отпадаш.
Имаш ли си ритуали преди лайфове?
Хапче против главоболие и масаж веднъж седмично. Лайфовете са трудно нещо. Доскоро си мислех и защитавах тезата, че големият екип помага и т. н., но истината е, че когато се включат камерите на екрана си ти и си сам. Това е. А сме имали убийствени лайфове, при които гостите непрекъснато се сменят - този става, онзи сяда, идват например оркестър „Карандила джуниър”... ужасно трудни лайфове! Не трябва да е притеснен водещият, дори да сгреши... Ето ти виждаш как Иван и Андрей ги отиграват грешките... Много са добри, а когато излязат извън сценария, са още по-добри. Абе, няма уроци в тези неща.
Фаталист ли си? Вярваш ли в съдбата?
Не. Как можех да повярвам, че ще ми се случи това, което ми се случи в семейството! Нито, първо, че ще имам две деца, нито че след това едното ще почине. Как бих могъл да вярвам, че подобно нещо ми е писано! Не можеш да очакваш такива неща, не можеш да се подготвиш за тях. Вярвам в характера си. Аз решавам къде да отида и какво да направя. Не може някой продуцент да ми каже това интервю го направи, това - не. Понякога греша. Отидох например да подкрепя един приятел в първото му предаване. Не се получи. Обаждаха ми се след това да ми казват, че не е било готино. Но аз отидох, защото исках да покажа, че не е само костюмът, не е само „Стани богат”, че за мен приятелите са много важно нещо, че можем да си говорим за всякакви неща.
Каза ми за успеха, кажи ми за провала.
Фактът, че не научих повече езици, е моят личен провал, макар че не съм сигурен, че това е точната дума. Трябваше да си усъвършенствам английския, да науча италиански например или немски. Аз малко късно открих Италия и всичко, което тя ни е дала. Открих я благодарение на Даниела. С нея сме обиколили цяла Италия. Езиците са много важни, защото ти дават още един шанс. Също така може би бих могъл да се занимавам повече с шоубизнес - с мениджмънт на певци например. Но е много хлъзгава тази почва. Ти приятел ли си с Ирина Флорин или с Миро да кажем, шеф ли си им... А и в България какъв шоубизнес има... Най-много на някой да му излъчат веднъж клипа по MTV и той да го разтръби навсякъде. Ами и аз съм участвал в английския „Биг Брадър” - трябваше да коментирам нещо и да разкажа за българското шоу - но на никого не съм го казвал.
Какво би променил в българския шоубизнес?
Ще ти кажа честно. Например „Мюзик Айдъл”. Печелят някакви момичета и момчета, казват им, че са „новият музикален идол на България!”, и сега тези „идоли” живеят на квартира. Ами купи им един готин апартамент и една готина кола! Какво е това - „албум”!
Албумът е шанс.
Живеем в общество, в което жилището е много по-важно от албума.
Така ли мислиш?
Дай им жилище, те албума ще си го издадат. Така мисля, да.
Промени ли те фактът, че стана баща?
Енергията ми е пренасочена. Въпреки че когато имам снимки, отивам и си правя предаването. После се връщам вкъщи и се гушанкаме с Мари София. Просто енергията ми вече си е намерила ориентир. Виждаш, че всичко, което си направил в този живот, ще остане за детето. И искаш и него да го възпиташ да работи, да не чака наготово, да не ползва бонуси, които могат директно да го тласнат по наклонената плоскост. Или пък да му лепнеш етикета „детето на Ники Кънчев” и цял живот това да му тежи. Искам всичко да си е нормално и, дай Боже, всичко да е наред.
Даниела как се чувства?
Чудесно, гледа си дъщеря ни, грижи се за нея. И си работи, предимно чрез интернет.
Кажи ми своята дефиниция за пълно щастие.
Слънцето като огрее лицето на Мари София - това е.
