Момичетата от града, 8.10.2012
Няма как да не го познавате, поне като глас. Дългогодишен кадър на Дарик радио, сега - негов програмен директор. Автор на в. „24 часа” и чест гост в редица тв предавания, най-вече „Животът и други неща” на БНТ, което отскоро се излъчва и в ефира на Дарик. Поводът да се срещнем с Косьо обаче е неговият личен проект - блогът 2012-usa-elections.com, посветен на изборите в САЩ. Там можете да прочетете анализи на тв дебата между двамата претенденти за поста, вълнуващ разказ за импровозирания разговор на Клинт Истууд с един празен стол, както и за (не)ограничените възможностите на аутокю-то.
Ето какво ни разказа Косьо:
Колко време остава до изборите в САЩ?
Имам си брояч и знам, какво да се прави, налага се. Нека кажем, че са на 6 ноември, ако случайно и вие искате да си инсталирате. В това се съмнявам, но кой знае.
Защо са ти интересни?
Всички избори са интересни, но за да те засегнат лично трябва да си намериш някакъв ъгъл, от който да ги наблюдаваш. Особено, когато изборите не са в твоята страна. Винаги ми е харесвала феноменалната медийна фиксация в Щатите по време на избори - случва се така, че е едва ли не нищо друго не съществува, когато тече предизборна кампания. Хората гледат и слушат много политически предавания, четат вестници и интернет, вълнуват се. Това е феноменално. От една страна, демокрация се случва с ангажирани хора, но от друга - определено преминават нормалната граница. Затова ми станаха интересни. Другото важно нещо е да имаш позиция - ако не си за едната страна, ако го няма онзи хазартен и спортен хъс да победи твоя човек, няма как нещо да ти е много интересно. Моята страна е консервативната и засега губи, но - ако сте си инсталирали брояч и знаете колко дни остават - времето е достатъчно за промяна.
Радио или интернет?
Радио. Далеч по-лично от интернет. Така или иначе интернет може да се използва и за радио, тъй че - радио.
Какво е Дарик радио днес?
Погледнато отстрани, това е единствената медия, която през последните 20 години не е сменила собствеността си, Дарик радио е 100% българска медия. Погледнато отвътре, защото е радио, това е една уютна медия, слушаш Дарик и усещаш, че радиото се случва от сърцето.
Какво мислиш за българската външна политика?
Следващият въпрос. Не се чувствам достатъчно компетентен.
А за отразяването й в медиите?
Принципно в медиите битува схващането, че слушателя/зрителя/читателя се интересува много повече от това, което се случва в България. Пълни глупости. Липсата на информация за света убива любопитството.
Ти кога разбра, че си умен?
Уви, не съм. Наистина, не е нескромен отговор. Разбрах, че не съм чел и учил достатъчно като малък и трябва непрекъснато да го правя днес. Впрочем, като повечето мои връстници. Навярно винаги ще е така. Осъзнаваме колко е важно да сме умни чак, когато изискването за това ни стисне за гушата. Иначе не смятам, че съм умен, по-скоро смятам, че не се страхувам да се обграждам с хора, които са по-умни от мен. А това е най-важното нещо на света.
Ако мъжете можеха да говорят…
Щяха да знаят кога е хубаво да говориш тихо, а не да крещиш.
Жените са…
Онова мъничко или голямо нещо, което те кара да продължаваш напред.
Бих искал да мога…
Да пея, разбира се.
Има ли полза от мълчанието?
Огромна. Няма по-силна победа от това да замълчиш, дори да се предадеш доброволно в определени случаи. Другата страна изпада в цайтнот.
Накъде пътуваш?
Възможно най-далече; където е топло; където самолетът захожда много хубаво и виждаш целия фантастичен град преди да кацнеш. Където има хубави списания, океан, вкусна храна и се стъмва по-късно. Където часовата зона е възможно най-отдалечена от нашата. А иначе пътувам към мечтите си, малки или големи, доста са.
Редник или генерал?
От генералското място сякаш гледката е по-хубава, нали? Но и заместник-генерал ми звучи добре. Ще звучи доста странно, представяш се и казваш „Аз съм заместник-генерал”.
