Кой е шефът на Радосвет Радев

Кой е шефът на Радосвет Радев
Кой е шефът на Радосвет Радев / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Соня Спасова, 19.01.2013, в.Труд


Казва, че щастливо се подчинява само на една власт. Тази на децата си. Собственикът на „Дарик” радио Радосвет Радев и съпругата му Дима почти са взели присърце борбата с демографската криза и гледат общо четири деца.

Рада е на 12 г., Света е на 10 г., а синът им Борис - на 5 г. Заедно са отгледали и детето на Дима от предишния брак - Христо. Той вече е дипломиран юрист и е достатъчно голям, за да ръководи уеб изданията на „Дарик”. За съпругата си Дима Радев обича да казва, че е създадена и има таланта да бъде майка. Именно тя обаче играе ролята на лошото ченге в дома им, докато Радев твърди, че е по-скоро либерален родител и рядко тропа по масата.

„Деца се гледат... вдъхновено. Господ ми даде те да са много и начесто”, казва собственикът на „Дарик” и лицето му се пълни с усмивка. Твърди, че най-големите поводи за радост вкъщи са били именно ражданията на наследниците му.

„Аз късно започнах да се размножавам - на 40 г., и живеех с всичките нормални подозрения, че толкова дълбоко съм утвърдил ритъма си на живот, че нищо няма да може да го промени”, връща лентата назад той. Изведнъж се оказало, че има друг суверен на неговото време - децата. Но думите на Радев са, че е щастливо подчинен на тяхната власт. Нищо че със служителите или бизнес партньорите може да бъде строг и суров.

Е, все пак децата му са толерантни и чак до радикални рокади не се е стигнало. Но е отлагал бизнес срещи заради тях. И заради прищявка, и по необходимост. „Опитвам се да бъда относително справедлив във времето си към всички деца, а и трябва да има и за приятелите, и за професионалната среда. Нищо че денонощието има само 24 часа”, смее се Радев.



Дългогодишна традиция е семейството да се събира в пълен комплект всеки уикенд на обяд и вечеря. Любимец на малките е баткото Христо. Рада и Света са най-добри приятелки, защото разликата във възрастта им е малка, а всички заедно се грижат за най-малкия - Борис.

Таткото си спомня един случай преди години, когато малките отказвали да заспят. Изтощен от опитите да ги укроти, Радев ги въвел в ужасните стоково-парични отношения. Показал им банкнота и им обяснил, че е тяхна, ако заспят. Е, успял, но се разделил с парите. Сега децата учат във Виена, а таткото отскача да ги вижда в края на седмицата.

Картина на Пикасо

Децата не само ме учат, но и ме превъзпитават, признава гордият баща. „Смайващото е как ти не си се сетил да видиш вица, карикатурата, изкривения образ в сериозни неща като политиците или студа навън”, дава примери Радев. И продължава да обяснява образно: „Само трябва да погледна към тях, за да видя реалността като картина на Пикасо”.

Истината е, че ако някъде съм установил тежък дефицит в живота си, то е било в отношенията с децата ми. Време е за едно начало, те никога няма да бъдат на 10, на 12, на 5 години, замисля се Радев.

За друг порок собственикът на „Дарик” радио не си признава. „Нямам шортлиста на пороците”, смее се. И противно на много от снимките, в които е позирал с пура в ръка, напоследък тя все по-често липсва във всекидневието му.

„Всяка репресия върху личността по инстинкт ражда необходимостта да се бориш. Когато е в по-мек вариант, е по-лесно”, разкрива собственото си разковниче как се става бивш пушач. Точно така и направил - първо спрял цигарите, а напоследък все по-рядко пали пура. Бавно и полека, като всичко хубаво на този свят.

Далеч от политиката

Към добрите си пороци Радев брои пеенето. Казва, че го прави вярно, но никога не би се включил в музикално певчевско състезание. „Аз съм изключително недисциплиниран за подобни прояви, а и съм твърде скептичен”, подсмихва се радиошефът.

Напук на годините и щенията на мнозина да се видят във властта той още не си е променил мнението, че няма място в политиката.

„Имал съм предложения, но не съм се побъркал чак толкова”, смее се Радев. „Аз съм убеден, че, при положение че се запазиха същите макроикономически показатели у нас - задлъжнялост, външен дълг, ако имаше едно по-ефективно Министерство на финансите, бизнес- и социалната цена, която всички платихме, щеше да бъде по-ниска”, казва бизнесменът. И после добавя -

„Но, виж, премиерът ни в момента е един от малкото български премиери, който се вслушва в съвети”. Радев обаче дискретно спестява препоръките си към Бойко Борисов: „Насила може да се вземе, но насила не може да се даде”.

Бъдещето

„Отлично си давам сметка, че когато съм основал „Дарик”, съм бил на 33 г. - неоправдан оптимист, че знам изключително много за радиото. Вече разбирам, че не е така”, казва 20 години по-късно Радев. Променят се не само технологиите, но и вкусовете, интересите, стереотипите се развиват. Новият вид радио трябва да се прави от новите хора, добавя той. И лека-полека започва да ограничава импулсите на едноличното управление. За пенсия обаче още му е рано. А и все пак „Дарик „радио е само на 20 години.

„Дарик” радио навъртя 20 години и продължава:

- Рецептата за дълголетието на „Дарик” радио се крие в глуповата упоритост на неговия собственик.

- В екипа на медията има неколцина души, които работят там вече 20 години. Сред тях са Ники Кънчев, Томислав Русев, Людмил Кърджилов.

- Наскоро правих едни изчисления, че повече от 100 души има във всички български телевизии, които са записали в своето CV „работил в „Дарик”. Да не кажа, че голяма част от тях мъжки продължават да работят и за „Дарик”.

- Ние сме водили войни и сме ги печелили през тези 20 г. В момента не се водят медийни битки. Защото радиата, телевизиите, вестниците трябва да се борят за ценности, които не се продават в бакалията.

Това са свободата, свободният изказ да кажеш онова, което искаш. Ако един мол продава всевъзможни стоки - от гащи до автомобили, то медията трябва да бъде мол на идеите. А слушателите трябва да могат да изберат идеята, която им е най-близка до сърцето. Явно това е правилният начин, защото иначе нямаше да има 20 години „Дарик”.

- Не съм броил колко пъти са ми предлагали да продавам „Дарик”. Но радиото не се продава! Макар и в много тежка икономическа ситуация, собствеността е гаранция за запазване на дейността на медията.

- Най-голямата ми грешка като мениджър е, че подцених факта, че кризата ще бъде толкова продължителна.

- Още малко търпение и ще пуснем и „Дарик” телевизия.