20 години Дарик радио

Драго Симеонов: Радиото не позволява човек да претръпне емоционално

7 ноември 2011 23:45

Владимир Христовски, 7.11.2011, anonce.bg

Познахте ли това лице?

Може и да не сте. Но ако можеше да ви заговори, то със 100% сигурност щяхте да се сетите, че това е водещият на следобедния блок по „Дарик” радио Драгомир Симеонов. Освен в радиоефира Драго е бил водещ на популярното преди години куизшоу „10/64” по БНТ, бил е и водещ на предаването „Полет над нощта”, също така е водил рубрика в списание, а от скоро събира „Парчета история” в обедния блок „Преди обед” по bTV. В биографията му присъстват още „Мис България”, „Евровизия” и много други участия, които той нарича странични.

Радиото - моята страст

„Обичам радиото, защото то говори лично, а не както телевизията – масово.” Така Драгомир Симеонов обяснява своята любов към този вид медия. И бърза да добави, че то винаги се е ползвало с голям интерес през годините. „Ако телевизиите през различните години са бележели върхове или спадове, то интересът към радиото остава непроменен” – категоричен е радиоводещият. Твърди още, че именно радиото е наложило популярните днес сутрешни блокове. Сега те са на тв екрана такива, каквито са били преди 10 години в радиото. В радиоефира целенасочено се избягват тежките информационни предавания и се залага на информационно-развлекателния формат. Освен това тази медия има огромни предимства пред телевизията. Заедно с мрежата те се считат за най-бързите канали за масово осведомяване. „Първо ние пуснахме новинарски емисии през 30 минути. Телевизията и вестниците се нуждаят от доста време, за да предадат една новина”, казва с усмивка Драго. И докато говори за безспорните преимущества на радиото, споделя, че само там могат да се смесват различни жанрове, докато в другите медии това не може да се случи. (Визира телевизията. – б.а.) Като предимство изтъква и факта, че радиото никога не може да те умори толкова, колкото гледането на телевизия или четенето на печатни издания. „Радио се слуша предимно сутрин, интернет се използва през целия ден, а телевизия се гледа предимно вечер, и то, когато хората са изморени”, констатира радиоводещият на база лични впечатления. Потривайки ръце, казва, че само радиото провокира фантазията на човека наред с всички други преимущества, които то носи със себе си. Тук се заформя кратък спор помежду ни, тъй като аз лично обичам и телевизията, и печатните медии, но накрая си стискаме ръцете и се обръщаме към друг аспект от работата му.

Темите - тези сладки предизвикателства

„С темите провокирам хората да изкажат своето мнение по даден въпрос и ми прави впечатление, че по-активните в първата половина на предаването, когато пускам телефонна линия за връзка със студиото, са мъжете”, разказва радиоводещият. Споделя още, че темите, които вълнуват слушателите, са свързани предимно със спорта или социалнополитическия живот в страната. Не може да си обясни защо в слушалката по-често чува дрезгави мъжки гласове, отколкото нежните гласове на жените. Това отдава по-скоро на специфичния си стил на водене и тайно се надява, че дамите го слушат, но са респектирани от него и затова не се осмеляват да му звъннат. (Смее се.) Със задоволство отбелязва, че мъжете не само са по-активни в радиоефира, но и по-неемоционални за разлика от дамите, които могат лесно да бъдат разтърсени. „Аз вълнувам слушателите и с музиката, която пускам, защото не е важно какво си казал, а какво не си казал и какво оставяш друг да каже или изпее.” Допълва още, че в студиото се чувства като у дома и почти винаги знае кой ще му се обади, защото от години се радва на постоянен слушателски интерес. А и предаванията му са като разговор между приятели – шарени и разнообразни, засягащи много малки теми и една голяма. И всичко това е гарнирано с много музика и смях.

Радиослушателят - неизчерпаемата енергия

Тук Драго Симеонов се опитва да направи профил на слушателя, по-точно на своя слушател. „Той е човек в активна трудова възраст. И както знаеш, следобедът е времето на радиото, както и времето между 17:30 и 19 часа, когато хората се прибират от работа. Няма да отрека, че и на път за работа хората слушат, но диапазонът там е по-малък”, разяснява радиоводещият. Казва, че битката за интереса на хората рано сутрин е много ожесточена. Преди водещата роля е била в ръцете на радиото, което е наложило модела сутрешен блок. Днес радиото не се стреми към сензационност, а към това да бъде развлекателно, да коментира по-леки теми и да вдъхва надежда и вяра, че нещата въпреки всичко не са толкова трагични, колкото ги изкарват в новините. „Телевизията и радиото не трябва да се превръщат в преброители на трупове”, категоричен е Симеонов и добавя, че с посоката, в която радиото е поело, все повече хора ще се преориентират към радиопредавателите. Добавя, че и телевизията също се опитва да върне усмивката на зрителя, махайки тежките теми от ефира. В това отношение за успех смята сутрешния блок на БНТ.

Известността - ад и рай

„Избрах радиото поради две причини. Първо, то не може да се замени с нищо. И, второ, ако човек иска да остане дълго време в сферата на медиите, трябва да спазва някаква хигиена на образа си, т.е. да не се преекспонира. Нещо, което се случва в телевизията. Тя прави много бързо даден човек звезда, но и бързо изхабява едно лице. Докато радиото позволява да останеш мистичен образ за хората и да работиш с фантазията им. Често не ме свързват с образ. Например таксиджиите не ме разпознават, докато не им заговоря”, разказва водещият. Твърди, че само чрез радиото не може да втръснеш на хората толкова бързо, защото гласът не омръзва. Освен това смята, че радиото е интимна медия, тъй като едно радиопредаване се прави от двама до трима души, а едно телевизионно предаване от минимум 20 души. Освен това той сам води разговора и когато някой го потърси, комуникира с него, а не със секретарки, продуценти, редактори и т.н. „Телевизията не ме изкушава, защото там има огромни екипи, а аз не обичам да бъда зависим от други. Не обичам някой да ми се меси в общуването и да ми налага правила. Днес мога да бъда отзивчив, утре да тресна телефона... човекът все пак е подвластен на емоциите”, заявява Драго.

Популярността през очите на жълтата преса

По тази тема очаквах да чуя доста негативни приказки, но вместо това лъчезарният водещ изрази своето мнение в подкрепа на съществуването на такава преса. И без притеснения застава зад думите си, че тя е изключително необходима в света, в който живеем. Особено във времето, в което всеки ден се „раждат” звезди и звездички. Твърди, че жълтата преса е мършоядът в света на хищниците. Описва ролята на таблоидите така: „Ако си представите, че там, навън, има страшно много животински организми – едни оцеляват, други биват изядени, та жълтата преса е чистачът.” Водещият разказва, че тази преса нерядко, особено в последно време, напипва много болни теми и истини. С нескрита изненада отбелязва, че тя еволюира. „Преди сядаха няколко „журналисти” и пишеха измислици-премислици. Но лека-полека жълтата преса започна да работи с някои истини и извадени материали. Тръгна по пътя на т.нар. разследваща журналистика. А и нека не забравяме, че жълтината в цял свят идва от това да хванеш човек в нехарактерна ситуация, която той пази да не се вижда, за да не срине имиджа, който гради. Преди нямаше жълта преса, а бледорозова. И най-важното е, че днес в нея могат да се срещнат доста повече истини, отколкото в т.нар. сериозни медии. Аз лично съм доволен от жълтата преса. Тя преследва хората, които непрекъснато се врат и правят PR събития от нищо”, споделя Драгомир Симеонов.

Новите медии

„Бъдещето е на гъвкавите медии” - категоричен е Симеонов. Радиото и интернет се обединиха, а телевизията става и ще става все по-интерактивна. Facebook е живото доказателство за еволюцията на медиите, защото това не е просто социална мрежа, в която хората се срещат и разменят писма. Според Драго телевизията ще преживее промяна, интернет ще доукрепи позициите си, а радиото ще има нужда да натрупа кураж в силите си и да не се страхува да бъде новатор и равностоен противник на телевизиите и глобалната мрежа.