20 години Дарик радио

Дарик радио за Нощта

7 септември 2011 17:21

Рафлин Саркисян, 7.09.2011, Нощ Блог

Да заложиш на сигурното или да рискуваш. Да следваш сляпо тенденциите на съвремието или ти самият да се опитваш да ги наложиш. Това е дилемата, пред която застава всеки, който реши да създаде нещо свое, особено когато става въпрос за ежедневно поприще като медиите. Въпреки „жълтата” вълна у нас, вече почти 20 години „Дарик” успява да съхрани културната нишка в програмата си и да въведе нов поглед към привидно обикновеното. За класическата роля на радиото, новите методи на комуникация и за атмосферата на Нощта разговаряме с Константин Вълков, програмен директор на „Дарик”.

Каква е ролята на радиото в съвременните медии и в културното информиране на публиката?

Радиото и до днес продължава да бъде класическата аналогова медия, която използва новите начини на комуникация - интернет, мобилни телефони, мобилни мрежи и т.н., само за да достига до повече хора. Но мисля, че колкото по-старомодна е тази медия в начина, по който се прави, толкова по-добър е резултатът. Оказва се, че във Великобритания и Щатите, които са двата най-големи радио-пазара от рекламна гледна точка, 2010 г. е най-успешната в цялата история на радиото. За момента медията се развива много добре и за щастие ранно предначертаната и смърт не се случи.

Значи радиото има предимства пред останалите медии?

Всеки, когото попитате, първосигнално ще отговори, че най-важното качество на радиото е бързината. Тоест, каквото и да се случи, веднага можем да се включим по „Дарик” или по което и да е друго радио, без да има нужда от сателитна чиния, фотографи и допълнителни връзки. Другото предимство е, че слушателите могат да получат информация чрез един различен тип възприятие. Ако журналистът е добър и използва правилно структурирани думи и звуци, слушателят може да се пренесе на мястото на събитието много по-реално, отколкото чрез телевизионна картина.

Съвременните методи на комуникация позволяват на всеки да се превърне в журналист. Какво е отношението Ви към тези източници на информация?

Настроен съм по-скоро скептично. Водещите на предаванията постоянно приканват зрителите и слушателите да вземат участие и отношение по темата. От една страна тази свобода прави хората любопитни, но за мен е много по-важно един специалист или кореспондент от мястото на събитието да изкаже мнението си. Няма нищо лошо в процесите на глобализация, но смятам, че класическите журналисти и медии са тези, които ще останат.

Променят ли се вкусовете на публиката?

Другото нещо, в което не вярвам, са фокусните групи и изследвания. Ако сега направим проучване каква музика би искала аудиторията да слуша по нашето радио, хората ще посочат нещо, което вече някъде са чули и така ние няма да предложим нищо ново. Вярвам, че мисията на тези, които създават каквато и да е медия, е да наложат по някакъв начин своя собствен вкус. Иначе, следвайки единствено фокусни групи, медията не се развива, тя стои на едно място.

Как успявате да интегрирате културния контекст в програмата си?

Много трудно, защото съществува схващането, че това не е толкова интересно, колкото политиката например. Но се оказва, че когато са ни гостували интересни, различни и умни хора, мненията на нашите слушатели винаги са били позитивни. Затова си мисля, че колкото повече културният мотив присъства в програмата, толкова повече ще се засилва интересът към такива предавания.

Вие сте осъществили фотоизложба със снимки от пътуването Ви в Афганистан в artnewscafé. Как оценявате новия живот на Пловдив?

Харесват ми градове с такива улички като „Отец Паисий”, където се намира и artnewscafé. Идентичността на едно място може да се постигне, само като се даде възможност на малките предприемачи да осъществят проектите си така, както те ги виждат. Скоро четох за една подобна уличка в Лондон, където в ъгъла на една дълга серия от книжарници, галерии се появило и кафене „Старбъкс”, но всички се обединили и почти насилствено го изгонили. Artnewscafé ми харесва, защото си личи, че собственикът не е направил маркетингово проучване дали точно този тип заведение ще се хареса, а е спазил своята собствена визия.

Присъствали ли сте на някоя от Нощите?

Присъствал съм на последните две. Струва ми се, че много бързо свършва, но пък за сметка на това има афтърпарти.

А тази година ще я посетите ли?

Да, категорично. Хубавото на Нощта е, че можеш да откриваш интересни места без цел и посока. Сякаш изследваш някакъв напълно нов град, просто се впускаш - веднъж след тълпата, веднъж свиваш в някоя уличка и все откриваш нещо ново.