Ще бъде здравословно за демокрацията в България, ако недоволството, което беше демонстрирано на спонтанните протести в България през 2012 г., намери своето политическо представителство. Тезата е на Асен Генов - блогър и участник в част от протестите, според когото страната има нужда от партия на протестиращите - алтернатива, която да акумулира общественото доверие.
Заедно с политолога Цветозар Вълков той гостува в предаването на Дарик „Междуредие”, за да коментират протестите през 2012-а. Споменът за бедствието в Бисер, атентатът в Сарафово, земетресението в Перник са ключови събития, белязали миналата календарна година. Рубриката „20 години по-късно” обаче избра като акцент за коментар на 2012 г. тъкмо различните протести - този срещу промените в Закона за горите, който събра хиляди на Орлов мост, протестите срещу АКТА, срещу проучването на шистов газ в България, срещу институциите и тяхното функциониране.
В началото на новата година ще причислите ли към протестната 2012-а този протест в Банско, където видяхме до местните хора, които искаха разширяването на ски-зоната, някои представители на властта, на ГЕРБ - хора от изпълнителната и законодателната власт?
Асен Генов: За мен това е шизофренно. Властта е тази, която променя и създава законите и създава принципите на правото. Това са тези нива в една държава, от които зависи това, срещу което хората протестират, да не се случва фактически. Значи в казуса с Банско, поне за мен, е пределно ясно, че става дума за нетърпение на спонсори, донори, доброжелатели на сегашната власт тя да изпълни своите ангажименти към тях. Понеже тази година е изборна, понеже ще избираме ново Народно събрание и статуквото по някакъв начин ще се промени - законодателната и изпълнителната власт вече няма да бъде в ръцете на тези, в които е сега тя, и те притискат, като че ли, с тези свои искания управляващите да направят нещо, да се издължат казано по-общо. Иначе специално по казуса Банско за мен е ясно, че ако не са идиоти - управляващите, които протестират заедно с т. нар. протестиращи там, те пределно добре съзнават, че протестът им има за цел или нарушаването на законите или тоталното пренебрегване на международните закони, които опазват околната среда в България, и в крайна сметка - сваляне на защитата на ЮНЕСКО да речем. Ако говорим за Банско, кметът Икономов призна преди дни в едно от своите интервюта, че става дума за едни 12%. Преди около година в блога „Отворен парламент” публикувахме точно тези документи, проект да бъдат извадени 12% от ЮНЕСКО. Тук има един много интересен политически контекст за мен. Ирина Бокова, която е председател на ЮНЕСКО, нейният политически генезис е от левицата. За мен ще бъде изключително интересно да наблюдавам оттук нататък какво ще се случи в Банско и дали тя ще подкрепи такова искане.
Ще следим този казус. Ето и такива хора протестираха тази година - в защита на бизнес-интереси.
Цветозар Вълков: Точно тук е проблемът, че в Банско защитават бизнес-интереси. На всеки е ясно, че зад тези протести стоят някакви икономически интереси, за които ние можем само да предполагаме. Проблемът е, че цялата тази инициатива се финансира незнайно откъде и това е проблем на законодателството в България, защото никъде не е регламентирано как такива движения могат да се спонсорират, да набират средства.
Със същата сила обаче, някой ще каже ето и другите протестиращи - зелените и други природозащитни организации, трябва да лъсне също финансирането при тях?
Цветозар Вълков: Да, но то се вижда. В Банско си личи, че транспарантите наистина са професионално направени, в печатници, на скъпи принтери. Докато на Орлов мост протестираха хората с плакати, направени върху стари чаршафи, кафяв амбалажен картон.
Да, но културният министър видя тогава силна организация в подготовката тъкмо на визуалните ефекти на онзи протест миналата година на Орлов мост?
Цветозар Вълков: Точно заради това е проблем, че никъде не е регламентирано такива инициативни комитети как се финансират и за какво могат да използват средствата си. Има спекулации, че зад протестите от Орлов мост има някакви скрити интереси. Виждате как се злоупотребява с темата, това е една дупка в българското законодателство. В политическия живот няма само политически партии, а има спонтанни групи по интереси, по някакъв текущ проблем.
Смятате, че има вакуум точно в това нормативно уреждане. Нали има регистър на неправителствените организации, беше приет един закон неотдавна?
Асен Генов: Има със сигурност. Значи регистрираните юридически лица с нестопанска цел в обществена и в частна полза могат да бъдат видени в регистъра, техните годишни отчети. Всичко може да бъде проверено, стига човек да иска да го направи. Аз лично съм категорично против да се търси такава форма на организация в тези спонтанни граждански протести. За повечето от тях мога да кажа твърдо и уверено, че те бяха организирани наистина спонтанно, през социалната мрежа, през Facebook. И зад тях не стои някакъв таен финансов или политически субект. Това са едни изключително разнородни хора, тези които участваха специално в протестите на Орлов мост. Хора с различна професионална ориентация, образователен ценз, социален и т.н. и в никакъв случай не може да се търси унифицирано политическо представителство или идея зад този протест. По-скоро това беше знак на несъгласие на тези няколко хиляди души, които протестираха, срещу един продължаващ вече 20 години политикоикономически картел, който една от основните му функции е да разграбва ресурсите на България. Има достатъчно и видео, и снимков материал, на който се вижда, че тези хора пишат плакатите на улицата. Опънали са някакъв кадастрон или кафяв картон от разрязан кашон и пишат на него своите плакати. В същото време в казионните контра-протести бяха докарани ратраци в центъра на София. За какво говорим?!? В единия случай има очевидно финансиране на фирмите, които имат този интерес да се посегне върху последните природни ресурси на България. В другия случай има спонтанен протест, в който хора с различен политически профил - ляво, център, дясно, отиват да изразят конкретно несъгласие с даден политически акт. Да, те са политически исканията на този протест - да се променят определени политики. Но не са политически в смисъл БСП, СДС, ГЕРБ…
Не са партийни. Това всъщност беше най-големият успех на голяма част от тези протести - че тези хора не допуснаха коя да е партия да яхне протеста им. Все пак може ли да се говори за някакъв общ профил на тези хора, които застанаха зад близки каузи - протестираха срещу Закона за горите, срещу АКТА, срещу проучванията за шистов газ?
Цветозар Вълков: Не, хората на всички тези протести имат много динамично отношение по различните каузи. Макар и глобални каузи да са това, тези групи имат различен състав - има хора, които участват в един протест и организаторите не могат например да ги привлекат на друг протест. Колкото за спонтанността - най-пресният пример е последният случай с дюните в Несебър. Наблюдавах скандала преди да се роди. Първо на 29 декември Петко Ковачев от „Биоразнообразие” пусна една снимка, която някой му я пратил във Facebook. Тогава не събра много отзиви. На сутринта на 30 декември Тома Белев я публикува в своя профил тази снимка.
Асен Генов: Според мен беше цял албум със снимки даже.
Цветозар Вълков: На 40-тата минута събра вече над 50-60 коментара и вече се знаеше, че ще има скандал. Чак следобед Тома Белев вече като е сумирал мнения и видя, че има подкрепа за тази кауза, започна да звъни по институциите.
Асен Генов: Механизмът, който Цветозар описа, вкаран в контекста на протестите през 2012 г., на мен лично ми подсказва едно нещо, което е актуално и коректно. Очевидно има разминаване, някаква дупка между гражданския дневен ред - много често това се случва, например протестите покрай избора на конституционен съдия, неодобрението в социалните мрежи за кандидатурата на Сотир Цацаров за главен прокурор. Това са несъгласия, които гражданите изразяват, свързани с конкретни политически действия. Защото повечето от тези неща са свързани с политики, с политическата класа. Има разминаване някакво между гражданския дневен ред и дневния ред, който е в средствата за масово осведомяване. И тук това, че Тома Белев успя за няколко дни да генерира изключително сериозна обществена подкрепа дотам, че институциите се задвижиха на толкова високи обороти, че виждаме какво става в момента. Премиерът е ангажиран с казуса, президентът дори, министърът на земеделието търчи насам-натам между София и Несебър. Това за мен показва, че съществува един вакуум в политическото пространство. Разгледан от гледна точка на това, че има един огромен процент негласуващи, които ходят за гъби всеки път, на мен лично ми подсказва, че ако има едно ядро от личности като Тома Белев, които са способни да генерират обществено доверие и подкрепа около себе си, можем да станем свидетели на интересен феномен преди изборите. А България влиза в един период от пет поредни години на избори, пет години подред в страната ще има избори. Т.е. едно ядро от хора като него, които могат да акумулират обществено доверие, могат много да объркат политически ландшафт в България в положителна посока според мен.
Виждаш ли ниша за този граждански сегмент, който да е равностоен играч срещу политическите партии? Ако не на този вот, то на следващите избори?
Цветозар Вълков: На следващите със сигурност, но на тези… Това, което е световната практика е такива групи и каузи никога не се организират в политическа партия, но има тенденция те да подкрепят мажоритарни кандидати. Явно политиците ни не са толкова смотани, защото в новия Изборен кодекс те махнаха едномандатните райони. Махнаха ги именно от уплаха да не би Тома Белев да стане депутат и да им обърка схемите. Другото е доколко е развито гражданското общество. Това е повече от тенденция и показва световните тенденции, където вече говорят за пост-гражданско общество. Защото гражданството предполага някакъв елемент на националност, а в глобалния свят каузите вече интернационални. Това е елементът, който подсказва, че каузата Орлов мост беше кауза на гражданското общество, а не на икономически субекти. Просто целите, които стоят зад този протест, бяха глобални - такава глобална цел, каквато е природата, климата и т.н.
Изплашиха ли властта част от тези протести през миналата година? Те срещу управляващите ли бяха всъщност или изобщо срещу политическата класа, която генерира определен тип решения?
Асен Генов: Изразявам лично мнение и не искам да се изявявам като говорител на хората от Орлов мост. Категорично протестът е политически, категорично е срещу управляващите в момента, но в същото време той е генериран от едно цялостно неодобрение на хората от този 20-годишен период, който много често вече се нарича публично картелиране между икономическите и политическите интереси. В този смисъл вероятно има някаква глобална тенденция в световен мащаб - недоволство срещу това, че корпорациите завземат все по-активно с финансови средства политическият дневен ред. Че го модулират по собствен тертип и според собствените си интереси. От друга страна обаче Орлов мост, механизмът на протеста там, е характерен и типично български. Още от времето на протестите за опазване на Странджа, механизмът на блокиране на кръстовища се използва в България, в София много често се използва като средство за изразяване на неодобрение. Не бих поставил толкова лесно знак за равенство между начина на протестиране в България чрез блокиране на кръстовища и примерно едно американско „окупирай” движение.
Каква е дефиницията за успешен протест - там, където властта отстъпи, там, където ревизира решения или там, където ги отложи?
Цветозар Вълков: Дефиницията за успешен протест е властта да включи представители на протестиращите във формулирането на решения. За политиците, ако не искат да има протести - това е световна практика, те трябва да включват гражданите във формулирането на политики и то дългосрочни. Не говорим само след протестите да ги включат в някакви временни комисии, но никой не ги включва в нещо дългосрочно, каквито са консултативните съвети към Столична община. Тази година се очакват много протести, защото предстоят много противоречия около Закона за туризма именно защото не са включени гражданските организации във формирането на цялостната политика. Към общината се създадоха по „Програма за развитието на гражданското общество” консултативни съвети, които са постоянно действащ орган.
Но не са представени хората там?
Цветозар Вълков: Не са представени. В гражданската квота, в която би трябвало да са 15 организации, повечето са браншови организации, представители на туристическия бизнес. Дори има няколко организации, като тази на Благой Рагин, които имат повече от един член, а гражданите ги няма там. И Бойко призовава протестиращите да си направят партия. Не, Бойко трябва да каже - елате, седнете, има консултативни съвети, отидете при Йорданка Фандъкова да ви включи в този орган. За да може да се развива туризмът в София по начин, по който иска гражданското общество, а не така както искат представителите на ресторантьорския бранш. Дори на страницата на този консултативен съвет те имат наглостта да изписват организации не с пълното им име. Например една ресторантьорска организация е записана с името Сдружение „Витоша”. Човек ще си помисли, че това е някакво туристическо дружество, а всъщност се оказва, че това е сдружение в частен интерес. За да излезем от столичния казус - всъщност имаше доста различни протести миналата година. Хората от Девин дойдоха с каба-гайди за да искат своята болница, пенсионерите протестираха редовно. Не ви ли е мъчно, че майките май никой не ги подкрепи? Те по обективни причини не могат да съберат маса народ…
Асен Генов: По кой от поводите? За надбавките ли?
Да, за майчинството и детските. На фона на тази демография някак - пенсионерите ги наблюдаваха отстрани, други не застанаха до тях и майките се брояха на пръсти.
Асен Генов: Това със сигурност е така. Притеснително е, че подобни каузи не срещат като че ли толкова обширна обществена подкрепа, но от друга страна не се чувствам толкова компетентен всяка една от темите да я дискутирам в детайли. За мен притеснителното е друго - създава се една илюзия за бащицата в държавата, който държи магическата пръчка на властта, с която решава всевъзможни въпроси, свързани с какво ли не. Като че ли разделението на властите в момента в България в много висока степен е компрометирано. Премиерът си позволява да каже „моите депутати ще гласуват еди какво си в парламента…”, сякаш парламентът не е отделна независима власт. По време на протестите на Орлов мост министър-председателят си позволи да коментира, че президентът нямало да подпише указа нали за този закон, което отново беше прескачане на Конституцията, защото държавният глава е независим от изпълнителната власт. Тази илюзия, че нали… в Бисер показват как премиерът раздава пари на хората след наводнението. Наистина в момента около образа на премиера се изгражда един месианско-светийско-спасителски ореол, при което за всяко нещо гражданите едва ли не да отидат да му звъннат на вратата на Министерски съвет – да му кажат трябват ми 1000 лева да си оправя къщата след наводнението. Това за мен е унищожаващо демокрацията.
На финала на нашия разговор искам да чуя прогнозата ви - по-активни граждани ли ще виждаме тази година по улиците или тъкмо защото е изборна година, те по-скоро ще се плашат да излязат - за да не бъде яхнат протеста им от някоя партия?
Цветозар Вълков: Гражданското общество не просто е достатъчно развито в България. То е вече даже в своя т.нар. четвърти етап, в който каузите са глобални не само на тематика природа, но и по икономически теми. Очаквам активни българи по улиците и единственият начин властта да няма проблем с гражданското общество е да го включи във формулирането на политики.
Асен Генов: Това, което е в състояние - без значение какво е то, да обедини хиляди, да ги изкара на улицата, е достатъчно ясно и тясно като послание. Много е трудно да бъде злоупотребено с това нещо. Хората са чувствителни в крайна сметка, те са интелигентни. Материалът не е лош, ако говорим за калпав материал, той е калпав в друго отношение. Но специално в своята изострена чувствителност към това кой какво прави в политиката, хората са много чувствителни. Смятам, че ще бъде трудно да се злоупотреби с настроените на гражданите, когато те протестират срещу нещо. От друга страна очаквам и вярвам, че тези настроения ще намерят своето политическо представителство. Здравословно е, даже бих казал е жизненоважно България да оцелее като функционираща демокрация. Да имаме политическа алтернатива.
Т.е. имаме нужда от партия на протестиращите?
Асен Генов: Категорично. Политическа алтернатива ще се създаде и трябва да се създаде.
Цветозар Вълков: Проблемът в това, за което Асен говори преди малко с образа на Бойко и кампанията, тя е модерна, но тя е путинов тип. В България имаме най-безжизнената опозиция. Нейна роля е да спре създаването на такъв месиански образ на Бойко Борисов, а те… Т.е. протестиращите като алтернатива на тази опозиция, в която хората не виждат своето представителство.
Асен Генов: Трябва да се случи, да.
