„Проектът „Белене" трябва да ни бъде като обеца на ухото и всички грешки, допуснати в този проект, трябва да ги отчетем и да не ги допускаме при реализацията на „Южен поток", коментира в интервю за Дарик бившият депутат и бивш енергиен министър Мирослав Севлиевски. Според него „голямата отговорност на управляващите и на днешния парламент е да вземат решение дали в България да се строи нова ядрена мощност или не - прехвърлянето на отговорността за това решение върху избирателите не било най-добрия подход".
Въпреки това според Севлиевски след като вече има решение за референдум, той трябва да се проведе по най-добрия начин, за да не се провали самата идея за допитването. В рамките на рубриката „20 години по-късно" в предаването „Междуредие" той коментира 2003 г. - годината, в която беше създаден дискусионният клуб „Новото време" в рамките на НДСВ. Клуб, който по-късно се превърна в отделна парламентарна група и даде началото на партия „Новото време". Интервюто можете да чуете в сайта Radio.DarikNews.bg
Един от създателите на Българското сдружение за честни избори и граждански права, депутат от НДСВ, после шеф на парламентарната група на „Новото време", след това енергиен министър в последната година от кабинета „Сакскобургготски" Мирослав Севлиевски.
Вие ме върнахте доста назад - сдружението за честни избори от 1990 година. Тогава съм бил 25-годишен и съм имал изключителния късмет и щастието да попадна в тази организация, която събра 10 000 души да бъдат независими наблюдатели на първите демократични избори в България. Това беше вероятно един от големите успехи на България. И после сигурно до 1996 година обикалях по света да обяснявам и разказвам, че това стана в България и е възможно да стане във всяка една друга държава - от Албания до Южна Африка, до Перу и до много държави.
Аз ви поканих да разговаряме за „Новото време", за част от мандата на НДСВ тогава, за онази втора-трета година от управлението на НДСВ, когато вие, нововремци започнахте да говорите на различен език, така да го кажем, от този в рамките на жълтата партия и група. В рамките на тази рубрика, в която се връщаме във времето назад, започваме с актуалното, с живота ни днес през призмата на случилото се. Някак неслучайно се сетих за сдружението за честни избори, защото само след месеци в България предстоят избори. Актуална ли е темата за честността на вота, за смисъла на вота на българите днес и това реално те могат ли да избират. Вие бяхте хората, които се борихте за избирателен кодекс. Случи се такъв, не точно във формата, в която вие го предлагахте в 39-тото Народно събрание.
Честни избори са необходими така или иначе. Всяка една държава, която вярва, че живее в демокрация, трябва да провежда честни и демократични избори. Честността на изборите е малко по-сложен процес. Те, освен че трябва да са честни, трябва и да са истински, тоест трябва да дават истинска възможност за избор на избирателите. Трябва да създават условия, че хората да се разпознаят в тези, които кандидатстват да бъдат избрани, трябва да имат равни възможности това да се случи. Защото ние в голяма степен гледаме само техническата страна на изборите, ама то има и много неща в самата подготовка на избори. Важно е дали всички участват в изборите и имат равен достъп до средствата за масова информация например, до ресурсите, до финансиране и до много подобни неща.
Тази тема и след последните избори излезе на дневен ред. Но пък, ако се замислим, в сравнение с онова, което вие предлагахте тогава - половината депутати да се избират мажоритарно, имаше доста добри идеи в първия вариант на изборния кодекс, някак политическата класа не събра сили.
Мисля, че големият въпрос е днес самата организация на изборите да бъде така направена, че хората да вярват в процеса. Понеже в последните години стана така, че българите и аз лично се съмнявам понякога, че всички са гласували свободно, по-скоро...
Контролираният, купеният вот.
По-скоро вярвам, че е имало купен вот, по-скоро не съм сигурен, че тези протоколи, които излизат от секционните избирателни комисии, са истински. И голямото предизвикателство на днешния парламент и ГЕРБ като управляващи е да организират изборите така, че не само светът, а и българите да вярват, че изборите са честни. И това не е лесно. И аз съм сигурен, че всички в ГЕРБ си дават ясна сметка за това. Трябва доста усилия да бъдат направени това да се случи. Категорично гражданският контрол на изборите е необходим и той се осъществява даже в държави като Америка, където ние вярваме, че това е люлката на днешната демокрация. И трябва да бъдат създадени условия да има граждански контрол върху изборите. Разбира се, нещата технологично много се промениха от 1990 година досега, но все пак, използвайки новите технически средства, трябва да го организираме и да създадем тези условия.
Опасявате ли се от опити - всяка власт прави такива опити, дори и прикрити, за служебна победа, дори чрез законодателството, което се приема.
То въпросът е да не допуснем въобще чувство у избирателите, че някой гони служебната победа. Трябва ясно да си дадем сметка, че истинският контрол в деня на изборите през 90-те години се осъществяваше в секционните избирателни комисии, когато имаше ясно противопоставяне и то не купено противопоставяне, а емоционално между представителите на БСП и СДС. Имаше малки пунически битки във всяка една секционна избирателна комисия и наистина процесът беше честен.
Те се дебнеха едни други просто.
Те се дебнеха едни други. И днес големият проблем е да върнем тази практика в секционните избирателни комисии.
А не да се договарят там примерно.
Защото до всички са стигнали слуховете, че има купени секционни избирателни комисии, че има купени протоколи, че има подменени бюлетини и така нататък. И големият въпрос е това да не се случва. И аз съм сигурен, че всички си дават сметка, че държава в рамките на ЕС не бива да допуска подобни съмнения.
Ще гласувате ли на референдума за ядрената енергетика през януари?
По-скоро ще гласувам. Но изборът в голяма степен не е този, който вероятно трябваше да се случи. Защото така или иначе на въпрос дали българите искат да развиват ядрена енергетика, социологическите проучвания през годините са показали от 80 до 60 процента подкрепа. По-големият въпрос е дали ще се строи ядрена централа в Белене или няма да се строи ядрена централа в Белене. Разбира се, е трудно да сравняваме това, което през 2005 година беше решено за строеж на такава централа, и днес, седем години по-късно. Нещата трудно могат да бъдат сравнявани. Тогава в света имаше пари, днес в света няма пари. Тогава светът беше на прага на икономически растеж и на златен дъжд, така да го наречем, ако искате.
Днес затъваме в кризата.
Днес Европа е в криза. И голямата отговорност на управляващите и на днешния парламент е да вземат решение дали това да се случи или не, дали да се строи нова ядрена мощност или не. Прехвърлянето на отговорност върху избирателите, струва ми се, че не е най-добрият подход. Но така или иначе решение за референдум е взето и според мен референдумът трябва да протече максимално демократично и максимално добре организиран, за да не убием самата идея за референдум.
Уви, май така се очертава. Защото мнозина казват, че така е направен и законът, изискуемият брой гласоподаватели, които да направят този референдум валиден, та той е обречен предварително на провал, казват мнозина, заради това, че през януари такава активност да постигнеш най-малкото на...
Нека да не слагаме каруцата пред коня. Да видим. Аз съм сигурен, че българите ще решат най-добре какво да направят. Въпросът е дали резултатите от референдума могат да бъдат пренасяни върху предстоящите парламентарни избори. Ниското участие - дали това ще бъде вот на доверие или вот на недоверие на сегашния парламент. Гласуването за или против дали ще бъде вот на доверие за тези например, които са против ядрената енергетика в България или не. Аз съм сигурен, че ще има доста спекулации, доста хора ще броят гласовете „против" като гласове за ДСБ, които са против ядрената енергетика. Но така или иначе струва ми се, че ще бъде доста спекулативно.
От това, което казахте, разбирам, че и вие не приемате въпроса за много удачен или поне за достатъчно ясен. Освен че паралелно се коментираше доколко информиран избор ще направях хората.
Аз съм в ролята на избирател днес и ще участвам в изборите и ще подкрепя развитието на ядрената енергетика. Аз вярвам, че България има нужда от развитие на ядрена енергетика. А оттам нататък...
Вие бяхте човекът, който пусна „Белене" тогава, след 20-годишно спиране на този проект.
Аз пуснах „Белене" и вярвах, че тогава България е в състояние да реализира такъв голям инвестиционен проект. За съжаление проектът беше в голяма степен провален, даже в онези изключително благоприятни международни условия за неговата реализация.
Тройната коалиция ли....
Тройната коалиция така или иначе не реализира проекта. Не го реализира по начина, по който той беше планиран. Защото тогава планът беше първо да се намери стратегически инвеститор, първо той да влезе в капитала на новата компания и тогава да се водят преговори с доставчик на оборудване или строител. Защото нали си давате сметка, че българите заедно с германците щяха по-лесно да преговарят с руснаците по отношение на цена и срокове например.
През призмата на времето - седем години минаха от тогава, от това решение през 2005 година, смятате ли, че имат основания тези твърдения, тези хора, които казват, че този проект така или иначе е бил обречен, а просто през годините е била рестартирана идеята за него само и само за да печелят хората около този проект, фирмите, консултантите, всичко, което през тези години погълна проектът.
За съжаление от днешна гледна точка така изглажда, но тогава, когато аз внесох предложение за вземане на такова решение, нещата бяха коренно различни и намеренията бяха коренно различни. И трудно е да се сравняват домати и чушки. Тогава аз съм предлагал да се отглеждат домати, а не чушки. Така че даже и не искам да влизам в тази спекулация. Днес за голямо съжаление не успяхме да реализираме голям инвестиционен проект. Това е голямата истина и хората, които бяха ангажирани с това нещо, се провалиха.
Най-после бяха финализирани и преговорите за „Южен поток". Следите ли какво става в енергетиката или по-скоро като страничен...
По-скоро следя като гражданин какво се случва в енергетиката. Големият въпрос е, че днес икономиката няма много нужда от енергийни мощности. Наскоро чух, че енергийният товар е между 3000 и 4000 мегавата дневно, което е доста малко. Големият въпрос е може ли да стане повече от 5000-6000 мегавата. Тогава икономиката очевидно ще работи и голямото предизвикателство е днес да направим такава икономика, която да има нужда от енергия, да произвежда продукти, които да изнася в чужбина и да ги продава.
Въпросителни около проекта специално... Много се коментираше тези дни и тепърва ще видим резултатите. Разбира се, както винаги, тази тема с „Южен поток" беше обвързана и с цената на газа.
Ами, както се казва, „Белене" трябва да ни бъде като обеца на ухото и всички грешки, допуснати по „Белене", трябва да ги отчетем и да не ги допускаме при реализацията на „Южен поток." Проектът вече е подписан, да го критикуваме или да не го критикуваме е безсмислено. По-добре да видим как да бъде реализиран, така че да е в полза на българската държава и на българските граждани. И първото нещо, което днешният министър може да направи, е максимално да опубличи всичко, което се случва по „Южен поток". Защото доверието прави един проект успешен или неуспешен. А българите могат да дадат доверие, ако знаят за какво става дума. А иначе различни политически интерпретации може да има. Аз се надявам, че и руснаците няма да допуснат грешките, които допуснаха в реализацията или липсата на реализация на проекта „Белене".
И вие като много политици сте започнали кариерата си от СДС. Изненада ли ви това, което се случи в старата десница през тези години, през последните две седмици в СДС най-вече. Вие от кои сте - от тези, които виждате шанс в някакво бъдещо дясно управление между ГЕРБ и част от СДС или обратно?
Аз като повечето българи, като чуя СДС, си представям 1989-1991 година, романтичният период на българската демокрация, на българската десница. А това СДС, което днес се доразпада, то не е онова СДС от 1990 година. Днешното СДС, което се разпада, е продуктът, който Иван Костов създаде през 1996 или 1997 година, партията СДС. И днес в СДС се случва по-ярко онова, което беше започнато през 1990 година. Костов днес е жертва на собствената си политика. Той започна да гони хора през 90-те години и днес беше индиректно изгонен от СДС. Това се случи, макар че той е в различна партия от пет-шест-седем години.
Вие с притеснение ли по-скоро гледате на това, което става в този сегмент - старата десница. Едни говорят как ГЕРБ ще ги претопи, други говорят как едва ли не ще използва марката, за да се опита да стабилизира или конструира един нов мандата.
Ами те те нещата изглеждат просто. Преди три години, когато ГЕРБ дойде на власт, старата десница искаше да играе ролята на конструктивна опозиция на ГЕРБ. И понеже изборите наближават, старата десница или трябва да стане коалиционен партньор на ГЕРБ, или трябва да стане неконструктивна опозиция. Седем-осем месеца преди изборите няма много роли, които могат да бъдат заети и играни, така че да има ефект на следващите парламентарни избори. Разбира се, оттук нататък ще има много хора, които ще развият теорията, че е по-добре цялата десница да създаде коалиция и да участва на изборите с цел да се създаде парламентарна стабилност през следващата година. Защото големият въпрос, който възниква за 2013 година, е дали парламентарните избори ще доведат до стабилно управление или до фрагментарно управление и ще се върне това, което се случваше през 90-те години да правим парламентарни избори на всеки две години. Защото ние изкарахме от 1997 година пълни мандати, всяко правителство си изкара мандата, но вие си спомняте, че преди това имаше избори през две години. И въпросът е какво се случва през 2013 година. Това е един от големите въпроси. А тази стабилност как ще дойде, не е ясно. Днес виждаме, че в групата на Европейската народна партия в България имаме няколко партии, които са или искат да станат нейни членове. Меглена Кунева и нейната партия искат да станат член на ЕНП, където са СДС, някои от партиите на БЗНС... И въпросът е дали те ще участват в коалиция или ще бъдат врагове. Днес изглежда, че Кунева е враг на ГЕРБ, но може да стане така, че Кунева да стане и партньор на ГЕРБ.
Прави ли се опит да се върви към връщане, грубо казано, на двуполюсния модел „дясно-ляво" или след царя това вече не е възможно?
Очевидно винаги през годините и имало привърженици на двуполюсния модел. Аз винаги през годините съм смятал, че двуполюсният модел не е най-добрата формула за България. Ние сме малки, но сме много различни, понеже много дълго сме живели на тази територия. И ми се струва, че многообразието в настроенията на хората, представено в парламента, е по-добро, отколкото двуполюсния модел. Който се оказва и не толкова стабилен за България. Ние двуполюсен модел имахме до 1997 година и той не беше особено стабилен, имаше избори на всеки две години.
Дискусионен клуб - така стартира „Новото време" през 2003 година. През 2004 година станахте отделна парламентарна група, след това отделна политическа формация. Какво ви радели от останалите в НДСВ?
Да не се връщаме десет години назад, но основното нещо, което ни раздели с колегите от НДСВ тогава, беше, че една група искахме нещата да се случват веднага, днес. Това беше един от нашите девизи. Плюс това ние ясно си давахме сметка, че България ще стане член на ЕС, България ще се върне в лоното на Европа, но въпросът е час по-скоро българите да постигнат стандарта, в който живеят европейците. То това е голямото предизвикателство. Рано или късно България ще стане държава от европейски вид с всичките й измерения. Но въпросът е по-рано да стане. Защото животът на всеки един от нас е лимитиран.
С днешна дата онова, което тогава искахте да се случва бързо, българите продължават да искат да се случва. То не се случва вече повече от 20 години.
Е, не всички.
Променят се нещата, но с твърде бавни стъпки, казват мнозина.
Затова ние искахме да бъде изградена политическа инфраструктура, която да даде възможност на хората да участват по-пряко в политиката, да има закон за референдумите, искахме да има мажоритарни избори. Слава богу, в една или друга форма днес има. Ние искахме имуществото на депутатите да бъде публично. В голяма степен това започна да се случва. Ние искахме...
Искахте етичен кодекс, не успяхме до там май да стигнем.
Но в голяма степен той е реализиран. Искахме хората, които носят отговорност и ползват властта в определен момент, да бъдат поставени под стъклен похлупак, всичко, което те правят, да се вижда. Искахме да бъдат създадени условия за онези хора, които са готови да носят... Защото големият въпрос е колко от българите са готови да носят рискове, защото само тези, които носят рискове, са в състояние да реализират, да направят следващата стъпка, да променят нещата. И така или иначе вие знаете, че хората са разделени на такива, които вярват, че сами са в състояние да оправят живота си и да помогнат на другите, и на такива, които чакат да бъдат оправени. Най-грубо, разделението между леви и десни. „Новото време" смяташе, че трябва да бъдат и продължава да смята, че трябва да бъдат създадени държавни условия онези, които са готови да носят рискове, да бъдат облекчени. Ще ви дам един пример. Днес изглежда наистина смешно, защото всички знаят, че общините в България имат интернет страници. През 2003 година не беше така. И общините имат страници, защото „Новото време" внесе един малък закон и задължи общините да си направят интернет страници. „Новото време" внесе и друг закон и накара, задължи общините цялото общинско имущество да бъде слагано на уеб страниците, обществените поръчки да бъдат слагани на уеб страниците. Днес, който иска да види една или друга община какво продава или какво търси да купи, може без да ходи и да носи кутия шоколадови бонбони под мишница или бутилка „Слънчев бряг" да го даде на някоя служителка, може да го види за две минути в интернет. Но това не се случи от самосебе си. Днес ни се струва, че така сме се родили, ама през 2003 година не беше така. Та това искаше „Новото време".
Защо обаче не ви стигнаха силите? Ресурсите ли ви бяха по-малко? Все пак тръгнахте и по собствен път и вече в миналото ли е „Новото време"?
„Новото време" като начин на живот няма как да остане в миналото. Ако ние не сме успели да реализираме идеите на новото време, то ще има други.
Като политически проект.
Да, като политически проект. То ще има други хора, има ново поколение, което в една или друга форма ще ги реализира. Добрите неща винаги се случват, въпросът е по-бързичко да станат. А пък врагове на новото време също има. Тези, които не искат промяна, те никога не са слаби, те никога не са малко.
Времето показа ли всички играчи поне за вас в „яхтения скандал" навремето? Със сигурност от призмата на времето ще признаете, че това е било едно дори лично изпитания за вас, замесването ви.
Подобни случи в политическата биография на всеки един не са еднозначни. Те винаги създават специални настроения, създават щети. Не виждам някаква причина да се връщам назад, но времето показа, че всички обвинения, които са били към мен или към тогавашните ми колеги, са били безпочвени. Защото десет години по-късно никой от нас не се занимава с подобни неща, в които сме били обвинявани.
Факт е, че тогава основната мишена, като че ли на мушката на медиите беше финансовият министър Милен Велчев. Разбира се, имаше размяна на реплики. И настоящият премиер също участваше в целия този сюжет, но това си беше едно изпитание, което впоследствие доведе ли по някакъв начин и до отдръпването на нововремци от НДСВ или не търсите причинно-следствена връзка?
Не, нямаше връзка с това нещо, но така или иначе това беше една от поредните неприятни случки в онова управление.
Последва и една оставка - на парламентарен председател, тоест свалянето на проф. Герджиков.
Това беше много по-късно.
През 2005-а.
Нямаше никаква връзка.
Да. Доколко „Новото време" носи отговорност за тези събития, които в края на мандата на кабинета „Сакскобургготски" пораздрусаха властта. Някои тогава говореха, че и вашето министерско място е продукт на договорка за оцеляване на кабинета.
Историята е проста: „Новото време" се отдели от НДСВ през 2004 година и НДСВ управляваше с парламентарно малцинство. След една година управление в този вариант, се стигна до извода, че е по-добре да се създаде...
Да бъдете официалните партньори.
Ние бяхме едни от провокаторите на идеята да бъде създадена центристка коалиция, в която „Новото време", ДПС, НДСВ да участва на следващите парламентарни избори. Аз продължавам да смятам, че това е добра идея. Аз продължавам да смятам, че ако тази идея беше реализирана, тройната коалиция в онази й форма нямаше да дойде на власт и категорично съм подценил желанието и способностите на БСП да разбият всяко едно добро намерение тогава. Защото ако имаше тази коалиция, либерален алианс ако имаше, нямаше да има коалиция БСП-НДСВ-ДПС. Или БСП нямаше да се върнат на власт. Това мисля, че е доста ясно и ако сравним изборните резултати от 2005 година.
Тогава кой не поиска тази коалиция? Помните вероятно.
Разбира се, че си спомням. НДСВ тогава реши да не участва в тази коалиция, като основните двигатели на идеята НДСВ да участва самостоятелно бяха Пламен Панайотов и Даниел Вълчев.
Вечните ви опоненти и в рамките на партията, още в рамките на НДСВ.
Да.
Доган лансираше тази възможна коалиция.
Да, Доган. Аз смятам, че и ДПС нямаше да изглежда по този начин, по който изглежда сега, ако беше участвало в тази коалиция. Ама вижте да се връщаме много назад днес, когато на българите им липсва чувство за перспектива, когато българите се чудят дали имат достатъчно дърва, за да изкарат зимата, когато българите не са сигурни, че ще имат достатъчно пари да платят таксите на децата си, които учат в университетите.
То и за детските градини не стигат.
И за детските градини и така... Връщане в историята винаги е полезно от гледна точка на това да си вземем поуките.
Затова говорим и това се опитваме да правим, когато връщаме лентата. Какво днес може да изкуши Мирослав Севлиевски да се върне в политиката?
Аз се изкушавам както всички българи всеки ден, когато научавам едно или друго нещо от медиите, аз заемам страна. Някой път абсолютно емоционално. Ще ви дам малък пример. Понеже почти цяло лято живея в Ахелой, който се намира между Равда и Поморие, до комплекса, в който живея, има един свинарник. Този свинарник пета година се опитвам да накарам държавните институции да му обърнат внимание, защото той мирише. И мирише постоянно, в зависимост откъде духа вятърът. Мирише в град Ахелой, мирише при нас, мирише в един друг комплекс, където Филип Киркоров излезе по централната руска телевизия и се оплака. Пращам писма до госпожа Манева (зам.-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева) и тя ми отговаря, че като съм отишъл там да живея, съм знаел, че има свинарник, а свинарниците обикновено миришат. На мен свинарникът не ми пречи, но ми пречи неговата миризма. Има подписка от...
Това метафора за нещо ли е, в смисъл, че го давате го като пример.
Може да се приеме и като метафора и вие като ме питахте преди малко за нещата, които се случват в старата десница, да кажем ДСБ трябва ясно да вземат решение те ако са противници на ГЕРБ, госпожа Манева ще бъде ли зам.-министър? И да ви кажа, то една смешка вече става. Наистина на мен ми се вижда много смешно един бивш министър да стане зам.-министър в друго управление.
Това е в частност госпожа Манева.
Това е доста абсурдно. Но свинарникът трябва да го модернизираме и той трябва да не мирише. И този свинарник в Ахелой въобще свинарникът, който е...
Имаше и един лаф в един хубав стар филм, че днес вече не строим кочини, а реализираме кочини и така нататък. Въпрос на игра на думи.
Играта на думи е проста. Има 1000 човека, които са изпратили преди четири-пет години писмо до президента Първанов и тогавашния министър на екологията, че им мирише този свинарник и някой тогава още им е отговорил, че свинарникът не мирише. Да, той в София не мирише, но там на място мирише. И тези хора, които са се подписали, те защо да вярват в демокрацията, когато те казват „Ние тук живеем и мирише", а онези в София казват, че не мирише.
