В средносрочен план ще бъде много тежко в България, докато се поправи този тип авантюристично управление, коментира в интервю за Дарик бившият финансов министър Пламен Орешарски. Според него щетите от управлението на ГЕРБ ще бъдат загубено доверие най-вече в бизнеса и домакинствата и ниска инвестиционна активност. „Много трудно ще убедим както местния бизнес, така и чуждия, че си струва да се инвестира и да се разширява стопанската дейност", посочи Орешарски.
„Намираме се в състояние на една продължителна депресия, която ми се струва, че ще продължи поне още няколко години, така, както се наблюдават макроикономическите индикатори. Икономиката през последните три години и половина практически не расте, тя се възстановява и то с изключително бавни темпове", каза Орешарски.
Той заяви, че от началото на този мандат са похарчени около 5 млрд. лева повече, отколкото са приходите за тези години, като до средата на следващата година се очаква сумата да стигне 6 млрд. лева. „Словесните еквилибристики не помагат, когато има точни индикатори с числа", подчерта Орешарски. По думите му настоящото правителство е единственото от 1996-97 година насам, което прави големи бюджетни дефицити, тоест харчи повече отколкото събира. Той посъветва управляващите да се държат „малко по-скромно" на този фон. Ето какво още каза той пред Дарик:
Миналата седмица бе приет от Народното събрание Бюджет 2013 и като че ли отвъд политическите спорове, шегите, забележките около това доколко и как опозицията е била активна, пияна или трезва в пленарна зала, сякаш не достигна същината си това едно политическо и държавно решение, каквото е бюджетът, до хората? Греша ли?
На мен ми се струва, че имаше доста коментари още около първото четене, имаше телевизионни дебати, различни коментари по пресата не само на политици, а струва ми се и на независими наблюдатели. Синдикатите дадоха своето мнение, работодателските организации. Така че аз не мисля, че това, че второто четене мина под знака на пияни - не пияни депутати, обвинения и извинения..., но не мисля, че това е най-фаталното.
Бюджетът със сигурност едва ли е загубил точно от това, но финансовият министър упрекна опозицията, че не е била активна, че така и не е чул нейния алтернативен бюджет, онова, което тя би задала като тон за финансовата 2013 година.
Вероятно финансовият министър е чул това, което е искал да чуе, и е пропуснал това, което не е искал да чуе. Хубавото на парламента е, че се водят стенограми на всяка казана дума. И там имаше доста коментари - и хвалебствени от страна на управляващите, и критични от страна на различни представители на опозицията по отделни аспекти на бюджета. В това число на мен лично ми се струва, че имаше и основната критика към бюджета - че той не събира добре приходи. И не само този бюджет, а и последните няколко бюджета рязко са влошили събираемостта на приходите и са разшили сивия сектор в икономиката особено по отношение на акцизите, тъй като акцизните стоки са и най-важни от фискална гледна точка заради облагането с акциз и с ДДС. А когато вие изпуснете една кутия цигари, необлепена с бандерол, вие изпускате и акциза, и ДДС-то, не само ДДС-то, за разлика от други стоки. В този аспект казвам, че акцизните стоки са най-важни и струва ми се, че най-големите пробиви идват точно тук - при събирането на акциза върху цигари най-вече и горива. Има много индикатори, част от тях бяха казани в пленарната зала. Тук се изкушавам да кажа: вие вярвате ли, че българското население пуши близо два пъти по-малко отколкото през 2008 година?
Това ли сочат данните?
Данните по броя на обложените цигари, не говорим въобще за цифри, а по броя на обложените цигари, сочат, че 40-45 на сто по-малко се облагат цигари спрямо 2008 година. И на мен, от една страна, ми се иска да е така, тъй като това е здравословно за нацията, но, от друга страна, не го вярвам. Толкова е оптимистично, че не го вярвам. А и може нагледно да се провери, разхождайки се по някои битпазари, да се види и нагледно как се продават цигари без бандероли.
Заложени по-малко приходи. Има ли някакви буфери, които вие откривате в бюджета за догодина? От една страна, като гаранция, от друга страна, може би пък като заложена сума, с която може да се оперира и предизборно или...
Самият факт, че има резерви в приходната част, това е вид буфер. Друг е въпросът, дали властите могат да съберат тези буфери, тъй като в последните три години, ако наблюдаваме действието на този буфер, той остава в латентна форма, тоест не се реализира. Изпитвам големи съмнения, че може да се подобри събираемостта и следващата година. Дано не съм прав. Други буфери аз не откривам. Властите отдавна се отказаха, още от първата година от по-класическите буфери като предварително задържане на част от разходите и тяхното отблокиране, вече когато има висока степен на сигурност, че приходната част не е поставена под въпрос. Ще припомня, че такива буфери имаше от самото начало на прехода, бяха въведени през 1991 година и не функционираха само една година - 2008 година, когато бяхме отменили този буфер, разчитайки вече, че изненади по отношение на приходите все по-трудно ще се реализират, но през 2009 година ги въведохме отново в резултат на събитията, за които ще говорим.
Кризата. До снощи пенсионерите имаха надежда. Снощи премиерът обаче отсече, че пари за коледни добавки няма да има. "В хазната пари няма - каза премиерът - няма да се хлъзнем да даваме, като няма" .
Това е решение на властите. Изпълнението на приходите тази година върви горе-долу според плана. Но е прав премиерът, че преизпълнение на приходите не се очертава и от тази гледна точка негово право е да реши дали да преструктурира други разходи в полза на евентуално коледни бонуси или да икономиса този иначе извънреден разход, всички сме съгласни с това.
В този смисъл вие бихте подкрепили позицията и на финансовия министър...
Не, не, не казах това. Опитах се да говоря неутрално, чисто технически, че това е един разход, който не е предвиден и за да бъде изплатен, е необходимо едно от двете условия - или да има преизпълнение на преходите, такова засега не се наблюдава, въпреки че приходите вървят според плана и второто е да се преструктурират други разходи. Очевидно приоритетите на властите са другите разходи, тоест изпълнението на всички останали разходи, но не и преструктуриране, така че да се осигури не много голяма сума за скромни коледни добавки.
Какво по-различно бихте направили вие в условията на криза с тези приходи и то преди избори? Ако днес носехте това бреме да сте финансов министър? Признавал сте, че това никак не е леко занимание.
Безспорно, че не е леко занимание както в добри, така и в лоши времена. Но въпросът е малко абстрактен, тъй като аз трудно мога да отговоря какво точно бих направил сега, без да съм имал отношение към работата на правителството в последните четири години.
Факт, с тази условност питам.
От тази гледна точка бих се въздържал от коментари какво може да се направи сега. Малко неща могат да се направят. След като три години сте правили политики, които не са съвсем оптималните, на четвъртата трудно може да поправите последиците от трите години - най-вече проциклични мерки, влошаване на събираемостта, избирателност в толерирането на бизнеса и така нататък. А, и най-важното - изключително непоследователна политика, изменчива, променяща се през ден, а понякога и в рамките на един и същи ден, което разрушава доверието както у домакинствата, така и у бизнеса. Вече започваме да берем плодовете и струва ми се, че и в средносрочен аспект ще бъде много тежко, докато се поправи този тип авантюристично управление.
Щетите какви ще бъдат?
Щетите ще бъдат загубено доверие най-вече у бизнеса и домакинствата и ниска инвестиционна активност. Много трудно ще убедим както местния бизнес, така и чуждия, че отново си струва да се инвестира и да се разширява стопанската дейност. Има и други щети, но според мен това е най-трудно поправимата.
Обикновено последната година от всеки мандат казват, че е загубена година за реформи. И властта си призна, че не трябва да чакаме реформи догодина. Бизнесът каза, че в една политически неспокойна година не чакаме никакви реформи. Обаче мнозина пък казват, че няма подходящо и неподходящо време за реформи. Дори и в края на мандата на някои управления са се случвали позитивни стъпки. Очаквате ли или по-скоро всичко това ще продължи и ще засили и очакването на бизнеса, уви, за стагнация?
Бих се съгласил с тезата, че големи и кардинални реформи трудно се стартират в края на мандата най-вече заради отсъствието на ясни хоризонти как ще продължат тези реформи. Това не са реформи, които могат да се направят за месец-два, а очевидно искат по-дълъг времеви хоризонт и след като не са направени в последните три години и половина например, трудно е да мислим, че в последните няколко месеца ще се стартира. Опитът и на предишни правителства показва, че последните месеци не се правят реформи. Даже опитът на предишното правителство в последната година да планира реформа в здравната система също беше неуспешен. Започна с финансовия модел - увеличиха се вноските от 6 на 8 процента, 2 на сто се заделяха във фискалния резерв, за да се капитализират частните фондове, които щяха да стартират, но така или иначе реформата не се осъществи. Така че упрекът тук към настоящите власти не е защо в следващите месеци не стартират някоя мащабна реформа, а по-скоро е със задна дата - защо досега не направиха нищо.
За четири години ще се похарчат над 6 млрд. лв., намален фискален резерв и увеличен държавен дълг. Това казвате вие като теза, която изтъквате. Ако това е някаква митологема от страна на левицата, то от ГЕРБ веднага повтарят другата митологема - че вие сте им оставили фискален резерв, но пък с много неразплатени разходи, оставихте им да плащат пенсиите, както много често и премиерът повтаря, онези, които вие сте увеличили.
С премиера трудно се спори. Обикновено всичко, което казва той, не подлежи на доказване. Няколко неща по този въпрос. 6 млрд. лв. - това са касовите дефицити. Всеки може да ги провери. Даже по-внимателните наблюдатели си спомнят - 2010-а, 2011 година големите касови дефицити. Това са изразходвани пари. И никакви словесни еквилибристики не могат да отменят този факт. Нали вие сте си похарчили заплатата например. Оттук нататък каквито и словесни фокуси да правите, тя е изхарчена. И това е останало като следа при отчетите на бюджета за отминалите няколко години - края на 2009-а, 2010-а, 2011-а, сега очакваме 2012-а. Към този момент са похарчени около 5 млрд. лв. повече, отколкото са приходите за тези години и се очаква до средата на следващата година, гледаме в планираните дефицити, а не във въздуха, очаква се сумата да се ориентира около 6 млрд. Но сигурното към този момент е 5-те млрд. лв., за които говоря. Ще видим тази година как ще приключи. По план дефицитът е над 1 млрд. И за другата година е планиран дефицит 1,1 млрд. Вижте в бюджета по КФП планираният дефицит е 1,1 млрд. Върху това какво има да спорим? Аз не разбирам! Нали това никой не го отрича и в същото време оспорват цифрите.
Става дума за едни и същи цифри, обаче българинът се пита къде свършва политиката и къде започват сметките, когато се говори тъкмо на тези теми, защото предишни и сегашни управляващи излизат с различно тълкувание и своя версия.
Няма различни версии, има цифри. Всеки гражданин, който иска повече информация по този въпрос, може да отвори сайта на Министерството на финансите и да погледне в две числа. Първо да проследи движението на фискалния резерв - от около 8 млрд. през 2009 година, в момента, ако не ме лъже паметта, е около 6,6 млрд. с големия облигационен заем, който правителството взе през това лято в размер на около 1,9 млрд. лв. Тези 1,9 млрд. са вътре във фискалния резерв, без тях той щеше да бъде значително по-нисък. И той ще стане отново значително по-нисък през януари, когато изплатим един друг облигационен заем. Затова беше направен облигационният заем. Но успоредно с това трябва да се гледа правителственият дълг и да се види как от около 5 млрд. лв. в средата на 2009 година той се е увеличил понастоящем на близо 7,5 млрд. лв. Това са източниците на финансиране на бюджетните дефицити, за които говорих преди малко - фискалният резерв и правителственият дълг. Вие може да увеличите много фискалния резерв, но ако вземете тези пари на заем, как да го считаме това. Това не са ваши пари, това са пари, взети на заем и рано или късно трябва да се върнат. Така че словесните еквилибристики в случая не помагат, когато има точни индикатори с числа. Другото е политика. Другото е опит да представите едни изхарчени пари сякаш не са изхарчени. Няма как да стане това.
Тези дни в левицата сравнихте бюджета за догодина с 24-часова погребална агенция. Някъде чух тази метафора. Кого ще погребе бюджетът за догодина, най-уязвите, най-слабите ли?
Това обикновено не е моя терминология.
Не вие.
Бюджетът за следващата година за съжаление има няколко недостатъка, но те са функция на предишните бюджети и предишни политики. И следващата година по никакъв начин властите не се стремят да повлияят на икономическия цикъл. Не че те имат огромни възможности в това отношение, но не оползотворяват малкото, които съществуват. За следващата година ще продължат да се представят слабо приходите. И следващата година ще бъде четвъртата, в която ние ще правим бюджетни дефицити. Хубаво е, когато властите приказват за стари правителства, да имат предвид, че след 1996-97 година те са единственото правителство, което прави големи бюджетни дефицити, тоест харчи повече, отколкото събира приходи. Така че на този фон те някак си трябва малко по-скромно да се държат.
Оптимист ли сте за бизнеса и неговото оцеляване през идната година? Разбира се, той има свои сегменти, различен е ефектът и тежестта от кризата върху всеки тип и върху всеки сектор.
Бизнес климатът е сериозно влошен през последните години също. Това личи по много индикатори - по броя на фирмите, които затварят, те са няколко стотин хиляди. Да, вярно е, че голяма част от тях и не са чак толкова активни, но поне половината са били фирми с някаква дейност. От друга страна, всички външни наблюдатели поставят България на по-лошо място, в по-лоша група страни по отношение на бизнес климатът. Аз се изкушавам в момента да кажа, че дори класацията Doing Business на Световната банка, в която съществена роля преди този мандат имаше настоящият финансов министър, дори тя отмести страната от 59-то на 66-то място за последната година.
Като условия и бизнес климат.
Като условия и бизнес климат. Само ще припомня, че същата тази класация през 2007 година беше поставила страната в първите десет. Това е показателно според мен.
Вие сте финансист. Може да ни представите много цифри и аргументи. Но с днешна дата, ако се върнем към 2008-а, бихте ли признал грешки на тройната коалиция през последните две години от мандата, грешки в подхода към кризата. Много се коментираше подценихме ли я, успяхме ли да прогнозираме ефекта и силата й?
Кризата се развиваше на два етапа. Още през 2007 година имаше лоши сигнали на американския ипотечен пазар, предвещаващи, че американската финансова система ще влезе в период на „турболенции" - беше модерен термин по онова време. И аз, и моите колеги на съвещанието на финансовите министри от ЕС всеки месец обсъждахме ситуацията в САЩ. Обаче както аз, така и останалите колеги гледахме през океана, бих използвал израза, със загриженост, но не си представяхме, че толкова бързо ще се пренесе в Европа. Отключващият фактор стана през септември 2008 година с необмислените докрай според мен действия на тогавашния финансов министър на САЩ Полсън, който позволи да фалира четвъртата по големина инвестиционна банка в света „Лиймън брадърс" и верижната реакция беше няколко седмици, мигновена в този смисъл. Още през октомври редица финансови институции започнаха да изпитват ликвидни проблеми. Тогава изненадата, можете да се върнете и да наблюдавате реакции, аз наскоро четох прогнози на американски икономисти за 2008 година, всички те показват положителни темпове на икономически растеж, всъщност те се обърнаха в края на годината. Никой не можеше да предвиди фалита на "Лийман брадърс" и никой не вярвал, че финансовият министър на САЩ ще допусне една такава голяма системна банка да фалира и да отключи верижна реакция по целия свят. В този аспект всички подценихме кризата. Като се започне от Германия например, която предвиждаше за първото тримесечие на 2009 година икономически растеж 0%, а приключи на минус 6%, така и останалите европейски страни. В това число и ние. Ефектът от фалита на „Лийман брадърс" беше много по-голям, отколкото светът очакваше.
Много се коментира сега, докато все говорим, че излизаме от тази криза, хората даже вече така започнаха да усещат в навечерието на зимата, че си казват, че дори сме в "окото на бурята" като усещания по джоба си, по семеен бюджет и всичко онова, което им се случва като финанси. Доколко и как се движехме със закъснение във влизането, развоя на кризата, като процеси и като динамика през тези години?
Ако ви върна 2008 година, нещата вървяха безоблачно до септември. За първите девет месеца на годината икономическият растеж у нас беше около 6,5 процента, ако не ме лъже паметта и четвърто тримесечие той слезе на 3 на сто, но беше икономически растеж. Индикациите обаче вече бяха явни. Ако си спомняте нашия гледащ се вече бюджет в парламента за 2009 г., тогава изникна въпросът дали да се преработва, или да не се изтегля, а да се инкорпорират вътре буфери. Аз лично предпочетох втория вариант, защото изтеглянето му щеше да доведе до нов кръг от политически дебати и в крайна сметка вероятно щеше отново да недооцени до краен ефект кризата, защото това ставаше края на 2008 година. Аз ви дадох пример за това германците как бяха изненадани с икономическия растеж, а не цитирам останалите страни, като дефицитите във Великобритания - 12%, в Гърция - 15%. Това не са регулярни дефицити, това е изненада. Рязко свиване на приходите и не толкова висока еластичност на разходите, че да могат в същата степен да се свият и разходите, така че и да се запази предварително планираният дефицит. Но тогава, през декември 2008 г. разсъждавахме, че ако кризата е по-тежка от очакванията, ние сме планирали 3% бюджетен излишък, който от икономическа гледна точка не е необходим. Това е 2 млрд. лв. буфер и още един буфер - въведохме отново задържане на 10 на сто на разходите, приблизително още 2 млрд. С 4 млрд. буфер по-спокойно влязохме в 2009 година. Трябва да ви кажа, че нещата вървяха горе-долу според плана.
Според плана, но последваха избори, промени...
Да, за съжаление, при нас съвпадна икономическият с политическия цикъл - едно изключително лошо съвпадение, а втората половина на същата година новото правителство направи редица прокризисни действия. То най-вече изпусна контрола върху разходите на бюджета, забави още приходната част, изпусна контрола върху приходите и най-лесните разходи, които можеше да не плати, бяха инвестиционните.
Към бизнеса?
Към бизнеса. А няколкото милиарда, които не плати към бизнеса, всъщност ни изиграха много лоша шега и още 2010 година то провали още повече приходите си. Спомнете си, че 2010 година беше първата година с актуализиране на бюджета и то в размер на 2 млрд. лв., а намаляване на приходната част.
Българите, като четат тези числа и изобщо всичко, за което говорим, се чудят дали ще им дадете позитивна прогноза кога ще излезем, скоро ли ще излезем от тази криза? Какви са ни шансовете, особено на предстоящата политически неспокойна година?
Ако говорим с термините, така, както трябва да се говори, ние излязохме от кризата още първата половина на 2009 година. Ако следите растежа по тримесечия, ще видите, че първо тримесечие на 2009 г. растежът беше около -3,5 на сто, ако не се лъжа, а второто тримесечие беше на 0 процента. За съжаление, третото, четвъртото и следващото тримесечие, както и първите две на следваща година отново минахме на минусови стойности. Светът излезе от кризата също през тази година. Сега се намираме в състояние на една продължителна депресия, която ми се струва, че ще продължи поне още няколко години, така, както се наблюдават макроикономическите индикатори. Икономиката през последните три години и половина практически не расте, а се възстановява и то с изключително бавни темпове. През 2011 г. имаше малко прозорче, но то беше заради оживлението в големите европейски икономики, които получиха доста фискални стимули от своите правителства и това засили малко външното търсене на нашата продукция. Това бе и благодарение на експорта ни, който се представяше доста добре по онова време. През 2011 г. ние направихме растеж, ако не се лъжа, 1,7 или 1,9 на сто, но, за съжаление, сега Европа мина към фискална консолидация при водещите европейски страни, а други от южната периферия са в рецесия. Така че по линия на външното търсене не можем да очакваме кой знае какви позитивни сигнали следващата, а даже и следващите няколко години. Така че не мога да дам оптимистична прогноза. Ситуацията е нервна от икономическа гледна точка, а друг е въпросът, че и местните власти направиха, каквото можаха и продължават да го правят с изненади всеки ден. Спомнете си данъка върху лихвите. Когато се появи информация, че ще въвеждат такъв данък, те официално отрекоха и след няколко дни го инкорпорираха в бюджета. Не се прави така, защото никой не ви вярва, а когато никой не ви вярва, никой не инвестира.
Говорим винаги за финансови теми с вас, а политическата тема все ни бягат. Сигурна съм, обаче, не гледате с безразличие на случващото се в старата десница. Читателите знаят, че Вие бяхте част от ръководството на СДС, даже бяхте кандидат за кмет на София на Синята партия през 2003 г. и сега със сигурност следите трусовете.
Да, имах такъв период в моето професионално развитие.
Романтичен ли беше?
Не може да се каже. И по-млад съм бил тогава, и с по-голям ентусиазъм вероятно. Когато една от основните политически партии в страната е в криза, това не е добре за страната, без значение коя е тя. Безспорно СДС е една от основните политически партии. Поне в отминалите 20 години има приноси за осъществяване на прехода и е жалко, че не можа да намери себе си. В доста трудно положение е в момента, но в интерес на истината аз не следя какво точно става. Следя не повече, отколкото всички останали граждани.
Тъкмо като следящ гражданин, как мислите, Костов или ГЕРБ е по-виновен за това, което виждаме днес като СДС след 23 години?
Трудно ми е да направя такава характеристика. ГЕРБ ми се струва, че в стремежа си да доминира всичко вдясно, доста разкол внесоха в по-малките десни партии, но същност далеч по-авторитетните от тях. Това сигурно е нож с две остриета и за тях самите.
За ГЕРБ?
Да. Ще видим.
Шанс за нова коалиция, която отново да направи опит за рестарт?
Рано или късно трябва да се появи някаква формация. Хубаво е, когато има силна левица и силна десница. Това гарантира нормален, здравословен дебат в обществото и в някаква степен е предпоставка да не залитаме в една или друга посока. Това показва практиката на всички развити страни. Няма как да минем без здрава левица и без здрава десница.
