100(1) истории

100(1) истории
100(1) истории
100(1) истории
62897
100(1) истории
  • 100(1) истории

Няма случайни истории. Ровейки се назад във времето, откривате случка, която изненадващо (или не съвсем) разкрива втора случка, която обяснява следващата, така че безкраят да бъде възможен. Оттук и пръснатите парчета от пъзел, които повече от шест години илюстрират историческия радио сериал "Парчета история " в ефира на Дарик. Този сериал е исторически поне в две направления, чиято история разказва нейният автор Драгомир Симеонов. Поводът за срещата е книгата "100 парчета история", рано е обаче да се издава развръзката.

Негов любим персонаж е римският историк Плиний Стари, който живял, творил и неуморно колекционирал знания между 23-та и 79-та година. Той създава завидна за времето си енциклопедия (своеобразна Уикипедия), тъй като искал да събере познатото в Римската империя знание и да го класифицира. Негова заслуга са цели 37 тома, които разнищват разнообразни области като математика, ботаника, златарство, скулптура, земеделие, философия, космология, фармакология... "Всичко, което е търсел, той описвал през неговата гледна точка, като е допуснал и уникални грешки, какви ли не щуротии е писал", разказва с усмивка Драго. И почти като Плиний Стари, авторът на "Парчета история" събира всевъзможни факти, за да подготви епизод за всичко, което може да съществува. За да стигне това знание до този, който се вълнува.

"Парчета история" звучи в ефира от януари 2007, когато (отново исторически) се промени програмната схема на Дарик радио. Това е исторически сериал, но за историите като хубав разказ, като случка, която да чуете сутринта по радиото и вечерта да я разкажете на приятели или у дома. До септември 2012 сериалът се излъчва всяка сутрин - малко след 09:30 - в Дарик Кафе.

Всеки епизод е триделен, като разказва голямо известно събитие, едно не съвсем известно събитие и представя рожденик. А финала ознаменува песен (а тук - послепис).

Бонус в аудио файла с архивно "Парче история" от днешния ден - денят е 27 март, годината е 1968, а главният герой е Юрий Гагарин. Рожденикът на деня е Куентин Тарантино.

"В началото бях неопитен, пък и не съм учил история. Повече се плъзгах по повърхността - беше ме страх от големите събития", признава днес Драгомир Симеонов. Впоследствие обаче настъпва обратът. И макар че с времето историите стават по-сложни (да се разбира по-интересни), за него самият процес вече е по-лесен. "Защото подреждах историите да чакат датите си. Станах по-хитър". И ето че най-сетне издава тайната: "Непрекъснато си отбелязвах интересни събития, които трябва да се разкажат".

100(1) истории

Нинджите всъщност са театрални персонажи, невидими кукловоди. На това дължим мита за черното им облекло.

При подготовката на епизодите от историческия радио сериал Драго научава много любопитни факти, но и много забравя, тъй като паметта не винаги е на повикване, ясно е. "Правенето на Парчетата в началото толкова ме беше погълнало, че в един момент главата ми беше пълна с огромно количество любопитни, но почти ненужни знания. Питах се какво ще правя с тях", разказва още той.

Възможно е никога да не узнаем истината за дадена случка, казвам, докато разнищваме спорната памет. На това място напомня как в историята непрекъснато са се намесвали хора, които художествено са я променяли. Поети, писатели, артисти и нататък така украсявали историите, добавяли цифри и факти, за да привлекат аудитория. "И днешната история, която имаме, е по-скоро техният поглед. Маратонът, нинджите, рогата на викингите, самураите - всички те са измислица, а ние живеем в свят, в който си мислим, че това е историята". Непоклатимите аргументи са последвани от секунди мълчание.

След паузата намирам смелост да попитам защо "Парчета история" е вече история. Да не би да е подреден пъзелът от умора? "Сериалът се поизмори, защото вече нямаше какво ново да предложи. Слушателите знаят това и забелязах, че стават критични, ако случайно в някой епизод нивото падне, но ако вложа много усилия да разкажа история, която никой преди не е чувал, ефектът от нея не беше по-различен", казва Драго. В този момент идва равносметката, че е време за нещо ново.

Няколко месеца, след като историческият радио сериал вече не се излъчва в ефира на Дарик, от издателство "Ентусиаст" му предлагат да издаде книга. Харесали и Facebook варианта, който не само илюстрира "Парчета история", но дава и обратна връзка. Премиерата на "100 парчета история" е на 28 март в книжен център "Гринуич" в столицата (началният час е 19:00), а на 3 април е представянето в "Хеликон" в Пловдив.

От всички почти 800 уникални епизода 100 са включени в книгата, като Драгомир Симеонов обещава и подарък. В "100 парчета история" читателите ще открият няколко специално написани епизода, които не са излъчвани в ефира на Дарик радио.

"Покрай книжката трябваше да избера най-хубавите истории и сам си се учудвах на някои от тях", казва той. С времето самокритиката му помага да ги улавя с повече лекота: "Ако трябваше да започна отначало, всичко щеше да е по-бързо, ударно. Когато започнах да редактирам отделните "Парчета история", не само че си открих грешките, но и много по-лесно намерих нови случки, които съм пропускал да разказвам тогава".

Книжното издание залага на забавните истории, за които поради една или друга причина се шири погрешна представа. Първият пример идва със санбернарите, които уж имали бъчвичка с бренди... Следват щраусите, които съвсем не си завират главата в пясъка, а на какво ли се дължи мистификацията за зайците и морковите...

Тези и още забавни факти представя книгата "100 парчета история", която може да се открие във всички книжарници у нас, срещу 14 лева.

100(1) истории

И така..., след като "Парчета история" е вече история (звучи така драматично, че повторението е неизбежно), на хоризонта се задава и следващото предизвикателство. От октомври 2012 в сутрешния блок на Дарик стартира новата рубрика на Драгомир Симеонов.

"Питанка" еволюира от "Парчета история", като взима най-чистия екстракт от историческата случка. Общото между двете рубрики е другият възможен ъгъл, който и забавлява. Защото "най-добрият вариант за получаване на нова информация е като при децата - те едновременно учат и играят. Ние, възрастните, не сме загубили това". С игра и забавление знанието се усвоява с лекота, съгласете се.

Много е важно кога, как и къде се задават въпроси и се разказват истории. Ако тези рубрики трябваше да се реализират преди десет години например, щеше да е далеч по-трудно, понеже са немислими без интернет. В случай че Ви вълнуват въпроси, които не знаете къде да зададете, пишете на страницата на "Питанка" във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com. Досега отговори са получили около 110, а според изчисленията на Драго въпросите са седем-осем пъти повече. Разбира се, има и въпроси, на които не може да се отговори, но рубриката ще звучи дотогава, докато е интересна на слушателите. "На мен ми е много интересна, защото веднага се вижда и обратната връзка", казва авторът.

100(1) истории

Това е уникален по рода си мач, в който боксьорът Мохамед Али се изправя срещу японския борец Антонио Иноки в битката за определяне на най-силния боец на света.

Покрай подготовката на книгата преоткрива прозрението, че той е по-скоро в сферата на услугите - човекът, който компилира знание. "Не става дума за оригинален труд. Реално всички тези истории съществуват, някой вече ги разказал, друг ги е публикувал в интернет. Аз съм като приложение за телефон", шегува се Драго. Правилно, той не ползва Уикипедия, а стига до първоизточника, когато търси информация за произхода на рогата при викингите например.

Още от малки имаме способността да разказваме истории и всички искаме те да са интересни, да има слушатели. Научавайки нещо интересно, можем да го предадем на някой друг, това е заложено в гените ни, убеден е Драго. Затова всяка книга, всеки филм, всеки човек разказва, а интернет отваря прозореца към хиляди други истории.

100(1) истории

Корабът Вилхелм Густлов - най-голямата морска трагедия на всички времена.

Малко преди финала провокирам Драго да разкаже неговото хипотетично Парче история за деня. "Моите парчета са толкова несъизмерими, че чак се радвам. Тези, които разказвам, са страшни, драматични, героични - все за катаклизми, пък аз нямам такива около себе си". Последното признание е редно да се тълкува като добър знак. Според него с история може да се занимава само спокоен човек, неподвластен на катаклизъм от което и да е измерение.

Успява ли да се откъсне отвреме-навреме, да се любува на случките тайничко и отстрани? Признава, че трудно улавя в процес, но мине ли историята, някой разкаже ли я, тя вече привлича неговия интерес. Затова и лесно може да бъде заблуден. Той обаче не се интересува вярна ли е историята, а дали е хубава.

И както казва самият Драгомир Симеонов, всеки хубав спомен е хубава история.

Нали така започнахме..., няма случайни истории.

P.S. В този текст около 50 пъти се споменава история или дума със същия корен. Факт е обаче, че за над шест години в ефира на Дарик (с повторените епизоди) са прозвучали над 1000 парчета истории. 100 от тях са в книгата на Драгомир Сименов.

100(1) истории