Това разнообразие във формите и размерите е помогнало на тези създания да еволюират бързо в отговор на променящата се околна среда и да доминират на Земята в продължение на 180 милиона години.
Разбира се, имало е едно препятствие, което динозаврите не са могли да преодолеят - масивен сблъсък с астероид преди 66 милиона години, който е заличил от лицето на земята всички динозаврови групи, с изключение на летящите, които са еволюирали в птици.
Неотдавна екипът на професор ДарънГрифин е използвал математически методи, за да идентифицира вероятните генетични характеристики на най-първите динозаври. Учените направили това, като се върнали назад във времето, като първият етап бил модерните "роднини" на динозаврите - птиците и костенурките.
Техните резултати навеждат на мисълта, че ДНК на динозаврите вероятно е била организирана в много хромозоми. Птиците имат обикновено около 80 хромозоми, около три пъти повече отколкото притежават хората. Известно е, че птиците са сред най-разнообразните групи на земята.
Професор Грифин смята, че динозаврите също са имали голям брой хромозоми и това може да обясни защо са били в толкова разнородни форми и размери.
"Смятаме, че това поражда вариации. Многото хромозоми дават възможност на динозаврите да разбъркат гените си повече от който и да е друг животински тип. Това размесване означава, че динозаврите са можели да еволюират по-бързо и това им е помогнало да оцелеят толкова дълго, докато планетата се е променяла", разказва професор Грифин.
Доктор Ребека О'Конър от университета от Кент казва: "Фосилизирани доказателства, а сега и нашите доказателства засилват идеята, че вместо птиците и динозаврите да са били далечни роднини, те са били едно и също нещо. Птиците около нас днес са динозаври".
А що се касае до надеждите да се "улови" ДНК на динозаврите от фосили, това изглежда съмнително. Генетичният материал деградира с времето и световният рекорд на оцеляла древна ДНК е един милион години. Динозаврите са живели преди между 66 и 245 милиона години.
Въпреки това техниките, използвани от професор Грифин и от неговите колеги, може да доведат до още по-детайлно разбиране за това каква е била динозавърската ДНК. Но това пък само по себе си няма да позволи пресъздаването на динозаврите.
"Скоро няма да имаме Джурасик парк. Ако вземете ДНК от пиле и го поставите в яйце на щраус, няма да получите накрая пиле или щраус. Експериментът ще приключи с едно нищо. Същото ще бъде в сила и с велоцираптор и тиранозавър рекс. Просто няма да проработи", казва професор Грифин.