33 репродукции по творби, рисувани от видния археолог, етнограф и географ Феликс Каниц, са подредени в Изложбените зали „Рафаел Михайлов” във Велико Търново. Експонатите са собственост на БАН и гостуват за първи път в старата столица.
Изложбата е посветена на 185-ата годишнина от рождението на изследователя, на 110 г. от неговата смърт и 145 г. от основаването на Българската академия на науките. С експозицията институтът почита приноса на Феликс Каниц към българската наука и култура, а и наследството му остава част от най-ценните елементи от материалната ни и духовна култура. Сбирката с акварели ще гостува в старата столица до 15 януари. Картините пресъздават изгледи от Велико Търново, София, Видин, Кулата, Лом, Никопол, Оряхово, Белоградчик, Габрово, Провадия, Варна, от Стара планина, околностите на Свищов, Троян и Шипченския балкан. Скиците за тях са рисувани от Каниц по време на неговите пътувания из страната през 60-те и 70-те години на XIX век. Рисунките са увеличени и оцветени от група виенски художници.
Феликс Каниц е най-големият изследовател на Балканите през 60-те и 70-те години на ХІХ век. Първият му контакт с България е някъде през 1860 г. и в продължение на 16 г. обхожда и запознава Европа с тази непозната земя, за която се носят легенди. През 1868 г. получава субсидия от Виенската академия, за да продължи своите проучвания по българските земи. Съставя и чертае карти на местности, селища, изучава етнографията, топонимията и старините в различни кътчета на нашата страна. Резултат от тези пътешествия са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер, посочват от БАН.
Каниц прави графични изображения на археологически паметници, сцени от бита, архитектурни композиции и отделни фрагменти. Участва дори в обществения живот на българите и техните борби. По време на Априлското въстание през 1876 г. пише поредица от статии в западните вестници в защита на българите. През 1884 г. става почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). През 1936 г. архивът и библиотеката на Феликс Каниц са завещани на академията и чрез посредничеството на българската легация в Будапеща в БАН постъпва безценна колекция от акварели, рисунки, скици, карти, фотографии, ръкописи и негови книги.
