Средният успех на държавата в грижата за децата е 2,88 според доклада „Бележник 2018: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата”. Това е най-ниската оценка, която институциите получават за работата и политиките си, свързани с децата, от началото на изготвянето на доклада преди 7 години. Това обявиха от Национална мрежа за децата, които издават алтернативния документ.
„Бележник 2018“ обобщава мнението на близо 600 деца, възрастни и професионалисти, и как те преживяват изпълнението на държавните ангажименти. Той беше представен едновременно във Варна, София и още 7 града у нас.
Докладът обхваща пет области от държавните политики за правата на децата и анализира изпълнението на 25 конкретни ангажимента, поети в различни програми, стратегии и планове. Целта на документа е да даде реална оценка на ситуацията, в която живеят днес децата на България.
Това е алтернативен документ, който критично и независимо представя гражданския поглед към политиките за детето, разясни за Дарик Гергана Енчева - регионален координатор на Национална мрежа за децата за Североизточен регион.
От петте области най-ниска оценка 2,53 експертите дават на „Семейна среда и алтернативни грижи“. Със среден успех 2,60 на следващо място се нарежда „Основни принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“.
Средната оценка в област „Правосъдие“ е 2,79. С 3,02 експертите оценяват успехите на държавата в област „Образование“. „Здравеопазване“ получава 3,19, като това е най-високо оценената област в „Бележник 2018“.
„Основният ни извод е, че липсва системен интегриран подход, който да постави детето и семейството в центъра на всички тези сфери на работа. Самите сфери не са свързани. Понякога се действа на парче, по проект на отделни кампании. В „Здравеопазване” не знаят какво се прави с децата в „Образование”, а тези системи трябва да бъдат интегрирани, за да може да се повиши благосъстоянието на всяко едно дете”, изтъкна Енчева.
Като напредък е изтъкнато намаляването на детската смъртност, която достига 6,5 промила през 2016 г. - най-ниското равнище в цялата история на демографската статистика у нас. В същото време обаче това ниво е почти два пъти по-високо от средното за Европейския съюз. Според доклада 385 000 български деца (или 32%) живеят в бедност, а тези, които са в риск от бедност и социално изключване, са 45,6%.
За втора поредна година Национална мрежа за децата изготвя и т.нар. „Малък Бележник” на база мненията на родители, деца и професионалисти, работещи с деца. Най-разпространените мнения сред участниците в допитването са, че дистанцията между хората и държавната власт е много голяма, че има нужда от повече човешко отношение в институциите и по-малко бюрокрация.
Децата например предлагат да има часове в училище, в които те да научават повече за правата си. Това според тях може да става и в сега съществуващите часове, например по психология.
Да си благосъстоятелен, според някои от децата, означава да притежаваш телефон и компютър. А някои от малчуганите смятат, че хората са бедни, защото, макар че има закони, те не се спазват.
В училищните лавки има много възможности за нездравословно хранене, а около училищата децата лесно достигат и до енергийни напитки, което е много опасно за здравето им. Храната в училищните столове пък обикновено е по-здравословна, но никак не е вкусна. Дори понякога децата я преотстъпват на други деца и си купуват нещо от магазинчето до училище.
Все още има много учители, които правят разлика между роми, българи и турци. Има и такива, които правят разлика между момчета и момичета. За да ходят учениците с желание на училище, то трябва да бъде интересно, да има практика или интересни спортове. Да има повече нови и красиви училища, където да има места за игра. Добре е училището да започва по-късно и да има повече време за почивка.
Повечето от учениците приемат учителската професия като неблагодарна, тежка и изискваща много търпение, отдаденост и подготовка. Част от тях смятат, че не е толкова важна възрастта, колкото човекът. Други мислят, че младите учители могат по-добре да привличат вниманието и интереса на децата.
За безопасността в интернет не се говори много - учи се предимно от опит и категорично за нея не се говори в училище, дори и в часовете по информатика. Родителите също не говорят много по тази тема, вероятно защото много от тях не са наясно.
Малките деца могат лесно да влязат в интернет, но не знаят нищо за това как да се пазят и с тях също много трябва да се говори. Децата смятат, че учителите трябва да знаят и могат повече по отношение на дигиталните технологии - не само като технически умения в работата им, но и за да могат да преподават тези знания на децата.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
„Бележник 2018“ обобщава мнението на близо 600 деца, възрастни и професионалисти, и как те преживяват изпълнението на държавните ангажименти. Той беше представен едновременно във Варна, София и още 7 града у нас.
Докладът обхваща пет области от държавните политики за правата на децата и анализира изпълнението на 25 конкретни ангажимента, поети в различни програми, стратегии и планове. Целта на документа е да даде реална оценка на ситуацията, в която живеят днес децата на България.
Това е алтернативен документ, който критично и независимо представя гражданския поглед към политиките за детето, разясни за Дарик Гергана Енчева - регионален координатор на Национална мрежа за децата за Североизточен регион.
От петте области най-ниска оценка 2,53 експертите дават на „Семейна среда и алтернативни грижи“. Със среден успех 2,60 на следващо място се нарежда „Основни принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“.
Средната оценка в област „Правосъдие“ е 2,79. С 3,02 експертите оценяват успехите на държавата в област „Образование“. „Здравеопазване“ получава 3,19, като това е най-високо оценената област в „Бележник 2018“.
„Основният ни извод е, че липсва системен интегриран подход, който да постави детето и семейството в центъра на всички тези сфери на работа. Самите сфери не са свързани. Понякога се действа на парче, по проект на отделни кампании. В „Здравеопазване” не знаят какво се прави с децата в „Образование”, а тези системи трябва да бъдат интегрирани, за да може да се повиши благосъстоянието на всяко едно дете”, изтъкна Енчева.
Като напредък е изтъкнато намаляването на детската смъртност, която достига 6,5 промила през 2016 г. - най-ниското равнище в цялата история на демографската статистика у нас. В същото време обаче това ниво е почти два пъти по-високо от средното за Европейския съюз. Според доклада 385 000 български деца (или 32%) живеят в бедност, а тези, които са в риск от бедност и социално изключване, са 45,6%.
За втора поредна година Национална мрежа за децата изготвя и т.нар. „Малък Бележник” на база мненията на родители, деца и професионалисти, работещи с деца. Най-разпространените мнения сред участниците в допитването са, че дистанцията между хората и държавната власт е много голяма, че има нужда от повече човешко отношение в институциите и по-малко бюрокрация.
Децата например предлагат да има часове в училище, в които те да научават повече за правата си. Това според тях може да става и в сега съществуващите часове, например по психология.
Да си благосъстоятелен, според някои от децата, означава да притежаваш телефон и компютър. А някои от малчуганите смятат, че хората са бедни, защото, макар че има закони, те не се спазват.
В училищните лавки има много възможности за нездравословно хранене, а около училищата децата лесно достигат и до енергийни напитки, което е много опасно за здравето им. Храната в училищните столове пък обикновено е по-здравословна, но никак не е вкусна. Дори понякога децата я преотстъпват на други деца и си купуват нещо от магазинчето до училище.
Все още има много учители, които правят разлика между роми, българи и турци. Има и такива, които правят разлика между момчета и момичета. За да ходят учениците с желание на училище, то трябва да бъде интересно, да има практика или интересни спортове. Да има повече нови и красиви училища, където да има места за игра. Добре е училището да започва по-късно и да има повече време за почивка.
Повечето от учениците приемат учителската професия като неблагодарна, тежка и изискваща много търпение, отдаденост и подготовка. Част от тях смятат, че не е толкова важна възрастта, колкото човекът. Други мислят, че младите учители могат по-добре да привличат вниманието и интереса на децата.
За безопасността в интернет не се говори много - учи се предимно от опит и категорично за нея не се говори в училище, дори и в часовете по информатика. Родителите също не говорят много по тази тема, вероятно защото много от тях не са наясно.
Малките деца могат лесно да влязат в интернет, но не знаят нищо за това как да се пазят и с тях също много трябва да се говори. Децата смятат, че учителите трябва да знаят и могат повече по отношение на дигиталните технологии - не само като технически умения в работата им, но и за да могат да преподават тези знания на децата.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
