Тази вечер – 12-ти май, от 20:00 до 24:00 часа в Регионален исторически музей – Плевен за пореден път ще се проведе Европейска нощ на музеите.
Програмата на мащабното събитие включва поредица от тематични събития, съпроводени от добре подбрана музикална програма в изпълнение на доказани плевенски музиканти и възпитаници на НУИ“Панайот Пипков“.
Ето и подробностите около „Европейската Нощ на музеите“, която традиционно ще се проведе в залите на Регионален исторически музеи – Плевен:
Изложби:
„Градски бит на Плевен от първата половина на ХХ в. Колекции“ – І изложбена зала, ет. 2
„Монетната украса в облеклото от Плевенско“ – експозиция „Традиционен бит и култура“, ет. 1
„Съкровища от Плевенско“ – експозиция „Археология“, ет. 1
„Хербарии на над 100 години“ – експозиция Природа, ет.1
Музикални изпълнения:
Чавдар Вълков - цигулка и Марина Белчева - виолончело в експозиция „Археология, ет. 1,
Магдалена Начева - пиано и Мария Александрова - флейта в експозиция „Културен живот на Плевен“, ет. 2,
Ученици от НУИ „П. Пипков“ – Плевен от класа по ударни инструменти на Симеон Серафимов – І изложбена зала, ет. 2, показването на изложби:
„Градски бит на Плевен от първата половина на ХХ в. Колекции“ - І изложбена зала, ет. ІІ
„Монетната украса в облеклото в Плевенско“ – експозиция „Традиционен бит и култура“, ет. І
„Съкровища от Плевенско“ – експозиция „Археология“, ет. І
„Хербарии на над 100 години“ – експозиция „Природа“, ет. І
Музикални изпълнения:
Чавдар Вълков, цигулка и Марина Белчева, виолончело - експозиция „Археология, ет. І
Магдалена Начева, пиано и Мария Александрова, флейта – експозиция „Културен живот на Плевен“, ет. ІІ
Ученици от НУИ „П. Пипков“ – Плевен от класа по ударни инструменти на С. Серафимов - І изложбена зала, ет. ІІ
Звук - Аудио и Видео Дизайн – Асен Антонов
Със съдействието на ПГ по туризъм „Алеко Константинов”
Вход свободен
Вижте подробностите за изложбите, които ще бъдат представени тази вечер в залите на РИМ-Плевен:
1. Изложбата „Градски бит на Плевен от първата половина на ХХ в.“ с над 200 експоната, групирани в колекции представя настъпилите през първата половина на ХХ в. значителни промени в архитектурния облик на Плевен, на градската къща и нейния интериор, на облеклото и начина на живот на жителите на града, плод на европейско влияние и вкус.
Огромни фотоси с изгледи от града показват неговото благоустрояване в стила на европейските градоустройствени концепции, издигнатите представителни обществени и жилищно-търговски сгради от нов тип с богата украса в духа на барока , сецесиона, класицизма и неокласицизма, изградените от най-заможното градско съсловие – търговците домове по европейски образец, чиято фасади са богато украсени с декоративни елементи и форми – фронтони, балкони, портици, със скулптурни фигури, растителни орнаменти, вази и др.
Чрез уредените три интериора с мебели и обзавеждане на най-представителното помещение в нея – салона за гости, е показано европеизирането и на жилищната уредба, в която вече отсъстват неподвижните долапи и миндери, а се налагат салонните бюфети с резба, скриновете, столовете, масичките и салонните гарнитури от „мека“ мебел в стил барок, рококо, ренесанс, класицизъм и др. с красива резба и тапицерии. Някои са внасяни направо от Виена и Париж. Други са произведени в България, следвайки вносните образци, главно от Германия и Австрия. Особено популярни са т. н. „виенски мебели“ от вита дървесина.
Европейския облик на жилището се допълва от кристални огледала, с апликации от седеф и мрамор, грамофони, пиана, салонни часовници.
Представената колекция от 44 салонни, стенни, настолни и джобни часовници включваща немски, щвейцарски, руски, френски и американски марки показва тяхното все по-масово навлизане в живота, в бита на плевенските граждани, нарасналата нужда от тях, резултат от интензивното обществено-икономическо развитие. Сред тях са битувалите десетилетия салонни часовници „Юнгханс“ (Германия) и „Кинсле“ (Чехосл-я), битували десетилетия в плевенската община , „Зенит“ (Швейцария)на големия скулптор Ангел Спасов и др.
С колекции от красиви порцеланови газени лампи и сребърни свещници подчертаваме тяхното сериозно присъствие в градската жилищна уредба до края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ в. Първата електрическа крушка в Плевен светва на 16 декември 1928 г.
Великолепни и изящни предмети за домакинството – сребърни прибори, порцеланови, стъклени и сребърни сервизи, вази, бонбониери, фруктиери и други вещи, в повечето случаи внос от европейски градове, са част от новата европейска уредба на богатите плевенски граждани.
Манекени с официални и ежедневни дамски и мъжки облекла, както и аксесоари към тях - шапки, чадъри, чанти, ръкавици, колекция от накити, илюстрират настъпилите промени в облеклото, заменянето на традиционната селска носия с модното европейско облекло. Заможните граждани обличат себе си и членовете на семействата си по подходящ европейски начин. Някои облекла се изписват от Париж и Виена и са изработени от ателиетата там. Други са дело на местни ателиета, които кроят и шият по „европейски фасон”, но с вносни фабрични платове. Градското облекло сравнително бързо става част и от живота на по-бедното население. Грубите домашнотъкани платове се заменят с по-луксозни европейски или фабрични материи.
Атмосферата се допълва от оригинални снимки на стари градски семейства - търговски фамилии, представители на чиновниците, на интелигенцията, предприемачи, които са носителите на европейското влияние в Плевен. Търговско-промишлените им контакти, полученото образование в чужбина, пътуванията са перманентен източник за формиране на нови виждания и вкусове, които внасят в градския бит.
Сред тях са видния плевенски търговец и дарител Димитър Константинов с дъщеря си Олга Хинкова (1911), семейството на търговеца Лефтер Калпазанов, собственик на първото кино „Одеон“ в Плевен, търговец на киномашини и техни части, филми, питиепродавство на едро и дребно, направа на шосета и др., семейството на началника на телеграфопощенската станция в началото на ХХ в. Симеон Ангелов, фамилия Миндиликови от 1910 г., семейството на Георги Узунов, кмет на Плевен 1912-1913 г., търговската фамилия Цингарови, 1919 г. (търговия на зърнени храни и едър рогат добитък, мелници , ниви, гори, ливади), семейство Коста и Тодорка Смолянови, 1903 г. (Коста Смолянов, дългогодишен началник на техническата служба в Плевенската община от 100 г., завършил архитектура в гр. Ганд, Белгия със стипендия на Плевенската окръжна комисия), Асен и Витлеема Милчеви, адвокат, основател на Демократическата партия в Плевен, председател на Плевенския окръжен съвет
Изложбата позволява на посетителя да се докосне до домашния уют на градското население в отминалите десетилетия. Дава представа за тогавашните вкусове и финансови възможности на градското население, за нарасналото му самочувствие и желанието за приобщаване към културата и постиженията на европейската цивилизация.
2. Изложбата „Монетната украса в облеклото от Плевенско“ представя изкуството на българката, която сама изработва в домашни условия украса най-вече на невестинското и празнично облекло от монети, предимно чуждестранни. Монетната украса е била израз както на естетическия вкус на притежателите, така и на материалните възможности на семейството и е привилегия на по-богатите жени.
Представена е монетна украса за глава в женското и мъжко празнично облекло - сватбените забрадки или т. н. „кайца“ и мъжкия „косатник“, носен предимно от млади мъже.
Показани са „нагръдници“ с монетната украса към двупрестилчения женски празничен костюм и красиви празнични престилки, в които монетите намират широко място. Също нанизи от монети, известни с наименованията гердан, огърлица, ширица.
Експонатите в изложбата илюстрират разнообразието от форми на украса и свидетелстват за чувството за красота и изящество на българката.
3. В изложба „Съкровища от Плевенско“ ще бъдат представени:
Златна купа, гр. Белене (ХІІ – ХІ в. пр. Хр.). Открита 1981-1982 г. Най-ранната златна тракийска фиала, впечатляваща със своята изящност и лекота на формата и силуета.
Тракийско сребърно съкровище, с. Бохот (края на ІІ – началото на І в. пр. Хр.). Открито 1929 г. състои се от девет купи с конична форма и една бронзова фитула. Уникално е поради факта, че в древността е рядкост събирането на съкровище от еднакви съдове. Единственото изцяло запазено от този вид.
РИМ – Плевен ще представи едно от най-големите си съкровища от тетрадрахми (древногръцки сребърни монети), открито близо до с. Брестовец, Плевенско през 1998 г. То се състои от 116 монети с общо тегло от почти 2 кг.
РИМ – Плевен ще представи първата си дигитална изложба, която показва част от резултатите на археологическо лято 2017. Това са теренни проучвания, в които са взели участие специалисти от РИМ – Плевен през миналата година. Представени са разкопките при с. Рибен, общ. Долна Митрополия, Улпия Ескус в с. Гиген, общ. Гулянци, Димум в Белене, общ. Белене, както и обекти извън Плевенска област като Керамичния център в Павликени, Хълма Трапезица във Велико Търново, с. Дамяница и „Калето“ в Монтана.
4. Изложба „ Хербарии над 100 години“ представя част от получено от музея ценно дарение с хербарии, включващи към 1500 бр. хербарийни листове. Изработени са от известните в областта на агрономическата наука баща и син Вацлав и Венцеслав Стрибърни в периода 1908-1914 г. Растенията са събирани от цяла България и от Балканския полуостров. Вацлав Стрибърни има огромна роля за проучването на българската флора. Личният му хербарии, съдържащ 4318 вида растения в около 12 000 екземпляра, т. е. почти всички видове растения у нас е откупен от Цар Борис през 1919 г. и постъпва в Ботаническия отдел на Царския естественоисторически музей, а сега се намира в Института по ботаника при БАН. Негови хербарии има в катедрата по ботаника на СУ, катедрата по ботаника при ВСИ в Пловдив. Автор на редица трудове по овощарство, градинарство, пчеларство. Делото му е продължено от сина Венцеслав, който е дългогодишен преподавател с малки изключения в Плевенското лозаро-винарско-овощарско училище. Автор на десетки научни трудове, учебници и ръководства по овощарство. Редактор е на излизалото в Плевен сп. „Лозарски преглед“ 1930-1934 г. Един от създателите на Ловния музей в Плевен през 1923 г., първият в България. Хербариите явно са били изложени там. Дарени са на музея през 70-те г. на ХХ в. от Ловно-рибарското дружество в Плевен.
Програмата на мащабното събитие включва поредица от тематични събития, съпроводени от добре подбрана музикална програма в изпълнение на доказани плевенски музиканти и възпитаници на НУИ“Панайот Пипков“.
Ето и подробностите около „Европейската Нощ на музеите“, която традиционно ще се проведе в залите на Регионален исторически музеи – Плевен:
Изложби:
„Градски бит на Плевен от първата половина на ХХ в. Колекции“ – І изложбена зала, ет. 2
„Монетната украса в облеклото от Плевенско“ – експозиция „Традиционен бит и култура“, ет. 1
„Съкровища от Плевенско“ – експозиция „Археология“, ет. 1
„Хербарии на над 100 години“ – експозиция Природа, ет.1
Музикални изпълнения:
Чавдар Вълков - цигулка и Марина Белчева - виолончело в експозиция „Археология, ет. 1,
Магдалена Начева - пиано и Мария Александрова - флейта в експозиция „Културен живот на Плевен“, ет. 2,
Ученици от НУИ „П. Пипков“ – Плевен от класа по ударни инструменти на Симеон Серафимов – І изложбена зала, ет. 2, показването на изложби:
„Градски бит на Плевен от първата половина на ХХ в. Колекции“ - І изложбена зала, ет. ІІ
„Монетната украса в облеклото в Плевенско“ – експозиция „Традиционен бит и култура“, ет. І
„Съкровища от Плевенско“ – експозиция „Археология“, ет. І
„Хербарии на над 100 години“ – експозиция „Природа“, ет. І
Музикални изпълнения:
Чавдар Вълков, цигулка и Марина Белчева, виолончело - експозиция „Археология, ет. І
Магдалена Начева, пиано и Мария Александрова, флейта – експозиция „Културен живот на Плевен“, ет. ІІ
Ученици от НУИ „П. Пипков“ – Плевен от класа по ударни инструменти на С. Серафимов - І изложбена зала, ет. ІІ
Звук - Аудио и Видео Дизайн – Асен Антонов
Със съдействието на ПГ по туризъм „Алеко Константинов”
Вход свободен
Вижте подробностите за изложбите, които ще бъдат представени тази вечер в залите на РИМ-Плевен:
1. Изложбата „Градски бит на Плевен от първата половина на ХХ в.“ с над 200 експоната, групирани в колекции представя настъпилите през първата половина на ХХ в. значителни промени в архитектурния облик на Плевен, на градската къща и нейния интериор, на облеклото и начина на живот на жителите на града, плод на европейско влияние и вкус.
Огромни фотоси с изгледи от града показват неговото благоустрояване в стила на европейските градоустройствени концепции, издигнатите представителни обществени и жилищно-търговски сгради от нов тип с богата украса в духа на барока , сецесиона, класицизма и неокласицизма, изградените от най-заможното градско съсловие – търговците домове по европейски образец, чиято фасади са богато украсени с декоративни елементи и форми – фронтони, балкони, портици, със скулптурни фигури, растителни орнаменти, вази и др.
Чрез уредените три интериора с мебели и обзавеждане на най-представителното помещение в нея – салона за гости, е показано европеизирането и на жилищната уредба, в която вече отсъстват неподвижните долапи и миндери, а се налагат салонните бюфети с резба, скриновете, столовете, масичките и салонните гарнитури от „мека“ мебел в стил барок, рококо, ренесанс, класицизъм и др. с красива резба и тапицерии. Някои са внасяни направо от Виена и Париж. Други са произведени в България, следвайки вносните образци, главно от Германия и Австрия. Особено популярни са т. н. „виенски мебели“ от вита дървесина.
Европейския облик на жилището се допълва от кристални огледала, с апликации от седеф и мрамор, грамофони, пиана, салонни часовници.
Представената колекция от 44 салонни, стенни, настолни и джобни часовници включваща немски, щвейцарски, руски, френски и американски марки показва тяхното все по-масово навлизане в живота, в бита на плевенските граждани, нарасналата нужда от тях, резултат от интензивното обществено-икономическо развитие. Сред тях са битувалите десетилетия салонни часовници „Юнгханс“ (Германия) и „Кинсле“ (Чехосл-я), битували десетилетия в плевенската община , „Зенит“ (Швейцария)на големия скулптор Ангел Спасов и др.
С колекции от красиви порцеланови газени лампи и сребърни свещници подчертаваме тяхното сериозно присъствие в градската жилищна уредба до края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ в. Първата електрическа крушка в Плевен светва на 16 декември 1928 г.
Великолепни и изящни предмети за домакинството – сребърни прибори, порцеланови, стъклени и сребърни сервизи, вази, бонбониери, фруктиери и други вещи, в повечето случаи внос от европейски градове, са част от новата европейска уредба на богатите плевенски граждани.
Манекени с официални и ежедневни дамски и мъжки облекла, както и аксесоари към тях - шапки, чадъри, чанти, ръкавици, колекция от накити, илюстрират настъпилите промени в облеклото, заменянето на традиционната селска носия с модното европейско облекло. Заможните граждани обличат себе си и членовете на семействата си по подходящ европейски начин. Някои облекла се изписват от Париж и Виена и са изработени от ателиетата там. Други са дело на местни ателиета, които кроят и шият по „европейски фасон”, но с вносни фабрични платове. Градското облекло сравнително бързо става част и от живота на по-бедното население. Грубите домашнотъкани платове се заменят с по-луксозни европейски или фабрични материи.
Атмосферата се допълва от оригинални снимки на стари градски семейства - търговски фамилии, представители на чиновниците, на интелигенцията, предприемачи, които са носителите на европейското влияние в Плевен. Търговско-промишлените им контакти, полученото образование в чужбина, пътуванията са перманентен източник за формиране на нови виждания и вкусове, които внасят в градския бит.
Сред тях са видния плевенски търговец и дарител Димитър Константинов с дъщеря си Олга Хинкова (1911), семейството на търговеца Лефтер Калпазанов, собственик на първото кино „Одеон“ в Плевен, търговец на киномашини и техни части, филми, питиепродавство на едро и дребно, направа на шосета и др., семейството на началника на телеграфопощенската станция в началото на ХХ в. Симеон Ангелов, фамилия Миндиликови от 1910 г., семейството на Георги Узунов, кмет на Плевен 1912-1913 г., търговската фамилия Цингарови, 1919 г. (търговия на зърнени храни и едър рогат добитък, мелници , ниви, гори, ливади), семейство Коста и Тодорка Смолянови, 1903 г. (Коста Смолянов, дългогодишен началник на техническата служба в Плевенската община от 100 г., завършил архитектура в гр. Ганд, Белгия със стипендия на Плевенската окръжна комисия), Асен и Витлеема Милчеви, адвокат, основател на Демократическата партия в Плевен, председател на Плевенския окръжен съвет
Изложбата позволява на посетителя да се докосне до домашния уют на градското население в отминалите десетилетия. Дава представа за тогавашните вкусове и финансови възможности на градското население, за нарасналото му самочувствие и желанието за приобщаване към културата и постиженията на европейската цивилизация.
2. Изложбата „Монетната украса в облеклото от Плевенско“ представя изкуството на българката, която сама изработва в домашни условия украса най-вече на невестинското и празнично облекло от монети, предимно чуждестранни. Монетната украса е била израз както на естетическия вкус на притежателите, така и на материалните възможности на семейството и е привилегия на по-богатите жени.
Представена е монетна украса за глава в женското и мъжко празнично облекло - сватбените забрадки или т. н. „кайца“ и мъжкия „косатник“, носен предимно от млади мъже.
Показани са „нагръдници“ с монетната украса към двупрестилчения женски празничен костюм и красиви празнични престилки, в които монетите намират широко място. Също нанизи от монети, известни с наименованията гердан, огърлица, ширица.
Експонатите в изложбата илюстрират разнообразието от форми на украса и свидетелстват за чувството за красота и изящество на българката.
3. В изложба „Съкровища от Плевенско“ ще бъдат представени:
Златна купа, гр. Белене (ХІІ – ХІ в. пр. Хр.). Открита 1981-1982 г. Най-ранната златна тракийска фиала, впечатляваща със своята изящност и лекота на формата и силуета.
Тракийско сребърно съкровище, с. Бохот (края на ІІ – началото на І в. пр. Хр.). Открито 1929 г. състои се от девет купи с конична форма и една бронзова фитула. Уникално е поради факта, че в древността е рядкост събирането на съкровище от еднакви съдове. Единственото изцяло запазено от този вид.
РИМ – Плевен ще представи едно от най-големите си съкровища от тетрадрахми (древногръцки сребърни монети), открито близо до с. Брестовец, Плевенско през 1998 г. То се състои от 116 монети с общо тегло от почти 2 кг.
РИМ – Плевен ще представи първата си дигитална изложба, която показва част от резултатите на археологическо лято 2017. Това са теренни проучвания, в които са взели участие специалисти от РИМ – Плевен през миналата година. Представени са разкопките при с. Рибен, общ. Долна Митрополия, Улпия Ескус в с. Гиген, общ. Гулянци, Димум в Белене, общ. Белене, както и обекти извън Плевенска област като Керамичния център в Павликени, Хълма Трапезица във Велико Търново, с. Дамяница и „Калето“ в Монтана.
4. Изложба „ Хербарии над 100 години“ представя част от получено от музея ценно дарение с хербарии, включващи към 1500 бр. хербарийни листове. Изработени са от известните в областта на агрономическата наука баща и син Вацлав и Венцеслав Стрибърни в периода 1908-1914 г. Растенията са събирани от цяла България и от Балканския полуостров. Вацлав Стрибърни има огромна роля за проучването на българската флора. Личният му хербарии, съдържащ 4318 вида растения в около 12 000 екземпляра, т. е. почти всички видове растения у нас е откупен от Цар Борис през 1919 г. и постъпва в Ботаническия отдел на Царския естественоисторически музей, а сега се намира в Института по ботаника при БАН. Негови хербарии има в катедрата по ботаника на СУ, катедрата по ботаника при ВСИ в Пловдив. Автор на редица трудове по овощарство, градинарство, пчеларство. Делото му е продължено от сина Венцеслав, който е дългогодишен преподавател с малки изключения в Плевенското лозаро-винарско-овощарско училище. Автор на десетки научни трудове, учебници и ръководства по овощарство. Редактор е на излизалото в Плевен сп. „Лозарски преглед“ 1930-1934 г. Един от създателите на Ловния музей в Плевен през 1923 г., първият в България. Хербариите явно са били изложени там. Дарени са на музея през 70-те г. на ХХ в. от Ловно-рибарското дружество в Плевен.
