Днес се навършват осем години от пожара във влака София - Кардам, отнел край гара Червен бряг девет човешки живота.
На 28 февруари 2008 г., малко преди влизането на влака в гара Червен бряг, два от вагоните на композицията са обхванати в пламъци.
Пожарът възниква около 23:40 часа във втория (кушет) вагон на влака и бързо се разраства към съседния спален вагон. Инцидентът става при навлизане на влака в индустриалната зона на Червен бряг. Пътуващите в спалния вагон са 27 човека, в кушет-вагона 35, а в целия влак 150. След възникването на пожара влакът е спрян и започва евакуация на пътниците. Огънят е загасен около 5.30 сутринта от пожарникари от Плевен. В пожара изгарят 9 пътници, намиращи се в кушет-вагона, сред които и директорът на Националния археологически музей Рашо Рашев. Обгорелите до неузнаваемост тела на деветте жертви са идентифицирани няколко дни по-късно.
Двамата машинисти - Христо Колев и Георги Николов, са разпитани и освободени, без да бъдат обвинявани в нищо. В последствие обаче Христо Колев развива остра белодробна инфекция и през 2014 г. умира, оставяйки две деца сирачета.
ВКС потвърди присъдите за пожара във влака София-Кардам
Драматична е съдбата и на помощник-машиниста Георги Николов. Стресът и напрежението отключват паническо разстройство. Три години младият мъж е в тежка депресия и не иска да вижда хора. Получава 140 лв. инвалидна пенсия
Развива и болест на гръбначния стълб. Налага се ежедневно да му се поставят специални инжекции, чиято стойност на месец е 2000 лв. до този месец Здравната каса ги поема, сега обаче болният ще трябва да си ги купува сам.
Помощник-машинистът от фаталния влак София - Кардам се нуждае от подкрепа
Георги иска да работи, но заради ТЕЛК-а и дадените му 69% инвалидност, никой не иска да го вземе на работа. "Досега съм ходил на 37 места да питам за работа. Навсякъде казват "Добре", но като чуят, че съм инвалид, бързат да ме отпратят. ", вдига рамене младият мъж.
Той се жалва още, че след като напуснал БДЖ, никой от системата повече не се сетил за него и не го потърсил. "Не ми дадоха и една стотинка, а нито един от колегите ми не дойде да ме види или да се обади, за да разбере жив ли съм. Огорчен съм от това и много ме боли", призна още той.
Освен всичко бившият помощник-машинист има да изплаща и ипотечен кредит за семейния апартамент. Остават му още 24 000 лв., които ще трябва да изплаща още 14 години по 200 лв. месечно.
"Не зная колко време ще издържа още. Един ден може и да сложа край на живота си. Не съм го направил само заради семейството", завършва разказа си бившия помощник-машинист от влака убиец.
