98 са осъдените от Народния съд в Габрово
100928
98 са осъдените от Народния съд в Габрово
Част от осъдените от Народния съд са били убити предварително – това разказа Пейо Делчев, председател на Български демократичен форум в Габрово. Тази политическа партия, съвместно с ДСБ, организира панихида в памет на жертвите на комунизма. Тя бе отслужена от 18:00 часа на 7 март в храм „Успение на Света Богородица”. Пейо Делчев е един от първите активисти на СДС от началните години на демокрацията. Дългогодишен общински съветник. Един от създателите на партия ДСБ.
Г-н Делчев, Вие имате сериозен интерес към темата, свързана с жертвите на комунизма. Нека преди да разкажем какво се е случвало в Габрово през първите месеци на 1945 година, да уточним откъде имате информация!
Първите източници са хората, участвали в събитията от 1945 година – съдени или свидетели. С тях съм разговарял в периода 1990–1995. Водил съм дълги разговори с тях, имам бележки. Втората ми информация е от архива, който не е пълен, но ми беше предоставено каквото има. Ползвал съм и информация, съхранявана в Регионален исторически музей – Габрово. Успях да проследя и публикациите в печата – имало е един вестник „Народен съд”. Основните ми източници са хора, присъствали на процеса. За съжаление те не са между живите вече, но ние съхраняваме наученото от тях.
Колко са осъдените от Народния съд в Габрово и колко от тях са убити преди да получат присъдата си?
Осъдените от Народния съд в Габрово са 98 човека. Издадени са 38 смъртни присъди. 20 не са присъствали на процеса, тъй като са убити предварително. Тогава е имало нещо, което е алогично – съдели са ги, за да им бъдат взети имотите, банковите сметки и т.н. Останалите са осъдени на 10 март, отведени веднага в затвора във Велико Търново. Присъдите са изпълнени в 01:30 часа през нощта.
Много от нещата, които казвате не се знаят от повечето хора. Мислите ли да опишете в книга Вашата информация?
Мислил съм за тези неща. В момента работя над една книга, която изследва втори легионерски център от 1948 година. Това е един мегапроцес, за който нищо не се знае, а са осъдени 68 души. 13 смъртни присъди са издадени. За Народния съд в Габрово съм правил публикации в местния печат. В момента нямам физическа възможности да издам книга по тази тема. Но в бъдеще бих го направил, за да могат следващите поколения да се запознаят с всички гледни точки, с факти, които сега се прикриват.
Вие направихте публично достояние, че роми от Дряново са докарани като агитка на Народния съд. Явно габровци отказват да бъдат такава!
Габрово е един занаятчийски град в този период. Доста еснафски, хората са се познавали. Те не са възприели ставащото, независимо че още 1944 година идват някакви художници от София, които рисуват страшни картини на убийства на партизани, монтират се първите високоговорители по улиците, за да се направи пропаганда. Жителите на Габрово са около 30 000 и се познават, затова пози подход не е възприет. В цяла България, за да се направи по-театрално, на местата при провеждане на Народния съд са водени жени с черни забрадки. Така са показвали, че има близки на убити партизани и ятаци. Габровци отказват да присъстват на този „цирк”, затова се налага да докарат роми от Дряново. В едно кино, където сега са помещенията от бившия Дом на книгата, са ги преобличали в черни траурни дрехи. Закарвали са ги в Драматичния театър, където е процеса. На мястото на градинката до театъра е имало малък манастир. С огради. Тези роми се качвали по тях и скандират – „Смърт, смърт”. Казвали го много смешно, с особен акцент. Всичко е било много фалшиво, а габровци са се затворили по домовете си. Много неща ми разказа г-н Метьо Метев, който тогава е на 19 години и от любопитство се е навъртал наоколо. Той ми разказа за историята с ромите. Кметове, съветници, свещеници – това са хората, съдени от Народния съд.
Жертви на комунизма не са само съдени от Народния съд. В Габрово се знае историята на една много ярка политическа фигура – Зелената попадия, както наричат Елисавета Попантонова. Припомнете накратко какво се случва с нея! Знае ли се как се държи тя по време на заседанията на Народния съд?
Тя не взема участие. Член е на БЗНС, част от коалицията ОФ, т.е. от управляващите. По-късно с Никола Петков напускат ОФ и минават в опозиция. Специално за нея сме отбелязвали пребиването й в църквата – тя е малтретирана в храм „Успение на Света Богородица”, където се извършва панихидата, посветена на жертвите. Това става на 19 април 1947 година, но през 1945-та тя не фигурира никъде. Нейната дейност против комунизма е от малко по-късен период. В Габрово е имало 4 процеса срещу легионерските организации, с доста смъртни присъди. Жертвите на комунизма са хора, изпратени в лагерите, които не са се върнали. Този период продължава 18 години. С панихидата ние отбелязваме жертвите на Народния съд.
Можете ли да кажете какво става с лицата, участвали в убийството на Митко Палаузов, неговата майка и още един или двама тежко ранени партизани от землянката в местността Осеникова поляна? Разказва се, че труповете им останали там цяла седмица, а групата, извършила убийството се събрала в някаква кръчма, за да разпределя парите, давани като награда.
Това е история, с която малко съм се занимавал. Приживе съм имал разговори с бащата на Митко Палаузов – Трифон, който дълбоко се възмущаваше от измислените легенди за детето му. За тези неща, които ми казвате – не знам. Още 80-те години имаше спорове кой е предал землянката, дали ситуацията е такава, каквато я разказват.
Накрая – помирихте ли се вътре в себе си – Вие и хора като Вас. Не е ли време да оставим миналото да почива в мир!
Миналото си почива в мир. От всички, пострадали реално от комунизма, аз не познавам някой да иска мъст. Тези приказки идват от хора, които са кариеристи, дори някои са били в БКП преди това. Ние почитаме историята си, а това са исторически моменти, в които България е загубила елита си. Това е почит към тези хора и от морална гледна точка сме длъжни да я дадем. С тази панихида го правим. Никой не иска нито реванш, нито мъст. Двете партии – БДФ и ДСБ, го правим от години. Друг е въпросът, че в Габрово има десни партии, които управляват от 10 години, но нито веднъж не са стъпили в църквата, за да отдадат почитта си. Това си е лична работа. Важното е да помним историята, за да не се повтаря.
Г-н Делчев, Вие имате сериозен интерес към темата, свързана с жертвите на комунизма. Нека преди да разкажем какво се е случвало в Габрово през първите месеци на 1945 година, да уточним откъде имате информация!
Първите източници са хората, участвали в събитията от 1945 година – съдени или свидетели. С тях съм разговарял в периода 1990–1995. Водил съм дълги разговори с тях, имам бележки. Втората ми информация е от архива, който не е пълен, но ми беше предоставено каквото има. Ползвал съм и информация, съхранявана в Регионален исторически музей – Габрово. Успях да проследя и публикациите в печата – имало е един вестник „Народен съд”. Основните ми източници са хора, присъствали на процеса. За съжаление те не са между живите вече, но ние съхраняваме наученото от тях.
Колко са осъдените от Народния съд в Габрово и колко от тях са убити преди да получат присъдата си?
Осъдените от Народния съд в Габрово са 98 човека. Издадени са 38 смъртни присъди. 20 не са присъствали на процеса, тъй като са убити предварително. Тогава е имало нещо, което е алогично – съдели са ги, за да им бъдат взети имотите, банковите сметки и т.н. Останалите са осъдени на 10 март, отведени веднага в затвора във Велико Търново. Присъдите са изпълнени в 01:30 часа през нощта.
Много от нещата, които казвате не се знаят от повечето хора. Мислите ли да опишете в книга Вашата информация?
Мислил съм за тези неща. В момента работя над една книга, която изследва втори легионерски център от 1948 година. Това е един мегапроцес, за който нищо не се знае, а са осъдени 68 души. 13 смъртни присъди са издадени. За Народния съд в Габрово съм правил публикации в местния печат. В момента нямам физическа възможности да издам книга по тази тема. Но в бъдеще бих го направил, за да могат следващите поколения да се запознаят с всички гледни точки, с факти, които сега се прикриват.
Вие направихте публично достояние, че роми от Дряново са докарани като агитка на Народния съд. Явно габровци отказват да бъдат такава!
Габрово е един занаятчийски град в този период. Доста еснафски, хората са се познавали. Те не са възприели ставащото, независимо че още 1944 година идват някакви художници от София, които рисуват страшни картини на убийства на партизани, монтират се първите високоговорители по улиците, за да се направи пропаганда. Жителите на Габрово са около 30 000 и се познават, затова пози подход не е възприет. В цяла България, за да се направи по-театрално, на местата при провеждане на Народния съд са водени жени с черни забрадки. Така са показвали, че има близки на убити партизани и ятаци. Габровци отказват да присъстват на този „цирк”, затова се налага да докарат роми от Дряново. В едно кино, където сега са помещенията от бившия Дом на книгата, са ги преобличали в черни траурни дрехи. Закарвали са ги в Драматичния театър, където е процеса. На мястото на градинката до театъра е имало малък манастир. С огради. Тези роми се качвали по тях и скандират – „Смърт, смърт”. Казвали го много смешно, с особен акцент. Всичко е било много фалшиво, а габровци са се затворили по домовете си. Много неща ми разказа г-н Метьо Метев, който тогава е на 19 години и от любопитство се е навъртал наоколо. Той ми разказа за историята с ромите. Кметове, съветници, свещеници – това са хората, съдени от Народния съд.
Жертви на комунизма не са само съдени от Народния съд. В Габрово се знае историята на една много ярка политическа фигура – Зелената попадия, както наричат Елисавета Попантонова. Припомнете накратко какво се случва с нея! Знае ли се как се държи тя по време на заседанията на Народния съд?
Тя не взема участие. Член е на БЗНС, част от коалицията ОФ, т.е. от управляващите. По-късно с Никола Петков напускат ОФ и минават в опозиция. Специално за нея сме отбелязвали пребиването й в църквата – тя е малтретирана в храм „Успение на Света Богородица”, където се извършва панихидата, посветена на жертвите. Това става на 19 април 1947 година, но през 1945-та тя не фигурира никъде. Нейната дейност против комунизма е от малко по-късен период. В Габрово е имало 4 процеса срещу легионерските организации, с доста смъртни присъди. Жертвите на комунизма са хора, изпратени в лагерите, които не са се върнали. Този период продължава 18 години. С панихидата ние отбелязваме жертвите на Народния съд.
Можете ли да кажете какво става с лицата, участвали в убийството на Митко Палаузов, неговата майка и още един или двама тежко ранени партизани от землянката в местността Осеникова поляна? Разказва се, че труповете им останали там цяла седмица, а групата, извършила убийството се събрала в някаква кръчма, за да разпределя парите, давани като награда.
Това е история, с която малко съм се занимавал. Приживе съм имал разговори с бащата на Митко Палаузов – Трифон, който дълбоко се възмущаваше от измислените легенди за детето му. За тези неща, които ми казвате – не знам. Още 80-те години имаше спорове кой е предал землянката, дали ситуацията е такава, каквато я разказват.
Накрая – помирихте ли се вътре в себе си – Вие и хора като Вас. Не е ли време да оставим миналото да почива в мир!
Миналото си почива в мир. От всички, пострадали реално от комунизма, аз не познавам някой да иска мъст. Тези приказки идват от хора, които са кариеристи, дори някои са били в БКП преди това. Ние почитаме историята си, а това са исторически моменти, в които България е загубила елита си. Това е почит към тези хора и от морална гледна точка сме длъжни да я дадем. С тази панихида го правим. Никой не иска нито реванш, нито мъст. Двете партии – БДФ и ДСБ, го правим от години. Друг е въпросът, че в Габрово има десни партии, които управляват от 10 години, но нито веднъж не са стъпили в църквата, за да отдадат почитта си. Това си е лична работа. Важното е да помним историята, за да не се повтаря.
