„Красотата в произведенията на севлиевските бакърджии" е темата на изложбата, която бе открита в Историческия музей в Севлиево. Тя е експонирана с материали от богатата колекция „Медни съдове" от фонда на отдел „Възраждане". Изключителното многообразие на предмети е показано в изложбения салон на Архитектурно-възрожденския комплекс „Дандолови къщи".
Бакърджийскияt, както по-често се нарича медникарският занаят в Севлиевския край, е в разцвета си през ХVІІ - ХІХ век. След освобождението, броят на майсторите бързо намалял заради навлизането на българския пазар на вносни стоки, които заместили традиционните. Медните съдове били широко използвани във всекидневието на старите българи.
За домашна употреба са саханите, медници и малки менчета, тенжери и тигани, гювечи и гърнета, лъжици и кепчета, фунии, по-големи съдове, в които се приготвяли ястията при традиционните гощавки за сватби и кръщенета. Интерес представляват и мангалите, които служели за отопляване на помещения, в които няма камина или джамал.
Освен предмети за бита, медникарите изковавали и съдове, които се ползвали в църковните богослужения - купели за кръщаване, специално украсени котли за светена вода и други. Подобни по форма на медниците били и големите казани, които се ползвали за производство на ракия и розово масло. Богато украсени и с паметен текст съдове били предпочитани за подарък на сватба и при други поводи.
Най-старият експонат в изложбата на Исторически музей Севлиево е менче, върху което греят слънце, луна и звезди, рибки и други украси, името на дарителя и дареният, както и годината 1893.
