На днешния ден преди 89 години влиза в сила Ньойския мирен договор, с който се поставя край на участието на България в Първата световна война, а страната ни е разделена на части. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други, домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.
Съгласно договора, на България са наложени тежки репарации, възлизащи на 2 250 000 златни франка, а на съседните страни - добитък, въглища, жито и вагони. Страната ни трябва да предаде на Сръбско-хърватско-словенското кралство Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но през 1920 г. я предоставя на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.
България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията. По искане на Гърция, е приложена Конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете държави. Впоследствие е използвана от гърците за насилствено прогонване на българското население в Западна Тракия.
Ньойският мирен договор съществува до началото на Втората световна война
