На Велика събота се правят последните приготовления за празника Възкресение Христово. Почиства се къщата. Меси се великденската погача с по едно яйце за всеки член от семейството и със сварено червено яйце в средата за украса. Приготвят се и малки питки, с които се ходи на гости при кръстниците и тъщата. В събота се месят и козунаците. Коли се агнето, пълни се с ориз и дреболии и се пече. Черупките от яйцата на ритуалните хлябове се запазват против уроки и за лек през годината.
Великден настъпва в полунощ и се празнува три дни. В 23.30 ч. започва празничната литургия в храмовете, където всички се поздравяват с „Христос возкресе! Воистина возкресе!". Взема се причастие след полунощ. Тези, които го правят, трябва да не са яли и пили 6 часа преди това. Миряните вземат от свещениците частица от Благодатния огън, който идва от Йерусалим всяка година, и я отнасят със свещите си у дома.
Свършва великият пост, като се отговява с яйца. Децата се чукат с тях за здраве, победител е този, чието яйце остане здраво.
Великденските яйца имат предпазна и продуцираща сила. Червеното яйце е свързано с култа към слънцето. Казва се, че „грее като слънце". Възприема се и като символ на жизненото начало, на прераждането, на обновлението в природата. В различни митологии яйцето се появява като първоизточник на света.
