На 27 януари се навършват 140 години от Освобождението на Добрич от османско робство. Кръглата годишнина ще бъде отбелязана с възстановка на събитията от 1878 г. Членове на Регионален клуб “46-и пехотен Добрички полк”, клубове на Национално дружество “Традиция” от Велики Преслав, Панагюрище, Шумен, Силистра, Варна, Априлци-Троян и военноисторически клуб “Миноносец Дръзки” – Варна ще пресъздадат посрещането на руските войски в освободения Хаджиоглу Пазарджик.
Над 60 реконструктори ще преминат в строй по бул. “25-и септември”. Ще бъдат представени различни видове и родове войски. Възстановчиците от Добрич ще пресъздадат казашката конница, тъй като униформата и снаряжението на кубанското казачество бе въведено в българската военноисторическа реконструкция именно от добричкия клуб.
Реконструктори от гостуващите клубове ще представят руската пехота. Ще бъде показан и артилерийски разчет с оръдие и възстановена по автентични скици и рисунки оръдейна ракла.
Всички участници ще бъдат в униформи, ушити в пълно съответствие с оригиналните, с необходимото снаряжение, също съобразено с автентичните образци, ще са въоръжени с хладно и огнестрелно оръжие от периода на Руско-турската освободителна война.
В ролята на мирно население ще се превъплътят възстановчици и местни самодейци, деца от читалище “Български искрици”, което е колективен член на РК “46-ти пехотен Добрички полк”.
Възстановката ще започне в 11.30 часа от “Стара къща”. Военната колона, начело с командващия генерал, ще бъде посрещната от мирното население пред храм “Свети Георги”. След това участниците ще се отправят към пл. “Свобода”, където е предвидено да се проведе военният ритуал. Организатори на събитието са Община Добрич и РК “46-ти пехотен Добрички полк”.
През януари 1878 г. Долнодунавският отряд на генерал Аполон Ернестович Цимерман получава заповед да прекъсне връзката между Варна, Шумен и Разград и да се присъедини към войските на ген. Делингсхаузен, които настъпват към Бургас.
В средата на януари руските войски водят боеве край Хаджиоглу Пазарджик с редовни части на турската армия. В града е разположена 15-хилядна войска от египетския корпус на принц Хасан с 42 оръдия и 2-хилядна башибозушка орда.
След успешните за русите боеве около града, турците запалват няколко сгради /сред които и една от църквите/, кладат огньове и се изтеглят в посока Варна. Радостното мирно население посреща своите освободители.
През януари 1878 г. Долнодунавският отряд на генерал Аполон Ернестович Цимерман получава заповед да прекъсне връзката между Варна, Шумен и Разград и да се присъедини към войските на ген. Делингсхаузен, които настъпват към Бургас.
В средата на януари руските войски водят боеве край Хаджиоглу Пазарджик с редовни части на турската армия. В града е разположена 15-хилядна войска от египетския корпус на принц Хасан с 42 оръдия и 2-хилядна башибозушка орда.
След успешните за русите боеве около града, турците запалват няколко сгради /сред които и една от църквите/, кладат огньове и се изтеглят в посока Варна. Радостното мирно население посреща своите освободители.
Преди парада на центъра, от Общината канят добричлии да се поклонят на паметника на ген. Цимерман - в 10.00 часа, като има организиран транспорт, който ще тръгне от Младежкия център в 9.30 часа. Паметникът е издигнат през 1979 г.
Той е един от общо 12-те монумента в България, построени по инициатива на руския император, който след приключването на последната руско-турска война разпорежда на военния министър на Русия, на местата, където са станали най-кръвопролитните сражения, да се поставят еднакви паметници.
Проектът им е дело на арх. Вокар, а издигането им – на руските инженерни войски. Монументите имат пирамидална форма, високи са около 11 метра и са изработени от камък, с мраморна украса /кръст, вензел и паметна плоча/ на лицевата страна. Издържани са в стила на типичните за тогавашна Русия мемориални военни паметници.
Надписът на паметника при Добрич съобщава, че е издигнат по време на управлението на император Александър ІІ в памет на воините, загинали за освобождението на града. Той съдържа също така имената на командващия Долнодунавския отряд ген.-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман и на руските части, участвали в боевете за Добрич: Московски, Бутирски, Бородински, Рязански, Тарутински, Рижски, Белевски и Тулски пехотни полкове, Кинбурски и Белоруски хусарски (конни) полкове и 15-и, 16-и, 17-и и 18-и казашки ескадрони.
Над 60 реконструктори ще преминат в строй по бул. “25-и септември”. Ще бъдат представени различни видове и родове войски. Възстановчиците от Добрич ще пресъздадат казашката конница, тъй като униформата и снаряжението на кубанското казачество бе въведено в българската военноисторическа реконструкция именно от добричкия клуб.
Реконструктори от гостуващите клубове ще представят руската пехота. Ще бъде показан и артилерийски разчет с оръдие и възстановена по автентични скици и рисунки оръдейна ракла.
Всички участници ще бъдат в униформи, ушити в пълно съответствие с оригиналните, с необходимото снаряжение, също съобразено с автентичните образци, ще са въоръжени с хладно и огнестрелно оръжие от периода на Руско-турската освободителна война.
В ролята на мирно население ще се превъплътят възстановчици и местни самодейци, деца от читалище “Български искрици”, което е колективен член на РК “46-ти пехотен Добрички полк”.
Възстановката ще започне в 11.30 часа от “Стара къща”. Военната колона, начело с командващия генерал, ще бъде посрещната от мирното население пред храм “Свети Георги”. След това участниците ще се отправят към пл. “Свобода”, където е предвидено да се проведе военният ритуал. Организатори на събитието са Община Добрич и РК “46-ти пехотен Добрички полк”.
През януари 1878 г. Долнодунавският отряд на генерал Аполон Ернестович Цимерман получава заповед да прекъсне връзката между Варна, Шумен и Разград и да се присъедини към войските на ген. Делингсхаузен, които настъпват към Бургас.
В средата на януари руските войски водят боеве край Хаджиоглу Пазарджик с редовни части на турската армия. В града е разположена 15-хилядна войска от египетския корпус на принц Хасан с 42 оръдия и 2-хилядна башибозушка орда.
След успешните за русите боеве около града, турците запалват няколко сгради /сред които и една от църквите/, кладат огньове и се изтеглят в посока Варна. Радостното мирно население посреща своите освободители.
През януари 1878 г. Долнодунавският отряд на генерал Аполон Ернестович Цимерман получава заповед да прекъсне връзката между Варна, Шумен и Разград и да се присъедини към войските на ген. Делингсхаузен, които настъпват към Бургас.
В средата на януари руските войски водят боеве край Хаджиоглу Пазарджик с редовни части на турската армия. В града е разположена 15-хилядна войска от египетския корпус на принц Хасан с 42 оръдия и 2-хилядна башибозушка орда.
След успешните за русите боеве около града, турците запалват няколко сгради /сред които и една от църквите/, кладат огньове и се изтеглят в посока Варна. Радостното мирно население посреща своите освободители.
Преди парада на центъра, от Общината канят добричлии да се поклонят на паметника на ген. Цимерман - в 10.00 часа, като има организиран транспорт, който ще тръгне от Младежкия център в 9.30 часа. Паметникът е издигнат през 1979 г.
Той е един от общо 12-те монумента в България, построени по инициатива на руския император, който след приключването на последната руско-турска война разпорежда на военния министър на Русия, на местата, където са станали най-кръвопролитните сражения, да се поставят еднакви паметници.
Проектът им е дело на арх. Вокар, а издигането им – на руските инженерни войски. Монументите имат пирамидална форма, високи са около 11 метра и са изработени от камък, с мраморна украса /кръст, вензел и паметна плоча/ на лицевата страна. Издържани са в стила на типичните за тогавашна Русия мемориални военни паметници.
Надписът на паметника при Добрич съобщава, че е издигнат по време на управлението на император Александър ІІ в памет на воините, загинали за освобождението на града. Той съдържа също така имената на командващия Долнодунавския отряд ген.-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман и на руските части, участвали в боевете за Добрич: Московски, Бутирски, Бородински, Рязански, Тарутински, Рижски, Белевски и Тулски пехотни полкове, Кинбурски и Белоруски хусарски (конни) полкове и 15-и, 16-и, 17-и и 18-и казашки ескадрони.
