В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая Коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни. Тяхната задача е да преборят злите сили, за да може Младото слънце да изгрее, да се роди Млада Бога.
Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището.
Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр. Името Коледа идва от римските Календи – празненства, с които се е срещало зимното слънцестоене.
Сутринта се коли прасето и се ходи на църква, а сетне се прави голямо хоро. Момите изнасят своите краваи и младежите наддават за тях. Отваря се бъчвата с вино…
Дните от Коледа до Водици се определят като мръсни, погански. Вярва се, че излизат зли сили, караконджото – същество от пъкъла. Затова не се излиза по тъмно. Счита се, че от 25-и декември до 6-и януари границата между небето и земята изчезва. Разделението между двата свята временно се заличава.
Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището.
Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр. Името Коледа идва от римските Календи – празненства, с които се е срещало зимното слънцестоене.
Сутринта се коли прасето и се ходи на църква, а сетне се прави голямо хоро. Момите изнасят своите краваи и младежите наддават за тях. Отваря се бъчвата с вино…
Дните от Коледа до Водици се определят като мръсни, погански. Вярва се, че излизат зли сили, караконджото – същество от пъкъла. Затова не се излиза по тъмно. Счита се, че от 25-и декември до 6-и януари границата между небето и земята изчезва. Разделението между двата свята временно се заличава.
