Европейски лидери се събраха в понеделник за извънредна среща на върха в Париж, за да обсъдят каква би била ролята им в бъдещето на Украйна, след като САЩ обявиха, че ще разговарят с Русия, за да се опитат да сложат край на продължаващата от три години война, предаде Ройтерс. Целта на срещата да бъде постигнато споразумение за координиран отговор на промяната в политиката по отношение на войната в Украйна на новия президент на САЩ.
Европа е готова да поеме инициатива за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна. Това заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте след извънредната среща, предаде АФП.
"Европа е готова и има желание да се активизира, да поеме инициативата за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна", каза Рюте и подчерта, че това е разбрал от тази среща, организирана от френския президент Еманюел Макрон.
Междувременно Макрон посочи, че в Украйна трябва да бъде постигнат траен мир, придружен с гаранции за сигурност, предаде АФП.
"Искаме стабилен и траен мир в Украйна. За тази цел Русия трябва да прекрати агресията си и това трябва да бъде придружено от силни и надеждни гаранции за сигурността на украинците", написа той в "Екс" след края на срещата на европейските лидери в Париж.
"В противен случай има риск това спиране на огъня да свърши като Минските споразумения", добави Макрон. Той имаше предвид договореностите, сключени през 2014 и 2015 г. с цел спиране на огъня, които не сложиха край на сблъсъците между украинската армия и сепаратистите в Източна Украйна, подкрепяни от Москва.
Пратеникът на президента на САЩ Доналд Тръмп за Украйна Кийт Келог заяви, че никой няма да налага мирно споразумение на Киев и че въпросите относно това дали Вашингтон ще предостави гаранции за евентуални бъдещи европейски миротворци ще бъдат разгледани по-късно, предаде Ройтерс.
Високопоставени американски представители, включително държавният секретар Марко Рубио, но не и Келог, се очаква да се срещнат с руския министър на външните работи Сергей Лавров. Очаква се те да разговарят за прекратяването на войната в Украйна и за отношенията между САЩ и Русия.
Келог, който каза, че ще посети украинския президент Володимир Зеленски в Киев тази седмица, заяви пред репортери в централата на НАТО в Брюксел, че никой няма да налага споразумение „на избрания лидер на суверенна страна“.
Той също така отново повтори, че разговаря с европейските съюзници, които настояват да бъдат включени в преговорите, но че смята, че не е осъществимо всички да седят на масата.
Украинският президент Володимир Зеленски от своя страна изрази съжаление, че САЩ, които възнамеряват да започнат разговори с Русия, "искат да угодят" на руския президент Владимир Путин, предаде Франс Прес, като се позова на интервю, излъчено от германския държавен телевизионен канал А Ер Де.
Зеленски оцени европейския отбранителен капацитет като "слаб" в интервюто, дадено по време на Мюнхенската конференция по сигурността в края на миналата седмица.
"Проблемът е, че Съединените щати говорят неща, които са много приятни за Путин. Мисля, че там е проблемът. Защото искат да му угодят", заявява украинският държавен глава за А Ер Де.
Стремежът на Доналд Тръмп към помирение с Кремъл цели "постигане на бърз успех". "Но това, което (САЩ) искат - просто прекратяване на огъня - не е успех", предупреждава в интервюто Зеленски.
Европейските лидери, които се събраха в Париж, са поддръжници на войната, настроени са срещу президента на САЩ Доналд Тръмп и "искат да предотвратят постигането на мирно споразумение за Украйна", заяви унгарският външен министър Петер Сиярто, цитиран от МТИ.
"За разлика от тях ние подкрепяме стремежите на Доналд Тръмп", каза той във видео, публикувано вчера на страницата на правителството във "Фейсбук". "За разлика от тях ние подкрепяме преговорите между САЩ и Русия. За разлика от тях ние искаме мир в Украйна", допълни министърът.
"В Брюксел изпаднаха в паника", каза той и добави, че "враговете на мира" са се събрали в Париж, защото "искат войната да продължи".
Британският премиер Киър Стармър заяви, че трябва да има ангажимент за сигурност от страна на САЩ към европейските страни, за да изпратят те мироопазващи сили след войнатау и че е прекалено рано да каже, какъв брой британски военнослужещи той би бил готов да разположи, предаде Ройтерс.
"Европа трябва да изиграе своята роля и аз съм готов да обмисля ангажирането на британски сили на терен заедно с други, ако има трайно мирно споразумение, но трябва да има подкрепа от страна на САЩ, защото гаранции за сигурност от страна на САЩ са единствения начин за ефективно възпиране на Русия от повторна атака срещу Украйна“, заяви Стармър пред репортери след срещата на европейски лидери за Украйна в Париж.
Междувременно полският премиер Доналд Туск заяви след срещата, че разходите за отбрана няма да бъдат част от процедурата на ЕС за прекомерен бюджетен дефицит.
Той добави, че всички участници в срещата са споделили подобни мнения като тези на Полша по ключови въпроси и са се съгласили, че е необходимо близко сътрудничество в рамките на НАТО.
Министър-председателката на Дания Мете Фредериксен от своя страна заяви, че всички европейски страни трябва да засилят подкрепата си за Украйна и да увеличат разходите си за отбрана, за да се защитят от Русия. "За съжаление Русия сега заплашва цяла Европа“, каза Фредериксен пред репортери след срещата на върха.
Германският канцлер Олаф Шолц призова за единство на Европа и САЩ в отговорността за украинската сигурност, предаде Ройтерс.
Коментарът на Шолц бе по повод усилията на САЩ да започнат преговори с Русия без консултации с Европейския съюз.
"Не трябва да има разединение по въпросите на сигурността и отговорността между Европа и САЩ", заяви Шолц след днешната спешна среща на върха, организирана от президента на Франция Еманюел Макрон.
"С други думи, НАТО е основан на базата на това винаги да действаме заедно и да споделяме риска, като съответно осигуряваме нашата безопасност. Това не бива да се поставя под съмнение", добави Шолц.
Ето какво казаха преди срещата някои от лидерите относно възможността за изпращане на миротворци в Украйна:
Великобритания
Британският премиер Киър Стармър заяви, че е готов да изпрати британски войски в Украйна, които да бъдат част от евентуални сили за опазване на мира след края на войната. "Ние сме изправени пред изпитание, което се случва веднъж на поколение, когато става въпрос за националната сигурност“, каза Стармър пред репортери.
"Смятам, че тук има и по-значим елемент, който е, че тук не става въпрос само за фронтовата линия в Украйна. Става въпрос за фронтовата линия на Европа и на Великобритания. Става въпрос за нашата национална сигурност и смятам, че трябва да направим повече“, добави той.
Испания
"Прекалено рано е в този момент да говорим за разполагане на мироопазващи сили в Украйна, тъй като на този етап няма мир“, заяви пред репортери испанският външен министър Хосе Мануел Албарес.
"Агресията не може да бъде възнаградена, ние не можем да насърчим други за подобна агресия“, каза още Албарес в интервю за радио „Онда Серо“. "Днес съм убеден, че Путин ще продължи да напада и да бомбардира Украйна. Така че не виждам мир на хоризонта в момента“, добави той.
Германия
В отговор на запитване дали германски войски ще бъдат разположени в рамките на евентуална бъдеща мирна мисия в Украйна, канцлерът Олаф Шолц подчерта значението на една силна украинска армия.
"Това ще бъде мащабна задача за Европа, за САЩ и за международните партньори от нашия съюз“, заяви Шолц. Бъдещите въпроси относно структурата на сигурността ще бъдат разгледани, когато му дойде времето, добави той.
"Ако бъде създадена рамка, Германия няма да се поколебае“, заяви говорител на германското министерство на отбраната.
Полша
"Полша ще подкрепи Украйна, както го е правила досега – организационно, в съответствие с нашите финансови способности, по отношение на хуманитарната и военната помощ", заяви полският премиер Доналд Туск пред репортери преди да отпътува към Париж.
"Не предвиждаме изпращането на полски войници на територията на Украйна. Ние ще (…) предоставим логистична и политическа подкрепа на страните, които евентуално биха искали да предоставят подобни гаранции в бъдеще, подобни физически гаранции“, добави той.
Швеция
"Трябва да има много ясен мандат за тези сили и не смятам, че можем да видим такова нещо, докато не напреднем с тези преговори“, заяви пред Ройтерс шведският премиер Улф Кристершон. "Ние обикновено сме част от укрепването на сигурността в нашата част на света, така че аз предвиждам, че ще сме част от това и този път“, добави той.
Дания
"Трябва да засилим военната подкрепа за Украйна, трябва да произвеждаме повече и трябва да го правим по-бързо. И след това трябва да премахнем ограниченията за употреба на оръжия за украинците, така че те всъщност да могат да се отбраняват срещу руснаците без едната им ръка да бъде извивана зад гърба им. Прекратяване на огъня не бива да води до руско превъоръжаване, което на свой ред да доведе до нови руски атаки“, заяви преди срещата в Париж датската министър-председателка Мете Фредериксен.
Нидерландия
"Разбираме, че Европа трябва да играе роля. Логично е Нидерландия да бъде взета предвид“, заяви пред репортери на Мюнхенската конференция по сигурността нидерландският премиер Дик Схоф. "Трябва да има силен план, защото Нидерландия няма да се присъедини към каквато и да било инициатива, ако няма ясна мисия (…) Трябва да има и план за следващи стъпки, съгласно който САЩ трябва да поддържат готовност и да са готови да действат“, добави той.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
