Липсата на вода, особено на прясна и питейна вода, се превърна в актуален проблем в много страни, включително и в развитите. Според ООН около два милиарда души живеят в райони с лошо и нередовно водоснабдяване. Организацията изчислява, че до 2050 г. недостигът на вода ще бъде проблем за 5 милиарда човека. Това със сигурност ще провокира масови миграции, а заедно с тях и други процеси, пише Иван Секулович в материал за руското електронно издание „Балканист“, предаден без редакторска намеса.
Проблемът с водоснабдяването е остър и в развитите страни. Усетихме го миналото и това лято в САЩ, по-специално в Калифорния. Поради изключително високите температури и многото горски пожари местните градове са се сблъскали със сериозни затруднения. Тази ситуация беше тласък за ускорения старт на търговията с фючърси на вода на Уолстрийт. Това означава, че отсега нататък животворната влага се превръща в стока - като злато или нефт. Съответно, цените на този важен ресурс ще варират по същия начин.
Приватизацията на водните ресурси ограничава достъпа на населението до вода и това се вижда ясно в редица страни от Латинска Америка. Преди почти половин век, по време на диктатурата на Аугусто Пиночет, в Чили беше въведена именно такава програма. Жителите на тази страна, особено в селските райони, все още усещат последиците от изкуствено завишените цени и намаленото водоснабдяване. И така, днес 90% от този пазар се контролира от компании, нито една от които не е чилийска.
Превърна ли се търговията с вода в поредния печеливш бизнес и инструмент за контрол? Каква е ролята на регионите, богати на този ресурс, като Балканите?
Само в Сърбия около 80% от бутилираната вода се произвежда от фабрики, собственост на чужди корпорации.
Първата и най-голяма приватизация на водните ресурси в страната се състоя през 2004 г. Контролният пакет от известната сръбска марка „Княз Милош“ е закупен от Danube Food Group. Днес тази компания, която контролира почти 25% от сръбския пазар на минерална вода, се управлява от италианската Mattoni и американската PepsiCo.
Приватизацията през 2004 г. беше последвана от други. През февруари 2005 г. Coca Cola и Coca Cola HBC купуват сръбската фабрика „Власинка“ (която произвежда известната вода Rosa) за 21,5 милиона евро.
Някои компании са придобили сръбски производители на вода, изкупувайки техните акции на Белградската фондова борса. Така Kolinska от Словения стана първият собственик на предприятието Palanački Kiseljak от Смедеревска паланка, което произвежда минерална вода, богата на натриеви бикарбонати.
Въпреки факта, че според сръбското законодателство водоизточниците могат да бъдат собственост само на държавата, приватизацията както на горепосочените, така и на други компании доведе до факта, че една трета от източниците попаднаха под фактическия контрол на чуждестранни корпорации. В момента около 34 компании от Германия, Франция, Холандия и други страни управляват водния потенциал на Сърбия.
В България, която е на второ място след Исландия в Европа по брой извори на минерална вода, ситуацията е подобна. През 2000 г. френската корпорация Veolia Water Solution придоби 77% от българската компания „Софийска вода“, която снабдява столицата и околните населени места.
През 2017 г. един от лидерите на пазара на бутилирана минерална вода в България, Девин АД, всъщност стана собственост на белгийската корпорация Spadel Group, която придоби 93% от акциите на компанията. В резултат на тази сделка подземните източници на минерална вода, разположени в Родопите, на дълбочина 700 м, вече са под контрола на белгийски магнат.
В Гърция ключовите водни компании в страната - EYDAP от Атина и EYATH от Солун - останаха под държавен контрол въпреки натиска от ЕС. Пазарът на бутилирана вода в Гърция обаче е отворен за чуждестранни компании. Например Coca Cola, HBC и Nestle вече контролират извори в планините.
Водата сама по себе си е най-скъпият ресурс на земята. А в ситуацията, когато днес тя се превръща в борсова стока, е възможно големите мултинационални компании да търсят възможности да поемат контрола върху водоизточниците в бедните региони, за да могат след това да я продават в по-развити страни.
По този начин продажбата на правата за използване на водния потенциал в бъдеще може да се превърне в жажда за онези, които всъщност живеят върху източниците на този най-важен ресурс на планетата.
Източник: „Фокус“
Проблемът с водоснабдяването е остър и в развитите страни. Усетихме го миналото и това лято в САЩ, по-специално в Калифорния. Поради изключително високите температури и многото горски пожари местните градове са се сблъскали със сериозни затруднения. Тази ситуация беше тласък за ускорения старт на търговията с фючърси на вода на Уолстрийт. Това означава, че отсега нататък животворната влага се превръща в стока - като злато или нефт. Съответно, цените на този важен ресурс ще варират по същия начин.
Приватизацията на водните ресурси ограничава достъпа на населението до вода и това се вижда ясно в редица страни от Латинска Америка. Преди почти половин век, по време на диктатурата на Аугусто Пиночет, в Чили беше въведена именно такава програма. Жителите на тази страна, особено в селските райони, все още усещат последиците от изкуствено завишените цени и намаленото водоснабдяване. И така, днес 90% от този пазар се контролира от компании, нито една от които не е чилийска.
Превърна ли се търговията с вода в поредния печеливш бизнес и инструмент за контрол? Каква е ролята на регионите, богати на този ресурс, като Балканите?
Само в Сърбия около 80% от бутилираната вода се произвежда от фабрики, собственост на чужди корпорации.
Първата и най-голяма приватизация на водните ресурси в страната се състоя през 2004 г. Контролният пакет от известната сръбска марка „Княз Милош“ е закупен от Danube Food Group. Днес тази компания, която контролира почти 25% от сръбския пазар на минерална вода, се управлява от италианската Mattoni и американската PepsiCo.
Приватизацията през 2004 г. беше последвана от други. През февруари 2005 г. Coca Cola и Coca Cola HBC купуват сръбската фабрика „Власинка“ (която произвежда известната вода Rosa) за 21,5 милиона евро.
Някои компании са придобили сръбски производители на вода, изкупувайки техните акции на Белградската фондова борса. Така Kolinska от Словения стана първият собственик на предприятието Palanački Kiseljak от Смедеревска паланка, което произвежда минерална вода, богата на натриеви бикарбонати.
Въпреки факта, че според сръбското законодателство водоизточниците могат да бъдат собственост само на държавата, приватизацията както на горепосочените, така и на други компании доведе до факта, че една трета от източниците попаднаха под фактическия контрол на чуждестранни корпорации. В момента около 34 компании от Германия, Франция, Холандия и други страни управляват водния потенциал на Сърбия.
В България, която е на второ място след Исландия в Европа по брой извори на минерална вода, ситуацията е подобна. През 2000 г. френската корпорация Veolia Water Solution придоби 77% от българската компания „Софийска вода“, която снабдява столицата и околните населени места.
През 2017 г. един от лидерите на пазара на бутилирана минерална вода в България, Девин АД, всъщност стана собственост на белгийската корпорация Spadel Group, която придоби 93% от акциите на компанията. В резултат на тази сделка подземните източници на минерална вода, разположени в Родопите, на дълбочина 700 м, вече са под контрола на белгийски магнат.
В Гърция ключовите водни компании в страната - EYDAP от Атина и EYATH от Солун - останаха под държавен контрол въпреки натиска от ЕС. Пазарът на бутилирана вода в Гърция обаче е отворен за чуждестранни компании. Например Coca Cola, HBC и Nestle вече контролират извори в планините.
Водата сама по себе си е най-скъпият ресурс на земята. А в ситуацията, когато днес тя се превръща в борсова стока, е възможно големите мултинационални компании да търсят възможности да поемат контрола върху водоизточниците в бедните региони, за да могат след това да я продават в по-развити страни.
По този начин продажбата на правата за използване на водния потенциал в бъдеще може да се превърне в жажда за онези, които всъщност живеят върху източниците на този най-важен ресурс на планетата.
Източник: „Фокус“
