Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел призова европейски военни кораби да патрулират в Тайванския пролив. В статия във френския вестник "Журнал дьо диманш" Борел написа, че така Eвропа ще покаже, че Тайван "ни засяга икономически, търговски и технологично".
"Следователно призовавам европейските военноморски сили да патрулират в Тайванския проток, за да демонстрират ангажимента на Европа към свободата на корабоплаването в тази изключително важна зона“, написа Борел.
Преди две седмици Пекин проведе тридневни военни маневри около Тайван, на практика отработвайки блокиране на острова, в отговор на срещата между президентката на Тайван Цай Ингвен и председателя на Камарата на представителите на САЩ Кевин Маккарти, припомня списание “Шпигел“.
Китай разположи военни кораби до Тайван след срещата Цай-Маккарти
Пекин смята Тайван за своя територия, която иска да обедини отново с континенталната част на страната - ако е необходимо, използвайки военна сила.
Призивът на Борел в качеството му на върховен представител по въпросите на външната политика и сигурността на ЕС едва ли ще допринесе до изглаждане на отношенията между Брюксел и Пекин. Още повече, че поне засега, “удоволствието“ за обявяване на война е запазено за държавите членки на ЕС.
Външната политика на ЕС по отношение на редица конфликтни точки е трудно да бъде определена като монолитна, констатират наблюдатели. Преобладаващо при кризи по света позицията на Брюксел приключва с демонстрация на информираност за съществуването на проблема и с употребата на изискан бюрократичен жаргон, с който се осъждат инцидентите. Но пряко ангажиране на въоръжени сили на европейски страни е по-скоро изключение и в повечето случаи се диктува от национални интереси.
В началото на миналата седмица Борел каза в дебат в Европейския парламент относно политиката на Китай: “Тайван очевидно е част от нашия геостратегически периметър за осигуряване на мира и защитата на нашите интереси.“ Действията на Китай срещу Тайван не трябва да бъдат отхвърлени само по “морални“ причини, но също и поради сериозни икономически последици, каза главният дипломат на ЕС, имайки предвид производството на модерни полупроводници в Тайван.
Дали думите на Борел изразяват единна позиция на ЕС по случая?
Ако се погледне какво говорят за отношенията с Пекин федералният канцлер на Германия Олаф Шолц и президентът на Франция Еманюел Макрон става ясно, че дипломат №1 на ЕС или не чува и не се интересува от позициите на Берлин и Париж, или му допада да постави – макар и само на думи – ВМС на страните от ЕС в ролята на подкрепящи американския боен флот, който не изпуска от поглед Тайванския пролив.
В средата на април в. “Ню Йорк таймс“ констатира, че докато САЩ се опитват да изолират Китай, германски компании разширяват присъствието си в Китай и не демонстрират желание да напуснат този огромен пазар, от който се нуждаят, за да финансират дейността си у дома.
На връщане от посещението си в Китай Макрон направи изявление пред изданието ”Политико“ и френският в. “Лез еко“, което е антипод на позицията на Борел. Стопанинът на Елисейския дворец каза, че тайванският конфликт не засяга пряко Европа. Макрон заяви пред двете издания, че Европа не трябва да става последовател нито на САЩ, нито на Китай в случай на конфликт относно Тайван. Една така формулирана позиция e доста по-близо до идеята за “стратегическа автономия“ на Европа (която пак е на Макрон), отколкото до очертания от Борел “геостратегически периметър за осигуряване на мира и защитата на нашите интереси“.
Френският президент каза, че Европа трябва да устои на натиска да се превърне в "последовател на Америка".
В интервюто Макрон посочи също така, че “големият риск“ за Европа е “да бъде въвлечена в кризи, които не са наши“. Изявленията на френския президент предизвикаха яростен отпор в Европа, включително от германската външна министърка Аналена Бербок, припомня „Шпигел“.
За разлика от политическата риторика на Брюксел, която не може да бъде последвана от директна военна намеса, позицията на Китай е операционализирана – решенията за външна политика и използване на въоръжените сили се взимат на едно място. И за разлика от “единодушието“ в Брюксел, в Пекин то е налице.
За пореден път в петък Пекин посочи, че и двата бряга на Тайванския проток принадлежат на Китай и е право на Китай да брани суверенитета си. Това заяви китайският външен министър Цин Ган, цитиран от Ройтерс, на форум в Шанхай, на който говори по широк спектър от теми, сред които задлъжнялостта, световната икономика и Тайван.
"Наскоро станахме свидетели на абсурдна реторика, с която Китай бе обвинен, че иска да промени статуквото, да застраши мира и стабилността в Тайванския проток. Тази логика е абсурдна, а изводите, до които тя води, са опасни", категоричен бе Цин Ган.
"Не Китай, а сепаратистките сили в Тайван и шепа държави се опитват да променят статуквото", каза още министърът. "Тези, които си играят с огъня на Тайван, в крайна сметка ще се изгорят", предупреди той.
Китай наскоро проведе мащабни военни учения около Тайван, след като президентката на самоуправляващия се остров Цай Ингвен се срещна в САЩ с председателя на Камарата на представителите на американския Конгрес Кевин Маккарти.
Играе ли си Борел с “огъня на Тайван“? Или отправения от него призив изразява безсилието и разединеността в ЕС да влияе на отношенията между Пекин и Тайпе? Или пък роденият през 1947 г. в Каталуния, Испания, политик е забравил какво каза през февруари 2014 г. тогавашния – и сегашен – заместник държавен секретар на САЩ Виктория Нюланд? В телефонен разговор с американския посланик в Украйна Джефри Паят Нюланд изрази разочарованието на Вашингтон от колебливата позиция на Европа към събитията в Украйна кратко и ясно:“Майната му на ЕС“( “Fuck the EU”), припомня “Гардиън“ разпространената в ЮТюб фраза.
Дали Борел смята, че отношението на Вашингтон към Европа ще бъде повлияно от по-масирано присъствие на европейски военни кораби в Тайванския проток? В изказвания на срещи на върха това може и да се случи. До следващия отрезвяващ “телефонен разговор“, който ще покаже, че отношението на Вашингтон към Брюксел е sans changement.
"Следователно призовавам европейските военноморски сили да патрулират в Тайванския проток, за да демонстрират ангажимента на Европа към свободата на корабоплаването в тази изключително важна зона“, написа Борел.
Преди две седмици Пекин проведе тридневни военни маневри около Тайван, на практика отработвайки блокиране на острова, в отговор на срещата между президентката на Тайван Цай Ингвен и председателя на Камарата на представителите на САЩ Кевин Маккарти, припомня списание “Шпигел“.
Китай разположи военни кораби до Тайван след срещата Цай-Маккарти
Пекин смята Тайван за своя територия, която иска да обедини отново с континенталната част на страната - ако е необходимо, използвайки военна сила.
Призивът на Борел в качеството му на върховен представител по въпросите на външната политика и сигурността на ЕС едва ли ще допринесе до изглаждане на отношенията между Брюксел и Пекин. Още повече, че поне засега, “удоволствието“ за обявяване на война е запазено за държавите членки на ЕС.
Външната политика на ЕС по отношение на редица конфликтни точки е трудно да бъде определена като монолитна, констатират наблюдатели. Преобладаващо при кризи по света позицията на Брюксел приключва с демонстрация на информираност за съществуването на проблема и с употребата на изискан бюрократичен жаргон, с който се осъждат инцидентите. Но пряко ангажиране на въоръжени сили на европейски страни е по-скоро изключение и в повечето случаи се диктува от национални интереси.
В началото на миналата седмица Борел каза в дебат в Европейския парламент относно политиката на Китай: “Тайван очевидно е част от нашия геостратегически периметър за осигуряване на мира и защитата на нашите интереси.“ Действията на Китай срещу Тайван не трябва да бъдат отхвърлени само по “морални“ причини, но също и поради сериозни икономически последици, каза главният дипломат на ЕС, имайки предвид производството на модерни полупроводници в Тайван.
Дали думите на Борел изразяват единна позиция на ЕС по случая?
Ако се погледне какво говорят за отношенията с Пекин федералният канцлер на Германия Олаф Шолц и президентът на Франция Еманюел Макрон става ясно, че дипломат №1 на ЕС или не чува и не се интересува от позициите на Берлин и Париж, или му допада да постави – макар и само на думи – ВМС на страните от ЕС в ролята на подкрепящи американския боен флот, който не изпуска от поглед Тайванския пролив.
В средата на април в. “Ню Йорк таймс“ констатира, че докато САЩ се опитват да изолират Китай, германски компании разширяват присъствието си в Китай и не демонстрират желание да напуснат този огромен пазар, от който се нуждаят, за да финансират дейността си у дома.
На връщане от посещението си в Китай Макрон направи изявление пред изданието ”Политико“ и френският в. “Лез еко“, което е антипод на позицията на Борел. Стопанинът на Елисейския дворец каза, че тайванският конфликт не засяга пряко Европа. Макрон заяви пред двете издания, че Европа не трябва да става последовател нито на САЩ, нито на Китай в случай на конфликт относно Тайван. Една така формулирана позиция e доста по-близо до идеята за “стратегическа автономия“ на Европа (която пак е на Макрон), отколкото до очертания от Борел “геостратегически периметър за осигуряване на мира и защитата на нашите интереси“.
Френският президент каза, че Европа трябва да устои на натиска да се превърне в "последовател на Америка".
В интервюто Макрон посочи също така, че “големият риск“ за Европа е “да бъде въвлечена в кризи, които не са наши“. Изявленията на френския президент предизвикаха яростен отпор в Европа, включително от германската външна министърка Аналена Бербок, припомня „Шпигел“.
За разлика от политическата риторика на Брюксел, която не може да бъде последвана от директна военна намеса, позицията на Китай е операционализирана – решенията за външна политика и използване на въоръжените сили се взимат на едно място. И за разлика от “единодушието“ в Брюксел, в Пекин то е налице.
За пореден път в петък Пекин посочи, че и двата бряга на Тайванския проток принадлежат на Китай и е право на Китай да брани суверенитета си. Това заяви китайският външен министър Цин Ган, цитиран от Ройтерс, на форум в Шанхай, на който говори по широк спектър от теми, сред които задлъжнялостта, световната икономика и Тайван.
"Наскоро станахме свидетели на абсурдна реторика, с която Китай бе обвинен, че иска да промени статуквото, да застраши мира и стабилността в Тайванския проток. Тази логика е абсурдна, а изводите, до които тя води, са опасни", категоричен бе Цин Ган.
"Не Китай, а сепаратистките сили в Тайван и шепа държави се опитват да променят статуквото", каза още министърът. "Тези, които си играят с огъня на Тайван, в крайна сметка ще се изгорят", предупреди той.
Китай наскоро проведе мащабни военни учения около Тайван, след като президентката на самоуправляващия се остров Цай Ингвен се срещна в САЩ с председателя на Камарата на представителите на американския Конгрес Кевин Маккарти.
Играе ли си Борел с “огъня на Тайван“? Или отправения от него призив изразява безсилието и разединеността в ЕС да влияе на отношенията между Пекин и Тайпе? Или пък роденият през 1947 г. в Каталуния, Испания, политик е забравил какво каза през февруари 2014 г. тогавашния – и сегашен – заместник държавен секретар на САЩ Виктория Нюланд? В телефонен разговор с американския посланик в Украйна Джефри Паят Нюланд изрази разочарованието на Вашингтон от колебливата позиция на Европа към събитията в Украйна кратко и ясно:“Майната му на ЕС“( “Fuck the EU”), припомня “Гардиън“ разпространената в ЮТюб фраза.
Дали Борел смята, че отношението на Вашингтон към Европа ще бъде повлияно от по-масирано присъствие на европейски военни кораби в Тайванския проток? В изказвания на срещи на върха това може и да се случи. До следващия отрезвяващ “телефонен разговор“, който ще покаже, че отношението на Вашингтон към Брюксел е sans changement.
