Северните руски реки се оказаха основен "доставчик" на живак в Северния ледовит океан - те интензивно поемат съединенията на този токсичен метал по време на пролетното топене на ледовете и насищат с тях арктическите морета през лятото и началото на есента. Това са данни на климатолози, публикувани в списанието Nature Geoscience.
Живакът и съединенията му са силно отровни за човешкия организъм и повечето животни. Особена опасност представлява възможността за натрупване на токсините в органите на рибите и други животни. Приема се, че натрупването на живак в организмите на върха на хранителната верига - някои видове риби, морски птици и бозайници - застрашава здравето на коренните жители на руския север.
Група еколози под ръководството на Джени Фишър от Харвардския университет в САЩ е опитала да оцени мащабите на заплахата и да открие пътищата на разпространението на метала убиец, като анализирала резултатите от мониторинга на живачното разпространение в Русия, Канада и Норвегия.
Както обясняват учените, в природата живакът съществува в две форми - елементарен чист живак, като живачен окис или други съединения. Чистият живак е слабоактивен и може да остане в атмосферата между 6 и 12 месеца. Благодарение на това ветровете могат да го разнесат до всяка точка на земното кълбо.
След известно време живакът се окислява и се превръща в оксид или се съединява с радикал на метана. Тези вещества се разтварят лесно във водата и проникват без проблеми в организмите на риби и другите животни.
Фишър и колегите й забелязали, че повечето данни на станциите за наблюдение на атмосферата показват резки сезонни колебания на концентрацията на елемента /Hg/. По техните думи всяка година през април, делът на атомите в атмосферата рязко намалява, след което започва отново да нараства и достига максимални стойности през летните месеци.
Климатолозите се опитали да изяснят причината за това поведение с помощта на модел на кръговрата на живака в атмосферата, като го сравнили със събраните данни в арктическите страни.
Първите опити да моделират колебанията на концентрацията на живака в атмосферата завършили неуспешно - моделът не отразявал пиковите стойности през летните месеци.
Такава разлика в резултатите може да се обясни с неотчитането на друг източник на живак извън атмосферата, който доставя недостигащите атоми в арктическия въздух.
Учените предположили, че северните реки могат да са този източник на търсените съединения - през зимата атмосферният живак пада на земята заедно със снега и с него попада през пролетта в реките. Големите северни реки в Сибир - Лена, Енисей, Об и другите водни артерии - се оказват способни бързо да наситят водите на северния ледовит океан с живачни съединения.
По пресмятанията на учените за една година по реките в океана на север се внасят около 95 тона живак.
Толкова рязко увеличение на дозата води до силно залпово замърсяване и през лятото то може да надвишава обичайното два или три пъти.
Според изследователите, топенето на вечно замръзналите зони в резултат на глобалното затопляне може да предизвика ръст на концентрацията на живак до опасни за фауната на Ледовития океан равнища, което бе се отразило на здравето на северните народи, които се хранят с риба, птиче месо и диви животни. (БГНЕС)
