Лютите чушки са сочени за храната на дълголетниците. Доказано е, че са полезни за здравето. Те са богати на витамини и минерали, подобряват метаболизма, грижат се за здравето на сърцето.
През 1912 г. американският химик Уилбър Сковил създава скала, по която и до днес се мери коефициента на лютивина в различните сортове чушки. Според теста на Сковил най-лютите чушки на света са от сортовете Нага и Хабанеро.
Капсаицинът е съединението, което носи пикантния вкус на лютите чушки. Той е сложно съединение, съдържащо се в най-големи количества в семките и в ципите на чушките.
Сковил извлича от сушени чушки капсаициново масло, което е главния причинител на лютивостта, смесва го със захарен разтвор, след което се опитва от смели дегустатори.
Чушката Нага например съдържа между 85 000 и милион и 75 хиляди сковилови единици. За сравение Пеперончините съдържат едва 100 до 500 единици.
ThinkStock/Getty Images
Химикът разработва тази скала с медицинска цел, за да изследва възможността капсаицинът да се използва като аналгетик, против артрит, при диабетна невропатия и главоболие.
Според психолога Пол Розин влечението към лютото е типичен пример за контролиран риск, при който човек може да се наслади на екстремни усещания, но без реална опасност за живота и здравето си.
