/ iStock/Getty Images
Голяма раковина, "пренебрегвана" в музей в продължение на десетилетия, вече се смята за най-стария известен инструмент по рода си, който все още работи, произвеждайки дълбок, плачевен звук, като сирена от далечно минало, предаде Асошиейтед прес.

Раковината е намерена преди десетилетия при разкопки на пещера с праисторически рисунки във френските Пиренеи. Първоначално е предположено, че тя е служила като церемониална чаша за пиене. Археолози от университета на Тулуза обаче наскоро хвърлят нова светлина върху находката, определяйки, че тя е видоизменена преди хилядолетия, за да служи като духов музикален инструмент. За да го изпробва, учените канят канят френски музикант, който свири на валдхорна.



"Да го чуя за първи път за мен беше силна емоция, но и леко стресиращо", казва археоложката Карол Фриц.
Тя споделя, че се е опасявала, че просвирването на 31-сантиметровия рог от раковина ще го повреди, но това не се случва. Древният музикален инструмент произвежда отчетливи ноти.

Изследователите изчисляват, че рогът е на около 18 000 години. Проучването им е публикувано в сряда в сп. "Сайънс адвансис".
Специалистите напомнят, че раковините масово са били използвани в музикални и церемониални традиции, включително в древна Гърция, Япония, Индия и Перу.

Рогът, открит в пещерата Марсулас, вече се счита за най-стария по рода си в света. Преди за най-древен се смяташе музикален инструмент от раковина на около 6000 години, открит в Сирия.



Настоящото откритие е направено след скорошна инвентаризация в Природонаучния музей в Тулуза. Изследователите забелязват необичайни дупки в раковината.

От решаващо значение е, че върхът й е отчупен, създавайки дупка, достатъчно голяма, за да може да се духа през нея. Микроскопската проверка разкрива, че отворът е резултат от умишлено майсторство, а не случайно износване.



Използвайки триизмерна реплика, археолозите ще продължат да изучават нотите, които може да възпроизведе рогът. Специалистите не крият, че искат да го чуят как звучи в пещерата, в която е намерен.
БТА