Петър Стоянов, лидер на СДС
Добър ден, г-н Стоянов. Ще има ли България президент като Ахмед Сезер, Турция, той стана президент, без да е бил активен политик, идва от поста на председател на Конституционния съд, Ласло Шойом, Унгария, бивш председател на Конституционния съд, Джорджо Наполитано, Италия, 80-годишен сенатор, Карлос Папуляс, Гърция, 77-годишен юрист? Тия примери могат да бъдат продължени в Европа и те опровергават твърденията за непопулярния възрастен професионалист, който не става за президент.
Очевидно говорим за последната предложена, лансирана кандидатура, тази на г-н Неделчо Беронов. Аз категорично не съм сред хората, които смятат възрастта за порок. Напротив, в известен смисъл зрялата възраст, напредналата възраст означава и повече опит, и повече мъдрост, така, и по-добра житейска позиция, по-осмислена житейска позиция. Затова е много глупаво да се търсят недостатъци на Неделчо Беронов в това, в рождената му дата, да речем, и в това, че той е възрастен. Най-малко това би означавало да обидим една трета от гражданите на България, това са нашите родители.
Така че възрастта изобщо не ме смущава. Ако трябва да бъда честен, въпросът е малко по-различен. Президентите, които вие изброихте, са избирани от парламентите на съответните държави. При нас има една друга особеност, при нас президентът се явява на преки избори. Това означава по-голяма активност и не просто физическа активност, а влизане в много схватки, които не само са люти, но част от тях носят и неприятен привкус. Това е разликата между избора, да речем, на италианския президент и президента в България. Но аз не мисля, че и това може да бъде вменено в недостатък на един човек поради неговата по-напреднала възраст.
А какво мислите по идеята на самия Беронов, който през седмицата каза, че правомощията, които има българският президент, предполагат по-скоро избор от типа, за който вие говорите, в Италия, от парламента?
Ние, юристите, наричаме това де леге ференда, преведено на нормален български език, това значи въпрос на бъдещо уреждане на законодателството. Никакъв смисъл няма да го коментираме сега.
Изправени сме пред избори, в които кандидатите за президент ще търсят пряк вот. Трябва да обиколят два пъти България и ще се сблъскат със суровата наша политическа действителност, трябва да отговарят на щяло и на нещяло, и включително на неща, които нямат нищо общо с истината, и така. И това ще бъде нашата изборна кампания. Дали един ден...
Добре, харесва ми, че избирате да говорите на, както Далчев казва, на прост език. Хайде да ви питам просто, защото явно не сте говорили достатъчно ясно през седмицата, след като вестник "Дневник" излиза със заглавие "СДС подкрепи с половин уста Неделчо Беронов", "Труд" - "СДС харесва Беронов, но не оттегля Стоянов", "Телеграф" - "Костов и Стоянов застават зад Беронов за президент". Е, сега като прочете човек тия три вестника, тия три вестника, и сега вие заставате ли зад Беронов, или не заставате?
Ние застанахме зад г-н Неделчо Беронов като една от най-сериозните, а аз бих казал, една от най-достойните кандидатури, които са предлагани досега. Нашата теза съвпада напълно с тезата на г-н Беронов, по начина, по който той я лансира пред нас на общата ни среща на "Раковски" 134. Ние говорехме на един и същи език. Г-н Беронов заяви буквално, всъщност той го заяви и публично след това, че няма намерение чрез своята кандидатура да измества когото и да е или да поставя под съмнение значимостта на която и да е друга кандидатура, т.е. той вижда своята кандидатура като една от многото, а не като възможност за елиминиране или отричане на досегашните кандидатури. Една мъдра житейска позиция, веднага ви казвам защо. Затова, защото има по-голям шанс да изберем президент сред няколко, отколкото чрез елиминиране на този или онзи, което поражда без съмнение реакция на онази партия, от чиито редици излиза предложеният.
И втората позиция на г-н Неделчо Беронов, която напълно съвпада също с нашата и бих казал, че също е много, така, стойностна позиция, той заяви аз бих се съгласил, ако бъда подкрепен от всички осем парламентарно представени партии, които са започнали тези разговори за издигане на общ кандидат-президент.
Ето ги тези две условия, поставени от него, които ние приехме безусловно, и затова нашата позиция беше толкова проста. Другата позиция, понеже Далчев ви е вдъхновил да говорим, така, разбираемо и просто.
Ами, то би трябвало много хора да го разбират сега. Кандидат-студентите, родителите им.
Другата позиция е една или две партии заявяваме това е нашият кандидат, с което горе-долу казваме на другите длъжни сте да се съобразите с нас. Защо? Ами, защото, да речем, сме най-големи, защото сме най-известни, защото имаме най-голяма история. Вярно е, че СДС и ДСБ са относително най-големите политически партии, но е вярно, че нашата големина днес се измерва с такива проценти, че е малко смешно да твърдим ние сме толкова големи, че не си струва да зачитаме останалите. Точно обратно, заради това, че не сме достатъчно големи, трябва да бъдем и търпими към по-малките партийни формации, да не говорим, че то е въпрос и на коалиционна етика, и на, така, етика на договарящите се страни, след като сме започнали в този 8-странен формат, да се отнасяме към всеки участник в този формат с необходимото уважение.
Вие кандидат-президент ли сте, г-н президент?
Знаете ли, това не е личен въпрос, нито въпрос на лично решение. Да, чисто формално аз съм номиниран, и то не сам, а, забележете, в двойка с г-н Димитър Абаджиев от ДСБ.
Защо приехте тази номинация, след като в този ефир, когато ви избираха за лидер на СДС, веднъж казахте не, аз няма да се кандидатирам за президент? Няколко месеца по-късно, когато започнаха разговорите в десницата, отново казахте, че няма да се кандидатирате. Откъде идва това, аз не помня...
Никой, никой не може да бъде убеден, че аз наистина ще се кандидатирам. Засега аз съм сред номинираните и в това според мен няма нищо лошо. Въпросът, пак казвам, не е личен. Ако ситуацията в България към момента на вземане на решение от моя страна е такава, че с моето кандидатиране бих могъл да допринеса за консолидация на десницата и за спечелване на изборите, аз наистина нямам право да казвам не, защото не ми е удобно. Това е и становището в СДС.
Ситуацията обаче в момента не е такава. Истината е, че … моята, разбира се, че не е такава, истината е, че в момента моята кандидатура не събира, така, онази подкрепа в дясното пространство, която би дала реални, солидни шансове за едно участие не просто достойно, за едно участие, в което може да се бориш за победа на президентските избори.
Добре, но тази ви позиция, че позицията ви ще зависи от ситуацията, не зависи от ситуацията. Тя би трябвало да е една константа. Защо преди месеци не казахте отново това, което сега казвате?
О, дълбоко не съм съгласен с вас, извинете ме, но в политиката всичко се мени. Българската политическа ситуация пък се променя така бързо, така динамично в последните месеци, че трябва да сме кръгли идиоти, да ме извините за думата, да, така, да не променяме своите позиции съобразно променящата се политическа ситуация. Вие си спомняте, че, да речем, преди четири или пет месеца говорехме колко е важно десницата да има общ кандидат към 10 май, да речем. Хайде представете си от 10 май досега колко неща се случиха - докладът на Европейската комисия, колко скандали излязоха, то не беше папката на агент "Гоце", сега скандалът с "Топлофикация", савойската афера, не ми идва наум всичко, което мога да изброя.
Ето защо десницата трябва да е много безотговорна, ако не си дава сметка какво се случва извън нея. И аз затова бих искал да завърша тази тема по този начин. Според мен в десницата няма драма, няма проблеми, има разговори, които не са лесни, има разговори, които понякога раждат противоречия без съмнение. Има позиции, които са доста различни, и това е без съмнение. Но десницата, забележете, бележи прогрес в този тип разговори. Само преди шест месеца ние не си говорехме, нещо повече - ние се заклевахме, по-точно някои от нас се заклеваха, че няма да седнат на една маса с един или друг. Днес ние дискутираме спокойно, сериозно и отговорно всичко това. Въпросът...
Като казвате за масите, вярно ли е това, което пише "24 часа", че сте поканил лидерите на десните, включително и Иван Костов, на среща другата седмица?
За да не излиза ултимативно, нещо, което аз дълбоко мразя в хода на преговорите, нека да кажа, че отдавна съм направил такова предложение. Казал съм го от 4 месеца насам и го повтарям непрекъснато. Без да седнат на една маса лидерите на 8-те парламентарно представени партии, няма как да убедим българските потенциални десни избиратели, че искаме да работим заедно. Но позволете ми да завърша темата. Непрекъснатото бъркане, разнищване, драматизиране, в известен смисъл дори истеризиране на темата за десния кандидат не прави нищо друго освен много голяма услуга на българската левица в момента, защото, г-н Вълчев, драмата не е в дясно. Между нас, пак казвам, няма драми. Напротив, ние бележим прогрес в своите отношения, известен напредък. Как ще завърши, това е друг въпрос.
Дали ще има един кандидат, на което аз много държа, или няма, също е друг въпрос, но той не е въпрос от драматично значение. В левицата се извършва нещо наистина много сериозно, много драматично. Имате една тройна коалиция, тройна коалиция, която беше създадена под шапката на президента с очевидните съмнения, че присъствието на ДПС там цели едно единствено нещо - да осигури железния и дисциплиниран ДПС-електорат за тези президентски избори. Всичко това, съчетано с циничната фразеология за обръча от фирми, фразеология, срещу която, разбира се, никаква реакция не последва нито от страна на г-н Първанов, нито от страна на г-н Станишев, всичко това почва да прави българите много скептични по отношение на преизбирането на г-н Първанов.
На второ място скандалите в тройната коалиция са всекидневни, просто всекидневни. Ако подминем този скандал с "Топлофикация", затова защото вие очевидно му отделихте твърде много време и няма смисъл и аз да влизам вътре, върнем се към савойския скандал, върнем се към обещанието за царските имоти, върнем се към обещанието за увеличаване на пенсиите и заплатите, вие ще видите, че всъщност тройната коалиция дойде на власт с една голяма лъжа. Няма друго правителство, което да е дошло на власт по такъв начин, и на всичко отгоре някак си покрай ушите ни минава едно изявление на ген. Любен Петров, който заявява, че напуска своята партия БСП, каза, че тя не е негова партия, и то не за друго, а защото в нея са останали хора, които са очевидно корумпирани, които гледат на властта като на средство за забогатяване, и хора, които не споделят идеологията, която и мнозинството според него избиратели на БСП споделят. Знаете ли, този факт не е безобиден и не го казвам, за да се опитам да вклиня някакъв изкуствен конфликт в редиците на БСП.
Сещам се например за Чехия с нейните демократични традиции, с чешкото лято и събития от 1968 г. и казвам нещо, което със сигурност българските слушатели или голяма част от тях не знаят. В миналия си парламент, в чешкия парламент, в миналия мандат в чешкия парламент една четвърт от местата бяха окупирани от Чешката комунистическа партия, не казвам бившата. Значи, в Чехия има социалдемократическа партия, която се състои от бивши комунисти, както нашата БСП, но има и комунистическа партия. На последните избори сега, съвсем наскоро те взеха отново 13 процента. Значи, в Чехия със своите антикомунистически традиции има една комунистическа партия. В България няма. Ще кажем: слава богу.
Да, разбира се, че слава богу, но това говори пред какъв огромен проблем ще продължи да бъде изправена БСП, която, от една страна, разчита на този твърдо червен, носталгичен комунистически електорат, който поставя на рождените дни на Тодор Живков и на Георги Димитров обезателно цветя пред техните паметни плочи, и онези хора, които твърдят, че са социалисти и които искрено искат да се реформират, които гледат на Брюксел и на евроинтеграцията като на един европейски приоритет на една променена БСП, каквато тя още не е.
Г-н Стоянов, само че те разчитат, излиза от заглавието под главата на "Дума", на 20 процента от седесарите, които били за Първанов.
Е, това, разбира се, е доста смешно. Аз не вярвам на такъв тип твърдения. Това е част от предизборната агитация и пропаганда точно в смисъл на агитация и пропаганда, каквато я знаем отпреди години.
Сега, да не подминаваме темата за "Топлофикация". Понеже не знам дали сте гледал вестник "Политика", на три страници там се развива тезата, че Надежда Михайлова е била отстранена от поста ръководител на СДС, защото се е опитала да махне именно Валентин Димитров като директор на "Топлофикация". Тогава пламнала според "Политика" вътрешнопартийната война срещу нея след 2003 г. Още Владимир Кисьов я бил предупредил, че се изправя срещу огромни интереси. Вие какво знаете?
Нали не ми го говорите сериозно всичко това, защото аз вече започнах да се усмихвам. Нищо общо няма, разбира се, в това. Аз например. . .
Защото тогава връзката се прави, пък вашата връзка с Валентин Димитров...
То остава тогава, то остава тогава аз да съм водил битка срещу Надежда Михайлова едва ли не. . .
За да спасите Димитров.
Да. Аз не съм виждал през живота си Валентин Димитров и, откровено казано, нямах и почти никаква информация преди да се разрази скандалът за какво става въпрос. Процесите в СДС по начина, по който протекоха, нямат нищо общо с Валентин Димитров. Аз нямам и представа каква е била позицията на г-жа Надежда Михайлова по отношение на Валентин Димитров, честно казано, защото никога не е ставало въпрос за това.
Т.е. "Топлофикация" не е топъл фактор в СДС?
Т.е. "Топлофикация" не е никакъв фактор в СДС и е направо смешно да се прави някаква връзка между смяната на позициите в СДС и "Топлофикация".
Да се върнем към темите от седмицата. Особено популярна тема беше случаят с този посланик във Финландия, дето продавал алкохол без да плаща мита. Одобрявате ли закон за дипломатическата служба, в който да бъде регламентирано, и СДС ще подкрепи ли такъв закон, в който да бъде регламентирано, че от 10 до 20 процента ще са политически назначения?
Аз категорично одобрявам ясните правила, когато става въпрос за дипломатическата служба на българските представители зад граница, и не само. Такива правила е крайно време да има. Никой не посмя да създаде такива правила, защото всеки си правеше сметка, че като дойде на власт, ако има правила, много трудно би могъл да назначи свои близки партийни довереници и дори храненици, затова аз съм категорично за това. Разбира се, как щебъдат разписани правилата, е предмет на отделен разговор.
А вие като президент назначавал ли сте, сбъдвал ли сте тези надежди, че близки партийни храненици ще бъдат назначавани?
Честно да ви кажа, мисля, мисля в момента и ми се струва, че не. Струва ми се, че като президент аз не съм подписал указ за назначаването на нито един посланик. . .
Храненик.
Да, за това, че има заслуги към партията, да речем, а няма необходимите качества да изпълнява своята длъжност.
Тогава излиза, че трябва да сте против изобщо да се договарят такива квоти и да се определят квоти по законен принцип, 10-20 процента политически.
Не, ако говорим съвсем експертно, ние навлязохме в тази тема, аз не мисля, че посланиците на България трябва да бъдат само тъй-наречените експерти, т.е. хора, които обезателно са започнали своята кариера във Външно министерство и които обезателно завършват своята кариера по някакъв начин като посланици. Тук не става дори въпрос за квоти, звучи грозно, но аз не мисля, че един солиден политик, който, разбира се, притежава съответните знания, умения, съответните езици, това е без съмнение, може да бъде по-лош посланик в определена ситуация, защото има страни и дори цели региони, където политическият опит може да се окаже в известен смисъл за предпочитане, отколкото чистият дипломатически опит. Без да противопоставям, разбира се, политици на дипломати.
Затова, така, да абсолютизираме нещата, изпращаме посланици само хора, които са завършили съответно образование, дипломатическа школа и т.н., и в никакъв случай политици, според мен ми се струва неоправдано. Както няма да приема и другия извод, политиците да бъдат повече от дипломатите, затова защото в края на политическата си кариера по един или друг начин трябва да получат, да речем, някакво възмездие за това, че не са влезли в листите на парламента.
Проблемът изглежда обаче не е толкова в изпращането, колкото в прибирането и кога трябва да се прибере един посланик, ако вземем за пример случая с Никола Филчев. Изглежда абсолютно нормално бивш главен прокурор да бъде изпратен за посланик и такава практика вероятно може да бъде намерена и в други държави.
Да ви подскажа, последният посланик на Молдова беше бившият техен главен прокурор, например.
А, така, значи нормално е да се прати. Сега, въпросът е с прибирането. Вие сте подписвал указ на Никола Филчев, да го правите главен прокурор. . .
Точно така.
Сигурно щяхте да подпишете указ и да го изпратите посланик, ако правителството ви беше предложило. . .
Господ знае дали бих подписал или не, това е вече хипотеза.
Щяхте ли да го приберете обаче след скандалите, в които се забърка с несвидетелстването, с псуването, със странните си движения из света?
В България съществува формулата на т.нар. обвързана компетентност, което означава, че нито един президент не може да прибере, както вие се изразихте, нито един посланик, без да има решение на Министерския съвет. С една дума първата стъпка, която трябва да направи, е стъпката на Министерски съвет. Министерски съвет прави обосновано предложение и чак тогава президентът може да издаде указ въз основа на това предложение.
Добре, де, ако президентът каже ясно и публично - върнете този посланик, очевидно е, че ще стане сериозен дебат, включително и в обвързания компетентно Министерски съвет.
Ако говорим за конкретния случай, този президент. . .
Да, говорим за конкретния случай.
Настоящият президент в най-голяма степен в сравнение с всички останали държавни глави на България има пряко, директно и безусловно влияние върху кабинета. Това няма никакво съмнение, така че той може да го направи без дори да влиза в публичен дебат. Той просто може да им се обади по телефона. Връзката между този кабинет и настоящия президент е повече от очевидна. В България никога не е съществувала такава директна връзка на управление.
Вие с Костов нямахте такава.
Знаете ли, не, че нямахме, ние не работихме лошо с Костов като премиер-министър особено в първите си години. Но нито аз съм имал впечатление, че съм патрон на това правителство, че съм го назначавал, че то дължи своята политическа кариера на мен, нито пък ситуацията е била обратна. В крайна сметка аз спечелих най-напред президентските избори, в известен смисъл повлякох крак, назначих едно успешно служебно правителство, в резултат на което, сигурен съм, СДС спечели и своята абсолютна победа, не че СДС нямаше да спечели тези избори. Но все си мисля, че благодарение на спечелените президентски избори, на решената политическа криза на 4 февруари, не забравяйте, че тогава всички очакваха дали ще дам мандата на БСП, или в крайна сметка ще осуетя създаването на нов кабинет, аз осуетих, разбира се, такова създаване на нов кабинет, би било пагубно за България. Нашите отношения не бяха такива, каквито са сега между президент и правителство.
Само не разбрах за Филчев какво мислите или не искате да кажете какво мислите?
Не, не, казах това, което има да се казва, защото в конкретен. . .
Трябва ли да се върне?
В конкретни казуси да влизаме е напълно несериозно, вече няма смисъл да обсъждаме такива конкретни казуси.
Абе, то има, аз съм сигурен, че хората дето очакват на прост език да им се говори. Нали, като казват - сега какво го увъртат. Защото той и Ивайло Калфин изглежда, че го увърта, Първанов изглежда, че го увърта, и опозицията и тя като започне да го увърта.
Ивайло Калфин няма защо да го увърта, Ивайло Калфин е външен министър, прави докладна записка до Министерски съвет - моля, въз основа на събраните данни и поведението на настоящия посланик Министерски съвет да вземе решение, с което той да бъде отзован. И аз мисля, че това би била подходяща линия на поведение. Няма защо да се лъжем.
Какво мислите, трябва ли да има избори наесен освен за президент и за евродепутати?
Какво мисля няма голямо значение, избори наесен няма да има и за евродепутати, това съм повече от сигурен.
То може кметски да има, а вие казвате, че няма да има. . .
Не, не. Можем да се хванем на бас дори, ако искате. Няма как да има избори за евродепутати, затова защото мнозинството е против и то онова мнозинство, което, не говоря за НДСВ, които вкараха този... които лансираха тази идея, онова мнозинство, което смята, че и при изборите за евродепутати хората ще се замислят - кой има всъщност най-голяма заслуга за европейската интеграция на България. Кога България бележеше най-големите си успехи в тази евроинтеграция.
Кога българите негодуваха колчем някой се опиташе да ги постави в една лодка с Румъния, защото ние смятахме съвсем основателно тогава, че България води пред Румъния във всички тези сфери, в които днес изостава. И се постави основателният въпрос как стана така, че веднага след като това правителство, доминирано от БСП, България започна да се моли да не бъде изхвърлена от лодката с Румъния, защото нещата се промениха драстично, кой е виновен за всичко това. Точно поради тези причини европейски избори... избори за европейски депутати няма да има. Да не говорим, че според мен ние нямаме вече и много време за подготовка за такива избори.
Кога прогнозирате парламентарни избори? Понеже нещата биха могли изглежда да се развият и главоломно бързо. Както настроенията в НДСВ вземат, за излизане от коалицията вземат връх. Ако конфликтите станат. . .
Настроенията в НДСВ за излизане от коалицията имат една много ясна цел - демонстрирането на собствена физиономия, каквато досега НДСВ нямаше. Загубата на собствена физиономия. Фактът, че НДСВ управлява в правителство, чийто чорбаджия е БСП и в известна степен ДПС, но не НДСВ, накара огромната част от избирателите на НДСВ да се отдръпнат от тях. Затова и НДСВ демонстрира този тип мускули. Моята прогноза е, че дори НДСВ официално да каже, че излиза от властта, ще се намерят достатъчно народни представители, не само от НДСВ, а и от други може би парламентарни групи, които ще сформират едно мнозинство.
Не е толкова трудно да се сформира, знаете, чисто аритметически такова мнозинство. НДСВ заявява, че ще излезе от този кабинет и с оглед на предстоящите президентски избори, защото ако НДСВ не кажеше дори това, не виждам кои биха били тези избиратели, които биха подкрепили техен кандидат за президент. НДСВ участва в правителство с БСП и ще трябва да плати сметката от това участие. И всичко това ги поставя в тази ситуация.
Предварителни избори, предсрочни избори в България след 1 януари може и да има. Такава ситуация може да се създаде. И аз мисля, че тя би била по-добра за България, затова защото този политически модел не просто е изчерпан, той е оскандален. Много зависи, разбира се, как ще се развитият нещата около президентските избори, поради което отговорността на десницата е толкова голяма за излъчването на общ кандидат. Ако десницата съумее отговорно да излъчи един кандидат, мобилизира своя ресурс и се пребори за тези президентски избори, аз мисля, че ситуацията в България драстично ще се промени. Ако обаче десницата подходи към тези президентски избори като към състезание, в което просто трябва да се участва, ако десницата издигне кандидат, който няма шансове, освен да демонстрира единствената характеристика да обедини всички и да загуби, то тогава според мен десницата не само, че няма да подходи отговорно, но ще се лиши от историческия шанс да се върне в политиката по един достоен начин.
Това звучи като финал, обаче аз в стила на, един сайт има за Бойко Борисов, където има най-различни епитафии за него, ще кажа, че никоя тема не може да бъде завършена без Бойко Борисов.Затова да ви попитам, СДС ще подкрепи ли Бойко Борисов за кандидат-президент?
Този въпрос никога не е стоял пред нас, откровено казано, затова защото Бойко Борисов никога не е заявявал и според мен няма да заяви, че ще бъде кандидат-президент. СДС участва и то съвършено лоялно в този формат на осем парламентарно представени партии и ние ще подкрепим кандидата, който ще бъде излъчен от този формат. Така че тук по хиляда начина да ми задавате този въпрос, файда няма. Аз съм сигурен, че и самият Бойко Борисов към този момент по-скоро гради други амбиции и има друг поглед, вижда бъдещето си по друг начин, отколкото като участник в кандидатпрезидентските избори.
Как си вижда бъдещето? Като че ли вие си говорите с него често, така, неформално. Какво ви казва той, какво бъдеще вижда?
Не си говорим чак толкова често. Аз мисля, че работа на политиците е да си говорят. Аз казвам, че за съжаление не си говорим често. С Бойко Борисов не сме се виждали сигурно два месеца. Работа на политиците е да си говорят. Тезата - няма да седна на една маса с този или с онзи, на мен ми изглежда не просто сектантска, тя изглежда дори провокативна. Готов съм да седна и да говоря с всекиго, който в този момент може да помогне, щото десницата да победи Георги Първанов на кандидатпрезидентските избори. Всичко останало е голяма услуга, която вършим на Георги Първанов, заявявайки уж и звучейки привлекателно в очите на част от нашия електорат - с този няма да седна, щото бил еди-какъв си, а с другия няма да седна по еди-каква си причина.
