Световната конференция в Копенхаген за промяната в климата навлезе във втория си ден. Обсъжданията в началото на двуседмичния форум и перспективите за преодоляване на ефекта на глобалното затопляне са централна тема в британските и американските вестници.
В понеделник Европейският съюз разкритикува новите цели за ограничаване на въглеродните емисии, които си поставиха САЩ и Китай и ги определиха като твърде малки, за да предотвратят катастрофалните последици от промяната в климата, пише "Таймс". Спорът между тримата основни играчи на срещата в Копенхаген помрачи първия ден от преговорите и попари надеждите, че световното споразумение е вързано в кърпа, отбелязва "Таймс".
ЕС призова президента на САЩ Барак Обама да обяви по-амбициозна цел на 18 декември, когато ще пристигне в датската столица за заключителната фаза на конференцията. САЩ обаче настояват, че предложение, което Обама отправи преди 10 дни е забележително и съответства на препоръките на учените. Той предложи до 2020 г. САЩ да намалят емисиите си на парникови газове до 4 процента под нивото им от 1990 г., въпреки че това решение трябва да бъде одобрено от Конгреса. За сравнение Европейският съюз поема законов ангажимент да намали емисиите си за същия период с 20 процента и е готов да ги доведе до 30 на сто под нивото от 1990 г., ако други държави се съгласят да предприемат съпоставими действия, отбелязва "Таймс".
Шведският министър на околната среда и главен преговарящ на ЕС по линия на шведското ротационно председателство Андреас Карлгрен подчерта, че САЩ и Китай отделят половината от парниковите емисии в света и действията, които те ще предприемат, ще бъдат абсолютно решаващи. Той разкритикува намерението на Китай да намали до 2020 г. вредните емисии за единица от БВП с 40 до 45 процента и подчерта, че това в действителност означава увеличаване на емисиите като цяло, заради планирания икономически растеж от 8 процента годишно, пише "Таймс", цитиран от БТА.
Съветникът на британския премиер по въпросите на глобалното затопляне, лорд Никълъс Стърн от Брентфорд, предложи Европейският съюз да демонстрира още по-убедително лидерство, като се ангажира с 30-те процента, но Карлгрен се противопостави с аргумента, че по този начин Брюксел губи основния коз, с който се надява да накара САЩ и Китай да се съгласят на по-сериозни ограничения, предаде "Таймс".
Главният преговарящ на САЩ Джонатан Пършинг се опита да омаловажи приноса на своята държава към глобалното затопляне, като отбеляза, че САЩ са отговорни само за една пета от световните парникови емисии, а за останалите четири пети е отговорна останалата част от света. Той изрази предположение, че САЩ ще компенсират по-скромната си краткосрочна цел, като предложи ограничение на емисиите си с 80 процента до 2050 година. Повечето други държави обаче са на мнение, че това е политическо шикалкавене, което не може да замести решителните мерки, които трябва да се вземат през следващото десетилетие, отбелязва "Таймс".
Към масовите призиви за по-сериозно намаляване на американските емисии се присъедини и британският премиер Гордън Браун. В интервю за "Гардиън" той изрази надежда, че Европейският съюз ще се съгласи да поеме сериозния ангажимент да ограничи емисиите си до 30 процента под нивото от 1990 г., още преди другите държави да обявят решението си. Всеки опит да се засилят ограниченията върху емисиите обаче ще срещне острата съпротива на държавите от Източна Европа, Италия и Австрия, отбелязва "Гардиън".
Подобно на преговорите за климата в полския град Познан през 2008 г, и на индонезийския остров Бали през 2007 г., големият политически пазарлък се очаква през втората седмица от конференцията, когато в Копенхаген ще пристигнат световните лидери, отбелязва "Ню Йорк таймс".
