От дневниците на Рейгън:
***
3 февруари, 1982 година
Навън вали и посрещаме президент Мубарак в Източната стая. Първата ни среща след официалната церемония включваше само двама ни в Овалния кабинет. Бях си набелязал набор от теми, които да обсъдим. Той започна да обяснява за отношенията си с руснаците, аз слушах. Довечера държавна вечеря и израелски виолонист, който ще ни забавлява.
4 февруари, 1982 година
Пак в Белия дом за последна среща с Мубарак. Решихме да дадем 400 милиона от 1,3 милиарда долара за оръжия за Египет като назабавен грант. Бяхме готови за 200 милиона, но той трябваше да се върне в страната си с нещо, символизиращо триумфа на визитата му. Мисля, че ще се справи чудесно. Настояваме ядрените ни плавателни съдове да минават през Суецкия канал. Той се колебае, защото руснаците ще искат същото.
6 февруари, събота
Телефонни поздравления за рождения ден - доставка на подаръци и т.н. Работих по речите за Айова и писах благотворителни писма.
***
Вчера, 6 февруари, се навършиха 100 години от рождението на Роналд Рейгън, 40-ият американски президент.
По настоящи данни, без да броим Обама, едва петима американски президенти са водили дневници. Рейгън започва да списва прилежно свой дневник от първия ден в Белия дом, 20 януари 1981 година. Пише бележки на ръка всеки ден в продължение на осем години, с изключение на дните в болница.
Икономичен до болка, той изпълвал всяко свободно пространство на белите страници в дневниците си. Когато дневните му записки били кратки, описвал всичко перфектно - способността му да обобщава събития изненадала редактора на дневниците Дъглъс Бринкли. Като оратор държал малки листчета в джоба на сакото си, също обобщени чудесно. Сам пишел речите си, радио-адресите към нацията, анализите във вестниците. На повечето от писмата също отговарял сам. "Отбелязали сте, че искате да получите отговор лично от мен," написал в писмо до един американец през 1981 година. "И ето моят отговор."
Редакторът на дневниците разказва, че сякаш чувал как Рейгън говори, докато чете записките. Изписаните редове в специалните кожени тефтери били нещо като продължение на познатите мисли на Рейгън, пише Бринкли, които показват Рейгън като честен човек, който обичал свободата, но мразел комунизма, инфлацията и данъците. Обичал и хумора, както става ясно от множеството му шеги, винаги пуснати на точното място и време. Закачките не подминали дори и съветския лидер Горбачов, при това в труден за двамата момент. На една от срещите си с него без капка свян, Рейгън разказал следния виц:
"Двама души стоят на голяма опашка за водка. На единият му писнало и казал, че ще отиде да убие Горбачов. Тръгнал, но след 20 минути се върнал. "Уби ли го," попитал приятелят му. "Не", отговорил той. "Там същото чакаха хора и опашката беше по-дълга от тази!"
Мнозина казвали, че Рейгън е "по-голям от живота". И начинът, по който обществото приема кончината му през 2004 година е доказателство, че Рейгън не е бил обикновен политик. Днес всички се опитват да извлекат съвети от харизмата и успеха му и да ги приложат в работата си. Особено около стогодишнината от рождението му, едва ли има световен лидер, който не опитва да си спомни за Рейгън, да "открадне" от успешните му тактики или поне да се замисли над начина му на управление на най-великата държава в света.
Напуснал Овалния кабинет със зашеметяващо висок рейтинг, Рейгън се изучава до ден днешен като пример за успешно лидерско поведение. Кои са обаче онези тънкости в занаята, които лесно могат да се пренесат отвъд Океана и дори да бъдат адекватни на родна почва, за родните лидери Борисов и Първанов? Има ли нещо общо техният модел на управление, с нещата, в които Рейгън е вярвал най-много?
Направихме си труда да изследваме и проверим. Рейгън е успешен, защото всяко едно решение, всяка негова стъпка, се уповава на следните принципи на работа, в които вярвал и винаги спазвал:
1. Делегиране
Когато четеш дневниците на Рейгън оставаш поразен от вроденото му чувство да делегира. Рейгън притежавал способност да избира подходящите хора за всяка работа. Напътствал ги само при определянето на целите и задачите. Историци твърдят, че качество да делегира позволило на човек с не особено силни познания по всички въпроси, да се справя отлично с практически всички въпроси.
Прилики с Борисов: Не делегира достатъчно
Прилики с Първанов: Твърди, че го прави, но не винаги на подходящите хора
2. Променя начина, по който гражданите на една държава мислят за себе си
Навярно най-големият успех на Рейгън, извън моралната победа по време на Студената война, е връщането вярата на американците, че страната им е велика и могат да осъществят своите мечти в нея. Причината - хората възприемали Рейгън като един от тях. В навечерието на избора за президент през 1980, журналист попитал какво виждат американците в него. Роналд Рейгън бил категоричен: "Виждат себе си в мен."
Прилики с Борисов: Не достатъчни, макар мнозина да го играе "близък до хората"
Прилики с Първанов: Твърди, че показва разбиране към проблемите на хората, но пак не е сигурно дали това разбиране е към точните хора
3. Сигурност и просперитет
Звучат като отличните предизборни клишета, но когато Рейгън си отиде светът за американците беше по-сигурно място, а икономиката - далеч по-добра от годините преди да стане президент.
Прилики с Борисов: Не достатъчно
Прилики с Първанов: Не достатъчно
4. Внимателно с приятелствата
Рейгън бил внимателен с приятелствата. Когато четете дневниците му разбирате много неща, особено за журналистите, които го отразявали. Макар да не обичал някои от тях и често да се вбесявал от нещата, които пишели за него, нито веднъж не се сприятелил с тях. Имал си правило да разговаря с журналистите, но да не повдига темата за материал или статия от тях, където е критикуван. Това му помагало да бъде харесван, но и той да харесва хората повече.
Прилики с Борисов: Почти никакви
Прилики с Първанов: Почти никакви
5. Дамата до него
Няма как да прочетете дори и страница от 750-страничното издание с дневниците на Роналд Рейгън без да забележите, че съпругата му Нанси била най-важното нещо в живота му. Когато лежи в университетската болница, Джордж Вашингтон след като е прострелян, Рейгън си спомня, че "...отворих очи да видя дали Нанси е там. Моля се да няма ден, в който нея да я няма." Нанси му помагала и да не отделя много внимание за това, което се случвало около него. Тя се грижела за тези неща, за да може той да се концентрира върху важните неща.
Прилики с Борисов: Няма
Прилики с Първанов: Ако съпругата му играе по-силна роля, това може да бъде добре за бъдещата му кариера
6. Хуморът
Тайното оръжие, което използвал умело. Шегувал се непрекъснато с възрастта си, работните навици, суетата, нещата, в които вярвал, липсата на познание по определени въпроси. Веднъж написал върху снимка, която показвала прессекретаря му дремещ на борда на "Air Force One": "Мартин, трябва да спиш само на правителствените заседания." Друг път към студийна фотография с него и шимпанзето от филма "Bedtime for Bonzo" собственоръчно добавил: "Аз съм този с часовника."
Прилики с Борисов: Понякога дори в повече, успешен е в измъкването от трудни ситуации
Прилики с Първанов: С изключение на епизодични случаи, в повечето случаи няма
7. Идеите
Обвинявали го, че не работи достатъчно усърдно, но това съвсем не е така. Рейгън отделял голяма част от времето си за неща, за които другите преди него не се сещали. Рейгън комуникирал, споделял, представял идеите си. Пишел сам речите си, често задрасквал предложенията на останалите и използвал по-остър език, за да прокара възгледите си.
Рейгън притежавал визия. Вярвал в големите си идеи. Дори най-приближените не разбирали винаги това, което прави, и чак години след смъртта му оценили прозорливостта. Имал кураж да преследва целите си, но най-много от всичко преследвал свободата.
Сблъсък с хора от екипа му родил навярно най-важното изречение в живота му. Препирните с реплика към Горбачов продължили с месеци. Фразата се променяла, изпадала от текста, била превеждана на немски, после пак била заличавана. Слуфовете твърдят, че на път за берлинската стена, Рейгън разбрал, че речта му ще се чуе и в Източен Берлин, и решил да каже спорната фраза. "Момчетата у дома ще ме убият, но това е правилното нещо, което трябва да направя," казал на спътниците си в колата.
В ключовия момент от речта си, Рейгън забавил темпото и изрекъл историческото: "Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, бутнете тази стена!" Тълпата изригнала.
Прилики с Борисов: Нескончаеми ежедневни проблеми не дават възможност на реализирането на каквито и да било дългосрочни идеи
Прилики с Първанов: Налична са идеи по различни теми, но контекстът, в който са поставени не винаги помага обществото да ги приеме еднозначно
8. Популярност сред младите
Америкаският президент Роналд Рейгън бил изключително популярен сред младите. Бил вдъхновяващият президент с големи мечти. Бил романтичен и идеалистично настроен, точно като младите. Вярвал в нещо много голямо, а подобна вярна винаги се харесва на младите. Най-важното е, че Рейгън вярвал в тях, така както малцина лидери вярват днес.
Прилики с Борисов: Няма такива
Прилики с Първанов: Няма такива
Впрочем, отчайващата липса на вяра в младите и предоставянето им на възможности да осъществят метчите си е катострафалният проблем за всяка държава. Виждате ли днес млади хора, които мечтаят, вълнуват се от политика и упорито вярват, че могат да участват в някакъв процес на промяна на статуквото, на модела в България? Аз май не виждам.
***
11 февруари, сряда
Разузнаването казва, че Кастро се бил притеснявал за мен. Аз пък съм много притеснен, че не мога да измисля нищо, с което да оправдая притесненията му.
***
Роналд Рейгън е роден на 6 февруари, 1911 година. На 6 февруари 2011 година се навършват 100 години от рождението му.
