Коментар

Мирният план, приет от Русия и Грузия – тема номер 1 в чуждия печат

13 август 2008 09:30

Прекратяването на руските военни операции в Грузия и приемането на предложения от Париж мирен план от страна на Москва и Тбилиси е сред водещите теми на чуждестранния печат.

Труимфиращият Кремъл се съгласи да прекрати огъня в Кавказ при условия, които отслабиха Грузия и западните й поддръжници, пише британският вестник "Таймс". В споразумението се избягва деликатната тема за бъдещето на двете сепаратистки републики Абхазия и Южна Осетия. Френският президент настоя, че Москва е обещала да зачита суверенитета на Грузия, макар че предложенията повдигат въпроси за нейната териториална цялост, отбелязва изданието. В САЩ е широко разпространена тревогата за лекотата, с която Москва наложи волята си над верен американски съюзник. Сраженията продължиха и след като беше обявено прекратяването на огъня, отбелязва още вестникът.

Присъствието на Владимир Путин на мирните преговори показва, че той все още държи върховната власт, отбелязва "Таймс". Добре планираната му военна операция подчерта слабостта на Запада пред лицето на Русия. Тя беше особено срамна за САЩ, които остро популяризираха правителството на Саакашвили като модел за демокрация в "задния двор" на Москва.

След шестдневна война, която взе множество жертви, възраждащата се Русия смаза непокорен съсед, унижи САЩ и Европа и за пореден път демонстрира, че е сила, която трябва да буди страх, пише вестник "Индипендънт". Вчера се появиха крехки надежди, че фазата на сраженията във войната между Русия и Грузия е достигнала до своя край. Войната на думите обаче продължи да се разразява с пълна сила, като Грузия обвини Русия, че продължава военните операции, а Москва определи грузинския президент за лъжец и постави под въпрос здравия му разум.

"Предай се или мисли му!, каза Русия на Грузия" е заглавието по темата в британския вестник "Гардиън". Кремъл продиктува унизителни условия за мир на Грузия, които бяха цената за прекратяване на руската инвазия в малката черноморска държава. Изправен пред остро осъждане от страна на Запада, руският президент Дмитрий Медведев прекрати руската офанзива и договори условията за примирие с френския държавен глава Никола Саркози, който се втурна към региона в опит да постигне споразумение с враждуващите страни. Грузинският президент обаче даде индикации само за частично приемане на условията, когато обяви заедно със Саркози, че се съгласява с прекратяването на огъня. Той повдигна въпроси за продължаващото според него руско военно присъствие в Грузия и изгледите за трайно решение на спора изглеждаха несигурни, отбелязва вестникът.

Независимо дали споразумението ще се окаже трайно или не, Русия постигна целите си, като създаде ново статукво в региона, унижи грузинската армия и увеличи натиска върху отдавнашния си противник Саакашвили, пише вестник "Ню Йорк таймс". Руските власти не крият желанието си да видят грузинския лидер изправен пред трибунала за военни престъпления в Хага, а може да опитат и други мерки, за да го подкопаят. Съгласявайки се със споразумението, Русия не стигна до една широкомащабна офанзива, която щеше да разпали по-голяма конфронтация със Запада в духа на Студената война, отбелязва изданието. Действията на Москва вече предвизвикаха безпокойство, че Русия преначертава геополитическата карта. Военното нападение на Саакашвили по южноосетинците обаче също беше критикувано като провокативно.

Щом руските и грузинските сили се изтеглят, международните посредници ще се изправят пред цял куп проблеми, отбелязва още "Ню Йорк таймс". Дали руските и грузинските части ще се изтеглят до позициите си от миналия четвъртък преди започването на сраженията или до тези от 1991 г., когато започва спора за грузинските сепаратистки региони? Кой ще наложи спазването на примирие - Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която в момента наблюдава Южна Осетия; ООН, която наблюдава Абхазия; или някоя друга организация, като Европейския съюз? Дипломатите засега се опитват да насочат страните върху краткосрочни практически стъпки - прекратяване на огъня, допускане на хуманитарна помощ в зоната на конфликта и изтегляне на войските. Едва тогава, според външния министър на Финландия Александър Стуб, руските и грузинските представители ще започнат усилията за мир, за да се занимаят със същинските причини за конфликта, заключава вестникът. /БТА/