Две години след като Полша се присъедини към Европейския съюз поляците все още не могат да решат дали масовото заминаване на работници на Запад е икономическа благословия или проклятие.
По приблизителни оценки от 2004 г. страната са напуснали около 2 милиона от 38-милионното население на Полша и всяка седмица още стотици пълнят самолети и автобуси на път за Великобритания, Ирландия и другите европейски държави, които отвориха трудовите си пазари.
Полски се говори в пъбовете на Дъблин, в лондонските инвестиционни банки, в испанските хотели и гръцките таверни.
Много поляци са горди с факта, че се интегрират в Европа след прекараните зад Желязната завеса десетилетия. Те подчертават, че емигрантите се завръщат с нови умения и с джобове, пълни с пари.
Други обаче се страхуват, че Полша губи най-изтъкнатите и най-амбициозните си граждани - тъкмо хората, които са й нужни, за да създаде конкурентоспособна в рамките на Европейския съюз икономика.
"Най-предприемчивите млади хора от това поколение напускат Полша, бъдещата средна класа", казва Гжегож Сигновски, анализатор в проучващата общественото мнение компания IPSOS.
Икономистите смятат, че най-тревожно е масовото изтичане на учени, лекари и медицински сестри от сектори с недобро заплащане като държавното образование и здравеопазването. Европейската комисия също предупреди, че емиграцията може да доведе до недостиг на квалифицирани специалисти.
Профсъюзите на полските медици обявиха, че 10 процента от здравните работници са напуснали страната след 2004 г., а останалите лекари също заплашват да заминат, ако месечните им възнаграждения не бъдат чувствително увеличени при сегашното средно заплащане от близо 600 евро месечно.
Управата на детската болница в Бялисток, близо до източната границата с Беларус отбеляза, че толкова много медицински сестри са заминали за чужбина, че е била принудена да обучи чрез съкратени курсове на основните умения обикновени работници, за да попълни с тях свободните места. "Не може да заместиш медицинска сестра с лаик, но това засега е единственото ни решение", казва директорката на болницата Анна Ивашкевич-Павловска.
Но не само сферите, изискващи квалифициран труд, са подложени на натиск, при условие че равнището на безработицата в Полша надхвърля 15 процента.
Строителните фирми лобираха да получат разрешението на властите да назначават украински работници, с които да попълват зейналите празноти от заминаващите в търсене на по-високи заплати по строителните площадки в Лондон и Дъблин поляци.
Миналия месец министерството на труда на Полша се съгласи да допусне сезонни работници без разрешителни от съседните страни, нечленки на ЕС.
Въпреки това някои социолози и политици твърдят, че страховете от изтичане на мозъци и от недостига на трудовия пазар са прекалени, а статистическите данни колко хора са заминали - доста спорни.
Правителствени представители твърдят, че броят на отправилите се към Западна Европа поляци е някъде 600 000, докато по оценки на вестник "Газета виборча" от това лято те са 2 милиона.
Социологът Мачей Душчик, член на правителствения екип, който договори присъединяването на Полша в ЕС, пресмята в скорошна публикация в същия вестник общия им брой на 500 000.
"Няма надеждни данни за емиграцията, но със сигурност не е 2милиона", написа той в статия, озаглавена "Стига емиграционна паника".
В някои видове производства не достигаха работници и преди влизането в ЕС, когато безработицата беше близо 20 на сто, подчертава Душчик. Той споделя мнението, че е нужно да бъде променена програмата на училищата, за да се отговори на изискванията на пазара.
Един от аргументите в полза на емиграцията е, че тя действа като отпушваща клапа за обърканите млади хора и безработните, давайки обяснение как страната с най-високата безработица в ЕС успява да поддържа социалния мир.
Въпреки стабилния растеж от около 5 процента, безработицата се запазва висока и пазарът на работна ръка е неспособен да поеме родените по време на бума в раждаемостта от началото на 80-те, които сега завършват гимназия и университет, посочват икономисти.
"От психологическа гледна точка за младите е по-добре да заминат в чужбина, да работят и да учат език, отколкото да стоят в Полша и да увеличават безработицата", казва Мартина Бунда, отразяваща проблемите на емиграцията в списание "Политика".
През 2004 г. двама от петима поляци под 25 години не можеха да си намерят работа - за разлика от динамичните 90-те, когато квалифицираните, говорещи чужди езици работници бяха нещо рядко и завършилите биваха веднага взимани на работа от чуждите компании.
"Този успех създаде очаквания и разви консуматорство, което сега не може да бъде задоволено", смята анализаторът Кристина Иглиска.
Емигрантите са в помощ на много общности, изпращайки пари у дома. Миналата година тези трансфери достигнаха 7 милиарда долара, което се равнява на месечния износ на Полша.
В Шемятиче, град със 17 000 жители в скалистия Подласки регион, средното възнаграждение е 730 долара на месец. А разнообразните стоки в магазините говорят за търсене на здравословни продукти. Кметът го отдава на наличието на пари и на донесени у дома от бивши емигранти умения.
Ръководителите на други региони обаче се безпокоят, че дефицитът на работна ръка може да се превърне в проблем.
"Съществуват страхове, че в рамките на две-три години ще стане трудно да намериш обучени работници", казва Марчин Гарцаж, говорител на кмета в западния полски град Вроцлав. Инвестициите на "Филипс", "Хюлет-Пакард", "Волво" и други чужди компании ще създадат до 2009 г. 100 000 нови работни места, смята Гарцаж.
За да подмами емигрантите да се върнат вкъщи и да заемат тази места, градът организира поредица от рок концерти на полски групи в британски градове, на които ще бъдат раздавани брошури за пазара на труда във Вроцлав.
"Да развиваме нашия град и държава е наше задължение", казва Гарцаж. "Само тогава емиграцията ще отпадне като алтернатива за поляците".
