От най-древни времена, като част от изкуството, скулптурата е била важен начин за изразяване на културата на цивилизацията ни. Независимо дали става въпрос за бюст-паметници на велики лидери или символични изображения от каменната епоха.
От Елада, през древните Египет и Рим, до днешен Ню Йорк - образци на скулптурата от хилядолетия красят храмове, паметници и обществени сгради.
Ето кои са произведенията на изкуството, които са издържали изпитанието на времето и са останали в историята на човечеството.
Венерата от Вилендорф
iStock
Вилендорфската Венера или Венера от Вилендорф е миниатюрна статуетка от периода на праисторията, която изобразява женска фигура с пищни форми.
Открита е в палеолитното находище край село Вилендорф, Австрия. Смята се, че датира от периода между 24 хилядолетие пр.н.е. – 30 хилядолетие пр.н.е. Венерата представлява гола жена с хипертрофирани кръгли форми, за които смята, че символизират женското плодородие. Тя няма лице, което е характерна особеност за изкуството от палеолита.
Днес статуетката се съхранява в Природоисторическия музей във Виена.
Бюстът на Нефертити
Getty Images
Бюстът на Нефертити е изработен от варовик, върху който е поставена боядисана гипсова мазилка.
Нефертити е била Великата кралска съпруга на египетския фараон Ехнатон. Смята се, че произведението е изработено през 1345 г. пр. н. е. от Тутмос, в чиято работилница е открит бюстът. Това е едно от най-често копираните произведения от Древен Египет.
Благодарение на него, Нефертити се превърна в една от най-известните жени на древния свят и икона на женската красота. Скулптурата е открита през 1912 година от немски археолози. Бюстът е с височина 48 сантиметра и тежи около 20 кг. Лицето е напълно симетрично и върху него почти няма увреждания, но липсва инкрустацията на лявото око. Зеницата на дясното око е изработена от кварц, боядисана с черна боя и закрепена с пчелен восък.
Днес бюстът на Нефертити може да бъде видян в музей в Берлин.
Големият Сфинкс в Гиза
Getty Images
Сфинксът в Гиза е огромна статуя, която се намира край пирамидите в днешно Кайро. Той е символизирал фараона на Древен Египет като въплъщение на Бога на слънцето, затова гледа на изток. Сфинксът има човешка глава и тяло на лъв, която пази покоя на фараоните, погребани в пирамидите. Фигурата на Сфинкса датира от 2500 г. пр.н.е. Той е изобразен с човешко лице, широко около шест метра. Статуята е издялана от варовик. Според класическата египтология изображението е на Хефрен – син на Хеопс.
Това е една от най-емблематичните фигури, завещани от древните египтяни. Носът на Сфинкса е счупен, като най-разпространената теория хвърля вината върху Наполеон Бонапарт. Твърди се, че статуята е била обстрелвана по време на френското нашествие в Египет през 18 век. Тази теория, обаче, бързо е отхвърлена, след като се появяват стари рисунки на Сфинкса, правени около век преди раждането на императора. На тях ясно се вижда счупеният нос.
Теракотената армия
Getty Images
Тази археологическа находка e открита през 1974 година. Композицията бързо става сред главните забележителности на Китай. Представлява ансамбъл от статуи на 8101 воини. Всички те, заедно с каляските и конете, са изработени от теракота в реален размер. Височината на воините варира от 185 сантиметра до 209,77 см. Счита се, че Теракотената армия е изваянаоколо 240 пр.н.е. специално за мавзолея на император Цин Шъхуан.
За своята теракотена армия първият китайски император използвал огромни финансови и човешки ресурси. Всяка статуя е различна от другите, както по ръст, така дори и по размера на обувките. Творците, работещи в мавзолея наброявали над 700 хиляди души, а армията е правена в продължение на 40 години – чак до смъртта на Цин Шъхуан, когато гробницата му дори не е била завършена.
Нике от Самотраки
iStock
Нике е статуя на едноименната древногръцка богиня на победата. Открита е на гръцкия остров Самотраки. Предполага се, че между 3 и 2 век пр.н.е. тя е била поставена върху стръмна скала на острова, точно на входа на пристанището върху пиедестал с формата на корабен нос.
През 1863 г. много фрагменти от фигурата на Нике са намерени заровени из остров Самотраки от френския консул и любител археолог Шарл Шампоазо. Главата и ръцете ѝ обаче, така и не са открити. Статуята е стояла на носа на кораб и представяла слизащата от небето към флотата богиня. Изваяната от бял пароски мрамор фигура е висока над 3 метра. Преди да загуби ръцете си, Нике вероятно е свирила хвалебствен химн на тръба, както е показано на древни монети. Авторът, изпод чиито ръце се появила статуята на богинята, не е известен. Нике от Самотраки служи като вдъхновение на емблемата на луксозните автомобили „Ролс Ройс”.
Днес статуята се намира в Лувъра.
Дискохвъргачът на Мирон
iStock
Мирон е бил древногръцки скулптор от средата на 5 век пр.н.е. Работил е почти само с бронз и въпреки че създава няколко статуи на богове и герои, неговата слава идва предимно заради изображенията на атлети, с които прави революция в скулптурата, като въвежда по-голяма изразителност на позата.
Мирон обаче бил обект на огромни критики от своите съвременници, които го упреквали, че докато успешно пресъздава движението на телата в своите статуи, той не успявал да вдъхне емоции на лицата им. Така например всички мускули в тялото на Дискохвъргача са изпънати и показват напрежение, но в дисонанс с това, лицето му е спокойно и невъзмутимо.
Съществуват няколко копия на Дискохвъргачът, от които най-доброто е това в двореца Масимо в Рим. Копието в Британския музей е с глава, разположена неправилно.
Венера Милоска
Getty Images
Венера Милоска е името на едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство. Открита е през 1820 г. сред руините на древния град Милос на едноименния остров в Бяло море.
Счита се, че изобразява древногръцката богиня на любовта и красотата Афродита. Статуята е от пароски мрамор и е висока e 203 см. Ръцете ѝ са отчупени и загубени, както и оригиналната плочата, служеща някога за постамент на скулптурата. Датирана е към 130 – 90 г. пр.н.е. и се счита, че е творение на Александър от Антиохия.
Понастоящем се намира в Лувъра в Париж.
Давид на Микеланджело
Getty Images
Давид е шедьовър на ренесансовата скулптура от Флоренция. Създаден от Микеланджело между 1501 и 1504 г. Фигурата е висока внушителните 5,17 м. Изработена е от мрамор. Пресъздава библейския герой Давид, който е сред най-често срещаните образи в изкуството в италианския град на изкуството.
Давид на Микеланджело се различава от други предхождащи го интерпретации на този библейски герой по това, че той не е изобразен с главата на убития Голиат, както е при статуите на Донатело и Верокио. Според повечето учени Давид е изобразен преди битката си с Голиат. Статуята се отличава с перфектно изваяната физика на героя.
Пиета̀
iStock
Пиета̀ е още един шедьовър, излязъл изпод ръцете на Микеланджело. Днес разположен в базиликата Свети Петър във Ватикана, където всяка година е обект на възхищение от милиони туристи. Скулптурната композиция била изработена по поръчка на френския кардинал Жан Билер, който бил представител в Рим. Тя трябвало да краси гробницата му, но през 18 век Пиета̀ е преместена на сегашното си местоположение. Това е единствената творба на Микеланджело, която е подписана от него.
Пиета̀ изобразява Дева Мария, оплакваща смъртта на Христос. Фигурната композиция показва божията майка, която държи в скута си тялото на починалия Исус преди неговото възкресение.
Мислителят
Getty Images
Огюст Роден е работил над Мислителят между 1880 г. и 1882 година. По първоначалния замисъл на твореца, скулптурата се наричала Поет и е била част от композицията "Вратите на ада" по мотиви на "Божествената комедия", като изобразява Данте. С течение на работата си Роден променя статуята, правейки я събирателен образ на твореца изобщо.
Бронзовата фигура е с височина 72 см. и е фино полирана и патинирана. През 1902 г. скулптурата е увеличена до 181 см. височина. Тази монументална версия е първото произведение на Роден на открито. Съществуват над 20 бронзови и гипсови копия в различни градове.
Оригиналът на скулптурата се намира в музея „Роден“ в Париж.
