Пет са партиите и коалициите, които със сигурност ще присъстват в следващия парламент - БСП, ГЕРБ, Обединените патриоти, ДПС и "Воля" на Веселин Марешки.
Това прогнозата на "Афис", изготвена въз основа на данни от проучване на общественото мнение, проведено от 18 март до 22 март с обхват 1005 анкетирани в цялата страна. Данните са представителни за нагласите на пълнолетните български граждани с избирателни права.
Още две коалиции разполагат с шансове да преминат 4-процентовата бариера. Това са "Реформаторски блок - Глас народен" и "АБВ - "Движение 21". Според "Афис" в списъка е и ДОСТ, за която се регистрират ниски стойности, но според социолозите тази формация разполага със скрит вот.
Остава неясен отговорът на въпроса за победителя. С равни възможности да се класират на първо място са БСП и ГЕРБ, като БСП има предимство сред твърдо решените да гласуват, а ГЕРБ все още разполага с резерви за разширяване на електоралната си база сред колебаещите се избиратели, коментират от "Афис". Интригата ще се разреши от сравнително малка група избиратели (към момента нейният дял възлиза на около 12%), които в анкетна среда декларират, че е възможно да вземат окончателното си решение в последния момент.
В последните дни на кампанията основният политически дебат силно се измести към геополитическия вектор и всички останали теми останаха на заден план. Темата "Турция" се превърна в номер едно, което доведе до съществени електорални пренареждания в последния момент - процес, който се развива и в момента и навярно ще продължи до изборния ден и след това, смятат социолозите.
От една страна, това обстоятелство дава предимство на коалицията на Обединените патриоти, те твърдо затвърждават третото си място в общата класация и е слабо вероятно да отстъпят позицията на ДПС, посочват от "Афис". От друга страна обаче социолозите отбелязват, че всичко това прелива допълнителни сили на БСП и ГЕРБ, тъй като част от патриотично настроените избиратели не одобряват крайните проявления и по-радикалните послания.
Ефектът на "засмукване" в полза на двете водещи партии, подсилен с традиционния комформистки вот в полза на предполагаемия победител, очаквано се засилва с наближаването на датата на изборите. Косвен резултат са щетите, които този ефект нанася върху по-малките партии, някои от които стартираха кампанията от по-високи позиции, а сега електоралната подкрепа за тях намалява, констатират от "Афис".
Очакваната избирателна активност е по-висока в сравнение с предишните парламентарни избори и вероятно ще достигне стойности от 3,7-3,75 млн. души. От гледна точка на закона обаче базата, върху която ще се разпределят гласовете на участниците в състезанието ще остане по-ниска - около 3,5 млн. души, тъй като от числото на явилите се пред избирателните урни следва да се приспаднат делът на избралите опцията "Не подкрепям никого" (2-3%), както и делът на недействителните гласове, чийто брой е неизвестен, но на парламентарни избори той традиционно варира между 150 000 и 200 000 гласа.
С други думи, четирипроцентовият праг за влизане в Народното събрание ще се равнява на около 130 000-135 000 гласа, което не е непостижима цел на две от формациите - "Реформаторски блок - Глас народен" и "АБВ - Движение 21", отбелязват от "Афис".
При по-ниска от прогнозната активност и при по-нисък дял на недействителните гласове предимство ще получи БСП. При активност около и над прогнозната и при по-висок дял на недействителните гласове предимството е за ГЕРБ. При всяко положение обаче силите между двете водещи политически сили са напълно изравнени и която и от тях да спечели изборите преднината й ще бъде несъществена.
Изследването е независимо от външно финансиране и е извършено със собствени средства на "Афис".
Това прогнозата на "Афис", изготвена въз основа на данни от проучване на общественото мнение, проведено от 18 март до 22 март с обхват 1005 анкетирани в цялата страна. Данните са представителни за нагласите на пълнолетните български граждани с избирателни права.
Още две коалиции разполагат с шансове да преминат 4-процентовата бариера. Това са "Реформаторски блок - Глас народен" и "АБВ - "Движение 21". Според "Афис" в списъка е и ДОСТ, за която се регистрират ниски стойности, но според социолозите тази формация разполага със скрит вот.
Остава неясен отговорът на въпроса за победителя. С равни възможности да се класират на първо място са БСП и ГЕРБ, като БСП има предимство сред твърдо решените да гласуват, а ГЕРБ все още разполага с резерви за разширяване на електоралната си база сред колебаещите се избиратели, коментират от "Афис". Интригата ще се разреши от сравнително малка група избиратели (към момента нейният дял възлиза на около 12%), които в анкетна среда декларират, че е възможно да вземат окончателното си решение в последния момент.
В последните дни на кампанията основният политически дебат силно се измести към геополитическия вектор и всички останали теми останаха на заден план. Темата "Турция" се превърна в номер едно, което доведе до съществени електорални пренареждания в последния момент - процес, който се развива и в момента и навярно ще продължи до изборния ден и след това, смятат социолозите.
От една страна, това обстоятелство дава предимство на коалицията на Обединените патриоти, те твърдо затвърждават третото си място в общата класация и е слабо вероятно да отстъпят позицията на ДПС, посочват от "Афис". От друга страна обаче социолозите отбелязват, че всичко това прелива допълнителни сили на БСП и ГЕРБ, тъй като част от патриотично настроените избиратели не одобряват крайните проявления и по-радикалните послания.
Ефектът на "засмукване" в полза на двете водещи партии, подсилен с традиционния комформистки вот в полза на предполагаемия победител, очаквано се засилва с наближаването на датата на изборите. Косвен резултат са щетите, които този ефект нанася върху по-малките партии, някои от които стартираха кампанията от по-високи позиции, а сега електоралната подкрепа за тях намалява, констатират от "Афис".
Очакваната избирателна активност е по-висока в сравнение с предишните парламентарни избори и вероятно ще достигне стойности от 3,7-3,75 млн. души. От гледна точка на закона обаче базата, върху която ще се разпределят гласовете на участниците в състезанието ще остане по-ниска - около 3,5 млн. души, тъй като от числото на явилите се пред избирателните урни следва да се приспаднат делът на избралите опцията "Не подкрепям никого" (2-3%), както и делът на недействителните гласове, чийто брой е неизвестен, но на парламентарни избори той традиционно варира между 150 000 и 200 000 гласа.
С други думи, четирипроцентовият праг за влизане в Народното събрание ще се равнява на около 130 000-135 000 гласа, което не е непостижима цел на две от формациите - "Реформаторски блок - Глас народен" и "АБВ - Движение 21", отбелязват от "Афис".
При по-ниска от прогнозната активност и при по-нисък дял на недействителните гласове предимство ще получи БСП. При активност около и над прогнозната и при по-висок дял на недействителните гласове предимството е за ГЕРБ. При всяко положение обаче силите между двете водещи политически сили са напълно изравнени и която и от тях да спечели изборите преднината й ще бъде несъществена.
Изследването е независимо от външно финансиране и е извършено със собствени средства на "Афис".
