Правилно е в публичния сектор заплатите да растат само по два начина - или когато цялата икономика расте или когато има съкращения в публичния сектор. Не бих подкрепил самоцелно масово увеличаване на заплатите в публичния сектор, защото някой преди това трябва да ги изработи. Това коментира в интервю за Дарик бившият министър на държавната администрация Николай Василев.
Той не вижда обаче проблем в заложеното от правителството повишаване на максималните размери на възнагражденията за висшите кадри в централната и местната администрация, които нямат статут на държавни служители. Увеличението на таваните на техните заплати беше разписано в постановление на кабинета за изпълнението на бюджета за 2014 г.
„Не смятам, че заплатите на тези хора са били много високи в миналото. Кметът на София например е можел максимално да получава 1800 лева - средната заплата в София е над 1000 лева и това не е нормално при отговорностите, които има един кмет на столицата", коментира Николай Василев.
Освен това той уточни, че не е ясно дали ще има реално увеличение на заплатите на висшите кадри, защото това зависи от бюджета на съответната институция. „Това, че се е вдигнал таванът, нищо не значи", отбеляза Василев.
„Даде се малко заден ход на обявеното намерение за 10 процентно съкращение на администрацията. Много е възможно отново да завършим и този мандат с увеличена администрация, както стана в рамките на миналото управление", коментира още бившият министър. „Администрацията има нужда от средства за модернизация - по-важно е за какво ще се изхарчат, а не колко са", коментира Николай Василев по повод предвидените пари в новия програмен период за чиновниците. Според изчисления в медиите до 2020 г. парите в новата оперативна програма „Добро управление" /бел. ред. тя обединява и продължава досегашната ОП „Административен капацитет" и ОП „Техническа помощ"/ са значително повече от предвидените досега.
Чуйте интервюто с Николай Василев
Нямам амбицията да се държа като сиромахомил, нито да гледам в джоба на хората на висши държавни длъжности, и все пак ще бъде ли вярно ако българите прочетат това постановление, разпоредбите в него като вид щедрост - заложените максимални възнаграждения, като се има предвид кризата, и доверието към кое да е управление в страната в момента?
Тук могат да се кажат много и понякога противоположни неща. Познавам системата добре, както знаете, и не смятам, че заплатите на всички тези хора са били много високи в миналото. Ще дам само един пример. Кметът на град София е имал възможност максимално да получава 1800 лева на месец, сега ще може повече. Тоест от една страна, не може да се очаква честни, подготвени професионалисти и почтени хора на много ниски заплати, в продължение на много дълго време да работят на такива длъжности, и всичко да бъде нормално оттам нататък. Но разбира се, това не е единственият въпрос ,който трябва да се постави. Само с отговор "да" или не - не съм против такива възможности за увеличение. Разбира се, не е ясно дали реално ще има увеличение, тъй като става дума за възможностите на бюджета на съответното ведомство.
Да, с подусловие.
Да, това, че се е вдигнал таванът не означава, че реално ще бъде вдигната заплатата. Ще има много ведомства, където таванът и досега не е бил достигнат, и това, че таванът е още по-висок нищо не означава. Но тук има по-важни въпроси, това изобщо не е най-важният въпрос, нито е най-важният проблем. Един от въпросите, най-правилният начин, според мен, да се увеличават заплатите в публичния сектор и конкретно в администрацията е чрез оптимизиране на щатните бройки. Тоест и досега ако ведомствата намаляват бройките, заетите хора, то са имали възможност да вдигат средния доход. И сега ще бъде така. За да бъдат надминати старите прагове, тавани един от начините е наистина да се съкрати администрацията. Въпросът е защо толкова години говорим за съкращения, а всъщност съкращения почти няма.
Да, и за тази година не са планирани сериозни съкращения, поне от онова, което беше анонсирано от властта. Редно е да кажем, ако сме честни, че настоящите заплати за тази категория висши чиновници не са пипани от 2008 година. Не това е основният проблем, а май усещането на българите, че не е особено ясен е редът, по който голяма част от тези хора получават и допълнителни възнаграждения, защото знаем, че често изскача скандал с бонуси на този или онзи, в една или друга институция.
Да, абсолютно сте права. Всъщност въпросите са много и таваните са само един въпрос. По отношение на съкращенията за тази година е предвидено ведомствата да си намалят бройките до 10%, но след като това беше обявено имаше многократни коментари, подусловия и малко заден ход: Да, ама не механично, да, ама не навсякъде, да, ама не веднага. Това, което никога не съм разбирал, всъщност много добре съм го разбирал е, защо не го направят веднага, в първата седмица на годината, ами вечно трябва да се отлага, вечно трябва да се мисли, не механично и така нататък. Всичко зависи от политическата воля. Не знам дали си спомняте, но през предишния мандат десетки пъти се говореше, как администрацията била намалявана. Тъй като аз имах своите подозрения, докато не видя конкретните цифри, да не вярвам на общи лозунги. Накрая се оказа, че само през 2012 година администрацията се е увеличила с 10 000 души. А сега наполовина се говори, че уж се намалява администрацията, но пак не съм чувал конкретни цифри, което ме притеснява. Тоест много е възможно да завършим мандата отново с по-голяма администрация, отколкото преди.
За бонусите?
Темата за бонусите е много сериозна и много сложна. Обикновено отново зависи от политическото решение на управляващите. За годините, когато съм бил в различните министерства, е имало различни подходи, в някои години бонусите трябваше да клонят към нула, в други години беше разрешено спестените пари от съкращенията да бъдат използвани за допълнително материално стимулиране на останалите работещи. В министерствата, в които аз работех го правехме не механично, тоест не на всички по една 13 заплата или колкото се получава, а доста диференцирано. Имаше служители, които получаваха доста по-големи бонуси, имаше такива, които получаваха по-малки, според заслугите. Това е по решение на съответния ръководител.
Имате наблюдение от години по тези въпроси затова се изкушавам, без да разполагате с конкретни цифри, а по-скоро принципно, как се движи разликата през годините в съотношението между заплащането в публичния сектор, обществения и в частния сектор? Като тенденция това какво трябва да ни говори? Доколкото знам стопява се разликата. Преди 3,4 години е била по-сериозна.
Тук трябва да уточним, че става дума за декларирани заплати и доходи, тоест според официалната статистика, според официално декларираните доходи, тъй като в публичния сектор те почти на 100% се декларират, в частния не е много ясно. Официално публичния сектор обикновено водеше със стотина лева годишно. А в действителност може би е имало малко по-голям паритет. Това не е чак толкова изненадващо и чак толкова лошо, с оглед на това, че публичният сектор, държавните служители все пак са висшисти, много от тях са високо квалифицирани, а в частния сектор има супер високо квалифицирани мениджъри и много хора на минимална работна заплата, без квалификация и така нататък. Тоест това са очаквани неща. През последните 4, 5 години в публичния сектор бяха замразени заплатите, което, казвам ви с ръка на сърцето, според мен беше правилната политика. Преди това имаше известно изпреварване на доходите спрямо производителността на труда и те нараснаха доста рязко до 2009 година. И това предизвика частично прегряване на икономиката. В световен мащаб това бяха част от причините и за кризата, а в България имаше висока инфлация. През последните години почти няма инфлация и съответно нямаше и увеличение на публичните заплати, сега ще има малко. А в частния сектор, малко парадоксално, официалните заплати продължиха да растат през всяка една от годините на кризата. Тоест заплатите сега са по-високи, номинално и реално, отколкото бяха през 2008, 2009 година с уговорката, че много хора пък получиха номинално намаление в някои сектори. Не вървяха добре нещата в строителството и така нататък. Но правилното е в публичния сектор заплатите да растат само по два начина - или когато цялата икономика расте и съответно в частния сектор заплатите значително нарастват, или когато има съкращения в публичния сектор и тогава на останалите биха могли да се повишат. Аз не бих подкрепил самоцелно просто така масово увеличение на заплатите в публичния сектор, защото някои първо трябва да ги изработи и да ги плати.
Така е, засега поне депутатите дават знак, че нямат намерение да замразяват отново заплатите си, те доста време ги държаха във фризера. Популизъм или мярка с реален ефект беше тази солидарност с кризата и с начина, по който живеят българите?
Според мен това беше правилно решение и аз го адмирирам. Нормално е щом в публичния сектор заплатите не нарастваха, щом в обществото има икономическа криза, хората не са особено забогатели, нормално е народните представители също да ограничат своите заплати. Разбира се, това не може да бъде вечно, защото след години ще коментираме същото, както и днес коментираме - редно ли е кметът на София при толкова много отговорности и работа да получава 1800 лева? Не е редно. Средната заплата в София, според мен, е над 1000 лева.
Преминавам към другата тема за европарите, защото беше съобщено вече, че те почти двойно ще бъдат увеличени в новия програмен период - средствата за чиновниците за администрацията. Едно на ръка, че това очевидно създава някакво напрежение между отделните министерства, но не е ли това наливане на пари, макар от Европа, в една нереформирана система, каквато е администрацията? Аз поне не съм чула ясен план за стабилни реформи, не говоря за съкращения.
Кое според вас се удвоява за следващия период?
Средствата за програма "Административен капацитет".
Във всички държави в Европа има доста оперативни програми. В България сме избрали, донякъде и под диктата на европейската комисия през последните години, такива оперативни програми да имаме. Аз винаги съм смятал, че са най-полезни за държави като България, наричам ги по-твърдите програми, неща като транспорт, околна среда, където има много конкретни резултати. Примерно тази магистрала или жп линия, тази пречиствателна станция. Не съм смятал, че са чак толкова ефективни меките програми, където общо взето всичко може да се прави. В същото време администрацията има нужда от модернизация. И по-важен е въпросът за какво точно ще бъдат изхарчени средствата, а не колко ще бъдат те. Все пак тук говорим за доста по-малки средства по такива оперативни програми, отколкото по - големите. Това са само няколко процента от всичките пари.
Нужно ли е това да бъде облечено в конкретен ясен план какво се случва? Трябва да имаш поставена цел, с точни показатели, за да знаеш къде влагаш тези средства?
Въпросът ви донякъде няма отговор с да и не. Но безспорно, година след година трябва да модернизираме цялата държава и заедно с нея администрацията. Тази оперативна програма ще помогне, поне няма да попречи. По-добре с нея, отколкото без нея. Ще споделя нещо друго, което много хора в частния сектор все по-често го казват. Ако погледнете старите вестници и съответно радиопредавания отпреди 10 години, ще видите как вероятно нашето интервю щеше да бъде не за усвояване на еврофондове, а за инвестиции - чужди, български инвестиции, развитие на икономиката. Не е здравословно за едно общество предимно да се превърне в разпределител на чужди средства, в смисъл на чужди трансфери като оперативни програми, на евросредства. Много по-здравословно е повече да говорим за икономика и бизнес по принцип, а евросредствата са само допълнение към това. Просто малко е разочароващо, че почти нищо не се чува за нови инвестиции в България в момента или недостатъчно. Може би 10 пъти по-малко, отколкото преди 10 години. И това не е много обнадеждаващо, защото не е добре следващото поколение български студенти, млади специалисти и така нататък, вместо да се занимават с предприемачество, бизнес предимно, да се занимават с бюрократично обслужване на процеса на разпределяне на еврофондове.
Програмата е "Добро управление"*, колегите правят сравнение между средствата, предвидени за тази програма и програмата "Административен капацитет," по която досега се усвояваха средства. Става въпрос за нуждата от добра администрация, без която е невъзможно така нареченото добро управление. Надявам се вложеното като средства в тези мерки реално да доведе до някакъв резултат, а да не става дума за буквално наливане на пари в пясъка.
Бих искал да кажа няколко добри думи за администрацията. Не знам дали си спомняте каква беше администрацията преди 20, да не говорим преди 30 години. Смятам, че доста неща са се променили оттогава, както цялото общество се е променило, модернизирало, така и администрацията. И е нормално колкото и тя да се променя, винаги да имаме много по-високи изисквания към нея, така е по-добре, защото ако нямаме високи изисквания, нищо няма да се развива. Така от година на година техниката е добра, софтуерът е добър, хората са високо образовани, все повече хора говорят чужди езици, особено английски. Доходите, разбира се, не са като в Западна Европа, но са по-високи от тези отпреди 20 години. Смятам, че заедно с цялостното развитие на България следващите десетилетия администрацията ще стане много по-европейска, по-модерна. А в някои сегменти на нейната работа ние и сега не сме по-назад от Западна Европа. Ще ви дам един пример. Опашките в някои части на администрацията в Българи са по-малки, отколкото в Европа, с уговорката, че Съдебната система и КАТ не са част от администрацията.
* Програмата "Добро управление" обединява и продължава досегашната ОП „Административен капацитет" и ОП „Техническа помощ" - бел. ред.
