Не само в България, а в целия свят цените на суровините са се повишили значително. Това от своя страна води до по-високи цени и на всички останали стоки, които купуваме. В този смисъл не може да се търси евтин внос от чужбина. Това обясни в интервю за „Дарик Кафе” председателят на Държавната комисия по стокови борси и тържища Христо Миленков.
Миленков се завърна от Женева, където участва в две конференции по темата. Хората не биха могли да се надяват, че ако се направи внос в момента, той би бил на по-ниски цени от произвежданото у нас. Малко вероятно е да се намерят стоки на такива цени, които да бъдат в близки до нас райони, значително по-евтини. Някой ще каже – да, но вижте цените в Аржентина. Вярно е, цените в Аржентина са по-ниски в момената, в сравнение с борсовите цени у нас, но пък фрахта е доста по-скъп. Докато ги докараме до България те стават доста по-скъпи. Така че е химера, че бихме могли да намерим някъде евтини стоки, които да внесем. Тази конференция, стигна ли до някакви изводи? Какво трябва да се направи в търговията? Как могат да се успокояват цени евентуално? Основното направление на първата конференция беше именно скъсяване на пътя и по-точно облекчаване на веригата производител- пазар чрез внедряване както на нови технологии, така и като начин на организация на пазара. Има се впредвид фермерите, най-честите примери бяха Етиопия, Малави, Ботсвана, страни, които за наша изненада също много сериозно участват в производството на редица стоки и са сериозни участници на световния пазар. Именно изграждането на кооперативи, на маркови вериги, които да позволят на производителите да планират по-добре своята дейност, и казано на борсов език да хеджират своето производство, с което да се подобри стабилността и най-вече прогнозирането, тъй като това, което нас ни мъчи е често пъти непрогнозируемите промени, които настъпват, и които най-често удрят дребните производители. Т.е. да има сигурни контрагенти, сигурни партньори, които поръчват и съответно купуват след това. Да, хората когато планират да знаят как ще го реализират и съответно да могат да имат сигурност, че ще получат и парите, които са планирали, така че всеки да направи своята програма най-добре съответстваща на неговите възможности и на пазара. Ако отново се върнем на пазара, в различните държави какво и как поскъпва? Поскъпването се наблюдава и при тях, но в България има една малка особеност – ние имаме твърде малка разлика между цена производител и цена реализация. Какво имам предвид – ако фермерската цена на суровината е 1, на пазара тя е 1,5 до 2, в това число пресните плодове и зеленчуци и други стоки, докато в Западна Европа съотношението е 1: 3 до 5. Тази по-голяма разлика се явява в голяма степен омекотяваща шоковите промени, които настъпват, защото производството на биогорива е един много сериозен фактор, който избута цените на царевицата и оттука на пшеницата, и ан биодизела съответно – оттука на растителните масла и на олиото, но не трябва да забравяме, че има и други фактори. Например промяната на структурата на потреблението в Китай. През последните пет години Китай откри млечните продукти, влюби се в тях, и редица сериозни анализатори казват, че една от причините да имаме поскъпване на млечните продукти в Европа и конкретно в Германия, това е именно много високата консумация от китай. Хората си казват – не са ни виновни китайците. Не, това променя фондаменталните фактори. Те, китайците, не са ни виновни на нас за нищо. Ние имаме твърде ниски доходи и всяка корекция в цената ни удря много болезнено, това е първото нещо. Второто е, че имаме много нестабилно производство – ето тази година в нашия регион сушата нанесе големи поражения върху производството на зърно, така че трябва да сме наясно. Искаме да караме повече автомобили – но виждаме, че горивата поскъпват, нефтът подскочи значително, ние го усещаме и компенсираме с производството на биогорива. От друга страна искаме да живеем в една по-чиста природа. ЕС не случайно подкрепя финансово производството на биогорива, защоот те по-добре щадят природата. Тези природни ресурси си вървят нагоре и няма връщане назад. Ако ви върна към товасъотнощение 1: 3, това което казахте означава, че маржът между цената на производителя и на търговеца е до три пъти по-висока от предложената от производителя, така ли е? Така излиза на много места, защото редица фактори, които ние досега пренебрегваме, влияят върху цената. Имам впредвид зеготовка, контрол – всичко това вдоди до допълнителни разходи по веригата, които пък се правят в името на по-високата сигурност на потребителя. Нещата са твърде свързани и ние не трябва да ги приемаме като наказание. У нас този марж е много по-нисък и търговецът няма от къде да свие след това, за да го предмага на по-ниска цена? Търговецът няма откъде да намери ресурса, за да рискува, защото в крайна сметка загулите от съхранение на стоката винаги за сметка на търговеца. Той често прави компромиси с доставчика, с качеството, което не винаги е в полза на потребителите. Има ли „органи” в света, които се занимават с контрола върху цените – може ли така да се каже? Не, регулаторите са тези, които следят да се спазват правилата на играта. Те цените се формират пазарно, отдавна всички по света са се убедили в това. Много екзотично е да ги формираме изкуствено. Регулаторите са тези, които следят механизмите на търговия да бъдат коректни и съответстващи на изискванията на пазара, да нямаем пазарни измами, това е което правят регулаторите. Битката естествено е да има една сериозна превенция срещу манипулациите, да се предпази пазара от злонамерени манипулации, които биха изкривили пазарните сили и биха подали лоши сигнали. Битката срещу манипулациите не е лека и не е еднозначно решена. Самият пример, че се стигна до казуса „Енрон” и фалиране на една от най-големита компании в областта на дистрибуцията на газ и електричество в САЩ, има още каква да правят и го правят. У нас започнаха да се наблюдават цените, от две седмици Комисията по търговия прави проверки по хранителните вериги. Това нещо прави ли се и в чужбина? Да, цените се следят много внимателно в цял свят, анализират се факторите, които влияят върху тези цени и съответно вече се действа с пазарни механизми, които биха позволили въздействие, ако са монополни цени, или съответно превенция от вредите, които биха имали, съответно с промени в данъчна политика, такси и тарифи. Много малко са цените, които се определят на централно ниво.
