Седем състава в Софийския градски съд все още нямат съдии. Недостигът на магистрати е голям, а 22-ма съдии от цялата страна са командировани в градския съд. По-голямата част от тях са от Софийския районен съд, който от години е най-натовареният съд в страната. В случай, че съдиите бъдат отзовани и върнати на първоначалните им работни места, съществува вероятност наказателните дела в градския съд да забоксуват, тъй като процедурата по назначаването на магистрати е тромава и недостатъчно редовно провеждана от Висшия съдебен съвет, обясни в интервю за Дарик председателят на Софийски градски съд Владимира Янева.
Тя призна, че доверието на обществото към съда е малко, като причината за това е интересът на хората най-вече към знаковите наказателни дела, които често приключват с оправдателни присъди или са съпътствани от различни скандали и проблеми. Ето какво каза още тя по тези и други въпроси:
При нас най-големият проблем, който съществува в момента и той е проблем за цялата система, е, че в момента имаме командировани 22 съдии. Това е един статут, който прави несигурен магистрата, който работи в по-горната инстанция, тъй като той бива командирован, без да заема постоянно място, каквото може да заеме само, след като е преминал през конкурс. Но тъй като конкурсите не се провеждат регулярно и не могат да наваксат спечелилите конкурс свободните бройки, се налага и да се командироват съдии. В момента сме изправени пред едно доста тежко положение. Изпълняващият длъжността председател на Софийски районен съд преди седмица-две е пуснал съобщение-обръщение към магистратите от цялата страна, че който иска да започва работа в Софийския районен съд, като командирован, може да се обади на еди кой си телефон. Обадиха ми се много колеги и ме попитаха дали това е майтап, или е истина. Истина е, тъй като в Районен съд са свободни четири или пет състава, а в същия момент при нас са свободни седем състава. Аз, за да попълня при мен бройките, единственият ми вариант е да командировам колеги от Районния съд, каквито нямам как да командировам в момента, тъй като самият Районен съд има свободни места. В същия момент единственият ми вариант да попълня местата е да командировам колеги от провинцията. Няма попълнения от съдии, които да са минали през необходимия конкурс.
Тромава е самата система, така ли?
Да, тромава е тази система. Всъщност свободните бройки ги запълваме единствено по линия на това командироване. 22 бройки са страшно много. Дори и да има конкурс, едва ли повече от 5-6 до 10 бройки, както беше предходния конкурс, ще бъдат заети. Останалите бройки ще останат и до следващия конкурс ще се натрупат. Трябва да има регулярност на конкурса, за да може да се попълват бройките, иначе изпадаме в това положение да командироваме колеги. От тези 22 съдии от Районен съд са 16, които са командировани, а останалите 6 са командировани от страната. В общи линии в такава затруднена ситуация работим. Тези седем бройки не знам как ще ги попълваме.
Означава ли това, че ако тези съдии се върнат там, където работят, делата могат да забоксуват?
Наказателните дела, след като е даден ход на делото и на съдебното следствие, вече има принцип на несменяемост на състава до прочитане на присъдата, т.е. съставът, който е дал ход на делото, трябва да прочете и присъдата. Затова гледаме при наказателните съдии минимално да командироваме и да не връщаме, защото се получава ситуация, че един колега, който е дошъл е започнал много дела и в един момент, ако аз трябва да го върна, тези дела трябва да започнат на ново или той трябва да идва да си ги доглежда.
Като говорим за проблемите на Районния съд в София, какви са проблемите на вашия съд и от подобно естество ли са?
По никакъв начин не можем да се сравним с Районен съд. Истината е, че при нашите условия, в които работим, се налага вече и ние да започваме да работим по трима в кабинет, което създава трудности за колегите, защото разбирате, че трима души в един кабинет... и ако при всеки дойде един деловодител, или колега, трудно могат да останат на спокойствие другите колеги да работят. Разполагаме само с 11 съдебни зали при 133 души численост на съдийския състав в Софийски градски съд и недостигът на съдебни зали много пречи за доброто организиране на съдебните заседания от страна на съдиите, тъй като много често се появява на таблото: „Чака се зала" и съответно страните, защитниците, подсъдимите, свидетелите, вещите лица чакат по час-два, за да дойде техният ред и да влязат в съдебната зала.
Към момента колко наказателни дела са със забавени мотиви и как може новият Висш съдебен съвет да реши този безспорно най-наболял проблем с натовареността на магистратите?
Последната статистика показва, че наказателните дела със забавени мотиви са 63 броя, което на фона на общия брой дела, които се разглеждат в Софийски градски съд, е една незначителна бройка. Наблюдава се, че забавянията са при няколко състава. Дала съм възможност на колегите по време на съдебната ваканция да изпишат делата си, като от началото на другия месец ще предприема необходимите мерки, за да могат да доизпишат и делата, които не са успели да изпишат по време на съдебната ваканция.
Много кандидати за членове на Висшия съдебен съвет посочиха в своите концепции, че работата на съда се коментира твърде много от изпълнителната власт. Смятате ли, че това е така?
В доклада на Европейската комисия двете основни слабости, които са очертани, са свързани с високия процент на корупция, който българинът вижда, че съществува в обществото, и недостатъците в работата на съдебната система. Нормално е, след като обществото отчита недобрата работа на съдебната система като един от основните проблеми, които стоят пред нас, да бъде този проблем и широко обсъждан от средствата за масова информация, напоследък от неправителствените организации, от професионалните ни сдружения и т.н. Така че считам, че е нормално този проблем да е широко обсъждан. Разбира се, стига се на моменти и до едно преекспониране на нещата, защото мисля, че има и много други проблематични въпроси, а не единствено съдебната система - тази, към която всеки трябва да се обръща и занимава от сутрин до вечер. Но виждате, че с оглед избора на новия Висш съдебен съвет и предстоящият избор на главен прокурор се концентрира полезрението на обществото и на медиите отново към нас. Мнението на хората, разбира се, се гради въз основа на делата, които намират най-широк обществен отзвук, тъй като за останалите дела хората, ако не са страни по тях, абсолютно нищо не знаят. Т.е. големият обем от труд, който минава оттук, хората не знаят за него. Големият процент осъдителни присъди, малкият процент оправдателни присъди и т.н - за тях хората също не знаят и статистиката не ги интересува. Вие виждате, че делата, които са с широк обществен отзвук, по тях има или оправдателни присъди, или има ефективна присъда. Но в един момент се оказва, че не можем да намерим подсъдимите, за да я изтърпят (присъдата) или някакъв друг проблем изниква, който веднага срива доверието на обществото в съдебната система. Но пък аз ще ви кажа, че не най-важни са единствено и само делата, които намират широк обществен отзвук и не бива само по тях да съдим за работата на съдебната система. Аз мисля, че като цяло съдебната система работи добре, а пък авторитетът, който имаме пред обществото, за съжаление, има много още какво да се иска, все още не е добър.
