Kолко дълъг може да се окаже живота на един ежедневен таблоид в България, като се има предвид, че читателите на подобен род преса по презумпция не са богати. Или поне не толкова, че да го правят 7 пъти в седмицата. През изминалите дни агенция MBMD представи поредното си проучване за състоянието на медийния пазар у нас. Според социолога Мира Радева появата на двата нови жълти вестника със сигурност ще размести подредбата във вестникарския бизнес. Пред Дарик Радева коментира още бъдещето на сериозната преса в Европа и факта, че в България хората все още предпочитат вестниците като средство за информация пред интернета.
Дарик ви предлага и среща с фоторепортера Цветомир Трънков. В София се открива негова изложба с повече от 100 фотографии, снимани през последните 15 години. Дълги години той работеше като фотограф във варненското издание на в. „24 часа”. Колекцията, която представя сега, е озаглавена „Хора”, а снимките съвсем умишлено нямат заглавия, за да накарат непредубедения зрител сам да открие посланието.
Световна тенденция е вестниците да търпят сериозни финансови загуби заради постоянно падащите тиражи. Силата на интернет расте лавинообразно, защото потребителите в мрежата се множат по този начин. С колко продажбите на вестниците в България падат е трудно да се каже, защото размера на тиражите е дълбоко пазена тайна. Регистрираното преди цели 10 години Одит бюро по тиражите така и не придоби популярността, която се очакваше от него - издателите, които членуват там, са по-малко от дузина.
Факт е обаче, че по вестникарските сергии печатните издания стават все повече. Само в началото на тази седмица се появиха две нови заглавия - на таблоидните „България днес” и „Всеки ден”. Институтът за социални изследвания и маркетинг MBMD представи преди ден своя анализ на ситуацията на медийния пазар в България. Институтът публикува данни за медийния пазар у нас на всеки шест месец. Според него пресата е по-предпочитан източник на информация от интернет. (93% от българите твърдят, че се информират за случващото се у нас и по света от телевизията, 43% - от вестниците, 33% - от интернет и 19% - от радиото, като са посочвани повече от един отговор).
Г-жо Радева, световна тенденция е тиражите на вестниците да падат. В България обаче те продължават да бъдат предпочитан източник на информация. Нареждат се веднага след телевизиите и дори изпреварват интернет.
Това, че има тенденция на спад не означава, че вестниците ще изчезнат. България не е страната с най-голям интерес към вестниците. Аз съм живяла доста време във Франция. Бях изключително изненадана, но знаете ли коя беше най-популярната медия през 90-те години? Вестник „Монд”. Той изпреварваше като аудитория телевизиите! Това е нещо, което в България го нямаме. „Монд” е изключително сериозен вестник. В него няма никаква пикантерия. Дори графично, ако го погледнете, ще ви направят впечатление едни огромни и ситно изписани странички, които са черно-бели и няма жълтении. Това е вестникът на сериозния анализ - политически, икономически и социален.
Това е медия за четене.
Да, това е медия за четене. При това хартиеният вариант е много, много тежък. И в други страни от Западна Европа също има вестници с подобна тежест и подобна популярност. Според мен този пик, който в момента наблюдаваме и който е много забавен, се дължи на два фактора. Първият е, че печатната медия се оказва едно много удобно средство за летния сезон - слагаш си го в раничката и отиваш на планина. Като седнеш на някоя полянка го изваждаш и го прочиташ, а вечерта си палиш огъня с него. От друга страна нямаме все още един мобилен интернет, който да покрива хармонично цялата страна. Колкото и да претендират операторите, истината е, че те припокриват и другия интернет - статичния. Просто не е перфектна комуникацията по интернет. Вярно е, че таблетите и другите миникомпютри са лесно преносими, но все още са далеч от тази практическа полезност на вестника. Много е удобно с вестник да влезеш в автобуса и да пътуваш до морето, да си го вземеш на плажа и да си го прочетеш, т.е. той е доста универсално средство, защото е влязъл в навиците на хората и според мен няма да отмре така, както казват някой. Тенденцията може да е на спад, защото имаме разнообразяване на информационните източници, но вестника все пак има тежестта на друг тип сетиво, друг тип анализ, гледна точка.
Нека се върнем отново на изследването на MBMD. Учудва ли Ви факта, че 15-16% от хората казват, че се информират от близки и познати?
Не.
Голям процент ли е това?
Не бих казала. При този въпрос хората все пак на първо място поставят медиите. Ние се информираме от някой, който ни е далечен. Това е телевизията, пресата, радиото - от професионалист, а не от леля Пена, която ми е съседка. Хората обичат да обсъждат информациите сред близките си, за да си сверят часовника кое е интересно и кое не е.
Очаквате ли сериозна промяна на вестникарския пазар след появата на два нови ежедневника, рекламиращи себе си като таблоидни? По принцип жълтата преса просперира от няколко години. Освен това тези два вестника са с ниска цена (бел.ред. 0,40 лв.), което е важно за българина.
При всички случаи битката ще бъде много сериозна. Още преди няколко години се осъзна, че на тази територия има хляб и има едни пари, които могат да се вземат. Но когато станат много маймуните на клона, дяловете падат на всички. Така че очаквам сериозна битка, сериозна конкуренция и размествания. Това вероятно ще стане съвсем в близко бъдеще.
Дали това може да се отрази на седмичници, като „Уикенд” например, или „Шоу”, които пишат на същата тематика? Защото човек, който се интересува от такъв тип новини и е жаден за тях, би могъл да си ги купува всеки ден. Защо трябва да го прави и със седмичниците?
Със сигурност ще се отрази! Все пак седмичниците като „Уикенд”, който е най-мощния, имат определена популярност и определен имидж, който пък им помага да оцеляват. Аудиторията, която би си купила таблоид, не е чак толкова богата, че да го прави непрекъснато. Много зависи всичко от журналистическите материали. Не знам дали ще успяват наистина всеки ден да „запълват” с толкова много клюки и новини за известните. Трябва да се види каква ще бъде реакцията на аудиторията. Сега регистрираме един бум и заради летния сезон, и заради политическата интрига, която се задава. Но нищо чудно декемврийското изследване да покаже стойности, които са близки до тези, които са били миналата година декември.
Защото оцеляването на този тип медия трябва да е за сметка на някой друг.
Със сигурност това ще е така! Непрекъснато през годините е имало динамика и такива, които са изпадали извън борда. Ние просто много бързо ги забравяме, защото мястото им се заменя от други.
--
В Мултимедийната работилница на ул. „Райко Алексиев”15 се открива колекцията „Хора”. Тя включва над 100 фотографии, чиито автор е Цветомир Трънков. Дълги години той работеше във варненското издание на в. „24 часа”. Изложбата му е част от „Вторият месец на фотографията”, а снимките ще бъдат изложени до 20 юли. Намираме Цветомир Трънков в Кипър на един катамаран:
Фотографиите са правени повече от 15 години. Това е резултат предимно от работата ми във в. „24 часа” дълги години, но и в други медии. Това са открадната мигове и моменти от живота на хората.
Защо снимките нямат имена?
Аз съм много лаконичен човек по принцип. Самите фотографии са много лаконични. Желанието ми е всеки зрител да си направи асоциацията сам. Нека това да бъде една игра с публиката.
Само хора ли ще видим на тези фотографии, защото самата колекция е озаглавена „Хора”?
Само хора, като има един-единствен образ, който не е българин. Това е принц Чарлз.
Защо той намери място в тази колекция?
Защото в колекцията не исках да има политици. А той е единствения политик, на който подобава да присъства. Колекцията се занимава не толкова с момента и с мига. Тя е един леко философски опит за лека провокация и затова реших така.
Т. нар. „обикновени хора” по-интересни ли са от политиците?
Естествено, че са по-интересни от политиците! За съжаление обаче са принудени да страдат.
Разгледах няколкото Ваши снимки, качени на сайта на Мултимедийната работилница www.mmw.bg. Видях възрастни хора. Предимно такива ли са образите на снимките Ви?
Не. Има и млади хора. Има и деца. Но нека не забравяме, че младите и децата рано или късно ще станат възрастни хора. И рано или късно ще си отидат от този свят. Това е един естествен ход. Не искам да забравяме, че възрастните все пак хора някога са се грижили за нас.
Кое преобладава в изложбата - цветните или черно-белите фотографии?
Има и черно-бели, има и цветни. Има и хора, снимани в гръб. Преди време имах проблеми, защото хора ме питаха: „Този защо е сниман в гръб?”. Гърбът не е ли част от човешкото тяло?! Той не издава ли някакво човешко състояние?! Говоря за напрежение например.
На Вашите фотографии хората по-скоро усмихнати ли са или болка е изписана на лицето им?
Няма плачещи хора. В най-различни състояния са.
Сега Ви намирам в Кипър. Там хората по-различни ли са от тук? Вие сте снимал предимно в Североизточна България.
Така е. Част от снимките са от Родопите, но по-голямата част са от Североизточния регион, тъй като аз в България живея във Варна. В момента се намирам в Лимасол. (бел.ред. Лимасол е вторият по големина град в Кипър с население от 161 000 души, данните са от 2001 г., освен туристически център Лимасол е известен с винопроизводството, както и като най-голямото пристанище в страната). Хората тук са доста по-различни. Те са значително по-мързеливи, но са значително по-богати, защото не крадат. Тук не си заключват къщите. Тук не си заключват автомобилите. Колите стоят запалени на улиците: собственикът е в магазина, колата е отвън и никой няма да го открадне.
А по-общителни ли са хората в Кипър?
Да. Няколко пъти ми се случи да срещна българи. Българите отбягват българи в чужбина. Казваш: „Добър ден! Как сте? От къде сте?”. Отговарят ти: „Какво те интересува?!” и си заминава. Българинът е станал един нещастен човек.
Цветомир Трънков е роден през 1970 г. в Горна Оряховица. От 1989 г. живее във Варна. Започва работа като дизайнер и фоторепортер във в. „Черноморие”. През 1998 г. преминава в новосформирания екип на регионалното издание на „24 часа”. Има многобройни публикации в информационните агенции EPA и REUTERS. Печелил е награди на множество национални и международни конкурси и фото-салони. Той е член на фотоклуб „Осмо изкуство”, който е създаден от група негови колеги в края на 2009 г. като неформална организация, работеща за популяризирането на изкуството фотография посредством изложби, фотопленери, семинари и конкурси.
Изложбата „Хора” е направена от фотоклуб „Осмо Изкуство” и Мултимедийна Работилница и е в рамките на II-ия месец на Фотографията, организиран от НСФА „Янка Кюркчиева”.
