Германия ще се справи с безработицата сред чужденците, които ще дойдат в страната - големият проблем е за България, защото тя остава без лекари, без медицински персонал и без интелигенция. Това коментира в интервю за Дарик Велка Йордан-Йонкманс, която живее 33 години в Германия. Сънародничката ни призна, че в последните дни на миналата година е имало известна паника в Германия, заради прогнозите в медиите, че 180 000 българи и румънци ще потърсят работа на трудовия пазар там след 1 януари.
Българката съобщи, че в момента в Германия определят по-скоро като силно преувеличени страховете от наплив на работна ръка от Румъния и България. Тя подчерта, че само 10 от гражданите на двете страни получават социални помощи за безработица в Германия. Според Велка Йордан-Йонкманс образованите кадри - инженери, лекари и медицински специалисти, са нужни на федералната република, където има политика за привличане на млади имигранти-специалисти.
По отношение на събитията в България през 2013 г. Велка Йордан-Йонкманс призна, че изпитва отчаяние и няма надежда за положителна промяна в страната. Разликата между думите и делата на политиците в България и Германия е огромна, посочи тя. Според нея е нужна някаква промяна тази година или поне знак, който да даде надежда на българите и да спре обезлюдяването на страната и бягството на млади и образовани хора.
Какви са настроенията срещу българи и румънци в Германия?
Има дебат, говореше се много преди края на годината и сега също, даже имаше известна доза паника. Казваше се навсякъде в медиите, че сега ще настъпи един вид имигрантство по бедност, ще се навлезе масивно в социалната система на Германия и ще се използва за други цели. Имаше доза паника едно известно време. Това лошо настроение беше много подбуждано от християнската социалдемократическа партия, която е повече разпространена в Бавария, но участва в правителството като коалиционен партньор. Тя изисква един твърд курс срещу имигрантите. Но сега актуалните съобщения в медиите са, че няма никаква причина за паника, че тези условия за имиграция са известни много отдавна, те няма да засегнат особено социалната система на Германия, защото българите и румънците не представляват никаква опасност. От всичките 6 милиона получатели на социални помощи, така наречените "Харц-4", само 18 000 са румънци, а 20 000 са българи. Всъщност само 10% са румънци и българи, докато 16,2% са останалите чужденци от всички получатели на социални помощи. Това означава, че българите, които ще пристигнат тук, ако въобще има такава вълна, то те няма да навлязат масивно в социалната система, няма да получават социални помощи през първите 5 години, а ще получават само безработни, ако са работили както германците. Ако са работили една година, ще получават помощи за безработни, а след това ще се включат в тази система на социални помощи. Първо, те трябва да имат някакво работно място, да работят. И това е промяната, че от 1 януари българите ще имат правото съвсем свободно и неограничено да кандидатстват за работно място. Нищо друго не се променя.
Много от европейските страни бяха отворили пазара си на труда частично за някои професии, ако не греша така беше и в Германия?
Да, не само това. За известни професии от много отдавна има неограничен достъп - за инженери, особено за лекари и помощен медицински персонал. Такава работна сила е необходима на Германия. Положителното настроение спрямо тази работна сила е налице, защото има недостиг на лекари, медицински персонал и на обслужващ медицински персонал - старчески домове и частно обслужване на възрастни и болни хора. Всъщност нещата се успокоиха и няма такова крайно негативно настроение. Има само в определени градове. Аз живея в близост до Duisburg, там има такава напрегната ситуация, особено в един квартал, където има един блок, който се обитава от българи и румънци. Първо се каза в германските медии, че там българите, предимно роми, живеят в боклуци, мръсотия и така нататък. Аз отидох лично да са уверя със собствените си очи и установих, че там българи няма. Не можах да ги идентифицирам като такива, защото говореха други езици. Но аз попитах и всички ми отговориха, че там българи няма. Има квартали в Duisburg, където са установени от дълго време вече български граждани, предимно от ромски произход, но и други българи. Но те са установени вече там, дошли са преди няколко години. Аз съм влизала в домовете им, няма мръсотии и боклуци, такива неща няма. Даже съм се уверявала, че децата им посещават училище, получават отлични бележки и се интегрират съвсем успешно.
Това означава ли, че за жалост и в Германия, както и във Великобритания, голяма част от стара Европа все още ни приемат в комплект нас българите и румънците, не правят разлика?
В медиите не правят много разлика, защото едновременно влязохме в ЕС, едновременно се разрешава свободния достъп до работния пазар. И затова не правят разлика. Наистина е така, затова може би ни слагат така в един кюп и говорят за българите и румънците. Това е много неприятно в момента, въобще тази тема е доста неприятна за българите, които са интегрирани тук вече. Имам познати, клиенти, които живеят в Duisburg например, където има демонстрации против българите и румънците на крайно десни групировки, които злоупотребяват с тази тема. И българите се чувствата засегнати.
Работодателите в Германия правят ли разлика? Цени ли се образованият българин като кадър? Едва ли има статистика колко от българите са с висше образование там, но сигурно си имаме име като работна ръка. Какво е то?
Интелигенцията, която е имигрирала в Германия е доста голяма. Факт е, че само 10% от българите са безработни. Това означава, че останалите работят. А щом работят, това означава, че те са признати на работния пазар, те са ценени като работна сила и са уважавани като такива. Всички негативни настроения се изказват от хора, които не са образовани до такава степен, че да вникват в същината на проблема. Такива страхове е имало винаги, не само във връзка с българите и румънците, а спрямо всички чужденци в миналото. Даже много по-крайно изразени , с лозунги "Навън чужденците, те ни вземат работните места". Но това са слоеве от обществото, които не са много просветени, така да го кажем. Останалата част, и това е мнозинството, разбират за какво става въпрос, повечето са информирани.
А и самата Германия има нужда от квалифицирани кадри. Май по-скоро в България трябва да се притесняваме, че ще ни избягат кадрите?
Това смятам, че е много по-голям проблем. Германия ще се справи дори и с безработицата сред чужденците или сред българите и румънците. Даже Ангела Меркел съобщи официално, че Германия има нужда от млади специалисти във всякакви браншове - в енергийния бранш, в техническия, в медицинското обслужване. Но и допълнително Германия има нужда от млади хора, защото масата от възрастни хора се увеличава. Германците живеят все по-дълго и получават пенсии. Някои трябва да ги плаща тези пенсии. Както знаем има все по-ниска раждаемост в Германия. Това означава, че Германия се нуждае от млади хора. Когато идват хора с много деца, един ден тези деца ще бъдат образовани и ще станат бъдещите млади специалисти на Германия. Така че се вземат всякакви мерки и се хвърлят много средства в това отношение. Но големия проблем е за България, защото България остава без лекари и без медицинско обслужване. България остава без интелигенция и тя е тази, която е потърпевша. Там е проблемът.
С какви чувства изпратихте миналата година? Беше една бурна политически и социално година.
Винаги мисля за България, но ме изпълва една доза отчаяние, да го кажа съвсем меко. Дори във връзка с миналата година, защото протестите, които бяха през февруари, в които ние се включихме масивно в Германия, в различни градове и бяхме изпълнени с надежда, че нещо ще се промени, солидаризирахме се с тях, без да вземаме някаква позиция. Но това беше един знак за надежда, че нещо ще се промени. След това имаше избори, ние желаехме да се включим тук в района на Дюселдорф, бяхме получили някаква надежда, че ще може да се организира и образува избирателна секция. Но в последния момент ЦИК и външното министерство ограничиха тази възможност с някаква обосновка, че поради германските закони не е позволено и така нататък. Написах писмо лично до Ангела Меркел и тя ми отговори. В това писмо беше обяснено, че ако България има нужда от това и отправи нота до германското правителство, до правителството на областта Северен Рейн-Вестфалия, те ще уважат това искане. Но това не се личи от българска страна. Всичко се замете под килима. Така че ние не можахме да участваме активно в изборите. Трябваше да пътуваме до Франкфурт, обаче не бяхме регистрирани и така нататък. Това са подробности, но исках само да спомена, че имаше големи пречки от българска страна ние да участваме активно в изборите. Докато в други страни не беше така. Например в Турция имаше безброй много избирателни секции. Минаха изборите, състави се ново правителство, след това пак започнаха протести. Като че ли няма място за някаква надежда, за някаква положителна промяна. Такова чувство имам в момента. Винаги подчертавам, че в Германия политическата система не е абсолютно идеална, но е с някаква малка гаранция за това гражданите да могат да се осланят на тази организация и на тази система. И да имат чувството, че са защитени от нея. Независимо кого ще попитате от германските граждани, всеки може да ви посочи няколко политици, които той лично уважава и респектира. Това явление в България не съм го срещнала досега. Вие знаете, че се води процес срещу предишния президент на Германия. Тук нещата са до такава степен затегнати, че обикновеният гражданин може да разчита на това, че политиците не действат за джоба си, а действат за държавата. И правят всичко възможно да подобрят нещата. Това чувство имам аз от 33 години, а също имам и фаворити политици. От всички партии си имам един любимец, за който казвам: Да, той самоотвержено се бори. Както и Ангела Меркел. Тя каза в деня на изборите: Аз съм готова да ви служа през следващите години, още един мандат. Вие чували ли сте такова нещо в България? Аз не съм чула. Разликата е огромна в това как се казва, какво се върши в България и в Германия.
Как да завършим този разговор - с протести или без протести? Да е една по-подредена година за България, в която българите да видят перспектива и развитие или?
Без протести, но с промяна. Във всички случаи трябва да има промяна в България. Премахване на всякакви противоречия в Конституцията относно българските граждани в чужбина. Една трета от България е изнесена по света. Очаква се в Германия да пристигнат още 100 000 българи. Това означава, че България се изнася от територията си, България обезлюдява, кирилицата се унищожава, защото дори и когато човек се обърне с писмо до посолството в Германия, получава отговор на латиница. Тези процеси страшно ме безпокоят и си мисля, че България бавно, но сигурно, да не кажа загива, но става по-зле Просто се унищожава, територията се обезлюдява или се обезлюдява от интелигентни хора, умът на България изтича или голяма част от него. Има едни такива течения, които са против българщината. Това ме безпокои много и затова си мисля, че трябва да има промяна, за да задържи хората на територията на страната, да се подобри до такава степен положението в България, че хората да не искат да излизат навън. Защото навън не е родината, навън е чужбина. Те ще бъдат икономически по-добре, но те са израснали в България. Държавата трябва да направи всичко възможно да прекъсне този поток навън. Това си желая за следващата година и за следващите години. Защото за една година няма да стане, но поне трябва на изборите или да има някакъв знак, някакъв символ на надежда поне. Пожелавам на всички българи в света и у нас много здраве, много щастие. Нека да бъде мирна годината и нека да се случи нещо по-специално в България, което да промени живота, така че да се създадат условия за един нормален, достоен живот, хората да искат да останат в България, а други, които са навън, да се завърнат.
