Искра Михайлова, министър на околната среда и водите, в „Седмицата” на Дарик:
Какви мерки предприе България, за да бъдат възстановени плащанията по спрените от Европейската комисия пари по ОП „Околна среда”, която вие управлявате?
Така, ще започна с това, че първото, което направихме, е много внимателно да анализираме ситуацията с одита на средствата от Европейския съюз, това е агенцията към Министерство на финансите. И след това да си подредим задачките във времето, за да можем да гарантираме, че ще възстановим плащанията в обозримо време и междувременно да гарантираме, че изпълнението на проектите ще бъде плащано от държавен бюджет чрез Министерство на финансите, което се случва. Какво правим? Всъщност в момента правим преглед и проверка на всички договори за обществени поръчки, които надвишават определен лимит по директива…
Колко?
Зависи от това какви са поръчките. Ако е за услуги и консултантски услуги, лимитът е един, ако е за строителни работи, е друг…
От колко почват, кое е значимо за Европейския съюз?
Всеки проект е значим. И един проект от 10 000 евро може да бъде значим, ако от него зависи друг проект от 60 милиона. Така че по-директива има разграничаване в зависимост от нивата на проектите и какви са те. Мога да кажа само, че след като отделихме проектите, договорите, по които вече има наложени финансови корекции, останаха 195 договора, които в момента се проверяват един по един. Проверява се дали при тях не са допуснати случайно нарушенията, заради които сме санкционирани. Това са смесвания на критерии, това е удължаване на срокове, съкращаване на срокове, дискриминационни изисквания и неправомерно отстраняване на кандидати по време на конкурса. Проект по проект се проверяват. Работим с одитния орган да направим и извадка, така че да можем да водим преговори с Европейската комисия за т.нар. плоска корекция.
Това означава еднакво намаляване на парите за цялата програма.
Точно така.
10%.
Примерно.
От колко?
От… Те ще бъдат десет процента от тези, които са верифицирани и досега, от порядъка на 500 милиона.
Това означава, че вие искате България да не плати, да не й струва повече от 50 млн. лева тези нарушения, които са извършвани от отделни общини и друг тип възложители…
Правим всичко… Общини, основно общини, основно общини, тъй като те са основният бенефициент по оперативната програма, но и други възложители. Тъй като там има договори, които са сключвани примерно от служби на Министерството на околната среда и водите.
А защо да не бъдат наказани само тези проекти, които са извършили нарушенията?
Това стои като възможност…
Това е вторият вариант.
Това стои като възможност и точно заради това ние правим пълна проверка на всички договори, на всички договори. Тъй като това е по-справедливият вариант - който е допуснал грешка, да бъде санкциониран. Тук обаче съществува един друг проблем, за който трябва да си дадем сметка, че общините не са абсолютно сами и не са допуснали пропуските тихо, на тъмно и без да участват и други институции, не в пропуските, а да участват в изготвянето на документите за тръжните процедури. Какво имам предвид? Имам предвид това, че с една промяна на закона за обществените поръчки през 2010 или 2011 г., края на 2010 г. началото на 2011 г., доколкото си спомням, т.нар. ексанте контрол или предварителният контрол по документацията за обществени поръчки беше изваден от управляващите органи на оперативните програми и прехвърлен към Агенцията за обществени поръчки. Тогава ние спорихме с тогавашния министър по европейските въпроси Томислав Дончев и двамата се оказахме неправи. Той ме убеждаваше, че така ще се подобри контролът, а аз се притеснявах, че агенцията ще се превърна в тясно гърло и там ще се спират процедури и много ще се забави одобряването на процедурите за обществените поръчки по оперативните програми. И двамата се оказахме неправи. Първо, защото, аз бях неправа, защото агенцията много спокойно одобряваше поръчките, в много добър ритъм, а той неправ, защото се оказва сега, че всъщност не е гарантиран този предварителен или ексанте контрол, както ни
пишат в писмата от Европейската комисия.
Вярно ли е, впрочем четох в Медиапул, че писмото било на английски от преди три месеца и България използвала в момента една техническа процедура, че писмото трябвало да бъде получено на български, за да му отговорите, и сега те го пратили на български и печелите нови три месеца.
Прочетох, прочетох този коментар на, така, опонентите ни, някои от ГЕРБ. Повеселих се. Де да беше така, но не е така. Първо по процедура в самите писма е написано, че срокът, двумесечният срок, за отговори по одитен доклад, предварителен одитен доклад, а не по писмо, по предварителен одитен доклад срокът е два месеца от получаване на доклада на езика на страната член. Това е по правила. Така се определят срокове.
Затова излиза, че сега срокът тече от преди няколко дни.
Да, от началото на месеца, когато е получен вариантът, още неофициален, на одитния доклад на български език. Това е стандартна процедура, тя е въведена в Европейския съюз поради факта, че са толкова много страни, че трябва да има едни и същи правила за всички. И при коментарите от кога тече срокът, откогато е подписано писмото, откогато е изпратен докладът или откогато е получен докладът, при толкова много варианти има въведено правило - при получаване на съответния език на страната член. Това е по отношение на одитния доклад. Що се отнася до писмата, имах вече случаи да споделя с ваши колеги, не съм привърженик на истеризирането на получаването на писмо от Европейската комисия. Членството в Европейския съюз означава ежедневни комуникации с Европейската комисия. Ние ежедневно получаваме някакви съобщения от комисията. Дали това е чрез информационната система за обмен на документи в рамките на Европейския съюз, дали това е стандартно писмо, което е изпратено от директор на една служба, или това е писмо от комисар, или от директор на генерална дирекция до министър или вицепремиер, това са стандартни процедури. Що се отнася до последното писмо, заради което, така, избухна една драма, то е техническо писмо, подписано от директор на одитната служба на Генерална дирекция „Регионална и урбанистична политика”, в което ни се напомня какви са ангажиментите ни и какво трябва да направим, за да ни бъдат възстановени плащанията. Това е.
Кой носи отговорност? Впрочем прави впечатление, че вие вече десет минути говорите по темата без традиционното хвърляне веднага на вината върху предишните управляващи. Това го прави и говорител на Европейската комисия, като той казва, че в България не трябва да се обвиняват една друга политическите партии, защото става дума за системни проблеми и за някои проекти от години, други съвсем скорошни.
Проблемите са системни. Когато казах това от трибуната на Народното събрание, опонентите ми от опозицията реагираха, че това не е вярно. За съжаление, е така.
Те казват, че част от тях са дошли пък още от по-преди.
За съжаление, е така. Проблемите са системни. Ако не бяха системни, нямаше да имаме такава санкция. Ако бяха проблеми с един или друг договор, щяхме да имаме изискване да спрем този договор, конкретен, и щяхме да сме задължени да го направим. Проблемите обаче са системни. Дори това, което ви казах за обществените поръчки, това е системен проблем. Ако управляващите органи налагат финансови корекции, то те би трябвало да носят и отговорност за предварителния контрол за провеждането на обществените поръчки, защото сега в България вижте какво се случва. Една община сключва договор, получава финансова подкрепа и започва да прави обществени поръчки, за да се случи този договор, защото тя не е една, те са няколко - за строителни работи, за надзор, за публичност и информираност, за одит и т.н., започва да прави тези обществени поръчки. Какво прави? Изпраща документите в Агенцията за обществени поръчки. Агенцията ги одобрява, след това провежда обществената поръчка. След това в 70% от случаите има обжалване в КЗК, Комисията за защита на конкуренцията одобрява, взима решение, потвърждава решението на комисията или го отхвърля. Но в някои от случаите го потвърждава, но взима решение, след това в 50% от тези 70% нещата отиват в съда. Висшият административен съд изказва становище и най-накрая идва одитният орган и казва имате 25% финансови корекции. Кой носи отговорност?
Кой?
Според мен, общината основно по договор, тя се е съгласила по договор да носи отговорност и е бенефициент и носи отговорност, но ние трябва да намерим мярката и рамката, в която да определим кой още носи отговорност. Тази отговорност до голяма степен е споделена. Това е мнението на част от българските общини.
Кражба или некадърност е преобладаващата причина за проблемите с европейските пари?
Първата причина е неуважение към изисквания, които са равни, еднакви и работещи в още 26 страни, вече 27. Българинът има чудната способност да счита „те нека го правят така, ама аз ще видя, ще намеря начин”. Втората причина е абсолютното, тотално разместване на ценностите през последните години, когато се наложи мнението, че трябва да бъдат нашите хора. И третата причина е това, че с голямата вълна от договори по оперативни програми за първи път българските власти, били те местни власти или структури на министерства, се сблъскаха с необходимостта да изпълняват обществени поръчки, да организират обществени поръчки в много сериозен ритъм, в едно темпо, което не предполага да го влачим това четири години. Ако го провлачим четири години, значи губим проекта. Има и такива случаи. Имаме проекти, от които ще се отказваме, защото не са направени обществените поръчки. Имаме година и половина до края на срока на оперативната програма въобще да се използват парите и още няма избран надзор, примерно. Защо?
Ще издържи ли държавният бюджет на плащанията по спрените пари? Трябвало да бъдат, вие ще кажете вярна ли е тази сума, 426 млн. евро, разплатени по правилото N+2 за 2014 г. по вашата програма, за да няма загуба на средства в края на годината. Това са почти милиард лева. Има ли България тези пари да ги разплати, ако продължат споровете с Европейската комисия?
По принцип, по принцип амбицията на програмата е да разплати много повече. Това са, така, това е част от сумата, която ние искаме да разплатим, за да изпълним програмата.
Колко искате?
Ние искаме милиард и половина да разплатим.
Лева? Или евро?
Да.
Лева, така.
Ние искаме милиард и половина да разплатим, но това, за което вие сте информиран, това са парите, които държавата трябва, сме изчислили, че държавата трябва да поеме като разходи до момента на възстановяването на плащанията, който трябва да бъде…
Кога?
… според нас трябва да бъде края на март месец. Ние да сме приключили с проверките, да сме наложили корекциите, да сме докладвали пред одитиращия орган, той да е докладвал пред Европейската комисия, Европейската комисия да е одобрила мерките, които предприемаме, и да възстановим парите.
Това означава, че до края на март вие трябва да решите дали всички пари по ОП „Околна среда” да бъдат намалени с 10%, по всички проекти, или ще се опитате да накажете съответни проекти.
По договорите, които са включвани в периода 2010-2013 г., връщам се към въпроса, който ми зададохте - защо не прехвърлям вината на някого? Не прехвърлям вината, тъй като съм убедена, че управлението на европейските средства не е еднолично упражнение. Една програма не е собственост на едно или друго правителство. Една програма, и всички оперативни програми, е отговорност на минимум две правителства, в идеалния случай. Осем години, седем години изпълнение на програмите.
Вашият случай стана четири правителства.
В нашия случай, да.
Броейки и служебното.
Ако, ако съвпаднат, това е ако съвпаднат мандатите и плановият период, но в обратен случай могат да бъдат много повече правителствата. В други страни са били много повече правителствата. Упражненията с прехвърлянето „вие сте виновни, на вас ви спряха” са нелепи, защото на вас ви спряха, защото ние допуснахме грешките. Отговорът „вие допуснахте грешките, но на нас ни спряха” е също толкова нелеп, защото ние всички изпълняваме един процес, който в идеалния случай би трябвало да доведе до подобряване на качеството на живот на хората в България, а не да си ги разделим този проект е наш, а този е ваш.
Ще се осъществи ли идеята ви за държавен фонд за поемане на финансови санкции за общините, вие споделена отговорност го нарекохте?
Аз го нарекох споделена отговорност…
Той само по вашата програма ли си го представяте или да бъде изобщо за всичките санкции?
Не, не може да бъде само, не може да бъде само по програмата „Околна среда”. Вярно е, че по тази програма проектите са най-скъпи и най-големи.
… тази идея не е докрай ваша, в смисъл…
Не, не, не, в никакъв случай.
… Томислав Дончев е гостувал в това студио, той го наричаше компенсационен фонд.
Не, въобще не е моя идеята. Това е потвърждение на това, за което говоря. Решенията, които взима някой преди 4 години, се отразяват върху работата ни сега. Промяната в Закона за обществените поръчки преди 4 години се отразява върху работата ни сега. Идеите, които тогава са били споделяни, сега се връщаме върху тях. Това е непрекъснат процес. Кой точно седи във вашето студио и какво обяснява зависи само от неговата компетентност как в бъдеще ще се отразят грешките му или верните му решения, но процесът е продължителен. Да, знам за идеите на Дончев. Знам, че той дори е подготвил документално реализацията на такава идея. Оценявам това, че си е дал сметка, че ще има нужда от такъв фонд.
Идеята е държавата да поема част от тези финансови корекции, които трябва да се плащат на Европейската комисия от общините, допуснали нарушения.
Идеята е така, както държавата създаде фонд ФЛАГ, който да подпомага съфинансирането на общините по определени проекти и участието в изпълнението на проекта, да има фонд, който да им помага, не безвъзмездно, в никакъв случай, тъй като не можем да помогнем безвъзмездно на тези, които са допуснали пропуски, но да им помага чрез безлихвени кредити и чрез финансови инструменти да им помага да се справят с налагането на финансови корекции, което е практика в Европейския съюз.
То те нямат всъщност пари, построяват пречиствателна станция, вие им казвате като управляващ орган четвърт от парите няма да ви ги дадем, защото сте допуснали еди какви си нарушения при обществените поръчки, те нямат откъде да ги вземат тези
пари, за да ги платят на тези, които са построили…
Нямат ги, нямат ги.
… пречиствателната станция и вие предлагате да са… А откъде ще се събират парите в този фонд, или всяка година държавата ще дава пари от бюджета?
Това е въпрос, това е въпрос и затова идеята е останала като идея още тогава. Не знам какво ще й бъде бъдещето сега, въпреки че аз ще я споделя с колегите си във всички случаи, но това е още идея. Има много въпросителни, на които трябва да се отговори.
А нямате отговор на въпроса откъде ще дойдат. То освен от държавния бюджет, откъде да дойдат?
Ами, не виждам. Аз точно в ролята на най-големия финансист в България не мога да се изказвам, просто не ми е работа.
Кога ще тръгне новата оперативна програма, по която сте имали вече готови 26 водни проекта за близо милиард лева, по които проектирането вече е направено, обаче не са стигнали парите?
За съжаление, за съжаление не са готови. Има, да, има проекти, по които има взети решения, които са одобрени, но за които няма пари. Така е. Има други проекти, които е трябвало да бъдат подготвени в този планов период до 2013 г., за да бъдат изпълнени в следващия планов период, но те не са готови за съжаление. Така че има и готови, има и не готови. Кога ще стартира програмата? Програмата е част от общия пакет програми, които следват подписването на споразумението за партньорство.
Четохте ли от миналата седмица съобщенията, че Брюксел нямал пари и мотаел в момента, за да не почнел сега да плаща, ами евентуално като дойде новата комисия европейска след евроизборите през пролетта, те да се оправят?
Понякога се радвам, че съм живяла по-дълго време и съм наблюдавала някои процеси по-дълго време. Радвам се, защото съм наблюдавала точно такива изказвания и точно такива апокалиптични картини преди края на всеки планов период на Европейския съюз, и тогава когато не сме били член на Европейския съюз. И тогава имаше картини - нямат пари, няма да платят, няма да се разплащат, спират плащанията. В края на 2006 г., преди това, още преди това също и по хоризонтални програми. Няма такава драма и такава трагедия. Европейската комисия е една добре работеща машина, в която работят изключително отговорни хора, които не могат да бъдат изненадани една сутрин, че видите ли в чувалчето свършиха парите. Това не са пари, които да свършат моментално и от един момент нататък да няма. Това е строго планирано финансиране на дейности в рамките на Европейския съюз. И аз не съм от подкрепящите такива страшни картини как комисията има проблеми и затова ще ни прави въртели, всякакви. Не, по-скоро бих казала, че изборите за Европейски парламент могат да забавят малко нещата. Това, да. Тъй като избори, предизборната ситуация, предизборните настроения дават отражение на всички страни членки. За съжаление дават отражение и на някои от службите в комисията. Примерно по повод последното писмо. Ние бяхме свидетели на случай, който не е особено приятен, когато български журналист зададе въпрос за такова писмо, то още не беше изпратено от службите на комисията, което означава, че изтича информация от службите на комисията. Не, не го бяхме получили, не, не бяхме получили превода на български, то въобще още не е преведено на български, то въобще не беше изпратено. Така че има и такива моменти, както във всяка администрация, както чиновниците са… навсякъде, могат да се изкушат от едно или друго пристрастие, но съвпадането на периодите, в които се договорят споразуменията за партньорство на страните членки с провеждането на изборите за Европейски парламент и смяната на състава на Европейската комисия, крие някои рискове. Тъй като примерно България е много напреднала в подготовката на споразумението си за партньорство, както още около 12-14 страни членки…
Половината.
Половината. Ние сме в тази група на половината, които са напреднали. Ние, тази група 14-15 страни, ще си подадем споразуменията. България има намерение да го внесе официално през месец март, за водене на преговори. И преговорите съвпадат с предизборната кампания за Европейски парламент април - май. Въпрос на организация на партньорите ни от Европейската комисия и на наша организация е, разбира се, да проведем преговорите и да подпишем споразумението.
Ами, те, важните хора, сигурно ще са в кампания тогава, включително от Европейската комисия, тези дето ще подписват, те няма да са на работа.
Ами, може би, да. Затова казвам, че не толкова, не толкова това, че видите ли били свършили парите в чувалчето…
А ще издържи ли българският бюджет така, че примерно цялото лято да не пропадне, лятото е добър период, за строителство например? Да не пропадне, за да се правят строежи.
Не… Само по ОП „Околна среда” имаме да изпълняваме проекти на стойност милиард и половина. Те вече са договорени.
Договорени.
Те вече са в строителство. По тях се работи. Господ е с нас, той е и еколог, очевидно, защото времето е прекрасно, строителният сезон е много дълъг тази година, имаше малко прекъсване, работи се обектите. Но по тях ще продължава да се работи и следващата година. Така че празна година няма да има. Но договарянето, връщам се на темата, трябва да договорим споразумението, да го подпишем и в тримесечен срок след това, така е по регламент, да бъдат одобрени оперативните програми.
Това би означавало, за да приключим със сроковете, ако през април започнат преговорите, март внесете…
Април.
Не, те няма да почнат всъщност, няма, няма срок за…
Април, април преговори по споразумението, ако успеем юни да подпишем споразумението, не казвам, че преди изборите ще можем, поради тези причини, ако можем юни…
После още три месеца…
Най-много три месеца, най-много три месеца.
Юли, август, септември, значи от септември-октомври…
Септември месец.
… България вече трябва да влезе в ритъм с новата програма.
Да. Новите програми.
Да. Във вашия случай „Околна среда”.
А в моя случай „Околна среда”.
Какво беше посланието ви към бизнеса в областта на екологията на националния форум „Правителство - бизнес”? Към бизнеса, който, честно казано, в много случаи гледа на вашата работа, на вашето министерство, като на проблем, пречка. Има инвестиционни намерения и започват проблеми - да му бъдат одобрявани тези намерения от еколозите.
Да, така е. Трябва да приемем, че живеем в 21 век, че уважаваме природата, ценим бъдещето на планетата и се опитваме да опазим околната среда, което означава, че всеки инвеститор трябва да съобразява инвестиционните си намерения и с околната среда. Затова има оценки за въздействието на околната среда, затова има екологични оценки на инвестиционните намерения, затова има комплексни разрешителни за работата на инсталации и предприятия,затова има контрол върху действието и затова бизнесът все по-често вижда в наше лице, така, надявам се не пречка, но едно от изискванията, което трябва да бъде изпълнено. Това е едната страна. Това, което обаче аз, така, исках да подчертая пред бизнеса, е да ги информирам за това, че ние работим в добър ритам по новата оперативна програма и очакваме инвестициите по оперативната програма да се случат още във втората половина на тази година, както го изчислихме с вас, от септември месец нататък. Това е първото. Второто - да уверя бизнеса и да му дам доказателства за това, че се опитваме да облекчаваме някои от регулаторните режими, които са, разбира се, свързани с изискванията за опазване на околната среда, но понякога са прекалени. Ще ви дам пример - сменен е начинът, по който се плащат тарифите за минерални води, подземни минерални води, от бутилиращите компании. Едно от изискванията, което е било в наредбата, е било, че…
Курсовете на долара.
… курсът на долара към датата на плащането и т.н.
Така се е определяла таксата, да. Вие го обръщате сега в левове, четох.
В лева, все пак стабилна парична единица, по която можем да се разплащаме. Второто е - има една тарифа за водоползване от собствени водоизточници, която е прекалила…
Това са кладенците на хората в двора.
Не, не, не, на предприятия, не на кладенци.
Само за предприятията.
Да, не на кладенците на хората в двора. Те са друга тема.
Те, и те се регистрираха, и там тече една кампания, която от години изглеждаше безсмислена…
Те се регистрират… и там става дума за водовзимания за предприятия, които използват собствени водоизточници и които плащат водата от тези водоизточници по тарифа, която е с много пъти по-висока, отколкото тарифата за плащане на вода от ВиК. Това…
То това е абсурд. Т.е. по-лошо е да имаш собствена вода, отколкото да взимаш от ВиК.
Да, така излиза. Основанията са били много разумни, аз ги четох, основанията са били много разумни.
Какви са, какво може да е разумното?
Пестене на вода, пестене на ресурса. Когато един ресурс е по-скъп, малко повечко внимаваме как го използваме. Разумно използване на водоизточника.
Ами ти можеш тогава да се поливаш с водата от ВиК.
Но, но, ако можеш да се поливаш с водата от ВиК, това става неразумно вече, така че трябва да има баланс между едното и другото. Това исках да кажа на бизнеса и го казах.
И сега вие намалявате тази цена.
Разглеждаме тарифата и изискванията по тази тарифа. Другото, което е по прословутите оценки за въздействие на околната среда, колкото и…
ОВОС.
… да не се иска на администрацията, намаляваме сроковете за разглеждане на докладите по ОВОС в администрацията.
Те колко са, срок в момента?
Бяха 30 дни, намаляваме ги на 14.
Ще успявате ли?
Администрацията казва, че ще ни бъде много трудно. На нас ни се иска като знак към бизнеса да кажем - ето, ние правим всичко възможно, за да ускорим нещата. Другото ми послание беше, че имаме единомислие в рамките на Министерски съвет, че публично-частното партньорство все пак има място в България, въпреки че имаме закон, според който то не може да се… То никога не е прилаган този закон.
Никой не се е опитвал. Може би някой се е опитал, видял е, че не може… и се е отказал. Почти… не почти, ами на практика е невъзможно да се приложи този закон. Има сфери, в които публично-частно партньорство има бъдеще. И това не е наше откритие, това е доказано в света. Тази сфера е управлението на отпадъците. Това е една възможност да решим въпроса с натрупването, така нареченото депониране на отпадъци, да се обърнем към нови технологии, които предполагат от разделно събиране през сепариране, отделно компостиране и оползотворяване…
А, предлагате това да го правят фирми с частно участие, в което участие да има и държавата…
Точно така.
И така най-сетне да бъдат закрити, вие ще кажете толкова ли са останали, 113-те незаконни сметища в България…
Депа. Сметища има повече.
А, това са депа. А сметищата колко са?
Има, за съжаление, малки сметища до малки населени места, които се образуват…
А, то никой не ги знае всъщност.
Така. В кампанията „Да изчистим България за един ден”…
Това е на колегите от бТВ.
… в която Министерство на околната среда участва много активно чрез нашите регионални структури, чрез логистична подкрепа и чрез един много важен елемент, че ние разрешаваме депонирането на събрания отпадък в депата безплатно, тъй като се събира отпадък по време на кампанията и след това трябва да бъде депониран някъде, той не може да остане някъде събран на купчинки, трябва да бъде депониран… Така че по време на тази кампания има такива сигнали от много граждани за сформирано малка зона, в която се изхвърлят отпадъци. Това е тип някакво сметище. И те се изчистват по време на такива кампании. Но депата, които не отговарят на изискванията, са определени за това, те функционират като депа, но не отговарят на изискванията и на практика представляват сметища…
Те са 113 и заради… България трябваше да ги закрие още юли 2009 г., т.е. още по… даже тук няма упрек и към предишното правителство, още при по-предишното е трябвало да бъдат…
И към по-по-предишното и по-по-по-предишното. Тук ако…
И сега Европейската комисия ще започва наказателна процедура…
Тя е, тя е започната, тя е започнала много отдавна…
А, 2012-а започва през април…
Тя е започнала 2012-а. И наказателните процедури, както и програмите, не са собственост на едно или друго правителството, те започват при едно, затварят се при друго, дай боже. Но наказателната процедура е започнала 2012 г. И сега получихме предупреждение, че влизаме на, така, последната фаза преди внасяне на иска в съда. Правим всичко възможно да информираме Европейската комисия за това, че една част от постановките в този иск всъщност са неоснователни, тъй като в рамките на 2015 г., както сме поели ангажимент, ние ще се справим с по-голямата част от тези депа.
България има две депа досега готови за отпадъци, нали?
Изградени по оперативната програма…
Да, по вашата програма.
Има и други депа…
София и Ботевград.
Има и други депа, които са изградени, но…
Други 19 се правели по програмата…
По оперативната програма има изградени само две. В момента се работят още 19. Необходимо е да бъдат изградени тези депа, за да се спре депонирането на старите депа и те да бъдат рекултивирани. Отделно имаме проект, който е за рекултивация на старите депа.
Това е различно от строежите например на заводи, като завода за боклук в София?
Абсолютно различно, абсолютно различно. Рекултивацията означава, преведено на нормален български език, имаме място, отредено за депониране на отпадък, то повече не работи за депониране на отпадък, повече там не се депонира отпадък, което означава, че не идват камиони, не изсипват…
И се оставя да изгние там.
Не, то се, то се запръстява по специална технология, правят се специални… да ги наречем отдушници за извеждане на газовете и в крайна сметка се превръща в един парк.
А колко завода за боклук планира България да построи до 2020 г. с новите пари по оперативната програма?
А, ето това е хубав въпрос. С новите пари…
Защото то да си трупаш боклука по този начин, по който вие описвате, не изглежда много модерна работа…
Ама въобще не е модерна, ама въобще не е модерна…
И да се дават пари оттук нататък за това…
Само, само чуйте статистиката. В модерните държави, там, където модерно управляват отпадъците си, оползотворяват 98% от отпадъка.
Например като това, което в София щяло да стане, по-късно ще е шефът на „Топлофикация” тук, в следващия програмен период били предвидени пари да се инвестира в гориво от отпадъци, с които да работи „Топлофикация-София”.
Точно така. Ако успешно се изгради прословутият завод за отпадъците в София, той преработва отпадъка и го превръща в един материал, който е чудесно гориво за топлофикации, циментови заводи и друг тип горивни инсталации. Ако това гориво отиде в „Топлофикация-София”, това поевтинява услугата на топлофикацията и гарантира използване на крайния продукт от завода за отпадъка. Колко заводи ще построим? Това зависи от това какви проекти ще имаме, първо, за такива заводи. Второ, не мога да кажа, че ще построим 100 завода, просто защото нямаме такива пари по оперативната програма. Но точно заради това е много важно да намерим партньорството на бизнеса за публично-частно партньорство, така че и с по-малки инсталации да се оползотворява отпадъкът, да се произвежда енергия, била тя топлинна или електрическа, да се произвеждат такива материали, които могат да се използват за
енергия, да се оползотворява отпадъкът…
Защо отложихте увеличението на отчисленията, които общините да плащат за депониране на твърдите битови отпадъци, така че всъщност да се налагат и увеличенията на такса смет чак от 2017 г.? Това не беше ли стимул за всички тези общини, пред риска да трябва да плащат много, да увеличават таксите на своите жители, съответно тези кметове няма да ги изберат следващия път щяха да бъдат по-активни да решават проблема?
Ако преведа, ако преведа думата стимул, която звучи добре, на български език с познатата поговорка за моркова и тоягата, мога да кажа, че с увеличаването на размера на отчисленията за тон депониран отпадък ние бяхме въвели само тоягата и никакъв морков. Имаше увеличение, и то, така, прогресивно увеличение, но същевременно нямаше никаква подкрепа за общините и стимул да въвеждат инсталации, които биха намалили обема депониран отпадък.
Само не знам дали хората разбират точно за какво става дума, но общините плащали 15 лева на тон за депониран отпадък през миналата година, планът по закона беше да започнат да плащат 35 лева на тон, и всъщност като плащат за това, че така се депонират…
Те сега ще плащат 22 лева, от догодина ще плащат 30 лева, от по-догодина ще плащат 35 лева. И след това ще плащат…
Това трябва да ги кара да правят заводи, инсталации…
… и след това… Точно, точно. Разбрахме се с Националното сдружение на общините, че ще използваме три години за усилени инвестиции в разделно събиране, сепариране, компостиране и оползотворяване на отпадъка, за да можем да намалим количеството депониран отпадък, така че тези суми, които те отчисляват, да не растат, да намалява обемът, който депонират…
Докато сме още на общинска тема, да изясним проблем, поставен от няколко вестника тази седмица, за това, че доказването на екологичността на автомобила, с което печелиш да платиш по-малък данък за пътно превозно средство…
Да, имаш, имаш намаление на данъка, да.
… а всъщност излиза толкова скъпо, колкото самото намаление, защото трябва да ходиш да взимаш от различните представители на различните марки коли документ за евростандарта, че е екологичен. Те взимали примерно по 30 лева за тази работа, даже отстъпката била по-малка…
Това по всяка вероятност е за автомобили, купени на старо. По всяка вероятност е така. Не знам, не съм…
Тези са повечето в България. Това не е изобщо във вашата сфера…
… не съм специалист. Единствено мога да кажа…
Това очевидно не насърчава хората да търсят екологични автомобили, ако ги карат…
Вижте, хората… това е въпрос на икономически стабилитет и просперитет. Ако хората бяха икономически проспериращи, българските граждани, те щяха да си купуват модерни автомобили. За съжаление, там е разковничето. Но, от друга страна, въздухът в българските градове е изключително мръсен, изключително. Единият от начините е намаляването на вредните емисии, вредните газове от транспортните средства, в това число и автомобилите. Защото ние можем да влагаме много пари в инфраструкутрата на градския транспорт - да подменяме трамваи, тролеи, мотриси на метрото, автобуси, да слагаме катализатори и т.н., но основната маса на движeщи се автомобили са частните автомобили.
Поредно развитие на темата около Странджа, общият устройствен план на община Царево. Вие сте подписала заповед за спиране на този общ устройствен план… предвид юридически галимации дали е достатъчно само министърът на регионалното развитие да разпише такава заповед. Но четох публикации, че всъщност пак щяло да може да се строи, защото зависело от местните власти… С изменения, извършвани от общинските съвети на…
Това е вече крайно. Това мисля, че е много крайно. Във всички черноморски общини се строи, нали? Строи се. А тези черноморски общини нямат общи устройствени планове. Някои от тези черноморски общини се опитват да си направят общи устройствени планове и в продължение на години не могат да получат екологична оценка. Ама знаете ли какво значи години? Четири, пет, шест години не могат да получат екологична оценка на общия си устройствен план. Една от причините, която ми беше изтъкната на среща с кметовете на черноморските общини, беше, че тъй като в едната община предвиждали застрояване 7% в района на защитена зона, 7% е допустимо при ниско строителство и без да се засягат местообитания, примерно казвам, но съседната община предвиждала 30% за застрояване, общият кумулативен ефект върху зоната бил 37 %. Какво правим ние - спираме и едната оценка, и другата. И тази за седемте…
Но това го разказахте предния път като идвахте, преди три-четири месеца…
Разказвах го, разбира се, това е безумие…
Ама добре де, това вече не се ли промени? Нали казахте…
Работим, работим, работим.
Ама това го разказахте преди три месеца и още не може да решите…
Точно така. Продължава да се работи по тези екологични оценки. Причината е, че за съжаление…
Една община ако иска един хотел да построи, друга иска да построи 30 хотела и се казва - ама понеже стават 31, и двете няма да построят…
Точно. И двете не може, и двете не може…
Вместо да им се каже и на двете - постройте по един…
Няма логика, няма логика. Разделихме ги… сега работим по тези, които са с единия хотел, работим и напредваме по тях повече. Но няма логика в това. Трябва да имаме общи устройствени планове. Общият устройствен план с екологична оценка гарантира
яснота за всички, правила…
Ясно. Ама вярно ли е, че всъщност хем ще е спряна Странджа от вас и от… строителството в Странджа… от вас и от министъра на регионалното развитие… хем всъщност в Царево общинският съвет ще може да се събере и да разреши…
Системата с подробните устройствени планове е факт. Системата с подробните устройствени планове е факт и тя работи…
Това означава, че ще може…
Не, до голяма степен не, тъй като при ясни указания към регионалните инспекции по околна среда и води ние можем да изискваме екологична оценка към всеки подробен устройствен план, имаме такова право… Всяко изменение на подробен устройствен план…
Което би пробвало да направи общинският съвет.
Което означава, да, което означава промяна на устройствен план за една малка територия - за един терен, два терена, три терена и т.н.
Днешното списание „Тема” оценява отрицателно вашето… нали знаете, имат една рубрика, вашето обещание да отпадне планираната за средата на тази година забрана за граждани да продават метални отпадъци. Казват - на фона на кражби на кабели, на релси, на паметници ще се разреши свободно всеки да може да отиде да открадне паметника на Ботев и да го предаде на вторични суровини или една релса…
Ами, аз съжалявам, че списание „Тема” са направили класацията преди да видят промените, които предлагаме в Закона за управление на отпадъците.
Каква е истината?
Това, което ние предлагаме като промяна, е да дадем възможност на нормалния гражданин, който има някакъв метален отпадък вкъщи, да го предаде, но не да предава релси и кабели.
С това се почва - нормалният отпадък. Кое е? Носи той едно парче дали е релса, дали му е от вкъщи…
А считате ли, да, а считате ли, че е нормално да се плаща само по банков път за предадени метални отпадъци?
Ама то идеята явно е била да се хванат кои са тези, които ги предават.
Считате ли, че това е работа на околната среда и водите? Не ви ли прилича малко повече на работа на полицията, на контролните органи? Защо трябва…
За това сте права, да. Когато не успяваш с полиция да свършиш една работа я вършиш…
Защо трябваше да се възложат на фирмите, които се занимават с търговия с черни и цветни метали, контролно-разследващи функции?
Ама, сега означава, че вие вярвате, че полицията като не е успяла досега да се справи с кражбите на релсите…
О, не, убедена съм, убедена съм, че може да се справи. Полицията показа, че освен с подслушване може да се занимава и с охрана на гражданите. В последните седмици прави това. Убедена съм, че би могла при добра организация на работата да охранява и националната инфраструктура.
Гледате ли зимната олимпиада? Нямате време със сигурност, но сигурно късно вечер, тя понеже върви денонощно…
Понякога, понякога гледам репортажи. Понеже съм русофил, както се знае, се изкушавам понякога, за да слушам руски език, да слушам руската програма, руските телевизии показват…
А не съжалявате ли, че не е в София тази олимпиада? Тя София кандидатстваше и един от основните мотиви да не спечели София и още рано да я махнат бяха протестите на еколозите, които казаха - а сме направили писти на Боровец нови, нови писти на Витоша, тогава имаше големи разправии точно за Витоша, нови писти и свързаните с тях съоръжения на Банско, ще пропадне природата, отидоха Витоша, Рила и Пирин. И тогава всъщност олимпийският комитет каза - ами, да не ви…
И Родопите.
… да не ви пропада природата, няма да правите олимпиада, като толкова се…
Да, няма да… Щом няма да строите писти, няма да правите зимна олимпиада, нормално.
Вие какви възможности виждате за развитие на инфраструктурата за зимни спортове с оглед България пак да кандидатства?
България трябва да си реши вътрешните проблеми, да знае дали ще залага за развитието на зимен спорт по нашите планини. И когато си го решим сами за себе си, тогава да кандидатстваме. Защото да кандидатстваме, само защото ни се иска, с нашите писти, с нашия брой писти, няма смисъл, няма да ни приемат сериозно.
А вие виждате ли… Има ли някакво движение, нещо ново по темата Банско, Витоша, Боровец?
В момента по ОП „Околна среда” за 2007-2013 г. са финансирани много планове за управление на национални паркове и на природни паркове. И аз се надявам, че в края на тази година, началото на следващата година, ние ще имаме по-модерни планове за управление, които да отчитат и интереса на живеещите, и интереса за развитие на туризъм. На 4 март, доколкото си спомням, дано не излъжа слушателите с датата само, но иначе другото е вярно абсолютно, се организира първото обществено обсъждане на проект за план за управление на Национален парк „Централен Балкан”. Аз ще отида на това обществено обсъждане. Искам да видя какви са нагласите, с какво тръгват различните групи хора, които имат отношение към този план. Това са потенциалните инвеститори в туризъм в „Централен Балкан”, това са земеделски… животновъди, които гледат животни и използват за паша „Централен Балкан”, това са природозащитници, които искат да защитят някои изключителни растителни и животински видове, това са групи хора, които имат отношение и живеят там, искат да развиват територията, това са местните власти, разбира се, които имат земи на територията. Ще отида. Това е може би първият, първият сигнал, най-напреднал е този план, и това ще бъде първият сигнал, на който ще видим каква е настройката обществената…
И това означава след това да се правят такива за парковете в Рила, в Пирин, във Витоша…
Те се правят, те се правят.
И това във времето как е… опитвам се да сметна коя година ще има олимпиада София заедно с Боровец и Банско. Кога ще се реши въпросът със съоръженията?
О, това във времето 2014-а и средата на 2015 г. плановете трябва да бъдат факт…
И ще бъде ясно къде може да има писти, лифтове, друга инфраструктура в тези паркове?
Да, с изключение, с изключение на Пирин, да бъдем точни, тъй като Пирин е със специален режим и там може да има писти, по сегашния режим на Пирин, само в буферната зона. Не може да има други…
И това няма да се променя?
В Пирин по режима на световното наследство не.
Така. И значи 2015-а най-късно ще е ясно къде ще могат да се строят такива ски съоръжения, България…
Да. Дали има въобще такава нагласа…
… България кандидатства, това са още поне десетина години до следващата олимпиада, значи след 2025-а не е невъзможно…
Попитайте, освен мен, попитайте…
Да, олимпийския комитет…
… олимпийския комитет също, но попитайте и какво планира да инвестира България в изграждане на спортни съоръжения, освен пистите. Имаме ли един стадион, на който да се играе хокей…
Да, къде ще са кънки, хокей…
… кънки бягане, фигурно пързаляне. Вижте за каква инфраструктура става дума в Сочи. Да, най-скъпата олимпиада е, но обърнете се назад и погледнете каква инфраструктура беше изградена и в другите столици.
България можеше да я има, ако олимпиадата беше тук, а не в Сочи.
Нека да се опитаме, нека да се опитаме.
Накрая да използвам, че вие сте, така, от знаковите лица в Движението за права и свободи. Вчера имаше пореден скандал в парламента по темата на какъв език да е предизборната кампания. На какъв език да бъде предизборната кампания, госпожо Михайлова? ДПС настоява да може да бъде на чужд.
Да, да, така е.
И подозренията са, че това е, за да се пропагандира на турски, макар че господин Местан казва нещо, което не го чуха, но то е логично - ами, като дойде Греъм Уотсън, примерно, и е кандидат за ръководител на Европейската комисия.
Ами, той е идвал, той е идвал. И по тази логика ние сме плащали глоби. Защото все пак сър Греъм Уотсън още не говори български, още не говори, може би ще научи.
Това звучи логично. Ама как да се излезе от този омагьосан кръг да ви подозират, че това е заради протурска…
Но по правилата, по правилата на евроизборите всеки гражданин на Европейския съюз може да се кандидатира за представител в Европейския парламент, в това число и в България. Ако някой има в листата си друг гражданин, той на какъв език да говори?
Как да се излезе от този омагьосан кръг според вас?
Подозират, реагират, това са подсъзнателни такива наложени някакви според мен страхове, които нямат нищо общо с действителността. Аз не говоря турски език, не разбирам турски език. Разбирам някои отделни пожелания - добър ден, довиждане, така, до там. Не говоря турски език. В района, откъдето аз съм избрана, има и хора, които са от турската етническа група, и други, които не говорят турски. На предизборните митинги и срещи на Движението за права и свободи се говори на български. Понякога се случва някой да поздрави избирателите. Хората се радват. Това наказуемо ли е? Греъм Уотсън идва на наши срещи предизборни, идва, той се изправя срещу шест хиляди човека, мисля, че тогава бяха и десет хиляди даже, на широка поляна, говори на английски, превеждаме го на български, за да го разберат хората…
Може би това е някакъв изход - винаги турският, примерно, ако ще е на турски, да върви със задължителен превод на български.
Това е записано в проекта, който предлага Движението за права и свободи. Това е… алинея първа е - официалният език е български. Алинея втора е, че когато се използва друг език, се превежда. Тя не е - разрешено е да се използва друг език. Там е написано - когато се използва друг език, се прави задължителен превод на български език.
