Интервю с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в „Седмицата" по Дарик.
Басейн засмуква дете до смърт в „Златни пясъци”. Развалена храна натравя в Китен. Жена, ранена от джет. С това правим ли обобщение за българския туризъм това лято?
Най-лесно ми е да кажа, че има институционални отговорности и това не е точно в моята област, но истината е, че всеки отделен инцидент слага петно върху българския туризъм като цяло, затова е очевидно, че отговорността е на всички ни.
Имам чувството, че други туристически държави гледат да ги потулват такива неща, да не се много разчуват, а в България веднага пробива, така да се каже, по всички медии. Германците пишат „сега внимавайте с басейните в България”, заради случая с тази Сара, на 13 години детето, което загина, засмукано от помпа със счупена решетка в басейн без разрешително в „Златни пясъци”.
В туризма медийното отразяване може значително да повлияе понякога общото отношение към дадена дестинация. Спомнете си трагичния случай отпреди няколко години, когато един скандинавски турист беше убит в един от нашите курорти. Тогава все още туризмът в следващите години не можеше да се възстанови, основно заради този макар и изолиран случай.
Добре, ама очакванията бяха, че заради кризата в Северна Африка, изобщо в арабския свят, съчетано с финансовите проблеми на Гърция, трябваше да дойдат повече туристи в България, защото някакви туристи, свикнали да ходят в тази част на света, търсят нещо близко.
Така е, но нека да правим разлика. Всъщност повече туристи идват. Всъщност инциденти се случват навсякъде и почти навсякъде това се появява по вестниците. Може да намерите примери колкото си искате, и от съседката ни Гърция, и от всички големи туристически страни. Иначе дотук, тази година имаме повишение от над 9% на посещенията с цел ваканция и туризъм.
Добре, това как се връзва с други информации от седмицата – 33% запълняемост на легловата база, прочетох някъде, 6 стола, само един зает, в ресторантите.
Очевидно това е капацитетът, който е изграден. Говорейки за туристите, имаме реално ръст, от година на година. А за тази година очакваме ръст над 10%, до тук данните показват 9.
Т.е. България е направила, излиза, ако са верни пък тези данни за празни легла и празни столове в ресторантите, е направила прекомерни инвестиции в туризма, които сега на могат да се запълнят, независимо, че всяка година идват с 10% повече туристи.
Това са инвестиции, направени от частния сектор по време на строителния бум. Всички знаем за крайностите, до които се стигна тогава. Сега виждаме ефектите. Друг въпрос е, че никой не може да ви каже колко точно легла има в туризма в България, защото данъкът, който се събираше досега, туристическата такса, всъщност стимулираше избягването на обявяването на общия брой.
Добре, дайте да тръгнем сега инцидент по инцидент, какво могат да правят институциите в България. Звучи адски логично на басейните да има сензори, както пишат немците, които като се приближи някой, ето, едно дете и тръгне да го засмуква помпата, тя да се изключва.
Абсолютно вярно. Аз също едва след този инцидент вникнах в детайли, и то от страничната позиция на човек, който се занимава с туризъм, а не с басейни. Затова смятам, че има специалисти, които могат да предлагат решения, институции, които да ги налагат, инвеститори, които да ги изпълняват, институции, които да ги контролират.
160 от 230 басейни във Варна работили незаконно. Това вярно ли е? Това е информация от Варна.
Не мога да коментирам тази информация.
И… България се озова в положението да трябва да взима решения от типа - ами, то сега е очевидно, че, ако в сезона ги затвориш и останат 60-70 басейна, и хората няма да има къде да се къпят, те ще разкажат, че нямало къде да се къпят. Ако ги оставиш отворени, ще ги засмукват помпи, примерно, и ще има жертви, и изборът изглежда невъзможен - кое от двете злини да избереш, дали да си…
Това са трудни решения, но те са свързани с налагането и спазването на правилата. Ето, аз съм сигурен, че следващия път собственикът на веригите басейни и съседите му няма да си позволят да направят същия номер, за да избегнат санкциите и узаконяването.
Според вас трябва ли да бъдат затворени тези басейни, които са незаконни, всичките, или нямат разрешителни, независимо, че е сезон, независимо, че има туристи.
Според мен контролните институции трябва да влязат в правомощията си, да ги изпълняват и да преценяват коя е най-правилната стъпка във всеки конкретен случай.
Друг проблем е с хранителните натравяния. Над 300 хотела по морето пробутвали развалена храна на ол инклузив, това според земеделския министър. Или по-скоро той каза, 300 акта са написани, което веднага беше преведено в медиите, че 300 хотела дават развалено ядене.
Според мен всеки, който трябва да контролира част от веригата на туристическия продукт, трябва да го прави. Приветствам този подход. Трябва да са всички достатъчно активни, за да се гарантира безопасността и в крайна сметка качеството на това, за което плащаме. Друг въпрос е за кое колко трябва да се бие тъпанът постоянно, защото, както казах, нещата никога не са в едната или другата крайност. Според мен работата на институциите е да си вършат работата, да наказват провинилите се и по този начин да въвеждат дисциплина и стандарти.
Само че в България всъщност проблемът идва от това, че България има славата на евтино място да изкараш на почивка, даже с това се хвалим и тази година, че нашето море било най-евтиното в рамките на Европейския съюз.
Аз не знам да се хвалим за такова нещо, поне откакто аз съм министър нито веднъж не сме се похвалили с това.
Да, вие не се хвалите, но гледам нашите вестници изведоха веднага, че България е…
Хвалим се с това, което може да ни превърне в целогодишна туристическа дестинация. Ето например преди няколко дни вечерях с президента на Международната асоциация за голф туризъм, който беше абсолютно възхитен от няколкото игрища, които има в България, от гледна точка на дизайн на полетата, на местоположение, на гледки, на обслужване, на абсолютно всичко. Това са начините, сегмент по сегмент в алтернативния туризъм да се разширява сезонът, да се разширяват зоните, където отиват туристи, да се говори за България в положителен аспект.
Почват ли да дават повече пари чужденците, които идват в България, т.е. по-скъп турист ли започва да идва в България? Какво показват сметките, които…
В последните години никъде туристите не започват да дават повече пари, почти навсякъде дават по-малко. Това е заради специалните оферти и заради намаляването на цените. Когато започне общото възстановяване, което вече е донякъде факт, тогава ще се повишат и приходите от туризма.
Не, ама едно е на Ривиерата във Франция да даваш по-малко, отколкото си дал миналата година, друго е да даваш по-малко там, където си давал най-малко изобщо в европейските морски курорти.
Що се отнася до сегмента на туристи, които идват в България, известно е, че най-много дават туристите, които имат по-широки интереси от това да лежат на плажа, и затова неслучайно започнаха всички останали форми на туризъм, за които ние имаме възможности и предпоставки, които развиваме. Неслучайно темата на цялото ни участие тази година на най-големите туристически изложения беше културно-историческият туризъм.
И започнаха ли да идват повече, пак по статистиките, които имате, повече туристи, които не идват само да лежат на плажа? Има ли България сравнения вече?
Фирмите, които се занимават със специализиран културно-исторически туризъм, отчитат увеличение и на тези туристи, но те, за съжаление, все още не са толкова много. Има и друго нещо, голяма част от туристите, които идват за такъв опознавателен туризъм, идват с колите си. И в страни, които са по-достъпни в Европа, имат по-добра инфраструктура, е по-лесно да… или пък да кацнеш и да си наемеш кола, и да обикаляш страната. От тази гледна точка мисля, че е съвсем очевидна връзката с това какъв е положителният ефект за туризма пък от развитието на пътната инфраструктура, което не се случва в България.
А какво трябва да се случи с леглата в повече, ресторантите в повече? Според вас те ще изчезнат ли, ще бъдат ли затваряни, ще бъдат ли бутани, както е ставало в Испания?
Най-важна е икономическата логика и би било много странно, ако ресторант или хотел функционира, без да успява да продаде продукта си и е празен.
Така излиза, ако е, нали, вярна информацията за това, че шест ресторанта се конкурират за един турист, едно легло е на шест стола в един ресторант.
Конкуренцията е хубаво нещо, но аз не знам за мазохисти, които работят, за да си плащат или плащат, за да си работят.
Тогава как…
Така че това е естествен процес и ние няма как да се бъркаме в неговите резултати.
Тогава другото обяснение може би пък е свързано с тия закони за престъпно имущество, които се обсъждаха. Може би пък наистина има хора, които държат ресторанти и хотели само за…
Само за да какво?
…за да си държат парите в тях.
Аз не мога да се сетя за по-очевиден начин да си държиш парите на показ. Във всеки случай, ако това е така, както подозирате, тогава… връщаме се на първата тема. Има институции, които могат да го установят това.
„Класа” цитира експерт, че трябват 10 млн. евро за реклама в туризма на България. Колко дава България тази година?
Всъщност тази година даваме, да не използвам силни думи, но сума, която никога досега не е била давана, 8 милиона от държавния бюджет и близо 10 милиона по Оперативна програма „Регионално развитие”.
Т.е. близо до тая сума, за която говорите…
Точно така.
…и експертите, близо 10 млн. евро, нали, вие казвате 18 млн. лева.
Да, като въпросният експерт си признавам, че е бил сравнително, така, солидарен с нас, защото мисля, че и той знае колко даваме. Ще чуете много други експерти, които цитират и много по-големи суми. Въпросът е, че винаги трябва да се разпростираме според чергата си и според мен тези средства, които успяхме да мобилизираме по Оперативна програма „Регионално развитие”, ни дават възможност да си протегнем пръстите на краката малко извън чергата си.
Като заговаряте за европарите, разглезващи ли ще бъдат за фирмите парите от „Джереми”? Това е тази програма, която превежда съвместни европейски ресурси за микро… малки и средни предприятия, и които тръгват след подписаното споразумение с банките тази седмица?
Аз съм голям привърженик на европарите, които се получават и използват от фирмите на пазарен принцип, защото при безвъзмездните помощи има определен капацитет, който стига за определен брой проекти. Проектите се оценяват по една наистина сравнително мудна процедура и накрая фирмите, които са се справили най-добре с документацията, най-добре са представили идеите си, или просто са успели да се мобилизират най-бързо и да се вместят в сроковете, получават парите. След това много често успелите проекти не успяват да намерят необходимата част от банково кредитиране, за да се изпълни проектът. Всъщност по схемите на програма „Конкурентоспособност” това са около 30% от проектите, докато схемите тип „Джереми”, другите инструменти за кредитиране, за дялово участие, за гаранционни фондове, за рисково кредитиране, те всъщност дават заемни средства, но много по-лесно и на по-ниска от общата пазарна стойност цена. Ето тук…
Тоест вие смятате, че по-неразглезващо е не да ти подаряват пари като субсидии, а да трябва да ги връщаш, и това е по-добре за българските фирми.
По-добре е фирмите да използват не парите, които са налице, а тези, от които имат нужда. Винаги имаме ограничен брой схеми, които се пускат по програмите, и ако има, да кажем, четири, то фирмите, които искат да използват някакви евросредства, пригаждат проектите си към тези четири, дори и да не е 100% това, което им трябва, докато заемните средства, и в момента има крещяща нужда, крещяща нужда на българския пазар от достъпни кредити. Това е основният проблем, който и в очите на фирмите ги прави по-малко конкурентни на техните конкуренти от чужбина.
И какво ще се промени сега с „Джереми”?
Първо, фирми, които при сегашните, да кажем, нормални условия в България не биха имали… не биха получили въобще кредитиране, защото нямат достатъчно активи за обезпечение. Обикновено това са малките стартиращи или иновативни фирми. Това е целта на гаранционния фонд. Гаранционният фонд идва и служи като гаранция вместо липсващото обезпечение на фирмите или недостигащото. По този начин фирми получават кредити, които иначе не биха могли да получат и не биха могли да реализират идеята си. Това е едната страна. Другата страна е когато се смесват безплатни пари. Това означава пари без лихва, нали, които получаваме от европейските… използваме от европейските фондове с допълнителните средства от банките. Тогава се получава заем с по-ниска лихва.
Т.е. това сте искал да кажете, когато тази седмица казвате, че европарите са разглезващ фактор за дейността в България?
Това не е мое откритие. Почти навсякъде в Европа се наблюдава този феномен, че когато някъде е имало евросредства и след това те спрат, липсата им изведнъж се усеща много рязко, защото структурните фондове на Европейския съюз винаги са до време. Те са, за да се навакса, за да се постигне кохезия между страните в съюза и ако разчитаме само на това, след като сме изпълнили целите си, вече изведнъж се оказваме без пари и без перспектива. Затова…
Т.е. вие искате да мисли България за след 2020 г., когато, да кажем, може да се предполага, че тези средства, подарък от останалите европейци, ще са или изчезнали или много, много пъти по-малко?
Ние, разбира се, мислим и за след 2020 г., но на първо място мислим за сега. Каква е ситуацията сега. Има средства, които са на наше разположение, искаме да усвоим и смятаме, че най-добрият начин това да стане е именно чрез такива револвиращи инструменти. Револвиращи инструменти означава, че след като веднъж те се раздадат при преференциални условия, след това се събират обратно и могат да се използват отново, и отново, и отново. Това са пари, които остават завинаги български и завинаги инструмент, който може да се фокусира върху фирмите, които имат най-голям потенциал за развитие, но и най-големи трудности при развитието си. Това са малките и средни предприятия.
Според националната статистика вътрешното търсене остава слабо, вече два месеца дефлацията, сигнал за какво в икономиката виждате?
Г-н Вълчев, виждам аз, виждате и вие, че икономическите събития в света далеч не са еднозначни и понякога е признак на рационално икономическо поведение у потребителите и от бизнесите да са внимателни с разходите си и да поддържат резерв за реакция. За мен това е основното обяснение. Виждаме нестабилната ситуация с Гърция, с други страни в ЕС. Така че все още дори и на фона на обнадеждващите обективни данни от България, обяснимо е потребителите да остават внимателни.
Обяснимо, но това как смятате, че ще се промени? В смисъл не се ли влиза в омагьосан кръг - фирмите държат парите си, защото ги е страх, и не само фирмите, и хората си държат парите в сметки. Не вкарват пари в оборота. Стига се до дефлация, животът става дори по-евтин, защото няма търсене. Като няма търсене и няма производство. Тези фирми почват да закъсват още повече, защото нямат къде да продават. Как се излиза от това?
Ние все още нямаме дефлация, имаме…
Два месеца…
…инфлация, която е доста ниска, което е добре. Натрупаната инфлация за шестте месеца е 1,7%, което е добре, това е една ниска инфлация. Ние искаме да имаме ниска инфлация, не искаме висока инфлация, не искаме дефлация. Това, което получаваме, в общи линии е това, което искаме и в което се целим. Има начини да се разкъса кръгът. Това е в икономиката да влизат нетно повече средства отколкото излизат. И един от начините са инвестициите. Инвестициите…
Да, обаче и те намалявали според…
…въпреки че като вземете 2008 г. за целия ЕС, и 2010 г. за целия ЕС, има четири пъти намаление на преките чуждестранни инвестиции. Това е за целия ЕС. Като вземете картината в България, тя е почти идентична. Въпреки обаче голямото намаление в номинален израз на инвестициите, структурата им е много по-добра. За първи път през 2010 г. над 50% от инвестициите са в промишленост и в енергетика, в преработваща промишленост. За сметка на това пък за първи път намалява под 24% делът на инвестициите във финансово посредничество, търговия и недвижими имоти…
А не трябваше ли…
…другият начин да влязат нетно пари в икономиката, това е чрез износа. Тук също данните са в правилната посока. Миналата година износът общо е с ръст над 33%, в сравнение с 2009 г. Тази година за първите шест месеца, или пет месеца, имаме още по-голям ръст, около 45%. И ефектът от тези повече приходи се разпространява в цялата икономика. Експортно ориентираните компании, тези, които успяват да изнасят повече, а това за щастие са не само фирми, които изнасят суровини, а такива, които изнасят средно и високо технологични продукти, електротехника, електроника, фармацевтика и ред, ред, ред, ред още други стоки, въобще не е вярно, че България е износител само на суровини. Тези компании могат да си позволят да инвестират, да дават по-високи заплати на служителите си, да наемат повече служители, съответно те да консумират повече. Това е начинът, по който се разпространяват ефектите в икономиката.
Държавата ще обжалва решението на апелативния съд, който остави Пловдивския панаир на частните собственици, нали?
Да, нашите юристи, юридическият екип, който се занимава със случая, смята, че имаме всички основания да обжалваме. Аз също смятам, че имаме основания да обжалваме, защото това, което се е случило с панаира, не е правилно. Това е на най-високо макрониво. И въпросът е да издържат юридическите аргументи. Те издържаха на първа инстанция. Апелативният съд ги отхвърли. Юридическият екип смята, че има достатъчно аргументи те да бъдат оценени на последната инстанция.
Вие какво виждате повече в шистовия газ - по-ниски цени, очаквания за… 30% ли срещнах някъде, според експорти от вашето министерство, по-евтин газ, ако България намери шистов газ, или опасностите, за които също толкова много хора говорят? И ако е опасно 30% повече от друг начин да добиеш енергоизточник, но от друга страна ще е 30% по-евтино, кое трябва да избере България?
Аз виждам елемент на енергийната ни сигурност, която пък е част от националната сигурност. Според мен България трябва да печели от всичко, което притежава, всичко, което е наш ресурс, включително и подземните ни богатства. За това има закони, за да се преценяват адекватно всички аспекти на тези процеси, включително екологични закони. Нито добив на шистов газ, нито на каквото и да е било друго в България ще се случи, без да отговаря на най-строгите изисквания на нашето законодателство. По-големият въпрос обаче е, понеже вие казахте за цената, е въпросът за избора. Аз мисля, че ние трябва да имаме достъп и до доставки от традиционните си доставчици, и от местен добив, и от нови източници, от други посоки. Това е начинът, когато имаме избор, тогава имаме и ниски цени.
Според вас правилно ли ще бъде решение на Европейската комисия, каквото се предполага, че щяло да бъде взето, да се разреши на „Южен поток” да бъде изключение от правилото, което самата Европейска комисия налага, когато минава един газопровод от някъде, трети страни да имат достъп също до него и да го използват за транспортиране на газ, а не да има монопол само, например на Русия в „Южен поток”?
Аз виждам, че вие и други коментатори се впечатлявате от това, че има възможност за такова изключение, но това е стандартната практика до момента. Абсолютно всеки нов газопровод, хайде да не казвам абсолютно, защото може би някъде има изключения, но почти във всички случаи за част от капацитета на газопровода се дава дерогация или изключение, което да може да се използва от тези, които инвестират в газопровода. Това е смисълът. Например такъв ще бъде случаят и с „Набуко”, и с газовите ни връзки, и с много други проекти. Това означава, че когато една компания, например „Булгартрансгаз”, инвестира в изграждането на газопровод, тя има право определен процент от капацитета на този газопровод да го използва тя, или да го продава тя по свое усмотрение, а не да предлага на…
То тогава няма смисъл в правилото.
Напротив. Напротив, защото целта… една от основните цели в европейската енергийна стратегия в момента е да се постигне възможно най-голямо ниво на взаимна свързаност. За да се насърчи взаимната свързаност, трябва да се използват и такива мерки. И никога, абсолютно никога не става дума за изключение за целия капацитет, става дума обикновено за проценти от порядъка на 50. Така че половината капацитет на газопровода е…
Гарантиран за строителя му.
…гарантиран за инвеститорите, която пак се използва обаче, тя не е някакъв загубен капацитет, просто инвеститорите се разпореждат с капацитета. Другите 50 се предлагат на търг, т.нар. отворен сезон, на всички, които искат да го използват.
Имате ли сигнали дали Русия ще приеме България да може да реекспортира неусвоени количества газ? Нещо, което по досегашните договори е забранено, нали.
По досегашните договори нямаме право да правим това, но договорите в газовите доставки се променят като цяло. Това е тенденцията и в останалите европейски страни и това донякъде е пак в резултат на волята за налагане на законодателство, което да стимулира свободния пазар. Така че все повече тази клауза ще става стандартна.
Ще има ли решение за „Белене” тази есен, или ще се продължат отсрочките. Докога България ще отлага тоя въпрос?
И двете страни не са готови да вземат решение. От началото на проекта до… като нашето правителство пое отговорността включително и за него, имаше имитация на дебат по темата „Белене”. Ето, аз си направих труда, всички…95% от всички средства, които България се е ангажирала да изплаща, да плаща по проекта „Белене”, са договорени преди нашето правителство да дойде на власт, 95%. Откакто ние сме на власт, само 5% от разходите са по някакъв начин отразени в документи. В същото време, проверих в периодите, когато са се сключвали тези предишни споразумения, допълнение 5 например, нищо няма да намерите по медиите. Нито се е говорило за 600 млн. евро, нито какво означава това за България. Винаги има само общи приказки за енергиен център и голям шлем. Това, което ние правим сега, на всяка стъпка, била тя и сравнително минимална, да предизвикаме обществен дебат, да представяме аргументите си, няма прецедент в историята на енергийните проекти в България.
А изясни ли се въпросът с тази странна кореспонденция, която вие сте платили писмо на руснаците, руснаците не го били получили.
Това отдавна е зад нас, защото то касаеше подписването на…
Продължението.
…допълнение 13, което стана преди две седмици.
Ама руснаците бяха получили писмото?
Е, и най-бавната поща стига за толкова време.
Споровете около измервателните уреди на „Лукойл” застрашават ли пазара на горива в България?
Пак се връщаме на темата…
Да остане България без бензин.
…за правилата и законността. В случая това е основната тема, а не пазарът за горива. Пазарът за горива в България е либерализиран, т.е. всеки, който намери ниша на пазара, може да внесе и да продаде, или да произведе и да продаде.
А наистина ли стои вариант „Лукойл” да остане без лиценз за „Нефтохим”?
Е, за това трябва да питате г-н Дянков и г-н Танов.
Добре, да завършим пак с туризма. Вие като турист къде ще ходите това лято? Ще ходите да проверите някои от конкурентните курорти в други държави или…
Помислих, че ще ме питате дали ще отида да проверя някои хотели по морето, защото част от институциите почиват по този начин, нали, в кръга на шегата. Но аз искам да полежа и да си почина и от време на време да се гмуркам.
Това на кое море ще се…
Не съм решил.
