Таня Иванова от Стара Загора е журналист, преводач, радетел на опазването на традициите и през идващия месец - Баба Марта. Тя се занимава с изработването на мартенички и съхраняване на традициите за празника.
Какво представляват работилничките за мартеници?
Работилничките за мартеници са нещо, с което се занимавам вече повече от 10 години. Февруари месец обикалям детски градини и училища в Стара Загора. Има училища, в които съм изкарала вече няколко випуска от 1 до 4 клас. Обикновено в рамките на един учебен час се занимаваме с изработването на мартеничка. Разбира се, при много малките деца е по-трудно. Та идеята е не да ги научим да правят чудеса, а да научат какво е мартеницата и защо я носим, защо е важно да си я правим сами, както и защо е важно да изричаме добри думички, макар и наум като пожелание към близките си. За мен това е много зареждащо и важно, защото така децата попиват от малки добрите традиции. Вкъщи работят допълнително с майки и баби и винаги имам обратна връзка с тях.
Как ще посрещнете 1 март в Стара Загора?
Друго хубаво събитие предстои на 1 март. Идеята е много стара и 2-3 пъти сме го правили, но този път ще бъде в по-голям мащаб. Целият парк „5-и октомври“ в градската градина на Стара Загора ще бъде украсен в червено и бяло, като в инициативата ще участват много детски градини, училища, читалища, както и възрастни жени, които също изработват мартеници. На място ще има работилнички. Ще има и програма – един добър начин да отбележим традицията. Всеки, който иска може да отиде на място и да си изработи мартеничка и да гледа. Всяко училище и детска градина си решава какви точно мартеници да изработят децата. Няколко пъти вече ми се обадиха амбициозни майки и баби с молбата да съдействам детето им да направи най-хубавата мартеница от рециклирани материали, защото така са казали учителките. А всъщност това е много грубо – какво значи да правим такива мартеници? От пластмаса, от бутилки? Мартеницата е символ, тя не е просто стока, в каквато я превърнахме.
Участвали сте в онлайн работилнички заедно с други страни? Имат ли интерес децата там?
Последните няколко години правихме и онлайн работилнички от музея в Стара Загора с едно българско училище в Париж - „Кирил и Методий“. С деца и родители от това училище правихме открит урок. Беше по времето на една моя изложба за мартеници в музея, аз вече имам 8 такива. Показвахме как се изработват мартеничките и те си направиха сами. Последното такова онлайн включване беше миналата година с ученици от град Арма в Северна Ирландия, с които също правихме мартенички в ефир. Беше много интересно. Много е хубаво, че навсякъде по света, където има българчета, това се прави. В българското училище в Истанбул също са направили прекрасни автентични мартеници.
Кои са най-предпочитаните мартенички от малки и големи?
Най-предпочитаните мартеници са гривните. Всъщност така е започнала традицията – бабите са връзвали гривните на децата. Има някакво търсене и на Пижо и Пенда, които също са традиционни. Важното е да бъдат изработени от естествени материали и да се търси задължително усуканият червен и бял конец. Смята се, че при усукването на червения и белия конец се увеличава магическата сила на двата цвята. Към тях могат да се прибавят и други цветове, които също имат значение. Синьото е символ на водата и небето, зеленото – на полето и гората, оранжевото и жълтото – на Слънцето. С такива цветове мартеничката грейва. Хубав е да има осъвременяване на традициите, но не бива да се минава мярката. Според мен твърде голямо внимание се обръща на опаковката. Вярно е, че опаковката „продава“, но мартеницата се закичва, тя не се подава опакована. Тонове хартия и картони, които просто ще бъдат изхвърлени.
Таня Иванова/Личен архив
Работилничките за мартеници са нещо, с което се занимавам вече повече от 10 години. Февруари месец обикалям детски градини и училища в Стара Загора. Има училища, в които съм изкарала вече няколко випуска от 1 до 4 клас. Обикновено в рамките на един учебен час се занимаваме с изработването на мартеничка. Разбира се, при много малките деца е по-трудно. Та идеята е не да ги научим да правят чудеса, а да научат какво е мартеницата и защо я носим, защо е важно да си я правим сами, както и защо е важно да изричаме добри думички, макар и наум като пожелание към близките си. За мен това е много зареждащо и важно, защото така децата попиват от малки добрите традиции. Вкъщи работят допълнително с майки и баби и винаги имам обратна връзка с тях.
Таня Иванова/Личен архив
Друго хубаво събитие предстои на 1 март. Идеята е много стара и 2-3 пъти сме го правили, но този път ще бъде в по-голям мащаб. Целият парк „5-и октомври“ в градската градина на Стара Загора ще бъде украсен в червено и бяло, като в инициативата ще участват много детски градини, училища, читалища, както и възрастни жени, които също изработват мартеници. На място ще има работилнички. Ще има и програма – един добър начин да отбележим традицията. Всеки, който иска може да отиде на място и да си изработи мартеничка и да гледа. Всяко училище и детска градина си решава какви точно мартеници да изработят децата. Няколко пъти вече ми се обадиха амбициозни майки и баби с молбата да съдействам детето им да направи най-хубавата мартеница от рециклирани материали, защото така са казали учителките. А всъщност това е много грубо – какво значи да правим такива мартеници? От пластмаса, от бутилки? Мартеницата е символ, тя не е просто стока, в каквато я превърнахме.
Таня Иванова/Личен архив
Последните няколко години правихме и онлайн работилнички от музея в Стара Загора с едно българско училище в Париж - „Кирил и Методий“. С деца и родители от това училище правихме открит урок. Беше по времето на една моя изложба за мартеници в музея, аз вече имам 8 такива. Показвахме как се изработват мартеничките и те си направиха сами. Последното такова онлайн включване беше миналата година с ученици от град Арма в Северна Ирландия, с които също правихме мартенички в ефир. Беше много интересно. Много е хубаво, че навсякъде по света, където има българчета, това се прави. В българското училище в Истанбул също са направили прекрасни автентични мартеници.
Таня Иванова/Личен архив
Най-предпочитаните мартеници са гривните. Всъщност така е започнала традицията – бабите са връзвали гривните на децата. Има някакво търсене и на Пижо и Пенда, които също са традиционни. Важното е да бъдат изработени от естествени материали и да се търси задължително усуканият червен и бял конец. Смята се, че при усукването на червения и белия конец се увеличава магическата сила на двата цвята. Към тях могат да се прибавят и други цветове, които също имат значение. Синьото е символ на водата и небето, зеленото – на полето и гората, оранжевото и жълтото – на Слънцето. С такива цветове мартеничката грейва. Хубав е да има осъвременяване на традициите, но не бива да се минава мярката. Според мен твърде голямо внимание се обръща на опаковката. Вярно е, че опаковката „продава“, но мартеницата се закичва, тя не се подава опакована. Тонове хартия и картони, които просто ще бъдат изхвърлени.
Таня Иванова/Личен архив