Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков - гост в „Седмицата” на Дарик:
Кои отрасли на българската икономика ще донесат приходите на България през 2012 г.?
Тези, които и досега са го правили. Традиционните и добре развиващи се отрасли в България това са основно свързаните с металургията и производството… преработката на цветни метали, с електротехниката, фармацевтиката, химическата промишленост.
Това са все неща, които България изнася.
Земеделието, по отношение на борсовите стоки - зърнените храни.
Ще продължи ли да расте, или ще се запази ли дори този износ, който има България в момента, след като в чужбина няма пари?
Още при предишното ми гостуване тук, когато говорихме, мисля, че беше към края на лятото, стана дума за това, че сме много внимателни по отношение на това, което очакваме от основните ни външнотърговски партньори. Събитията в следващите месеци и особено от миналата седмица показват, че сме били прави да сме внимателни, дори малко надхвърлиха песимистичната част от очакванията ни. Така че дотук и миналата, и тази година износът растеше с темпове, които бяха по-добри, отколкото очаквахме. За догодина едва ли може да очакваме същия ръст.
Но пък според статистики, които четох, има забавяне в този растеж още в тази година?
Не е така, защото за миналата година имаме 33% за цялата, а за първите девет месеца досега имаме 37%, въпреки че на някакъв етап по-рано през годината беше стигнал и до 40. Така че от тази гледна точка в сравнение с най-добрите показатели от тази година ръстът е малко по-нисък, но все още е по-висок, отколкото от миналата година. Говорим за ръст, а не за абсолютен обем. Абсолютният обем остава много по-висок от миналата година, още много по-висок от по-миналата година и е съпоставим с най-добрите години за българския износ.
Т.е. България разчита, че следващата година ще продължи да изнася добре въпреки кризите на пазарите в Европа и в света, и оттам чака една основна част от приходите.
Така е. Ние нямаме друга правилна стратегия, освен да продължим да разчитаме на силните си страни. В същото време факт е, че именно тези страни, които представляват 66% от пазара на нашия износ…
Кои са те?
…от Европейския съюз, там нещата изглеждат много, така, нееднозначни. Все пак две от страните в тройката на най-големия ни стокообмен в Европейския съюз са
Италия и Гърция.
Така изпреварвате всъщност въпроса ми колко зависима е българската икономика от гръцката и италианската.
Ами, миналата година и за двете страни имаме износ от по над 1 млрд. евро. Така че може да си представите…
От общ износ колко?
От общ около над 15 милиарда, т.е. около 15%…
Т.е. може да се каже, че една седма част от целия износ на България е за тези две държави.
Да. Сега, дотук развитието на кризата в Гърция не влияе очевидно негативно на нашия износ…
А гърците намалиха ли вноса от България…
Не чувствително. Сравнително малко, така че…
Т.е. и в глобален мащаб се потвърждава това, което аз на чисто практическо ниво разказах на слушателите ни в началото, че гърците си ядат и пият и нищо не са свили като разходи. Явно и към България не са свили нищо.
Аз на ваше място не бих завиждал на гърците и на това, което им предстои. Това, което те вече са изконсумирали, предстои да го плащат…
Половината ще им бъде простено. Това на българите никой няма да прости.
И това е относително, защото им беше простено не половината от това, което са взели, а половината от това, което дължат на частни банки и кредитори, като по-голямата част от това всъщност са лихви, които много нараснаха за последния период.
Нали знаете, че тези, които сега ни чуват и имат да връщат парите си за купен апартамент или купен телевизор, много биха се зарадвали на тях да им простят половината от лихвите.
Аз също споделям усещането за накърнена справедливост, когато се случат такива неща, и затова нашата позиция, когато се дискутират във всякакви формати на Европейския съюз мерки за подпомагане на Гърция, винаги е била, че те не трябва да са такива, които й дават допълнително предимства и изключение от правилата. Например облекчаване на правилата за финансиране с европейски средства или пък даване на някакви специални предимства за специални икономически зони, каквито също идеи имаше. За щастие тези идеи не само ние се противопоставихме на тях, и други страни, основно от Централна и Източна Европа, новите страни членки на Европейския съюз, тези идеи вече не са толкова актуални. В Гърция има само три вида мерки, които могат да доведат до справяне с последствията. Това е намаляване на разходите, събиране на данъци и приватизация. От тези три вида мерки засега изглежда, че успешно се случва само тази с намаляването на разходите, и то в пряко контролираната от държавата част. Спомням си, че преди развитието на най-острия етап на кризата, държавната администрация, която беше с портфолиото на моето министерство в Гърция, имаше точно четири пъти повече хора, служители в администрацията, отколкото в моето министерство.
При съотносимо население на страните малко повече.
Е, те са повече, да, те са към 11 милиона вече, но въпреки това…
Добре, но от това, което казвате, излиза, че ако гърците намалят разходите си, те ще намалят и разходите си да купуват разни неща от други места по света, включително и от България.
Точно така. Алтернативата на това е пълен фалит. И тъй като аз смятам, че все пак здравият разум ще надделее, колкото и да са болезнени, колкото и да се болезнени мерките, които трябва да бъдат взети в Гърция и преживени от самите гърци, това няма как да не го почувстваме като отрицателно въздействие върху нашия износ.
Добре, ама вие в това студио сте говорил за пълния фалит съвсем не като за нещо отрицателно, например по повод на „Кремиковци”. Какъв пък е проблемът някой, който не може да си плаща, да фалира, вместо всички да го крепят?
Всичко една или друга форма на фалит, разликите са, че то може да стане подредено, а може да стане и абсолютно хаотично и размазващо. Ние втория вариант го преживяхме в България и именно затова хората от нашето поколение и по-възрастните, които си спомнят тези години, сме толкова чувствителни, когато сравняваме с това, което ние сме преживели, и това, което други…
Точно тогава, когато българите преживяваха това…
Само че, ако бъде оставен абсолютно, така, тотален и неуправляем фалит, просто не се знае какво ще стане.
Ама гърците разцъфнаха точно в тези години. Когато България беше най-зле, те направиха най-голям скок.
Това е факт и затова ние…
И тогава по тази проста логика ние не трябва ли сега, ако са верни статистиките, че например 2000 гръцки компании били емигрирали в България за две години, т.е. каквото е читаво в Гърция ще дойде тук, както впрочем и българи, които изкарваха пари тук, в България, ходеха и ги даваха в Гърция, където се живееше по-добре, включително да си купуват къщи, например. Така че България няма ли интерес, вместо да жали за Гърция…
Има и такъв ефект и затова това е, както казват англичаните, сребърното поробване на облака, това е щастието в нещастието, донякъде, че български компании и хора търсят сигурност в България чрез пререгистрация на фирмите си в България, чрез прехвърляне на депозити в някакъв размер. Но това, което можем да загубим от един пълен колапс на Гърция е значително по-голямо от това, което печелим.
Място, където българи да берат маслини?
Ето, казах ви, това е над един милиард евро български износ, това са номер едно като брой на туристи…
Само чакайте, първото, вие описахте единия милиард, а единият милиард…
Слушайте, слушайте ме сега добре: 500 най-големият брой туристи в зимните ни курорти…
Ама, то това ще се случи независимо дали те ще фалират и Европа дали ще им плати половината дългове или не, защото вие сам казвате, че условието на Европа е те да спрат да ходят да карат ски, казано образно, и да си стоят вкъщи и да работят. Условието на Европа е да спрат да си купуват много работи, без които могат, и явно част от тези работи са произвежданите в България.
Мисля че… С вас няма място за водене на спор, защото имаме една и съща гледна точка - Гърция трябва да плати дълговете си и трябва да пренастрои целия си начин на живот. И затова казах, че искаме да видим реално плащане на данъци, което, щом сте били в ресторанта, вероятно си спомняте…
Не, касови бележки няма…
…дали сте получили касова бележка…
Няма такова нещо.
…или като сте зареждали гориво, но най-важното е - трябва наистина да се случи приватизация. В България в последните 20 години беше продадено всичко, общо взето, което може да се продаде, и то не непременно на цена, която отговаря на дългосрочния потенциал на активите. Гърция трябва да направи същото. Не виждаме все още да се предприемат реални стъпки в това отношение. Гърция има държавни активи за около 150 млрд. евро.
Не по съвсем същия начин, май, стоят нещата в Италия, като изключим частта с ресторантите. Той собственият им министър-председател даде за пример тази седмица, че не може да се жали, че е в криза един народ, който не може да си намери място в ресторанта и няма места в самолетите.
Проблемът с Италия не би бил много по-сериозен, ако тръгне да върви в гръцката посока. Все още шансовете това да не се случи са по-големи, отколкото това да се случи. Но Италия все пак е третата икономика, четвъртата икономика в Европейския съюз…
А в нашия списък е втора, или след гърците са? В списъка ни от фирми, с които търгуваме?
В нашия списък е трета.
Трета е след Гърция.
След Германия и Гърция.
Т.е. на нас надеждата ни е германците да продължат да си купуват същите неща. Но те и германците, горките, ще трябва да плащат гръцките дългове и излиза, че оптимизмът, че ще има пазар, който да купува същото, което е купувал преди от България, е доста под съмнение.
Вие вероятно сте видели и преразгледаните прогнози на Европейската комисия за ръста на европейските икономики от буквално последните два-три дни.
Точно така, от 3,8 на 2,9 май спадаше очакваният ръст.
Да. Хубавото от наша гледна точка, и то пак е относително хубаво, нали, то е някакво щастие в нещастието, е, че намаляването на нашата прогноза е от най-малките въобще в целия евросъюз. Само други две държави в Европейския съюз имат по-малко намаляване на прогнозата, отколкото България. Но Германия например пък е от тези, които имат най-голямо намаляване и това ни прави още много по-внимателни. Вижте, г-н Вълчев, всичките тези събития показват колко сме били прави и 2009 г., и 2010-а, когато съставяхме изключително консервативни бюджети. Защото представяте ли си, ако бяхме му отпуснали края с фискална и кредитна експанзия, сега колко прекършени криле още преди началото на полета щеше да има. И затова консервативният ни подход в случая се оказа, че е бил прав, но в същото време ни казва какъв трябва да бъде в бъдеще.
Да, ама на фона на гърците, на които нищо не им се прекършва 20 години, харчейки колкото поискат, как да убедиш българите, които… Те хората естествено умират даже, 20 години е много време и не дочакват… (не се разбира - бел.ред.), и виждат едни народи, на юг от нас, италианци, гърци, които изобщо не ги притеснява, че имат големи дългове, продължават да си живеят по същия начин и изглежда, че сметките ще бъдат плащани от други.
Не, няма да стане така. Това, което виждате, все още е по инерция в Гърция. Следващите години ще бъдат съвсем различни за гръцкия народ, не им завиждайте. Иначе, ако ме пипате ние какви мерки все пак можем да направим, за да стимулираме българските малки и средни предприятия особено, защото те са и най-големите работодатели, от една страна, и най-уязвимите, това са продължаваме с преоформянето на част от евросредствата, с които разполагаме, във вид на нисколихвени кредити, които да бъдат давани вече извън администрацията, извън тромавите процедури, извън съмненията за предпочитане на един или друг.
Тук веднага възниква въпросът на този фон…
Тази схема за финансов инженеринг, вече сме убедили и комисията в нейното преимущество, те искаха да видят как ще започне да работи „Джереми”. За щастие „Джереми” опроверга критиците на подхода ни и пък даде надежда на тези, които разчитат да се финансират от него. Само за първите два месеца от работата на фондовете по „Джереми” вече има неколкостотин фирми, които са получили такива кредити при облекчени условия. Другите, които подготвяме, за допълнителни, тези около над половин милиард лева, те ще бъдат при още по-ниски лихви. Те ще бъдат налични от следващата година.
Впрочем въпросът с европарите, дали Европа, която закъсва така, ще даде наистина тези пари на България или следващият въпрос, дошъл на дневен ред, ще бъде дайте да видим при тая лоша ситуация да си преразгледаме всички разходи, включително и за фондовете за България.
Преразглеждане в тази финансова перспектива до 2013 г. няма да има. Ще има обаче изключително взискателно вглеждане спрямо това как се усвояват парите. Защото ако те не достигат или ако има конкуренция за финансиране, тогава естествено…
Ще намират махна на всяка фактура.
Точно така. Затова… това прави още по-трудна задачата, но аз съм убеден, че поне тези, които ние администрираме, сме на правилния път и сме намерили начин да ги усвоим напълно.
Понеже заговорихте за малките и средните фирми, семейните фирми според статистика…
Извинявайте само, ще продължа, само да ви кажа, понеже за европарите започнахме. Цялата следваща година обаче ще бъде посветена на преговори за следващия програмен период и очакваме изключително трудна битка, изключително голяма конкуренция на идеи.
Семейните фирми били 42% в България, при нас, 70% в Европейския съюз. Как бюджетът за следващата година ще насърчи малкия бизнес на фона на това, което казва Иван Костов тази седмица, че на практика тежестта върху този бизнес се увеличава с поредното увеличаване на осигурителните прагове?
Бюджетът не формира политики. Той е резултат от възможните политики в отделните ресори. Специално за осигурителните прагове аз съм казал, че не искам да съм в този дебат, защото колкото и да съм дясно настроен не приемам, че е нормално да се оплакват работодателите, че трябва да плащат осигуровки на 350 лева, а не на 300, нали.
То въпросът е, че са доста високи и всъщност всички си, всички си ги свалят…
Ами, не са високи, не са високи. Доходите в България не са високи, а пък осигурителните прагове още по не са високи. Така че това е…
Не, при положение че една трета са осигуровки…
…това е в посока, в която неминуемо ще вървим и не трябва тук да си търсим резерва.
Е, къде е резервът?
Значи, ключът към икономическото развитие на България не е в това да се плащат по-малки заплати. Точно обратното, трябва да се плащат по-високи заплати и бизнесите да търсят начини да са рентабилни в това отношение, при тези условия. А за да са рентабилни и да плащат по-високи заплати, има два начина и те не открити от вчера и от онзи ден. Това са капиталова интензивност и иновации.
Това на фона на трите най-големи пазара на България, които очевидно ще купуват по-малко не защото са лоши българските работи, а защото имат малко пари, по-малко пари.
Е, ние не можем да кажем, когато вали дъжд, не сме съгласни, че вали дъжд. Обективните неща са около нас и ние трябва да се съобразяваме с тях, но във всяка ситуация има неща, които можем да направим по-добре.
Според вашата програма за икономическо развитие на България има приоритетни сектори, вие ги изброихте част от тях в началото на разговора - електротехника, електроника, информационни технологии, фармацевтика, чисти технологии, биотехнологии в храните и земеделието, здраве, уелнес туризъм. Как в българския бюджет личи, че това са приоритети?
Значи, общото между всички тези отрасли е, че те създават по-висока добавена стойност, т.е. като се сложи себестойността остават…
Да, не е да изкопаеш едни въглища и да ги изнесеш с един влак. Преработваш нещо…
Да, остава повече за печалба и остава повече за възнаграждение на тези, които работят в тях. Затова…
Въпросът е по какъв начин българският бюджет насърчава точно тези сектори, а не да копаеш въглища?
Затова ние сме планирали поредица от осем инвестиционни форума в следващите няколко месеца в основни финансови и индустриални центрове по целия свят, първият от които е в Лондон на 1 декември, където сме поканили и ще говорим с фирми, активни именно в секторите, които ни интересуват и сега в бюджета. Бюджетът е резултатна величина. В него финансовото министерство не определя, не определя политиките и не казва кой да бъде насърчен. Това, което от моя гледна точка успяхме да защитим и намери място в бюджета това е, от една страна, средствата, които са предвидени за националния иновационен фонд, 5 млн. лева, който започва да функционира от следващата година…
С 5 млн. лева България ще прави иновациите, които…
Да, той е за съвсем малките и начални фирми с начални, но добри идеи, които не могат да намерят иначе никакво финансиране. А отделно от това обаче от еврофондовете сме предвидили 350 млн. лева, които ще бъдат платени на фирми именно в тези сектори през следващата година. Еврофондовете, ако ги смятате като част от бюджета, ето това е как бюджетът отразява приоритетите ни. Иначе бюджетът си поставя по-широки, по-общи цели, това е запазването на ниската данъчна тежест в корпоративния сектор, и това остава така.
Добре, като намаляват възможностите за правене на бизнес на Запад, ще бъдат ли заместени от възможности за бизнес на Изток, например Китай? Вие къде ще правите тези осем форума? Това ще покаже всъщност за какво мислите.
Да, един от тях е в Китай. Има и в Япония, и в Лондон, в Щатите.
Реалистично ли е България да се преориентира на Изток?
Реалистично е и това го показват…
При положение, че например китайците правят големи инвестиции на Запад, в Африка например.
Ами, ето, аз ще ви кажа, че за миналата година българският износ за Китай се увеличава предположете с колко.
С колко?
Предположете.
Най-вероятно ще кажете някакви пъти, много пъти, но то нещо, което се е изнасяло едно, като почнеш да изнасяш десет, те десет не са много, но изглежда, че 10 пъти се е увеличил, т.е. колкото е бил малък примерно българският износ, сега каквото и да кажете… Не е важно с колко се е увеличил.
Ей, много сте хитри журналистите. Значи, ако процентите не са много, защо не са много процентите. Добре. Не, шегувам се.
Не, ако нещо е нула, г-н Трайков, и стане едно, това е 100%.
Да, не е нула, не е нула, не е и много, но искаме да стане много повече и пътят за това е да видим как се сравняват.
Колко е износът за Китай и колко стана?
Общо, общо ръстът на износа през миналата година беше 33%, което е прекрасно число…
А колко милиарда ни е стокообменът?
…а с Китай е около 250%, така че начинът да се увеличава, начинът да се увеличава и пътят към това да се случва започваме да го виждаме. Само че едно е, което правят фирмите, а друго е ангажирането на финансови потоци от Далечния изток, от Китай. Тези инвестиции се случват малко бавно. Въобще това беше характерно досега за Япония, сега го виждаме и при Китай. Отнема доста време, за да се финализира, процесът за взимане на решения е доста непрозрачен, но ние сме длъжни да работим по въпроса. Това е и проектът ни с индустриалната зона, която…
В Божурище ли ще…
…да, която се опитваме да направим заедно с китайски партньори. И проектът ни за карго летище в Стара Загора, което се опитваме да разработим пак с далекоизточни партньори. Така че и бизнесът, и държавата са длъжни да търсят в тази посока развитие.
Ще взема ли заеми България, г-н Трайков, следващата година? Това може и да е един сигнал всъщност и към бизнесът, нали, ако държавата се ориентира към това да взима заеми, и бизнесът да взима заеми, защото явно умните глави в държавата са го измислили така.
Добре е, че досега не взимахме. Догодина ще се наложи да вземем, единствено обаче за да рефинансираме плащането на облигациите през… ако не се лъжа в началото на 2013 г.
Т.е. вие ще направите нещо подобно на това, което Милен Велчев е направил, нали, имаме да връщаме едни пари, той предоговаря този заем и сега вие също, така да се каже, ще…
Е, не, там основният…
…вземете един пари от другаде, за да ги дадете…
…основният момент в сделката на Милен Велчев беше превалутирането и минаването от един вид определяне на лихви към други. Ние няма да правим нищо такова. Просто ще вземем…
Ще вземете един заем, да върнете друг.
…ще вземем заем, за да върнем част от тази главница.
Това се подрежда в същата редица като…
Защото 1,6 млрд., нали разбирате, че няма откъде да се извади от джоба и да се платят.
След десет години ще дойде друг министър на финансите, министър на икономиката и ще каже - о, Дянков, Трайков, Борисов тогава този заем помните ли, дето го взеха 2012 г….
Ама, вашата теза каква е в момента сега - че въобще не трябва да се плащат ли тези пари?
Т.е. трябва да се взимат заеми, няма никакъв вариант да не вземе България нов заем.
Е, откъде да се вземат? Да се намалят пенсиите ли, здравеопазването ли?
Не, то има откъде…
…от бюджета…
…да се намалят още разходите за отбрана и сигурност.
Ами, като цяло за намаляването, да не ви чуе дяволът, защото въобще не е изключено този бюджет, който и сега е консервативен, да стане и още по-консервативен между първо и второ четене.
Бихте ли посъветвал бизнеса да взима заеми, както прави България?
Бизнесът винаги ще взима заеми. Бизнесът винаги ще взима заеми, това е неминуемо. Никой не прави бизнес, без да разчита на банково финансиране. Проблемът е, че преди две седмици се формулираха нови изисквания към европейските банки за повишаване на капиталовата им адекватност. Това означава, че банките трябва да държат повече пари като резерв.
Т.е. ще става по-трудно да се взима заем.
Това означава, че ще имат по-малко средства за даване, за кредитиране и ще се изтегли ликвидност от пазара. Това неминуемо ще затегне кредитирането. Неминуемо ще доведе до това да се взима по по-труден начин или при по-високи лихви. Именно затова смятам, че нашата схема за финансов инженеринг, тоест за използване на евросредства, за да се дават кредити на по-ниски цени, е изключително подходяща и необходима за пазара в момента.
Добре, а тази седмица дава точно обратния сигнал - Европейската централна банка намалява от 1,5 на 1,25% лихвите.
Ами, хубаво е, че го прави, защото досега Европейската централна банка винаги е виждала себе си като стожер на борбата с инфлацията. Това е, това е основополагащата задача на Европейската централна банка при създаването на еврото. Защото те имат сравнително малко лостове да управляват една зона, в която влизат държави със собствени данъчни политики, нали така?
Въпросът е, че в България обаче това не се случва след това.
Така че това, че сега Европейската централна банка намалява данъците, за мен е положителна тенденция в тяхното мислене.
Аз четох, че било лош сигнал обаче, защото показвало забавяне на икономиката в Европа.
Ама, затова не е необходимо сигнал, това се вижда от всички. Въпросът е какви мерки взимате, за да се справите с него.
А ще паднат ли лихвите? Каква е връзката между това, че Европа решава да сваля лихвите, и това, което се случва в България? Ще паднат ли лихвите в България?
Само по себе си при равни други условия това е мярка за намаляване на лихвите. Но пък всички други условия ни водят в обратната посока, така че ще видим коя тенденция ще надделее. Но това, че ще се изтегля ликвидност от пазара, в никакъв случай не е добро за очакваното равнище на лихвите. Затова каквито пари имаме трябва да ги използваме за облекчено финансиране, кредитно финансиране на българските малки и средни предприятия.
А да продължат ли българите да пазят парите, които имат през 2012-а? 7% бил спадът на потребителските разходи в България от началото на кризата според един икономист, не записах името му, от „Уникредит Булбанк”, цитиран в „Класа”.
Ами, основният мотив, който определя поведението ви като спестител, нали, дали да си пазите парите или да ги харчите, това са възможностите за инвестиране и равнището на инфлацията. В момента инфлацията е ниска, а пък възможностите за финансиране не са много и това определя рационалното решение на хората и фирмите да увеличават спестяванията си.
Да, ама това означава да не си купуват различни неща и така се влиза в един омагьосан кръг.
Това донякъде е така. От друга страна обаче в отворена икономика като българската, по-голямата част от потреблението отива за вносни стоки така или иначе. Така че ефектът от това хората и фирмите, основно нека да говорим за потребителското търсене, хората да харчат, ефектът като цяло за икономиката…
Е извън България.
…ще бъде много по-малък, отколкото в сравнение с парите, които ще бъдат похарчени.
Ще иска ли България заем, понеже забравих да ви питам във връзка със заемите, от кой ще вземем заем, има ли вариант за патриотични облигации, както правителството на Ирландия, на Испания, на Италия, търсят от индивидуални инвеститори от
собствените си държави да инвестират такива облигации, играейки на патриотична нотка - помогни на родината си?
Защо да няма? Въпросът е, че тогава лихвите, които се дават по тези облигации, трябва да са достатъчно атрактивни за дребните спестители в сравнение с банковите депозити. Аз все пак съм убеден, че България ще съумее да се финансира на много по-ниска цена, отколкото дават българските банки.
Макар че винаги се сещам, дядо ми имаше такива облигации, беше добивал от българската държава, мисля, че пари не му дадоха после срещу тях. Преди много години.
Е, тази държава, нашата, сега не е такава, защото… поне за това, това слава богу се вижда, финансите ни са предвидими в достатъчно дълъг хоризонт.
Очаквате ли банките да станат най-големите собственици на активи в България заради ипотеките, като обезпечение на заеми?
Това е собственост, която…
Друга прогноза…
…банките не държат да придобият. Това става само по неволя, когато ги придобият, гледат възможно най-бързо да се освободят от нея, да кешират. Така че дори и да има такъв момент, то ще е много преходен.
То много преходен, ако има кой да ги купи тези работи от банката.
Ами, банката няма какво да ги прави.
Да, въпросът е да има пазар, дали ще има пазар…
Какъвто има пазар, на такъв пазар ще продават банките, но банките трябва да ги…
Напълно възможно е банките да станат едни големи собственици, които се чудят какво да правят недвижимото имущество, което имат.
Те тогава вече няма да са банки. За да бъдат банки, трябва да оперират с финансови средства, така че каквито активи попаднат при тях, те ги продават възможно най-бързо на каквито цени предлага пазарът. Това пък е възможност да се придобиват активи по-нататък на ниски цени.
Друга мрачна прогноза от седмицата - на японската банка „Номура”, която казва, че България е била най-застрашената в Източна и Централна Европа от дълговата криза с мотива, че западните банки можели да изтеглят около милиард и 400 млн. евро от поделенията си в България.
Знаете ли, г-н Вълчев, забелязал съм, че всички, които са давали прогнози, че България е застрашена, впоследствие са се оказали по-застрашени и по-пострадали. Това е някакъв парадокс, нали.
Т.е. на Япония не й се пише добре, така разбирам от това, което казвате.
Не, аз в момента говоря за конкретни институции. Иначе, ако искате да говорим за Япония, там пък ще ви настръхнат косите.
А „Номура” ли е зле?
Не казвам, че една конкретна банка е зле. Никога не бих го казал.
Нали казвате за конкретни институции…
Но винаги се оказва, институции, банки, които са казали колко е заплашена България, впоследствие сме виждали, че с тях са ставали някакви проблеми. Иначе Япония има колосален дълг, просто надвишаващ брутния вътрешен продукт дори с по-голям процент, отколкото италианският и гръцкият. Така че дано Япония да устои също, но то това се отнася вече почти за всяка държава в света.
Г-н Трайков, от това, което коментираме, всъщност от това, което българите виждат с очите си, как живеят определени народи, ето, от японците до гърците, българите виждат, че тези народи живеят прекрасно. Нали, няма място на света, където да идеш, и да няма група японски туристи, които снимат с най-скъпа техника и спят в най-хубавите хотели. А от това, което българските политици обяснявате, излиза, че всички тия трябва много да съжаляват и са страшно зле, защото по общи икономически показатели, от гърците през италианците до японците, са зле. И хората го виждат това с очите си…
Вие сте прав, вие сте прав, но това винаги трябва да се сравнява с това какво е било и какъв е потенциалът. Вижте къде беше България в началото на 90-те години…
Къде беше Япония 1945 г., с атомни бомби и срината.
Да, само че Япония след това не мина през 45 години комунизъм.
Къде беше Гърция преди 30-40 години с режима…
България, България преживя 45 години комунизъм, в който се симулираше някакъв просперитет. Строяха се безсмислени заводи, харчеха се пари по абсолютно най- неефективния начин и когато България попадна в пазарна среда, се видя, че всичко това е било вятър и измама и глинените крака на колоса българска икономика се сринаха абсолютно, така, безусловно. Затова трябва да сравняваме къде беше България в началото на 90-те години. И България сега е съвсем различна държава и аз мога твърдо да кажа, много по-просперираща държава от тази през 1992 г.
Това е абсолютно така и никакъв спор по този въпрос не може да има.
Дано, дано да няма никакъв спор по този въпрос, защото…
Само че въпросът е, че примери…
…вашето мнение не го споделят всички и виждам, че има вече и спорове дори и по този въпрос.
Не, не, очевидно е къде е България, но вие казвате вижте японците колко са зле например…
Така. Ако вземете, точно така… Ако вземете Япония къде е била 1980 г. и къде е сега, ще видите, че не е добре. Ако видите Гърция къде ще бъде след пет години и къде беше миналата година, ще видите, че след две години няма да…
А да видим къде, те и гърците си тръгваха от Троя, нали, на пръв поглед, пък се оказа, че имат един кон, нали, и спечелиха войната…
Така че нека да си гледаме нашата градина и да видим какво имаме, къде сме били, къде сме и къде искаме да отидем. Това е верният подход.
Дали верният подход не е да правим като гърци, японци и италианци - да взимаш заеми, да въртиш едни пари непрекъснато, а не да се стискаш?
Предлагам да го пробвате в личните си финанси.
Не, аз познавам доста хора, които въртят големи заеми, от един през друг, както и вие казвате - вземаме сега, догодина да ги върнем, пък след 10 години ще видим, както преди 7-8 години Милен Велчев ги беше превалутирал. Но добре. БДЖ - каква част от продукцията на България се превозва от вагоните на БДЖ?
БДЖ основно превозва от икономиката - руди, продукти на металургията, течни горива. Това са така основните групи стоки за около, ако не се лъжа, около 12 млн. лева на месец.
Т.е. ако БДЖ спре, ако влаковете спрат, какво значи това за икономиката?
Няма модерна държава без, без железопътен превоз. Така ще бъде и в България. Проблемът в България е, че българският железопътен сектор в момента е на равнището отпреди 50 години. Нищо не се е променило и няма как да се промени, ако продължава тази дълга агония. Железниците могат да бъдат много ефективен вид транспорт, могат да бъдат и воденичен камък на шията, какъвто е в случая. Не можеш всеки ден да генерираш загуби, да имаш 800 млн. лева задължения и да казваш, че трябва да продължава по същия начин.
Добре, но според вас какво е обяснението, България да има какво да превозва с вагоните на БДЖ, според това което вие казвате, и средството, с което се извършва този превоз, да губи?
Това е въпрос на сметки на тези, които управляват компанията. Мисля, че в момента БДЖ има възможно най-мотивираното и компетентно ръководство да се справи с този проблем.
Енергийните въпроси. Има ли пари за „Белене” в проектобюджета, г-н Трайков? Иван Костов твърди, че има за финансиране с държавни пари или държавно гарантиран дълг, след като в проектозакона за бюджета е предвидено увеличаване на държавния дълг от 13,7% до 19% от брутния вътрешен продукт?
Категорично няма. Това го заявявам аз, това го заяви и министър Дянков. Нашата позиция…
Добре, а за какво са тогава тия 5%?
Нашата позиция от самото начало беше, че държавно финансиране или държавно гарантиране на средствата за АЕЦ „Белене” няма да има. И тази позиция остава непроменена. Така че това, което е предвидено като финансиране, от една страна е буфер, така както миналата година имаше предвидени средства за дълг, а не взехме дълг, по-миналата година имаше средства за дълг, а не взехме дълг, т.е. предвидена възможност в бюджета. Ако не се лъжа миналата година за 2 млрд. и по-миналата пак за някаква такава сума.
Т.е. вие искате една празна бланка…
Сега е по същия, стоят по същия начин нещата с тази разлика, че трябва да се плаща главницата на облигациите от тези 1,6 млрд.
Не, въпросът е в тази разлика от 5%, които вие наричате буфер, т.е. да могат да се използват или да не се използват?
От една страна е буфер, а от друга плащането трябва да бъде направено 2013-а, но парите трябва да се вземат 2012-а, началото на 2013-а. Аз също говорих с колегите от финансовото министерство и приемам тяхното обяснение. То е такова, че, от една страна, първо, защото е буфер, от втора, защото средствата трябва да се вземат в края на годината, а да се платят в началото на по-следващата година.
Т.е. сега за какво са - за заема ли са или буфер, т.е. тези облигации или буфер?
И за двете.
Т.е. по равно.
Една част със сигурност трябва да се вземат, така, че те не са буфер, нали.
Да.
Тези, които трябва да се вземат със сигурност…
Въпросът е колко от тях са за това и колко…
Ами тези, които трябва да се платят, 1,6 млрд., те са.
Въпросът е вие искате една празна бланка. Не е ли по-редно, ако се оказва, че България има нужда от пари за определено нещо, и това стане ясно в рамките на годината, парламентът да му се каже за какво точно ще се взима, за да реши Народното събрание за конкретното нещо дали е съгласно да се даде. Защото по тая логика и логиката на Костов може да е вярна. В един момент да хрумне да не е вече Трайчо Трайков и Симеон Дянков министър в средата на следващата година, по някаква причина, да дойде някой друг и той да каже ами ето, тук сега има едни 5 процента, дайте да ги дадем за гарантиране на заем от руснаците.
Ако това, което казвате, се случи, няма да е проблемът това какво е предвидено в бюджета. А иначе ме питате…
Какво, ако вас ви няма…
…иначе ме питате по въпроса за бюджетна технология. Аз не съм бюджетен технолог, затова не мога да ви отговоря в тия детайли, в които ме питате. Това е Министерството на финансите и тяхното обяснение е това, което ви дадох.
Кога ще се върти кранът за пускане на „Южен поток”? Понеже Бойко Борисов ви разказал на правителственото заседание колко го впечатлило тържеството по завъртането на крана на „Северен поток” от Меркел и Медведев, кога това тържество го виждате за „Южен поток”?
Това вече зависи изцяло от „Газпром”, защото за да започне да се случва проектът, те трябва да агрегират предпроектните проучвания от всички страни, през които минава газопроводът. Да осигурят строителството на подводната част и да почнат строежа. Те са заявили досега… засега, че ще се спази първоначално заявеният срок за първия етап на газопровода през 2015 г.
2015-а? Под първи етап се разбира, че ще има от точка А до точка Б вече.
Не, първият етап е с по-малък капацитет.
Т.е. 2015 ще се завърти кранът на „Южен поток”, според вас?
Не според мен, а според „Газпром”.
А според вас реалистично ли е?
Ние напълно ще се впишем в този срок, ако бъдат изпълнени другите условия.
Другият проект от големия енергиен шлем с Русия, Бургас - Александруполис, който вече е с одобрена екооценка, сега това не е към вас, нали, не се занимавате вие?
Този проект от две години не е към мен, така че за него можем да си говорим само чисто приятелски.
От чисто… тъй като е част от енергетиката…
Не е част от енергетиката, той няма нищо общо с българската енергетика. Това е един транспортен проект, за транспорт на нефт от точка А до точка Б…
От Бургас за Александруполис.
…през Странджа, вместо през Босфора.
И ще се прави ли, от това, което вие знаете в правителството?
Не съм голям оптимист за това, че там се връзват сметките.
Така, приятелски да си говорим, нали всички чакаха, че ще има някакъв проблем с екологията и в един момент излиза доклад, че няма проблем с екологията.
Не мисля, че икономически е обоснован този проект, поне така чувам от Министерството на финансите, които отговарят за него.
Шистовият газ, договорът с „Шеврон” не бил сключен. Нона Караджова говори тая седмица за още една допълнителна екооценка да се въвежда в такива случаи.
Значи тази идея, и ако я има тази допълнителна екооценка, тя пак не е въпрос на договора. Защото за да има нещо, което да се подлага на оценка, трябва да се сключи договорът, за да могат те да изработят работната си програма и да я дадат.
Аха, т.е. вие първо ще подпишете договора, а той след това ще бъде оценяван.
Да, договорът е принципен и той казва какво трябва да се случи на следващите стъпки. Но ако България може да добива свой собствен газ при управление на минимални допустими, управляеми, отстраними, както искате го наречете, рискове, които могат да бъдат избегнати, това ще бъде от колосална полза за нас. Това поставя по съвсем различен начин вече и геополитическата ситуация, и стратегическите ни опции за развитие на енергетиката, за развитие на икономиката. Ето сега чакаме какви ще са новите цени от „Газпром”, които „Булгаргаз” ще обяви, и вероятно пак ще искат двуцифрено увеличение. Представете си…
Двуцифрено като процент?
Да. Представете си какво означава да имате газ на два пъти по-ниска цена, за който не трябва да се договаряте с чужда държава. Отделно от това вече за стотиците милиони годишни концесионни такси, половината, от които остават в регионите, отделно между 5000 и 10 000 работни места, отделно възможността това да послужи като основа за възраждане на химическата промишленост. Срещу всичко това като възможност стои управлението, управлението на потенциалните екологични рискове.
Стоят съмненията, да, стоят съмненията какво ще стане с хляба в България и дали ако ще имаш газ, няма да се окаже, че няма да имаш какво да ядеш.
Ама, това са пълни глупости. Значи…
Не, това са възраженията на другата страна в този спор…
Някои от хората, които…
Или че земетресение ще те удари.
Да, които носят знамето на тези апокалиптични картини, те примерно говорят с неща... като ще бъде заразена почвата на 3000 метра дълбочина, нали. И как да възразиш на това?
Да, ама има обаче едно рационално възражение - ами що като е толкова хубаво французите не го правят…
Ами, има и рационално обяснение. Да ви го кажа ли?
Да.
Първо, догодина във Франция предстоят избори и противоречиви теми преди избори се избягват. Второ Франция…
Т.е. вие смятате, че французите, френските ръководители…
Продължавам…
…ще излъжат френския народ и след това пак ще си копаят шистов газ.
Не, нищо такова не твърдя. Казвам ви обаче каква е ситуацията. Второ, Франция е страната, родина на „Арева”. „Арева” е най-мощната световна ядрена компания. 80% от енергията във Франция се добива от ядрени централи. Сега вероятно газови централи с евтин газ също трудно, така, се вписват в тази ситуация. Трето, Франция, самата Франция има значителен добив на собствен конвенционален газ. И, четвърто, Франция има безброй възможности за внасяне на газ откъдето си иска. При нас какво е положението - точно обратното във всяка от тези посоки. И затова аз ви казвам, че ако успеем да реализираме този проект, той ще има огромни икономически и стратегически ползи. Само че, за да разберем дали въобще можем да правим нещо по този въпрос, трябва, за бога, да започнем да проверяваме и да проучваме. И сега…
Е, защо още не сте подписал договора?
Ще го подпишем скоро, защото имаше…
В смисъл къде има препъни какъв някакъв голям или?
Договорът, договорът е много дебел и когато става дума за такива сложни документи, трябва да се изчистят всички детайли. Това е причината.
Няма някакъв голям спор, не е вързано с екооценки и т.н.
Не, защото всичко това предстои. Така че искаме този процес да започне. И вижте, в България, а и в Европа няма, тъй като това е нова технология, няма данни, не може да се види нещо как функционира и какви са проблемите. Затова всички…
И тук веднага ще ви кажат - пак ли България ще е експерименталното зайче на Европа?
Е, не, няма, защото България е една от последните страни, които започва да развива шистов газ. Полша вече започна да го добива. Там са дадени 80 концесии, 80. И други страни са много напред, в Англия се проучва, в Румъния и т.н. Но тъй като все още това, това сега започва, гледаме всички какъв е американският опит. И като гледаме американския опит, обикновено се пуска едно филмче, „Газланд”, което вече е доказано, че човекът го е направил единствено с цел, за да дискредитира технологията, където има една сцена как един човек си пуска чешмата, потича вода и той с една запалка пали водата. Сигурно и вие сте го гледали. Това е проверено и доказано, че при този човек този ефект се е получил, защото са били незаконен сондаж във въглищно находище. И водата, минавайки през въглищните пластове се смесва с метана от въглищата.
Колко време ще трябва България да почне да вади шистов газ вече, да го е проучила, и да имаме газ?
Процесът е много дълъг.
Ако има, разбира се.
Да, ако има, това ще стане след не по-рано от пет години. Затова обаче за нас, и независимо от местния добив, е изключително важно възможно най-бързо да се присъединим към южния газов коридор, каспийския газ. Затова сега отивам пак в Азербайджан в понеделник, затова вече подписахме с азерските колеги споразумение за конфиденциалност и сме почти готови с пътната карта за осъществяване на съвместните ни проекти в следващите години.
Този газ как ще идва от Азербайджан, през Турция?
Вариантите са, разбира се, най-предпочитаният от нас е „Набуко”, но най-бързият ще бъде с гръцката връзка, а пък най-краткият е допълнителна турска връзка. Но аз ви обещавам, че със или без „Набуко” азерски газ в България ще има и то още в
следващите две години.
Да, ама до тези две трябва с „Газпром”. Казвате двукратно, двуцифрено число ще бъде увеличението на… исканото от „Булгаргаз” увеличение на цената.
„Булгаргаз” сега подготвя сметките си и ще ги видим вероятно следващата седмица.
Ние всъщност с руснаците къде сме в момента по договора за доставка на газ от тях?
В смисъл?
Там как беше, коя година изтичаше старият договор?
Това са технически подробности. Те искат да ни продават, а ние искаме да купуваме, така че изтича…
Абе технически, технически…
…изтича 2013 г.
И вие трябва да договорите от 2013 г., т.е. догодина ще бъдат големите преговори за „Газпром” за следващия период, докато бликне нашият газ.
Да, трябва да договорим за следващия период. Там има редица…
Колко ще бъде този период?
…редица възгледи, които не съвпадат все още, защото ние искаме да имаме максимално голяма гъвкавост за количествата, за това какво можем да правим с този газ, естествено за ценообразуващата формула.
За колко години ще преговаряме с „Газпром”?
Такива договори типично се сключват за между 10 и 20 години. Ние при всички положения ще се… нашата позиция е в долната граница, дори под 10 години.
Защото ако… ами хубаво, ако дойде след две години азерски газ, ако след пет имаме собствен шистов газ…
Не, то виждате колко са много възможните развития в бъдеще. Някои от тях са вълнуващи и добри за нас, затова искаме да запазим максимално голяма свобода за действията си.
Бяхте на туристическо изложение тази седмица в Лондон. Това май е най-голямото изложение в света, туристическо.
Това е едно от трите най-големи, заедно с това в Берлин и в Москва. Всъщност заедно с това в Берлин са двете най-големи и освен самото изложение имаше и министерска среща, на която присъстваха знаете ли колко министри - 86. Аз на друг форум с 86 министри май не си спомням да съм бил.
И всичките искат туристи.
Да, а освен това и което беше най-важно за нас, на това изложение дадохме старта на рекламната си кампания в Англия.
И какво е посланието ни към англичаните?
Те са различни клипове с, така, един хубав, нали, избягват малко от тази романтична сериозност на нашето традиционно представяне. Акцентираме на културно-историческия туризъм и на нещата, които могат да се правят в България, защото досега голяма част от английските туристи са избирали България просто като погледнат каталога и видят къде 5 звезди ол инклузив е най-евтино, взимат този хотел и понякога по случайност попадат в България. Нали, може да е Турция, Тунис или някое друго място. А ние искаме причините за взимане на решение да бъдат основателно желание да се види и да се прави нещо в България.
И какво?
Това са и спортовете, и спа и уелнесът, и виното, и голфът, и приключенският елемент…
Ние сме номинирани в групата на най-добрите голф дестинации, което между другото от Англия звучи като висока оценка.
Оценката е изключително висока. Ние имаме малък брой игрища, но според председателя, президента на Асоциацията на туроператорите за голф туризъм, той каза: когато дойдох и видях вашите голф игрища, това беше първият случай в кариерата ми, в който нямах никаква забележка към тях. Става дума за тези, които са по морето, и именно затова България е номинирана…
Въпросът е те не са ли далече за англичаните на фона на… Те ходят по Португалия, по… примерно португалците много играят с голф туризъм, ама са близо. Там литваш и след по-малко от час си на голф игрището. Дотук трябва да летиш 3-4 часа.
Е, далече е. Да, така е наистина, но англичани идват в България и три часа полет е в рамките на това, което се смята за близка дестинация, а голфърите, защото специално за тях говорим, въпреки че аз не играя голф, но голфърите обичат като скиорите да пробват нови писти и нови места, а особено когато нашите игрища получават такава висока оценка, тогава несъмнено тук ще дойдат, и вече го правят, идват хора, които далеч не се ограничават в тези между 70 и 90 евро на ден, което типично харчи чуждестранният турист в България. И затова и аз смятам, че решението на правителството летището в Балчик да се развие от военно в гражданско е изключително положително не само заради голфа, а защото то отнема и регионалния монопол на летище „Варна”, и защото дава възможност да се увеличат цифрите. В момента през лятото летище „Варна” е изключително натоварено и създава лошо усещане, лош имидж на България у туристите още в момента от стъпването им на българска земя.
По-малко ли англичани ще карат ски тази година в България?
Вероятно ще са по-малко. Англичаните тази година почувстваха за първи път наистина осезателно рецесията и това се отразява на пътуванията им. Аз видях изследвания на английския пазар, не специално за България, а въобще за нагласите на англичаните да пътуват, които много не са добри. Например в Швейцария тази година на ски ще ходят със 70% по-малко англичани, 70%.
А в България?
В България надявам се, че спадът ще бъде значително по-малък.
Значи пак трябва… гледаш кои 5-звездни хотели са най-евтини и идваш в България да караш…
От тази гледна точка, от тази гледна точно стои много добре, не само за цените, а и сравненията в зимния ни туризъм показват, че чуждестранните туристи харесват, в България харесват природата и пистите, и харесват храната и възможностите за забавления в курортите. И също така са им симпатични българите.
Гърците ще бъдат…
Стоим, стоим по-лошо от гледна точка на инфраструктурата, но това си го знаем.
Гърците ще бъдат със сигурност по-малко. Така да затворим кръга на този разговор…
Е, хайде да не казваме, да не слагаме етикета сигурност на негативни неща.
Не, понеже така четох, като такива прогнози, като ги видях как живеят обаче и в седмицата на най-голямата им криза, според света…
Дано да не са много по-малко, защото зимните ни курорти, особено в района на Банско, Добринище, разчитат много на гърците.
