Половината от фирмите у нас работят в сивия сектор, сочи изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Пред Дарик социологът Емилия Ченгелова коментира, че хората са доста колебливи в отношението си към нелегалния бизнес. От една страна го порицават, но от друга избират да работят именно в него. Защо се получава така и как кризата промени отношението на работодателите към сивия сектор?
Какво показва проучването за сивия сектор в България?
Няколко тревожни тенденции. Първо, сивият сектор трайно се оформя с относителни дялове между 40 и 58%. Работодателите от България считат, че сивият сектор е 42%, докато населението го оценява на 58%.
Тревожното е, че при картографирането на сивите практики имаме една много тъмна България: Бургас, Пловдив, Пазарджик, Ямбол, Хасково, Русе, Перник, Кюстендил и други.
Според мен по-тревожната тенденция е, че хората проявяват изключително голяма толерантност към сивите практики. Забележете колко противоречиво изглеждат нещата. От една страна 66-68% от населението порицава сивите практики, от друга всеки трети е готов да участва в тях. Даже не просто е готов, той участва, което признава, че имаме вътрешна колебливост. Хората осъзнават, че сивото не е редно, но в същото време изкушението за реални пари, и то сега, изглежда е по-голямо.
На какво се дължи тази колебливост на населението?
На ниския жизнен стандарт. Хората имат нужда от доходи сега и веднага. Това е единият фактор. Другият е разрушеното доверие между държавата и нейните граждани. Бяхме свидетели на сриващата се пенсионна система, здравните реформи. Как сега да убедим хората, че трябва да бъдат социално и здравно осигурени? Трудно е. Ето това нарушено доверие кара хората да са скептични и да са по-податливи на сиви практики.
Да, но не само хората с нисък жизнен стандарт са податливи на тези практики, а и техните работодатели, за които се предполага, че са поне със среден жизнен стандарт.
Да, това е другата особеност. Оказа се, че българинът е такъв. Човешко е да се опитват да се намалят разходите, да се намерят някакви оптимални баланси и всеки работодател се опитва да намали стойността на продукцията и на разходите и ако се окаже, че сивите практики са единственото решение, очевидно работодателите го правят.
Забележете, да речем всяка втора фирма си позволява сиви практики, но все пак има и друга половина, които въпреки високата цена, която поемат, остават изрядни. Т.е. дилемата е изряден и търпящ загуби или сив и печелещ. Но пък сивото икономическо поведение води след себе си доста рискове - да бъдете разкрити, да станете обект на разследвания.
Кризата спомогна ли за потъмняването на икономиката?
Да, определено. По мнението на работодателите през последните три години се наблюдава тенденция за увеличаване на сивия сектор и кризата определено се вини като един от основните генератори. Дори някои работодатели казват: „Аз не мога да остана бял и светъл, след като всички около мен посивяват заради кризата и стагнацията". Аз обаче мисля, че все пак кризата много често се използва като оправдание, защото тогава е много лесно да се оправдаеш и да приложиш някои сиви практики, които в нормални условия човек би се въздържал да приложи.
Тогава можем ли да очакваме обратния процес - с излизането от кризата икономиката да изсветлява?
Има такива очаквания, макар че те не са реципрочни. Не може да се очаква, че със свършването на кризата сивият сектор директно ще падне.
Трябва да имаме целенасочени действия, адресирани към конкретните сиви практики и това е най-точният път. Другият целенасочен път е с информиране на населението за вредите и щетите, които то търпи. Хората просто не вярват, че сивият сектор им нанася щети, не им е ясно как точно.
Кои са секторите, които най-много са в сивия спектър на икономиката?
В нашия проект работим с 11 бранша основно. Това са инфраструктурното строителство, здравеопазването, туризмът и млекопреработването, но ако говорим изцяло като за сектори в страната, то задължително трябва да добавим и търговията и различните сектори за услуги.
Услуга, при която крайният потребител е индивидът и не е видно дали се предоставя някакъв фискален бон или друг вид отчетност, там има най-много сиви практики.
