Яни Милчаков, Боби Бобев и Ангел Димитров коментират българската позиция по независимостта на Косово.
В очакване на независимостта на Косово трима бивши български посланици в коментар за "Седмицата" на Дарик радио. Яни Милчаков, той беше посланик в Белград от 2001 до 2005. Боби Бобев, посланик в Тирана от 1998 до 2006 година. И Ангел Димитров, първо генерален консул в Скопие от 1992 до 1994 и после остава до 2001 година като посланик на България в Македония. Някой съмнява ли се, че Косово ще стане независима държава? Съмнения от Белград, така, прощавайте за шеговитото представяне, господин Милчаков? Я. Милчаков: Очевидно сме свидетели на последните дни, в които се осъзнава напълно, че изходът от геополитическия тунел, наречен Косово, във формата му на скъпоструващ международен протекторат, трябва да намери своя изход и не само факторите в Прищина, но и международната общност да е подготвена за едностранното обявяване на независимостта на Косово. А сръбската общност? Я. Милчаков: Знаете, че темата за Косово беше водеща в предизборната кампания на основните кандидати и в тази кампания победата и на самия Тадич беше осъществена, ако може да се каже така, на две писти. Едната беше проевропейската визия пред Сърбия, която в лицето на премиера Кощуница няма особено силна подкрепа в настоящия момент, а другата беше прагматичният подход към косовския, към решаване на косовския окончателен статус. Тоест според вас сърбите подхождат вече прагматично. Я. Милчаков: Съдейки по изказванията на политическия елит, в Белград статутът на Косово, който се очертава да бъде признат според стандартите на международната общност и според вижданията на основните политически играчи в решаването на косовския възел, е приет като неизбежност. Има ли съмнения в Скопие или Тирана за независимостта? Б. Бобев: Ако говорим за Тирана, мисля, че всякакви съмнения трябва да бъдат оставени назад. Тирана, да напомня, 1991 година, още 1991 година, призна онази независимост на Косово. Дори аз си спомням, когато отидох в Тирана, съвсем близко до нашето посолство беше офисът на Република Косово, който никой не признаваше за нищо, но така или иначе онази обявена от косоварите Република Косово през 1991 година беше, разбира се, единствено от Албания призната. Така че аз мисля, че Албания ще е първата страна, която едва ще дочака обявяването на независимостта, за да я признае. А Македония? Има ли съмнения, господин Димитров?
А. Димитров: Би било странно в Република Македония да няма съмнение, защото знаем добре, че не е изтляла още тази връзка към Белград но доминиращата позиция е да се очаква независимост на Косово, а включително управляващите структури са готови да я подкрепят.
Това е интересно, което казвате. Не от притеснение от албанците на македонска територия, а заради неизтлялата връзка с Белград има съмнения в Скопие в косовската независимост.
А. Димитров: Поставихте всъщност двата акцента на проблема. Има го и заради притеснения при определени среди от, така да се каже, албанското настъпление на изток, а в същото време и държавно укрепване. А в същото време, както казах, определени среди все още не могат да прекъснат тези стари връзки от югославско време към Белград. Кой как ще реагира? Сърбите - военен отговор? Г-н Милчаков. Я. Милчаков: Съдейки по реакциите непосредствено след втория на президентските избори, остра реакция във формата, в която вие подсказвате, едва ли може да се очаква. Но една дивизия по границите няма ли да пратят, така, за отсрамване, че са нещо защитили? Я. Милчаков: Формално погледнато, Резолюция 1244 предвижда такава възможност в случай на външна заплаха за границите на автономната област Косово, които по силата на тази резолюция... В случая обаче тя няма да е много външна, а ще е вътрешна. Я. Милчаков: Такава възможност е предвидена правно, но политическа реакция, която да доведе до такъв отговор на Белград на обявения статут, не може да се очаква. А икономическа блокада, терор, да ги оставят без ток, който минава по електропроводи през сръбска територия? Без провизии, доколкото се снабдява и през Сърбия някаква част от Косово? Я. Милчаков: Който е запознат с историята на Косово в състава на най-напред Федеративна народна република Югославия, после Социалистическа федеративна република Югославия, след това Съюзна република Югославия, държавна общност Сърбия и Черна гора, знае, че косовската икономика е планирана в пълна инфраструктурна и енергийна зависимост от сръбската енергийна и икономическа система. До икономическа блокада аз също не съм склонен да мисля, че би могло да се стигне поради силния ангажимент на международната общност към това Косово не само да придобие статута, очертан в някаква голяма степен от плана на Ахтисаари, който беше отхвърлен в ООН благодарение на блокадата, наложена от Русия, т.е. не беше гласуван. Но ангажиментът на международната общност е и в това Косово да положи основите на правова държава, която да гарантира икономическото развитие и останалите стандарти, които биха могли да я приближат към... Тоест според вас няма сърбите да спрат тока на Косово, а самоблокада на сърбите, която ще засегне и българите - да се нацупят, да си изтеглят посланиците от държавите, които ще започнат да признават една по една Косово, да тероризират пътуващите през територията на Сърбия, което пряко ще засегне българите. Да пречат на българския бизнес например и на бизнеса на другите държави, които ще признаят Косово? Я. Милчаков: Формално погледнато, конституционните промени и новата конституция на Република Сърбия след обособяването й от Черна гора като самостоятелна държава, поставя проблема Косово като първостепенен политически проблем и всяка реакция дори и на сръбски политик, насочена срещу, това е едно твърде широко тълкуване, насочена срещу интегралността на Република Сърбия, включваща и Косово, се приема като антикоституционен акт. Така че, ако се предприемат дипломатически санкции на равнището на скъсване на дипломатически отношения или друг тип реакция от подобен характер, то тези реакции би трябвало на първо място да бъдат насочени и срещу сръбски политици, които публично като в своите публични изяви и в своите политически програми предвиждат самостоятелния статут на Косово като неизбежност и поставят като перспектива и като задача... Не, вие сте опитен дипломат. Смятате ли, че сърбите ще си отзоват посланика от София господин Данило Вучетич? Я. Милчаков: Не смятам. Понеже и той казва в едно интервю, той не той, ами "Труд" му обобщава интервюто тази седмица, не знам дали видяхте, Сърбия има екшън план за Косово, но не знаем какъв е той. Я. Милчаков: Да, известно ми е това интервю на посланик Вучетич, но това, което предполагам като дипломатическо поведение на сръбския елит, преди всичко зависи от сегашната кризисна ситуация в сръбското правителство, където конфронтацията между Демократическата партия на Тадич и Демократическата партия на Сърбия на Кощуница води до блокада дори и на технически заседания на кабинета, които не се свикват... Т.е., то няма да има кой да го отзове посланика, това искате да кажете? Я. Милчаков: Не, това не... Така са се блокирали сърбите в момента, че няма кой да вземе решение война да обявят даже. Я. Милчаков: Не, не допускам. Да чуем Тирана. Смятате ли, че Албания може да тръгне към Съединение след пет, шест, десет години, така както седем години след освобождението на България от турците, след Санстефанския и после Берлинския договор все пак се съединяват Източна Румелия и България. Б. Бобев: Ние ако ние тръгнем да правим тези исторически паралели с вас, трябва да кажем, че и устройството на Източна Румелия е един опит за изграждане на мултиетническо общество по дадености, с гарантирани права за турско и гръцко население и т.н., и т.н. Тези аналогии съм ги чувал в Косово, те като си обясняват какво правят и искат на българина да му го обяснят ясно и казват – я си спомнете при вас как беше. Б. Бобев: Първо една мисъл, първо една мисъл от настроението на Сърбия. Късането на дипломатически отношения - всичко това бяха фишеци предизборни. Веднага след като мина дори първият тур на изборите, почна да става ясно, че няма да има такова нещо. Очевидно косовските лидери в Прищина най-добре си правят сметката, най-внимателно следят тези неща. Вчера прочетох, че са пресметнали, че около сто държави ще признаят Косово. Около сто държави. Вече имали гаранция за това. Добре, Сърбия с кого ще къса дипломатически отношения? С Германия, с Франция, с Великобритания, с Обединеното Кралство? Е, те воюваха с цялото НАТО, та няма... нали, те са показвали, че могат да бъдат ... Б. Бобев: Аз мисля, че започна... Вижте, започна едно отрезвяване, аз предполагам, че Яни ще се съгласи, Чедомир Йованович каза, влезе в предизборна борба за президент... Я. Милчаков: Имах него предвид. Б. Бобев: ...Чедомир Йованович влезе с мисълта, че свърши, Косово приключи, и за него гласуваха, но за него гласуваха 200 хиляди души, което значи, че там има. . . че там има мая, има хора, които разсъждават по този начин. Кажете вие за Тирана как мислят. Не минава ли през главите на албански политици, че всъщност албанците трябва да си се обединят? Б. Бобев: Лансираната теза за Велика Албания, това също са така малко плашила, аз практически изключвам възможността да се правят каквито и да било стъпки в тази посока. Не виждам, не виждам начин това да се случи, никакъв начин. Още повече, имайте предвид, че албанците в държавата Албания и албанците от Косово и Македония са все пак нещо различно. Не забравяйте, че албанците в Западна Македония и в Косово живяха, превъртяха две поколения в Югославия, те изградиха един малко по-друг манталитет и в определен смисъл, аз предполагам, че и посланик Димитров ще вземе отношение по тази тема, но те са по-близки помежду си. Докато между тях и албанците в държавата Албания има разлика. Тези хора не се обичат чак толкова много, те изпитват една взаимна ревност помежду си. Започнаха да говорят напоследък, дори върти се вече в пространството темата дали косовският език не е различен от албанския. Това да ви напомня нещо? За македонския ли? Б. Бобев: Разбира се, разбира се. Самият факт, че има податки в това отношение, говори, че аз не изключвам един ден в бъдещето да се повтори това нещо. Не забравяйте, много е полезно да се теглят исторически паралели за албанците и за Косово по една проста причина. Албанците са изостанали в своето обществено развитие. Когато започна войната 1999 г., аз се чудех на какво ми напомня обстановката в Тирана. Това ми беше нещо дежа вю, това ми беше нещо познато. И в един момент аз се сетих, не, не, не, не съм го виждал, аз съм го чел това, това е България в навечерието на Балканските войни, това е София в навечерието на Балканските войни. Брата роб, обединението, ако трябва - с всички ще воювам, всичко това беше нещо, което в другите балкански страни се е случвало в края на 19 и началото на 20 век. Значи сте преживял вече? Б. Бобев: В нашите страни, в другите страни... Не, не, в Тирана вече... Б. Бобев: Разбира се, изживява се по-бързо, но никога не трябва да забравяме това, че тези хора, че тази нация не е довършила своите възрожденски процеси във времето и те още, още може би ферментират и имат да доферментират. Но за да бъда конкретен, за да бъда конкретен на вашия въпрос - не, аз не допускам, аз не допускам стъпки в посока на създаване на Велика Албания, стъпки в посока на обединение между косовските албанци и държавата Албания. Вие всъщност зададохте въпроса към Македония. Дали пък близостта заради годините, прекарани в Югославия, между македонските албанци и косоварите, косовските албанци, няма да доведе до обединение там? Господин Димитров? А. Димитров: Тоя въпрос може би е най-непредвидим, много по-непредвидим... отговорът на този въпрос е по-непредвидим повече, отколкото дали Сърбия ще дрънка оръжие по границата и дали ще се обединят всички албанци, по простата причина, че между Косово и Вардарска Македония има една специфична историческа близост, т.е., близост на историческата съдба. И двете по едно и също време фактически влизат в... попадат под сръбска власт, различни процеси се развиват, които създават едно усещане за общност поне по границата и между еднородното население. Да не забравяме, че в рамките на Югославия тази граница не е разглеждана като държавна, а по-скоро като една вътрешноадминистративна, имам предвид границата между тогавашната съставна Република Македония и вече Сърбия, т.е. косовския дял. Я. Милчаков: Искам да добавя и Прешевската долина. А. Димитров: И Прешевската долина, разбира се. Т.е., цялата северна граница на Македония, в която има и по-плътни масиви от албанци, е живяла с другите албанци от другата страна като едно цяло и при това там са работили на едни и същи места, семейни връзки, те нямат усещане за отличия, за разлики помежду си. Т.е., дори те приемат сегашната граница като нещо наложено не съвсем в рамките на техните очаквания. Я. Милчаков: Тя не е и фиксирана. А. Димитров: Е, тя, да, не е съвсем точно фиксирана, тя международноправно още не е решена, това е другия... но е фиксирана. Въпросът е дали в политиците от двете страни на тази граница не минава мисълта освен магистрала между Косово и Македония, това е едно от изявленията тази седмица на министъра на транспорта на Косово, да се направи нещо повече между Косово и част от Македония. А. Димитров: Когато говорим за политици, очевидно имате предвид албанските политици в Косово и албанските политици в Македония. Да, в Македония. А. Димитров: Но и там трябва да търсим една разлика, защото има две албански основни партии. Едната, така наречена Демократичната уния за интеграция, която беше всъщност партията на бившите бунтовници от 2001 г. и която беше доскоро на власт в коалиция със социалдемократите. От нея би могло да се очаква това, за което казахте, тъй като те в момента са поставени в неизгодна позиция и биха могли да се опитат отново да възпроизведат едно недоволство, донякъде подхранвано от успеха на съседно Косово, от което те всъщност идват. Другата албанска партия - ДПА, тази партия, която отдавна сътрудничи със сега управляващото ВМРО-ДПМН, партията на Арбен Джафери, има съвършено други представи за развитието и на Република Македония. Дори ще бъде малко по-директен. Тази албанска партия има ясно съзнание за миналото на Македония, докато другата, унията, тази, която сега е в опозиция, изобщо възприема официалната трактовка на македонската история. Това са два различни подхода и към представата за бъдещето на собствената държава, които донякъде предопределят и склонността им да се позиционира политически. Вие бяхте най-неясен какво ще стане с Македония. А. Димитров: Ами, аз ще го кажа директно, нищо страшно няма да стане. От две... гледната точка на посланика в Белград, бившия посланик в Белград е, че Сърбия няма да удари нито военно, нито с икономическа блокада, от Тирана гледната точка е, че албанците няма да тръгнат към обединение с Косово, а какво ще стане с Македония? А. Димитров: Мисля, че това, което казвам, донякъде подсказва две неща. Първият проблем е, че Македония има проблеми със собствената си идентичност, и то на ниво, като се почне от... И през тази седмица продължиха споровете с гърците за името и те сега са за влизане в НАТО. А. Димитров: Разбира се, това са ясни неща. Само по себе си това покрива в известна... дава неизвестност за бъдещето независимо от декларираното желание за евроатлантическа интеграция и независимо, че Република Македония е най-близо от всички страни от Западните Балкани, като изключим, разбира се, Хърватия, до приобщаването към НАТО. Въпреки това тази поделеност на два основни политически блока, тази вътрешна несигурност, тази липса на ясна представа за бъдещето донякъде е причината да не може да се дават категорични оценки какво точно ще се случи в Република Македония. Господин Бобев? Б. Бобев: Само да допълня във връзка с това, което говореше посланик Димитров. Не бива никога да се забравя и различното позициониране на албанската политика, на държавата Албания, по отношение на Косово и по отношение на Македония. Това са две съвършено различни неща. Аз присъствах, бях там посланик и когато беше войната 1999 г., и когато беше македонската криза 2001 г. и помня разумното и балансирано поведение на албанците по отношение на македонската криза. Когато те поставиха на преден план тезата, че под никаква форма не трябва да се застрашава интегритетът, териториалната цялост, независимостта на Република Македония, че това е приоритет на Албания, на държавата Албания - да има един спокоен и уравновесен свой съсед. Я. Милчаков: Аз бих добавил и третата проблемна територия, а именно Прешевската долина, която включва... Това е пак гледната точка откъм Белград... Я. Милчаков: Не, не този път, тъй като имам непосредствено наблюдение върху два избора, два кръга избори, които се осъществиха в Бояновац и Прешево и Медведжа, в качеството си обаче на наблюдател на ОССЕ. Прешевската долина, така, представлява един много важен политически терен за Сърбия, тъй като там изборите доведоха на власт двете, в двата града, съответно в Бояновац и в Прешево, две доста противопоставени политически програми в рамките на самата локална албанска политика. В Прешево победата беше на страната на радикалните местни албански лидери, Радни Мустафа и още някой, които в местните си програми като кандидати за кметове бяха издигнали не друго, а създаването на република Илирида, която да обедини всички албанци на всички етнически територии. Все пак като за локална програма това е твърде амбициозно да го кажем. Със столица? Я. Милчаков: Със столица може би Прешево, не зная. Столица не беше обявена. Не, говоря сериозно. В програмата на кандидата за кмет на един град, колкото Радомир, имаше създаването на република и Илирида. Съвършено друга е ситуацията в Бояновац, където отново изборите бяха спечелени от умерения Нагип Арифи, политик, който сътрудничи с Белград, а още повече по принципа на позитивната дискриминация вече двама депутати от Бояновац участват в работата на скупщината в Белград. Та, тяхната програма включва широка автономия в рамките на Сърбия, статут на албанския език в образованието, правилно използване на национални символи и такива искания, които да оформят региона като културно-автономен. А що се отнася до реалната ситуация там, Косово, разбира се, е възприемано много по-близко от местните албанци, като едва ли не територия, от която те са изкуствено отделени. А това е факт, който се е случил след Втората световна война. Но така или иначе, Прешевската долина остава проблем на сръбската политика и аз не виждам перспектива тя да бъде интернационализирана. В момента сте достатъчно свободни, като бивши посланици, да кажете, какво бихте, ако сега бяхте, в този момент, в столиците, в които дълго време сте представлявали България, какъв доклад щяхте да изпратите до външно министерство - признавайте Косово или не признавайте Косово? Решение, което много скоро ще трябва да бъде взето в България? Я. Милчаков: Тук очевидно навлизаме в територията на оценка на българската външна политика в момента. За това става дума. Да. Стигаме до това, какво трябва да прави България? Я. Милчаков: Аз със съгласието на колегите искам да кажа, че по съвпадение на нещата ние и тримата членуваме в една българска асоциация за външна политика и в следващите дни тя ще излезе с декларация по този въпрос, тази асоциация по външна политика. А оттук нататък вече говоря лично в мнение... А личното ви мнение? Я. Милчаков: В лично мнение. Аз мисля, че в момента ние нямаме добре поддържана политика по косовския въпрос, не от вчера за съжаление. Не от вчера. Вие да знаете българската позиция по Косово, защото аз не я зная? Нашата позиция няма да кажем. Я. Милчаков: Аз не я зная. И това е най-странното нещо. Ние нямаме ясно артикулирана позиция по косовския въпрос. Страхувам се, че ние изпращаме разнопосочни сигнали. Че, най-простичко казано, говорим едно в Белград, друго в Прищина, трето в Брюксел, четвърто в Москва. Той, въпросът, е дали ни вярват, нали? Я. Милчаков: Не, не, това е друга тема. Това е въпрос на достойнство на външната политика. Ние не се държим достойно в момента. И аз започвам много да се опасявам от едно нещо, което последните дни започва да се прокрадва. Държавите, които няма да признаят или ще признаят с неохота Косово, вече в международните агенции не са 5, а са 6. Б. Бобев: Пита се коя е шестата. Я. Милачков: И аз се питам защо ние насила искаме... А, кои бяха петте, я пак да ги... Я. Милачков: Това е ясно, че Кипър, ако признае, ще бъде последната. Да, от европейските. Я. Милчаков: Гърция обаче... позицията на Гърция, обаче доста еволюира. Гърция, Испания, Словакия. Да, Румъния, тази седмица Бъсеску, президентът им, казал, че няма да признае, за да не дава погрешни сигнали на други малцинства. Точен цитат. Б. Бобев: Това е, значи оправданието на всички. Ние повече от десетилетие пледираме българския етнически модел. Колко полезен е той, колко хубаво се е случило в България и т.н., и т.н. Тоест ние казваме, че нямаме проблеми в това направление. Защо насила се вкарваме в групата на държавите, които имат този проблем? Какъв сигнал изпращаме отново? На тези, дето са с проблемите. Ясна теза на посланика в Тирана. Скопие. А. Димитров: Колегата Бобев спомена, че ние сме подготвили обща декларация и това донякъде обяснява, че и позицията ни е обща. Но аз искам да се върна малко по-детайлно към вашия въпрос. Когато един посланик изпраща доклад за едно възможно решение на неговото правителство... Пише плюсовете и минусите, нали? А. Димитров: Не само плюсовете и минусите. Той се съобразява не само с позицията на собствената му страна, но и прави анализ на позицията на страната, в която е акредитиран. Как ще реагират в Скопие, т.е. какво от гледна точка на Скопие би било добра българска позиция? А. Димитров: От гледна точка на Скопие в момента, има едно съвпадение с българската позиция. Дори започвам да се опасявам, че те ще имат малко по-категорична позиция и от нас. В момента правителството в Скопие добре разбира, че замразяването на косовоския проблем може да доведе повече напрежение в самата Република Македония, отколкото неговото по-бързо решаване. И затова те ще подкрепят, разбира се, по един внимателен начин, съобразявайки се с позицията, която имат. Но при тях тя е много по-оправдана, те ще признаят също... А, те ще признаят. А. Димитров: Да, да. Тоест, от Скопие също сигналът би бил "признаване". А. Димитров: Би бил признаване, да. Сега, Белград, няма може би смисъл да ви питам, какъв сигнал очаква? Братя, не признавайте! Я. Милачков: Не, аз преди всичко искам да се съглася с това, което колегите казаха преди малко, като оценка на българската позиция или по-скоро, като оценка на липсата на такава позиция. Но на вашия въпрос за характера на дипломатическия доклад и за неговата ценност във времето, аз ще си позволя с една историческа аналогия да изразя това, което мисля. На 1 септември 1939 г. полският военен аташе в Берлин, е свидетел на ентусиазма, с който Хитлерова Германия започва Втората световна война срещу Полша. Докладът, който той изпраща в този ден, до ден днешен се смята, като много странен. Този доклад казва следното: Убеден съм, че нацизмът ще бъде кратък период в историята на Германия и един ден тази държава ще бъде демократична. Сега, пита се дали този военен дипломат, е отразил актуалната ситуация, това, което вижда пред очите си или в доклада си е заложил една стратегически обмислена и оказала се в историческа перспектива вярна констатация, вярна прогноза. Така, че, първо, от страна на Белград как бих отразил настроенията на местните елити, това мисля, че е ясно, доколкото трябва да предам достоверна информация на българските политици и на външно министерство. Но аз си мисля, че стойността на информацията, която един посланик би изпратил до своя министър и до политическия елит трябва да отразява както фактическото състояние, така и една такава перспектива. Не е важно дали България ще признае първа или последна Косово, дори да приемем един такъв напълно либерален подход. Не е чак толкова важно. Въпросът е, с какво достойнство като член на най-уважаваните международни структури за демокрация и за сигурност, каквито са ЕС и НАТО, с какво свое собствено качество България би защитила реномето си на член на тези организации? Дали тя... нейната дипломация ще се придържа към най-хлъзгавите и към най-неангажиращите формули? Дали по този начин в крайна сметка се изпраща и лош сигнал към онези политически фактори в Сърбия, които действително искат страната им да поеме по пътя на евроинтеграцията. Добре, понеже трябва да завършваме, отговорете с една година, вашата прогноза, даже в контекста на предишните разговори, в коя година ще изчезнат безмитните магазини между България и Сърбия, респективно такава възможност има и с Македония? Имам предвид кога ще влязат Македония, Косово, Сърбия, Албания в ЕС и това... заради вътрешните уредби в съюза не може да има такива магазини. Може ли да прогнозирате... с една година. Б. Бобев: Преди няколко години посланиците в Тирана бяхме на среща с тогавашния премиер Фатос Нано и тоя каза, че очаква неговата страна да влезе в ЕС през 2015 г. До мен беше ръководителя на офиса Европейската комисия, посланик Залцман, немец, който се надвеси на ухото ми и каза: Боби, министър-председателят е твърде голям оптимист. В никой случай не може да стане, в моите виждания, по-рано от 2017-2018 година, ако нещата вървят, както трябва. Прогноза от Тирана. Прогнозата от Скопие? А. Димитров: Ако Република Македония запази политическата си стабилност, в което аз се надявам все пак... Кога ЕС ще присъедини към Македония, така, ако приемем и тоя жаргон на Скопие? А. Димитров: Европейският съюз би могъл да се присъедини към Македония и дори Македония да оглави ЕС, ако продължим шегата, това може да стане не по-рано от 2015-2016 г. Тоест подобна прогноза... А. Димитров: Подобна прогноза. ...на Тирана. Сърбия? Я. Милачков: Предполагам, че към 2018 г. членството на Сърбия в ЕС ще бъде факт, но всичко това зависи, нека да го кажа, не в категориите на политическата борба и съперничеството между една проевропейска част от сръбската политическа сцена и една националистическа, за която интегрирането с Европа е до голяма степен обусловено от решаването на косовския проблем. Която и в настоящият момент изпраща ясни сигнали, че никакво споразумение с ЕС не трябва да се подпише заради статута на Косово, заради подготвената от ЕС цивилна мисия на Косово. Въпроса бих поставил така - това ще стане факт, когато Европа бъде приета като ценност от доминиращата част на сръбското общество, което в момента се оказва много драстично поделено. Защото в случая с радикалната партия става въпрос не само за евроскептицизъм. Става въпрос за съпротива спрямо някои основни начала, някои основни принципи на ЕС и на европейската солидарност, които се оказват неприемливи за голяма част от избирателите на Сръбската радикална партия. Добре, да обобщим така: тримата български посланици, бивши посланици в Белград Яни Милчаков, в Тирана - Боби Бобев, и в Скопие - Ангел Димитров, очакват до десетина години всички да се съберем в ЕС. Я. Милчаков: Не е лошо като прогноза. Не е хубаво да бъдем прекалени оптимисти.
