Ще има ли някога доверие между чернокожите и полицията във Великобритания?
Ще има ли някога доверие между чернокожите и полицията във Великобритания? / снимки: Reuters, архив, личен архив
Ще има ли някога доверие между чернокожите и полицията във Великобритания?
44342
Ще има ли някога доверие между чернокожите и полицията във Великобритания?
  • Ще има ли някога доверие между чернокожите и полицията във Великобритания?

По-рано този месец свидетелствахме най-тежките размирици в британската столица Лондон от почти две десетилетия насам. Те започнаха след като полицията се отнесе с пренебрежение към близките на млад чернокож мъж, когото самите те бяха убили в специална акция няколко дни по-рано. Бунтовете се разпространиха из цялата страна и в продължение на няколко дни английската полиция нямаше идея как да се справи с тях.

Според коментатори и социолози, голяма част от младежта на Острова се чувства изоставена и занемарена от британските институции. За да разбере какви са коренните причини за този гняв в британското общество, считано за едно от най-напредналите в западния свят, Дарик радио се свърза с Пол Андерсън-Уолш - изпълнителен директор на благотворителната фондация "Стивън Лорънс", която помага на младежи от Афро-Карибски произход с обучение и намиране на квалифицирана работа. Значителното за тази фондация е, че е основана след убийството на млад чернокож студент със светло бъдеще от група бели расисти в началото на 90-те години в Лондон. Фондацията е кръстена в памет на загиналия младеж - Стивън Лорънс, и има за цел да напомня, че макар и най-зловещите моменти, все пак могат да се научават уроци в обществото и да има оптимизъм към бъдещето. За това как са започнали британските размирици, какви са били причините за тях и какво може да се направи за да се предотвратят подобни събития в бъдеще, ето какво каза Пол Андерсън-Уолш:

(Напрегната ситуация между бунтовници и полицаи в Северен Лондон по време на размириците през август 2011 г.)

Размириците в Лондон по-рано този месец започнаха след като млад чернокож мъж, Марк Дъган, беше убит от полицията. Смятате ли, че младите чернокожи във Великобритания се чувстват дискриминирани и отхвърлени от обществото?

Да, има групи в нашата общност, които се чувстват забравени от обществото, но не съм сигурен, че може да се прави пряка връзка между смъртта на Марк Дъган в кв. "Тотнъм" и последвалите размирици из цялата страна. Трябва да подчертая, че не само чернокожите младежи се чувстват откъснати от обществото. Мисля, че в идните седмици и месеци ще разберем, че тази борба в обществото няма общо с цвета на кожата и с расата, а със социалната класа на хората.

(Марк Дъган и неговата годеница Семоун Уилсън, с която е имал три деца. Убийството на Марк от полицията през август 2011 г доведе до размириците в Северен Лондон и, макар и косвено, до бунтовете из цяла Англия.)

Кои според Вас са нещата, които тревожат тази откъсната от обществото класа?

Настоящето британско правителство, съставено от коалиция на Консервативната и Либерал-демократическата партии, има един приоритет който се нарича "Голямото общество". Целта на този приоритет е да има повече справедливост в обществото и в съдилищата. Разбира се, справедливостта се гради върху това всички да са на една равна основа, а такава равна основа просто не е налична в тази държава и всички сме наясно с това. Когато става въпрос за справедливост в обществото, това означава да има мобилност между социалните класи. Това означава всичко в обществото да е еднакво достъпно за всички и всички да имат еднакви възможности независимо от това къде са се родили и какви са техните родители. Проблемът в тази държава е, че това не винаги е така и че понякога бъдещето на даден човек наистина зависи точно от тези неща. Във Великобритания за съжаление социалната мобилност и справедливостта в обществото не се базират на цвета на кожата на родителите ти, ами на цвета на техните пари.

Смятате ли, че правителството на Лейбъристката партия през последните 13 години е разбирало това? Разбира ли го сегашното правителство?

Лесно е да застанем на страна и да кажем какво бихме направили, но да си в правителството на една държава като Великобритания насред настоящата глобална икономика, в която алчността е бог и материализмът - единствената цел, не е лесно. В един такъв свят този начин на мислене скоро ще доведе до значителни проблеми. Има хора, които мислят че настоящето дясно-центристко правителство е по-отдалечено от реалността във Великобритания, отколкото е било лявото управление на Лейбъристите, което си отиде миналата година. Други обаче твърдят, че проблемите сред младежта в тази страна, било то в Тотнъм, в Манчестър или където и да било другаде, са били причинени от друго - от безразборното харчене от страна на Лейбъристите начело с Тони Блеър в продължение на повече от десетилетие. Такива хора смятат, че Консерваторите в момента се мъчат да поправят тези вече налични проблеми. Така че е много трудно да се определят точните причини.

Сигурно пак ще ги гледаме как се обиждат взаимно в парламента, стараейки се да изкарат политически дивиденти, вместо да вършат някаква работа...

Толкова е жалко, че те винаги това правят. Особено сега изобщо не е подходящият момент да се изкарват подобни политически дивиденти от тези събития. Ако се вгледаме в трудностите в нашето общество, ще видим нуждата от справедливост.

(Министър-председателя Дейвид Камерън се явява пред камерите в Южен Лондон впоследствие на най-тежкия ден от лондонските бунтове.)

Можем да обсъждаме грабежите на разни магазини, което е безобразно, скандално и непростимо, но същевременно можем да обсъждаме и грабежите в пенсионните фондове на големи предприятия от страна на висши работодатели там, които нашумяха през последните години. Затова не трябва да се забравя, че подобни плячкосвания се случват както на най-дребно равнище, така и по най-високите нива в нашата страна. Основен проблем е, че хората в средата - тази анонимна маса, са като изстискани от тези две крайности - онези горе и онези долу, които грабят. А тези хора в средата изобщо не са малко. Те са може би 80% от обществото. Те са трудещи се хора, които никога не биха плячкосвали чужда собственост, било то пенсионен фонд или спортен магазин. Тези 80% трябва да се мобилизират и да си намерят глас, който да ги представлява.

Имаше интервюта по улиците с някои от младите хора които ограбваха магазини. Много от тях говореха с гняв по отношение на "богатите" и обясняваха как тези бунтове "ще са им за урок". Защо според Вас тези младежи не разбират, че повечето от въпросните богати са добри и трудещи се хора? Не искат ли тези младежи самите те един ден да забогатеят благодарение на собствения си труд? Защо не могат да направят връзката между труда и богатствата, а равняват богатството само със злото?

Това е така отчасти заради картината, която им се представя. Проблем е, че тези предразсъдъци съществуват и от двете страни на социалната бариера - например, този месец известният историк Дейвид Старки каза в ефира на Би Би Си, че белите младежи, които излизат и се бунтуват по улиците, "се държат като чернокожи". Това изказване е неуместно, неинформирано и безотговорно. По същия начин някой, който е чернокож и казва, че мрази богатите също е неинформиран и прави необразовано и невежо изказване. По-важното, обаче е кой внушава на хората тяхните виждания и разбирания за живота. И тук е мястото на организации като нашата - Благотворителната организация "Стивън Лорънс". Ние работим със зрели хора, които да служат за модел на младите. Имаме програми за търсене на работа и за обучение, в които свързваме младите с преуспели хора със семейства и уреден живот. Те обаче преди това са дошли от беднотия и са живели самите те в западнали квартали. Те са хора, които също са били отглеждани от по един родител, но които са успели да постигнат успехи в живота. Такива хора идват в нашата организация като ментори и предлагат подкрепа, като напътстват младите. Но проблемът в обществото продължава да бъде с това "средно" мнозинство от хора, които се чувстват отхвърлени. Защото всеки един от нас иска едно и също нещо - да бъде обичан, приеман, да бъде значим и да има цел в живота. Всички сме хора и няма нищо сложно в нас. Лошото е, че когато това чувство за любов и принадлежност не го получаваме у дома или в училище, а го получаваме в някоя улична банда, тогава се зараждат проблемите. А те, младите, всъщност просто искат да бъдат възприемани като хора, да се чувстват съпричастни към нещо.

(Тежко-екипировани полицаи пред горяща сграда в Тотнъм.)

Освен менторството, което споменахте, с какво друго се занимава вашата организация "Стивън Лорънс" за да помага на младите да се интегрират в обществото?

Нашата организацията е национална благотворителна фондация, основана след убийството на Стивън Лорънс, който беше млад чернокож студент, учещ архитектура. През 1993 г. той беше наръган на една спирка в Източен Лондон докато чака автобус. Случаят много нашумя във Великобритания и делото по него разкри много проблеми във функционирането на органите на реда в страната. Нашата фондация е основана, за да помага на млади хора като Стивън, които искат да учат архитектура да могат да навлязат в професията. Ние предлагахме стипендии и ментори за тази цел, свързваме ги с разни фирми и така нататък.

(Стивън Лорънс, 18-годишният студент по архитектура, чието убийство в Източен Лондон през 1993 г обърна внимание на наличния расизъм в британското общество и държавните институции.)

От сто младежа, на които сме помагали, осем вече са практикуващи архитекти. Тази година се навършват 18 години от смъртта на Стивън, който беше на 18 години когато умря, и решихме да разширим дейността на фондацията. Искаме да имаме такава значимост за младите чернокожи в социален план, колкото съдебното дело след смъртта на Стивън бе значимо за Афро-Карибското общество в правна насока. Ние решихме, че социалната справедливост се основава на социалната мобилност, тоест на възможностите за достъп до работни места и обучение, например. Създадохме много програми, с които да помагаме на възможно най-изоставените в обществото хора. Имаме програми за грамотност и за математическа грамотност; програми за повишаване на самочувствието - те помагат на хората не само да си намерят работа ами и да я задържат. В много случаи младите имат квалификациите да бъдат наети на работа, но не и правилната нагласа и правилното отношение към техните колеги и шефове например, за да я задържат. Ние помагаме на младите не само да намерят работа в различни сфери, но и да започнат свой бизнес. За всичко това работим съвместно с училища и с други фондации.

Делото за убийството на Стивън Лорънс изкара наяве много проблеми като например расизъм в полицията, но въпреки това никой не беше признат за виновен за това убийство. Знаят ли днешните младежи за това дело, за тази липса на справедливост?

Повечето хора родени след случката по-вероятно не са запознати със Стивън Лорънс и с делото. Но майката на Стивън например ходи по училища и вдъхновява младите като им говори за силата на характера на сина си. Нашата фондация работи по въпроса да разберат младите за последиците от случилото се и за въздействието, което то е имало върху обществото.

Смятате ли, че младите днес са запознати със световните проблеми като например икономическите кризи и протестите в Гърция, в Испания...? Дали според вас тези протести по някакъв начин са повлияли на лондонските размирици?

Смятам, че има доста общо. Из целият свят има такива огромни проблеми. Навсякъде хора, които се смятат за подтискани се бунтуват. На фона на това, не можем да сме изненадани, че подобно нещо се случва и тук.

А има ли общи причини с предишните големи размирици в Лондон през 80-те и 90-те години на миналия век, и с бунтовете из цяла Франция преди няколко години?

Мисля, че всичките те са плод на същото дърво.

(Бунтовете в кв. "Брикстън", Южен Лондон, през 1981 г, започнали след като полицията не оказва помощ на наръган чернокож младеж. През 1985 г, подобни бунтове се случват и в Брикстън и в Тотнъм поради две отделни убийства на чернокожи причинени от полицията.)

Конкретната причина която предизвика лондонските бунтове беше, че полицията не обърна внимание на тъжащите близки на Марк Дъган, които се бяха събрали пред полицейското управление в Тотнъм. Защо според Вас полицията се отнесе толкова безгрижно към бдението на близките на този младеж? Смятате ли, че така нареченият "институционален расизъм", който беше определен по време на делото на Стивън Лорънс, все още съществува в полицията и в други държавни институции?

Това е много интересен въпрос. Подобен въпрос, който са ми задавали е дали смятам, че Афро-Карибската общност някога ще има доверие на полицията във Великобритания. По-значимият въпрос трябва да бъде дали полицията някога ще има доверие на чернокожите във Великобритания. Ако може някой да отговори на ТОЗИ въпрос, тогава мисля, че аз ще мога да отговоря и на другия!