Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов събеседник в предаването „Седмицата” на Дарик.
Сега, три заглавия от вчера – „Учениците от 7-ми клас не отбелязват напредък в знанията”, това е в „Сега”, в „Труд” е „По-слаби оценки на изпитите за 7-ми клас”, „Стандарт” - „Ревизия на шестиците”. Сега, кое от всичко е вярно?
Ами, то е като това - ако тръгнат по „Витошка” мъж и жена, едни ще видят едни магазини с едни дрешки, други, мъжете ще видят някакви други магазини. Виждаме, че трите вестника по различен начин оценяват. Ако го направите...
Ама, едното казва, няма напредък, а другото казва има по-слаби оценки. Какво е обобщението?
За различните градове е различно. Обобщени резултати ще имаме вече към края на тази вечер, затова в понеделник ще бъдат обявени, но резултатът тази година е сравнително равен на миналата година. Имаме... може би някой забелязва намаление на успеха поради това, че ние вдигнахме скалата тази година с два пункта. Значи, от 14 скочихме на 16.
А защо го правите това?
Защото от гледна точка на теорията, тези, които се занимават с тази наука за тестовете, нашата скала наистина е ниска и нашето изискване за тройка е малко по-ниско според тези специалисти, но това беше правилно решение и ще ви каза защо. Защото, когато се въведе външното оценяване, когато стартира, и то драматично, и ние трябва да благодарим на Даниел Вълчев за това, ДЗИ-тата и матурите, напълно естествено беше...
ДЗИ-та, кое беше...
Държавните зрелостни изпити.
...държавни зрелостни изпити, ДЗИ-та ли им викате? Е, за пръв път го чувам.
Да. Ами националното външно оценяване като Ейч Би О, пише се НВО, обаче си е като Ейч Би О. Когато те стартираха, напълно естествено беше да се търси някакво средно аритметично, което да определи тройката, но е хубаво да започнем така, стъпаловидно вдигане на скалата, за да стигнем до едни по-високи стандарти, и тогава ще имаме наистина по-високо качество на образованието.
Как влияе това, че нарастват двойките и тройките?
Ами тази година почти никак, защото с вдигането на скалата се оказа, че резултатите са приблизително, дори и при вдигната скала са приблизително същите, малко по-ниски от миналата година.
Т.е. изпитът е по-добър? Или се е научил по-добре да решава текстове...
Не може генерално да се отговаря. Аз съм човек, който е в образованието от 1985-а, випуските идват на вълни, идват добри, след това идват някакви години на по-средни постижения, след това отново върхови постижения. Но като цяло леко се наблюдава повишаване на качеството.
А виждате ли политически връзки, например това кой е управлявал, докато учат едни деца при една вълна или друга, въобще какво е обяснението за тия вълни според вас? Това, че тазгодишните са по-добри от миналогодишните.
Не е правен такъв анализ, но това го забелязваме всички преподаватели. Може би е добре да се направи извод. Ето, ние отскоро имаме и национално външно оценяване, и то ще ни каже, ще ни даде по-точни данни. Имаме леко повишаване...
Т.е. ще дойде един момент, в който ще кажем „хората, които са учили при Сергей Станишев например, са еди-как си съотнесени към хората, които са учили при Бойко Борисов”.
Един четиригодишен период е много кратък за провеждане на качествена реформа и да очакваме бързи резултати. Такива... все едно жабка скача, после стои на едно място. Необходима е коренна промяна в нашето образование. Сега, казвам корена, защото тя е трябвало да става постепенно през годините, обаче аз съм убеден... ето, сега на следващите, когато се появи ПИЗА отново, в България ние ще имаме по-добри резултати, защото в момента...
Какво, като се появи?
ПИЗА, нали миналата, преди няколко месеца голямата драма беше, че по данни на ПИЗА ние не сме от най-грамотните.
ПИЗА, това беше институт или организация.
Това е съкращение на тази организация. Но проблемът е не че българчетата са неграмотни, проблемът е, че нашите държавни образователни изисквания са насочени към овладяване на един огромен обем, огромно съдържание, а не ги учим децата на практика да прилагат тези знания. И когато им стоварят тези тестове, на които те не са тренирани, естествено е, че те са стресирани и не дават добри резултати, поради което ние започнахме да въвеждаме постепенно, поетапно, по малко елементи от такива тестове и вие ще видите, че на следващите резултати никой няма да казва, че българите са неграмотни, защото българите никога не са били в неграмотната част на света. Твърдя го това, като почнем от 19 век...
То статистически е вярно, че никога не са били. Добре...
Статистически е вярно, но обичат твоите колеги да пишат „ето, ние сме на еди-кое си място по еди-какво си”. Хубаво...
България е една от най-високообразованите...
Това, което направихме...
В 30-ица или 50-ица...
И аз твърдя също, че българите са изключително високообразовани. Това, което на нас ни липсва, е прагматизмът. Значи, образованието не ни учи на практически решения за неговото приложение...
Ами например не ни учи явно как да пишем правилно, ако са верни изводите ви от обобщените резултати на ДЗИ-тата, както наричате държавните зрелостни изпити. По-ниска грамотност. Особено в правописа.
И затова сега, след като направихме анализ на държавнообразователните изисквания, ги трансформираме към едно по-практическо образование, или това, което на един такъв жаргон в министерството казваме към овладяване на ключови компетенции, тоест детето да има усещане, че има инструмент който да решава проблемите. Искаме да променим тази система, обучението особено по родния език, овладяването на лексиката, овладяването на правописа, да има повече практически занимания, а теорията, граматичната, да я изведем в по-високите класове. И тук не говорим наизуст, ползваме немския опит. Ползваме немския опит, това ще стане. За голямо съжаление родителите искат това да стане в момента, сега.
Е, защото техните деца учат сега, нормално е.
Да, техните деца, обаче от 2003 г. никой не е пипал държавнообразователните изисквания. Сега, след като ги променим, трябва да се променят учебните програми и така постепенно върви тази система, но твърдя, че всяка година имаме по-високо качество. Сега, по проблема с правописа, това е камбанка, която бие, но това не е българска болест. Откакто съществува това, на което щракаш на момента, интернет, оттогава се забелязва в целия свят тази тенденция, особено в страните, които не използват латиница, ето, както сме ние, в Русия, Беларус, дори гърците... наблюдава се една тенденция, защото децата идват... те са в мрежата още преди да влязат в първи клас. И това налага да въведем, да увеличим практическите занимания по овладяването на правописа. Най-важното е тук и лексикалното богатство на нашия език, защото всъщност това, което не съществува в езика, не съществува в света на едно дете, на един човек.
Това, което щраках, е да видя България според... има един справочник на ЦРУ, който е доста точен, каква образованост има.
Да видим каква е наистина.
98,2% грамотност по критериите на ЦРУ.
От коя година е това?
Те се позовават на преброяването от 2001 г.
2001-а, преди десет години. Да речем...
Повечето държави са далеч под 70-те, 50-те.
Ето, това е, което мен постоянно ме нервира, защото, като отвориш вестниците преди няколко месеца, казаха „ние сме на еди-кое си място и...
Да, ама, като се сравняваме на 101-во място по пари, които отделя България за образование по данни от 2007-а
Добре, ама тази статистика да я продължим, България, ако е на 101-во място по пари, които отделя, по брутен вътрешен продукт на кое място е България?
Ама не по абсолютен, по процент.
Добре, да видим.
По процент.
Тя, страната...
България отделя 4%, което я нарежда на 101-во място според ЦРУ, доста назад.
Хубаво, но по богатство нашата страна също не е от най-богатите страни.
Става дума, че ЦРУ използва сравнителен метод, а не кой колко е богат. Значи, излиза, че ние сме вече къмто втората половина на света като отношение по пари, които даваме към образованието.
Ами, да, но така или иначе това, с което аз практически се занимавам, и тук слушах дискусията, бурната дискусия на колегите от парламента, третият заделен бюджет в действащата, тази календарна година, е образователният бюджет.
Но 101-ят в света.
Това са възможностите... Ами, 101-ят в света. Тя, България, къде е първа в света? По кое?
Е, по много неща е по-напред.
Ами в много неща е по-напред, то се дължи пак на образованието.
Добре, какво ще се направи например, като няма много пари, за образованието в районите на Разград, Търговище, Шумен, където са най-ниски оценките от държавните зрелостни изпити?
Там са най-ниски наистина оценките. Това, което се прави, след като се направи наистина анализът, трябва да се... анализаторите, нашите експерти ще предложат практически мерки. Част от практическите мерки ние ги видяхме тази година на ДЗИ-тата, миналата година примерно по география бяха 33 или 34% бяха двойки, тази година паднахме на 15 и еди-колко си там процента, по-малко сме от 16. Т.е. двойките вече са по-малко. Но то не може да стане само с наливане на пари. То ще
стане с пълната промяна, когато... ето, сега, септември месец, както и премиерът оня ден ни задължи да представим законите, образователните, и за училището, и за висшето образование, и това, което трябва да се случи, е комплексна мярка. Парите, които имаме, да добавим към тях още, 520 плюс още 40 милиона, които задели... договорихме европейски пари. Значи, парите все пак над три милиарда за образованието. И въпреки всичко парите не решават проблема. Как ще решим проблема, да речем, с чуждоезиковото обучение, когато ние нямаме достатъчен брой хора, които да преподават, да речем, английски език.
И как ще го решите? С ново...
Не, не може... То може да стане и с внос, то може да стане и с някакви спикъри, но то ще бъде само в тези специализираните училища, имам предвид езиковите, езиковите училища. Но това, което е задължително...
Тези англичани, дето купуват къщи по български села примерно...
Те повечето преподават, но те не са достатъчни.
...може ли да ги хванем да преподават по селските училища?
Те не са достатъчни, но те преподават. Между другото всеки от тях си е намерил това занимание да преподава родния си език, но ето защо ние въвеждаме задължителна квалификация на всички, които работят в системата, всички учители. Това е изключително важно и се заделят пари за тяхната квалификация.
Да учат езици, това наричате квалификация?
Всеки в зависимост от това какво преподава. За да имаме повече преподаватели по чужди езици, естествено имаме нужда от помощта на висшето образование. За да бъдат по-добре подготвени децата, естествено, че трябва да се промени тази скала прочутата от... 80% от времето отива за нов материал, 20% за неговото затвърждаване, 60 към 40, т.е. да изравним времето, когато се преподава нов материал, и времето, когато той се усвоява, за да може детето, когато е малко, в игрова среда, когато е голямо, само да добива знания, но ни чака един такъв по-дълъг период да се появяват новото поколение преподаватели, които също ще решат проблема. А сега за Разград и Шумен...
Все пак аз не ви разбрах - Разград, Търговище, Шумен?
Ами Разград, Търговище, Шумен са различни...
Значи, това са едни симптоматични райони, където...
Ами другият симптом... оня ден имаше... запознаха ме с едни есета на деца на тема „Втора световна война”, кои са най-добри и къде са написали най-много - точно в тези райони. Така че не може глобално да казваме...
Това, защото Толбухин първо оттам е влязъл, в тази посока.
Ами не. Те обикновено са писали за свои роднини участници, своето отношение към Втората световна война, но те се оказаха най-активни, точно тези райони, и това също трябва да се анализира.
Т.е. вие сте и против обобщението, че в България има райони, в които образованието е зле?
Има райони, в които е зле, и това означава, че натам ще се насочат усилия през годините за подобряване, но едновременно с това турците от български корен мога да кажа, че освен че са едно работливо население, това са хора с изключително добро отношение към образованието. Тяхната култура е такава, че децата по същия начин, както и всички останали, те ги тикат да ходят на училище и ние това го виждаме дори в парламента колко усилия се полагат за израстването на техните млади кадри. Но така или иначе там имаме този проблем и мислим над него, но мисля, че експертите ще предложат добри решения.
Пак от тези дни е европейски доклад за предизвикателството на образованието в сянка. 3 млрд. евро се дават за частни уроци в Германия и Франция. Това, за да поставим България в правилен контекст, че като заговорим сега за частните уроци, ние не сме нещо по-различно от това, което се прави в Европа.
Ние даже сме, ние сме много...
Тук няма 3 млрд. евро. Те, ако имаха хората, щяха да ги дадат.
Ние сме пасивни, ние сме пасивни в частните уроци.
Но все още продължава, както се оказа не само в България, но и в цяла Европа...
Още продължава...
...човек не може да се научи, така че да изкара висока оценка, включително на тези изпити, ако не ходи и не плаща допълнително някъде да учи.
Като изключим скандинавските страни, където почти не познават темата частни уроци.
Там не могат да развиват частни уроци, пак заключава този доклад.
Да, и този доклад казва, че страните от юга дават повече пари за частни уроци. Те не вярват на това, което се случва в училище, и причините са много. Ние сме и по-патриархални, но България е на едно последните места по частни уроци. Знаете ли какво е в Гърция? Детето до обед е в държавното училище и след това под строй отива в частното училище, където същите учители, които са го учили в държавното, му преподават същата материя. И те харчат страшно, аз не помня сега колко на година харчеха допълнително, но над 5000 евро минимум даваха за частните уроци на децата си и ги питам защо и те казват: иначе няма да стане човек, ама никой не обяснява защо, просто традиция. Но така или иначе...
Това се приема и в България, че няма начин да влезеш в добрите гимназии или в добър университет добра специалност, ако...
Ама то само се приема, а не е доказано.
Ами, да, ама то няма как да се докаже противното, защото всички, които влизат всъщност, ходят при някой учител, който има славата, че вкарва.
Аз познавам много хора, които така си влязоха, и не мога да кажа, че имаме доказателства...
Какъв е мащабът на частните уроци в България?
Ами мащабът не може да бъде установен, защото почти е недеклариран, но България е страната, в която все пак малко пари се отделят за частните уроци, защото богатите хора в България или пращат децата си в елитни училища в...
Чужбина.
Или ги пращат, смятат, че в частното училище... и то те отиват не защото образованието е по-добро, те вярват в по-добрата среда, която е по-подбрана там според тях. Но този анализ направи Юлиян Попов. И там е важно да кажем, че той подчерта, като казваме, че тук не става дума за сива икономика, икономика в сянка, а става дума за едно паралелно течащо образование, и то започна тази традиция някъде от 60-те години вече е забележимо в края на 60-те години в нашата страна. Естествено децата ходеха на чужди езици, на частни уроци, защото родителите бяха амбицирани, и това е хубаво. Младите няма да ни разберат, но в годините на студената война единственият отворен прозорец към света беше чрез изучаването на някакъв чужд език. Езиковите гимназии в България се появиха в края на 60-те или началото на 70-те години.
Да, обаче те и сега, ако вярно чета статистиките за желанията на децата къде да учат, остават пак в разбирането на българина елитното училище, макар това би трябвало да се променя. Вече да знаеш език...
Е, това не може да се променя...
...не като в комунистическо време. Би трябвало друг тип гимназии да има.
Не може да се променя, защото в цял свят от древността до наши дни има различни училища - има елитни, има добри, има средни, има лоши.
Да, въпросът е кои са елитните, нали? Очевидно е, че нито в Англия, нито във Франция, елитните са някакви езикови...
Хората не са равни и в едно съвременно общество те, хората... разликата е преди всичко в техните занимания, тъй като това е голямата разлика и това е всъщност съвременното класово деление, което може да видим.
Не, опитвам се да ви питам не трябва ли най-добрите училища на България да станат тези, които вече са специализирани в някаква област на знанието, а не езика, на който поднасят това знание?
Най-добрите са и такива. Имаме Националната природоматематическа гимназия, имаме, това което... знаеш, за София, е Софийската математическа. Като раздаваме медали, виждаме, че и в градовете извън София - и в Силистра, и в Шумен, в Пловдив естествено, имаме такива елитни училища, които са специализирани по вид знания.
Това са по-скоро изключенията, обаче, които потвърждават правилото, че езековите гимназии...
Имаме предвид и техническото образование и в момента отново насочваме поглед и финанси - 90 млн. лева договорихме европейски пари практически... за осигуряване на практики и стажове в професионалните гимназии, както и в университетите. Така че различните са елитните и елитните училища в отговора на родителите, ако питаме, са различни. Има семейства, обикновено това са представители на интелигенцията, които смятат, че елитно училище е преди всичко езиковото. И, ето, Националната гимназия за древни езици и култури, други смятат, че елитно училище ще бъде някакво в областта на изкуството, трети - в областта на овладяване на професия, което означава, че палитрата е широка. Аз не виждам нищо лошо в това да има елитни училища и не виждам нищо лошо дори да има специализирани в език или в езици, защото едно е да изучаваш езика няколко часа седмично, друго е всички предмети да се изучават на този език. Този висок професионализъм и усилията, които влага детето, те ще бъдат разплатени. Пресметнете колко взема един преводач в Европейския съюз...
Да, особено с рядък език като българския. Ще отмените ли ограничението до три учебника на предмет, както ви била препоръчала Комисията за защита на конкуренцията.
В закона, в проектозакона за предучилищното и училищното образование надделя мнението, че трябва да се премахне това ограничение, и то не само заради тази препоръка. Ограничение имаме в Гърция, ограничение има, да речем, в Русия, до три учебника, тя не е страна - член на Европейския съюз, но практиката е да няма ограничение, защото учителската професия е творческа професия и даваме възможност по този начин на учителите наистина да препоръчват материал от различни извори или източници. А има и една друга истина - анализът показва, че учебникът в горните класове вече отстъпва място на интерактивните електронни учебници, които се предлагат... отстъпва място на активността на учителите, имам предвид в Средна и Западна Европа, които снабдяват децата предварително с актуални материали...
Това реалистично ли е - тежките учебници в България да бъдат заменени от електронни четци, учебниците да са качени в интернет и да се отварят оттам?
Абсолютно реалистично е.
Кога?
То е толкова реалистично, колкото... Когато аз завършвах, моите професори казваха, че не е реалистично библиотеките да бъдат заменени от... да четем книгите си на екрана на компютъра. Кога ще стане това? Значи освен проектите, които...
Защото чета в „Монитор”, че вашето министерство водело преговори с... някаква фирма беше цитирана.
Те са различни, но ето и сега бяхме, договорихме пари за онлайн обучение, европейски средства, и сега се подготвят критериите за проектите, за да могат училищата и университетите да участват, но какво значи реалистично, животът е такъв и този инструмент нахлува в нашия живот.
Не, то, че ще нахлува, но въпросът е... Да, има ли български план за това? Да кажем, че примерно следващата година се почва еди-какво си, а се прави и до еди-кога си...
Има, значи имаме, имаме голям проект, който се ръководи от нашето министерство за ИКТ в образованието. Наистина е много голям проект. Наши експерти отидоха на представянето на една от големите платформи в света. Има няколко платформи, които могат да се използват за въвеждане на онлайн обучение. Така че ние вървим нататък, но имаме следния проблем. Децата са готови за това. Обаче ние, нашето поколение, не всички сме готови, а единственият начин училището да е привлекателно днес е детето да бъде поставено в същата среда, в каквато си играе вкъщи, извън училището. И ти по никакъв... каквито и проекти да имаш за създаването на привлекателна училищна среда, ако информационните технологии не навлязат в училищния живот, детето ще гледа на това като на нещо архаично. И четохме... всички видяхме, преди няколко седмици имаше един анализ. Естествено в Щатите нещата се случват винаги за пръв път. След това ние ги усвояваме. Но там прогнозата е, че до 5-10 години всяко дете ще бъде снабдено с таблет, което означава, че тежките чанти ще изчезнат. Това значи, че в... нашата прогноза е, ако там след 5-10 години, аз мисля, че към 2020 г. ние ще имаме доста добро електронно обучение в българските училища, не все пак са малко под 2700. И в различните региони натискът ще бъде различен, но при открити уроци, които ходя, какво ми прави впечатление. Естествено използва се електронната дъска и децата, освен че са изключително активни, на тях им е интересно да използват тази интерактивна дъска. И ти виждаш, че много често, когато отиваме без предупреждение, там никой не е подготвен, да ги подготви за отговорите. Но те го възприемат това като игра. Така че това е пътят. Но имаме голям проект, който...
Още два...
Имаме изключително голям проект, който ръководи министерството, за електронизация на училищата...
Т.е. до 2020-а таблетно училище?
Ако ние не контролираме процеса, то все едно ще се случи. Вижте сега какъв проблем възниква, нали, да се забранят джиесемите в училище. Ако някакъв образователен министър преди 20 години е трябвало да прави прогноза на тази тема, повечето от тези мобилни телефони всъщност вече са снабдени и с интернет. И аз не съм правил такава статистика да видя децата от първи клас нататък какво носят в джоба си и с кого говорят.
Четох във вестниците за пореден протест на ученици, по-вял обаче, тоя път за междучасията. Че били къси.
Значи, първо, да кажа, ние ги поканихме в министерството и наистина те вече участват в тази работна група, защото проблемът не е само междучасията, не са само ваканциите. Нека децата наистина да участват и да казват как те се представят училището.
А как ги избирате кои деца да участват? Тия, дет най- надигат?
Ами не, тези от Facebook. Свързаха се с тях моите колеги. Обаче тук проблемът... да си кажем истината, ето, ние сме малко по-възрастни от учениците. Не е проблемът дали междучасието е 20 или 30 минути на тези деца. Те бяха направили изчисление, че докато излязат 2 минути, еди-колко си се губят, след това закъсняват. Проблемът в случая са родителите. Да, да, родителите са проблем. Не че те ги карат да искат това междучасие. Проблемът е, че повечето деца по изследванията, които направихме, искат наистина по-голямо междучасие, защото вие знаете, че в училище вече вредни храни и напитки не се продават. Чипсове няма, няма газирани напитки, няма енергийни напитки...
А, трябва да ходят до по-далече.
И децата естествено ходят по-далече, чакат на опашки. Е тук, където отвориха един от големите супермаркети, до професионалната гимназия „Хенри Форд”, те знаят децата там, те не са деца, те са големи, вече възрастни хора, знаят намаленията и купуват огромни количества. И всъщност една от причините да искат по-голямо междучасие е това, защото те наистина закъсняват и затова...
Тук сега решението е или да им дадете по-голямо междучасие, или...
Е, ние не може да им дадем централно. То зависи от всяко училище.
...или да върнете вредните храни.
Няма да върнем вредните храни, но призовавам родителите да се замислят по-често над този проблем, защото здравето на децата не е нещо... и въобще нашето собствено здраве не е нещо, което си идва от само себе си. И не се регулира от пиене на хапчета. То се регулира от постоянна такава грижа все пак човек да е в синхрон със света, в който живее.
Подкрепяте ли създаване на съдилища за детска престъпност, каквато идея идва от заместник главния прокурор Галина Тонева?
В тази област аз не съм експерт. Първо, детска престъпност съществува. Дали да ги наречем съдилища или не, това, което искрено подкрепям, е по-ефективни мерки на превенция, защото... хубаво, ще осъдим едно дете, ще го пратим в една институция, която прилича на затвор, и какво ще излезе оттам. Малцина от тях излизат поправени, както обичат да казват. Можем да им помогнем да станат по-големи престъпници.
Висшето образование?
Затова превенция преди всичко. А, и мерки, които изследват потенциала на детето, защото, ако то е дръзко и се държи някой път от гледна точка на възрастните агресивно, първо, има някакъв проблем, а, второ, представи си, че зад това дреме някакъв талант, който ние позволяваме да се отпуши. Така че дали то ще удари с камък някого по главата и ще нанесе телесна повреда, или изведнъж ще се окаже, че това е прекрасен гюлетласкач, бъдещ олимпийски шампион, е работа все пак на училищната система.
Сега, до есента ще има изцяло нов закон за висшето образование или поправен стар?
Не поправен стар, изцяло нов и премиерът препоръча в края на септември да се съберем в един такъв формат академичната общност и да започнем вече да го обсъждаме. Той ще бъде закон за науката и висшето образование.
Сега, кое е всъщност най-главното в дебата? От това, което излиза в медиите, се слага акцент на по-голямата свобода, която искат и вероятно ще дадете на университетите за откриване на филиали за признаване на документи от...
А, това, това е поправка. Значи, това е друго...
...предходно образование.
Тази тема е поправката... предложението за закон за изменение и допълнение на действащия закон и правим няколко основни поправки. Първо, даваме право на висшите училища сами да признават дипломата за...
Предходно образование.
...предходно висше образование или период във висше училище. Не пипаме средното, защото по изискванията за средно образование това става много бързо. Средно образование се признава засега в министерството. Значи, даваме им това право, като през цялото време те ще ползват услугите на НАЦИД, тъй като това е... ние имаме прекрасна информационна система там, казваме задължително, че признаването става според единните държавни изисквания, т.е. действащите наредби, които също поправяме сега, защото там има много бюрокрация, ще намалим,
доколкото това е възможно, без да се намалява качеството. Значи, това е първото. Това е важно, защото, когато човек идва някъде от чужбина, вместо да губи време първо да се легализира, после да отиде да учи за магистър или доктор...
И веднага на фона на българските проблеми с тези фалшиви дипломи кой имал или не...
Това не са български проблеми, това е световен проблем. Случаят „Калина Илиева” не е български проблем, а е германски проблем, защото...
Да, как ще се пазим от такива лъжи, като се либерализира, нали, веднага всяко освобождаване на един режим...
Дали ще се либерализира, или ще стане по-строго, това не означава, че се борим с проблема. Ето, Калина Илиева е минала през цялата система на НАЦИД, проверено е. Тя има апостил, тя има заверки от германска страна, така че нашата система и сега не може да каже дали една диплома е фалшива или не. Тя казва дали такова висше училище съществува и дали на базата на реквизитите то е издало съответната диплома и фалшивите дипломи много повече приличат на истински от самите истински, ако човек почне да ги изследва.
Е, добре, де, как да се реши тогава за всеки да се свързва... университетът, в който му се представя дипломата...
Ами, когато има съмнение... когато има съмнение, най-простото е ректорът пише до своя колега - вие ли сте издали тази диплома или не...
Тъй и тъй този учил ли е...
...и отговорът идва много бързо. Това съм го практикувал аз в продължение на два мандата и съм получавал такива писма и запитвания и ти като видиш, знаеш дали ще...
Е, хващахте ли...
Ами, случвало се е на година и половина - две по една-две дипломи да се появят такива и ние ги предаваме на съответните служби тук, които се занимават вече професионално с разследването.
Така. Друго какво променяте?
Това е важно. Така, както аз като отида в „Оксфорд”, не минавам отникъде. Университетът ми взима дипломата, аз когато отидох, не ме накараха дори да...
Не ходите при кралицата, да ви тури печат?
Ама те не ме накараха дори да я преведа на английски език. Сега, предполагам, че те ме познаваха от конгреси, където съм чел доклади преди това, но така или иначе... значи не ходим при кралицата. Освен това, след като университетите носят отговорност за образованието, което дават, защо да нямат и отговорност за приема. Те проверяват и всеки български гражданин, който идва с диплома от български университет минава ли той през НАЦИД. Ами, по същия начин. Значи, нека нашето отношение да бъде на доверие...
Добре, това са си логични...
...това е първото...
...обаче това да си разтварят филиали...
А защо всички други европейски държави имат право да отварят и филиали, и незаконни от гледна точка на българското законодателство институти, а българите, които... освен това канят се български университети навън да създадат съвместни програми или да проведат обучение по договор с друго висше училище на специалисти, които те нямат, защо за нас ще е забранено, след като на територията на България...
А то е забранено в момента. Софийският университет не може да отвори...
Ама никой...
...свой филиал в Скопие, така ли?
Ами да, защото е казано, че обучение се провежда само в основната, да речем, сграда...
Това ще го махнете сега.
Ами променяме и казваме: в договор с друго висше училище или научна организация...
А трябва ли да имат задължително договор с чужбина? Не може ли както идват тук и без никакви договори си отварят...
Не, винаги е с договор. Те, тези, които отварят, те са абсолютно незаконни, защото, ако там съвестта е чиста, нека минат през Националната агенция, нека минат през парламента, никой няма да ги спре, ако всичко е нормално. Но когато апартамент в „Люлин” казва, че е университет, то той дори не е и апартамент в „Люлин”, пък то стана и на университет. Представяте ли си?
Не въпросът е, че вие отваряте възможности за филиали както за други, в други градове...
То става само за...
...така и в чужбина.
Значи, тук основното е...
В градове и в чужбина.
Не, казваме, че имат право да се сдружават. И когато казваме, всичко това става по смисъла на този закон, а Законът за висшето образование е действащ и за да отвориш филиал, ти трябва да минеш през агенцията, през Министерския съвет, да извървиш целия път, през парламента. Но проблемът е за навън, проблемът е, че когато канят медицинския във Варна да готви медицински кадри в Кипър защо му забраняваме. Защо този...
Защо му забраняваме?
Ами, защото законът е такъв и затова ние казваме: имат право...
Добре. Кои са реални... ето, давате пример, други университети, които е реално да отворят български някъде свои филиали?
Ами напълно реално е Варненският свободен университет също...
Къде да отвори?
Те имат също... не знам по каква специалност е, нещо - или публична администрация, или нещо такова. Мисля, че в Кипър също.
В Кипър много...
Ами, да ще ви кажа защо. Защото Кипърският университет няма и 20 години държавният им университет, той е много млад. Те имат, тяхното университетско държавно...
Това, което логично да си...
...образование е по-младо от нашето...
Държави, откъдето идват най-много да учат в България, да кажем, Македония, Гърция идват да учат медицина много...
Когато това право се отвори, вие ще видите как ще има съвместни катедри или съвместни факултети на български университети...
Скопие, Охрид.
Ами в Скопие и Охрид аз съм скептичен и не бих оказвал сега натиск...
Защото там те ще...
Там еволюционно нещата ще се развиват в този... еволюционно в европейски дух, защото е хубаво до живеем, без взаимно да се нараняваме.
Какъв е проблемът с визите за чуждите студенти в България?
Този проблем вече е извън действието на нашето министерство, но проблемът с визите е свързан с нашите шенгенски задължения. Това, което може да се облекчи, е предполагам по-малко бюрокрация да има. Нашата задача е да създадем условия те по по-лесен път да влизат в университетите, чуждите граждани, а българите с чуждестранна диплома също така, както и българите, да продължават своето образование. Да дадем възможност на нашите... Ами, ето, аз ще ви кажа от моята практика, примерно, ето, това е вариант на франчайз. Навремето, когато бях ректор на Нов български университет, ние създадохме... нашият университет създаде българистика в най-престижния лингвистичен московки държавен университет. И на базата на този договор половината време на обучение на техните... русначетата учеха в Русия, ние пращахме преподаватели, като по тяхно ноу-хау за чуждоезиково обучение половината време те учеха в Нов български университет. Какво се случи с тези деца да ви кажа, защото много се гордея с това. Десет души учеха, от тях шест моментално постъпиха в Министерството на външните работи и се занимават по проблеми на България. Т.е. България помогна в обучението на тези, които по-добре ще я познават. Те половината си обучение са изкарали тук. Тук е имало любовни истории, които никога не се забравят. Така че, ето, тогава една такава голяма страна, силна в своето образование, тя поиска тази помощ. И сега имаме следния проблем. Представете си хора от по-бедни райони, някъде в света, те не могат да изпратят децата си да бъдат в България като чуждестранни студенти, но биха могли, ако ние им предоставим или ноу-хау, или учебна програма, или елекронно обучение, или сключим съвместен договор с местния университет или в научна организация, защо да не учат по българска програма и да не получат и българска диплома в Африка, в арабския свят, в Източна Азия. Имайтеи предвид, че това, в което ние изоставаме като европейци, са две неща... ние имаме много хубави практики. България ги има. Значи САЩ по какво ни бият? САЩ ни бият в електронното обучение - в онлайн... Абсолютно, бият целия свят, не само нас. И в ъндрайзинга, в набирането на средства чрез възпитаниците на своите университети. Те са толкова активни организациите на техните възпитаници, че всъщност техните университети имат по-голям бюджет, има такива, от нашата държава. Обаче новото, което там не е развито, а го разви Европа и България изключително активна, е създаване първо динамиката на пътуване на студенти и преподаватели по линия на „Еразъм”, по линия на всичките други неща. И другото - по създаване на общи програми, които са в евросъюза - общи дипломи се издават или двойна диплома. Студентите учат половината време на едно място, половината - на друго. Така че това трябва само да се узакони в българския закон. И третото, което е важна поправка, отменяме ограничението на университетите, когато е платено обучението по магистърска степен.
Няма да има таван вече?
Миналата година беше проявена много мощна социална активност и парламентът гласува с едно ограничение, което влиза в сила сега от 2011-2012, което означава, да речем, че УНСС ще загуби два милиона и нещо от...
Това ще го оцените.
Това ще го оценим.
Добре. Кога превеждате на Софийския университет обещания 1 млн. лева?
То е даже малко повече от милион. Това е важно да се каже - на 15-и, в сряда, влиза в Министерския съвет проектът за постановление, според което най-после в България въвеждаме диференцирано финансиране на университетите на базата на резултатите на техните професионални направления, т.е. на...
По тази линия ли отива този един милион?
По тази линия Софийският университет ще получи даже малко повече от милион, защото най-много професионални направления по рейтинговата система, които заемат първо място в Софийския университет, и те...
Понеже ректорът предупреждавал, че от август нямало да има пари за заплати.
Ректорът или заместник-ректорът? Аз не мога да кажа как така няма да има пари за заплати, след като държавата си превежда субсидията всеки месец. Тя е милион и половина и повече. Е, как до юли месец ще има пари за заплати, а след това държавата ще си превежда субсидията, а няма да има. Той... значи този, който казва, че няма пари за заплати, да отвори закона и да види - като дойдат парите от бюджета, първите плащания, задължителните, са за трудовите възнаграждения.
А защо се бяха забавили евростипендиите, които ще бъдат по 120 лева месечно... ако учиш редовно, имаш над четири...
Забавиха се с месец и половина - два, защото трябваше да се уточнят критериите...
Ама хората ще вземат ли за тези пропуснати месеци?
Не само за пропуснатите месеци, а тук е моментът да благодаря на експертите от нашето министерство, ние така договорихме... това са европейски пари, така ги договорихме не само за пропуснатите месеци от календарната година. Те ще вземат от септември, от началото на миналата учебна година. Защото старият проект за евростипендии приключи през август, новият започва през септември. Те ще си ги вземат тези пари. И освен това нещо друго - ако в момента те вече са... т.е., ако са били последен курс, минали са на държавни изпити и вече нямат статут на студент, да речем от днес, вчера е бил изпитът или са му връчили диплома, те пак ще вземат парите, защото...
Им се полагат?
...през този период те са били студенти. И тук е важно да кажем на нашите студенти отново. Където и да се намират...
Да си подават документите.
Не, те освен че си подават документите, те могат да получават тези пари не само от България. Те могат да си ги получават отвсякъде. Това са европейски пари.
Последен въпрос - вашето изречение към Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи, които са насочили своето внимание в мотивите си за вот на недоверие на правителството и към антиевропейската политика в областта на образованието, науката и иновациите.
То не може с едно изречение, защото антиевропейска политика се провеждаше при управлението на тройната коалиция. Антиевропейска политика е в страната да няма изградена инфраструктура, да няма синхронизирано законодателство. Когато нямаш инфраструктура и законите ти не са синхронизирани с тези на твоите партньори, ти се една бедна задунайска губерния, която е приета в Европейския съюз, но по никакъв начин тя не може да ползва това членство, защото всички я заобикалят.
