Лидерът на СДС Петър Стоянов, гост в "Седмицата" на Дарик
Ще предложите ли друг член на Комисията за досиетата, за да се състави тя по-бързо, каквато беше тезата на част от участниците в дебата преди малко. Да не е Георги Константинов, независимо че сте прави, но само и само да се отворят досиетата още преди евроизборите, за да няма хора от Държавна сигурност в Европарламента?
Колкото и да е дълъг въпросът ви, отговорът ми ще бъде съвсем кратък - не.
Защо?
Да предложим друг човек, означава да признаем, че не сме прави, а от много години насам, участвайки в политиката, аз не съм бил изправен пред по-ясен и по-морален казус от този. Ние сме абсолютно прави. Не искаме член на комисията да бъде човек, в чиято принципност, почтеност и твърдост нямаме никакво съмнение.
Георги Константинов е такъв човек. Искаме чрез него комисията да отваря досиета, а не да ги затваря. Искаме чрез него комисията да оповестява истината за българския комунистически режим, нещо което никак не се ще на управляващата прослойка днес в България.
Значи и днес чухте коментарите, че вие имате задна умисъл - нарочно настоявате за човек, който няма да мине, за да се бавят нещата и така да спасите хора от Държавна сигурност да влязат в Европарламента.
...много по-лесно обяснение на управляващите. Направо ще им кажа как да решат въпроса - да го изберат веднага. Да не го занимават с глупости. Обжалването, всъщност да внушат на Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/, колкото и независим орган да е ДКСИ, да внушат, че са съвършено измислени доводите на Националната служба за сигурност, които го лишават от достъп до информация, нещата стават само за една седмица.
Георги Константинов трябва да е в тази комисия, за да бъде легитимацията, че тази комисия ще си върши работата. След отказа на Георги Константинов всеки друг член и кандидат на комисията ще се чувства неловко, ще бъде предварително дискредитиран.
Таня Дончева развива друга теза - комисията трябва да е, да го преведа така, равноотдалечена, да няма заинтересовани в нея.
Карате ме да се смея наистина затова, защото от предложените в комисията 75 процента са бивши хора, свързани с разни служби, с военните. Всички са бивши партийни членове. Да не би да не са заинтересовани бившите членове на комунистическата партия на България от работата на комисията. Не ме разсмивайте, то бива, бива такова дебелоочие. Извинете, не визирам Таня Дончева. Не искам да влизам в лични спорове.
Знаете ли кое е страшното, г-н Вълчев. Аз лично не допусках 14 години след рухването на комунизма България ще продължи да е разделена на две. Едната част от България - хора, които мислят като нас, казват - нека най-после да чуем тази истина, да ликвидираме с нея и да тръгнем напред, да не се занимаваме повече с връщане към миналото.
И другата част, които искат да извлекат и извличат усилено облагите от нашето членство в ЕС или в НАТО, и като се върнат вече разлистват мемоарите за славните подвизи на Държавна сигурност, вероятно се възхищават от началниците на лагерите в Белене или в Куциан. Няма как България да върви напред с този морален недъг - морално-недъгава нация ставаме ние.
Добре, значи стана ясно - чакаме следващите седмици как ще се развие жалбата на Георги Константинов в Държавата комисия по сигурност на информацията.
Ако позволите, аз съм съвсем запознат, разбира се, с казуса, както може да предположите. На Георги Константинов му се отказва достъп до класифицирана информация на три основания. Първото, защото е бил осъждан.
Това стана ясно, че е оправдан.
Така, той обаче е оправдан.
То е и смешно за какво е осъден, че взривил паметника на Сталин.
Така. Другите две основания са, че е участвал в саботажна диверсионна и шпионска дейност. И третото основание, че е участвал в група, чиято дейност е насочена срещу обществения ред. Да ви мирише на комунизъм и нафталин всичко това, питам - добре, защо? Ами казват, защото взривил паметника на Сталин.
Добре бе, той е оправдан. Вярно, казвам, но имаме и други данни за друг тип такава дейност. Например правил опит да взриви едно от посолства в София. Питам, като имате данни и сте събирали доказателства, стигна ли се до повдигане на обвинения срещу него? Не, не се стигна. Бе, викам, вие за луди ли ни смятате?! През годините на комунизма и едно доказателство да имахте срещу този човек, който е прононсиран враг на комунизма, с едно доказателство щяхте да го осъдите за два месеца.
Всичко беше подчинено на Държавна сигурност. Очевидно те са го разработвали години наред, целейки си да му припишат други престъпления, за да го върнат отново в затвора, както се случваше с десетки хиляди българи, които по монтирани процеси, ако не знаете, да ви го кажа, лежаха между 5 и 10 години по затворите и концлагерите на България.
Следователно, виждате чисто формално, говоря вече като юрист, тук няма грам емоцията - основанията за отказ са абсолютно неоснователни и необосновани и аз искрено се надявам в комисията на г-жа Цвета Маркова да погледнат съвсем сериозно на този въпрос.
Тук дори не става въпрос само за духа на закона, защото дори ако погледнем на духа на закона, то е смешно да твърдиш за някого, че го дискредитираш да участва в разкриването на истината за Държавна сигурност, затова защото е бил жертва на същата Държавна сигурност и е взривил паметника на Сталин, който впрочем се килнал и паднал по носа си. Сега по основната тема - какъв е европартийният избор на СДС? Какво избирате - Европейската народна партия или Движението за европейски реформи, заедно с консерваторите във Великобритания и Чехия? Ние никога не сме поставяли под съмнение своето членство в Европейската народна партия. Тя го постави вашето.Нека да започнем с това. Не е тайна, че ние имаме стари, отколешни връзки с Консервативната партия на Англия. Не е тайна, че споделяме голяма част от гледищата на английските консерватори за начина, по който трябва да продължи да функционира в бъдеще ЕС.
Когато се присъединихме към това Движение за реформи, казахме съвсем ясно, аз го заявих публично, впрочем в Брюксел по време на заседанието и публично тук, в България, и всички медии добросъвестно го предадоха.
Разбира се, казахме да, ние сме за реформи, но в никакъв случай не поставяме под въпрос нашето членство в ЕНП, ама в никакъв случай. Освен това, ние не можем да приемем безусловно всичките тези за реформиране на ЕС, които лансират британските консерватори и чешкия премиер Мирек Тополанек. Те, например, искат да се спрат евросубсидиите. Ние тук цял час говорихме за тях, защото ги чакаме. Точно това беше лансирано от нас категорично, пак казвам, лансирано и българските медии го пресъздадоха много добре. В никакъв случай ние не можем да сме срещу ограничаване на субсидиите, особено в селското стопанство. За България те са изключително необходими в момента. В никакъв случай ние не можем да подлагаме на дебат европейската конституция, тъй като сме я ратифицирали. Трябва да ви кажа, че всички тези наши възражения, пак повтарям, много категорично артикулирани, бяха приети съвсем нормално от форума. Казват, разбира се, затова сме форум. От осем неща, които, да речем, ние смятаме важни, вие приемате четири, четири не приемате. Сега ще дискутираме. Дайте да привличаме и други да дискутираме. Аз съм за такъв тип дебат. Добре де, ама като технология, понеже там изтъкнахте, така, и правния си подход към нещата, който имате, как си представяхте, да напуснете парламентарната група на ЕНП... Не, никога. ...и да се запишете в парламентарната група на Движението за европейски реформи, ако те смятат да правят такова? Ще се прави ли? Веднага изчистваме това недоразумение. Движението за европейски реформи не е партия, не е фракция, не е парламентарна група и няма никакви претенции да се превръща в такова. Какво е тогава? Между другото, парламентарната група, която има мнозинство в Европейския парламент, защото и това не е ясно, сигурен съм, на нашите слушатели, се нарича парламентарна група EPP-ED. EPP означава ЕНП, а ED са консерваторите и чехите, начело с Тополанек. Те са в една група. Това е техният премиер. Това е дясното мнозинство, всъщност в парламента. Затова е напълно глупаво и според мен абсолютно, така, необосновано и неясно да се твърди, че имайки добри връзки с консерваторите, ние всъщност сме срещу ЕНП. Пак казвам, това е една обща парламентарна група. Те са дясното мнозинство, с което толкова се хвалим... Като се виждахте с Тополанек и Камерън, не сте се разбирали да излиза Движението за европейски реформи в друга група? Точно за обратното се разбрахме, че никой от нас няма и да постави този въпрос. Никой от нас няма да постави под съмнение членството на СДС в EPP. Това, че ние сме членове на ЕНП и че сме в една обща парламентарна група с тях, означава само, че можем да дискутираме свободно въпроси, които считаме за важни. Ей това означава. Да, обаче ЕНП сега ви каза, ако ще се с Тополанек и Камерън, значи правете си с тях партия. Не можете да сте хем с тях, защото те са ED-то, след тирето. А ако ще сте при нас и стоите при нас, и не сте с тях. Това ви казаха, поставиха ви го като условие.Ако дотук обясненията ми звучаха, думите ми звучаха по-скоро като обяснение, сега искам да ви кажа съвсем категорично - никакво намерение нямам, нито аз, нито моите колеги от СДС, да се държим като провинени ученички пред своя учител.
Аз смятам, че поведението на г-н Мартенс в случая беше недопустимо. И няма какво да се сепкаме, като говорим тези думи, затова, защото България вече е член на ЕС, ние продължаваме да се държим като молеща страна, която, така, непрекъснато трябва да се съобразява с всичко, дето ни се казва от Брюксел.
Разберете и искам за всички да е ясно, аз съм сред хората, които най-дълго, да не кажа самохвално, но сред първите, които пледираха за новия цивилизационен избор на България - НАТО и ЕС. И винаги съм го знаел, и винаги съм го повтарял - ЕС не е Съветският съюз.
В ЕС ако искаш да имаш авторитет, се държиш категорично, пазариш се, отстояваш своите позиции и колкото повече дремеш в ъгъла с ръка, протегната за субсидии и за помощ, толкова по-малко уважение ще имаш. Г-н Мартенс не беше прав, казах му го в телефонния разговор...
А, вие му звъннахте, сега? Той ми звънна, не аз му звъннах. Кога ви звънна? Аз съм бивш президент на България и шеф на една голяма, дясна партия. В момента може и да не сме в най-добрата си форма, но СДС, така или иначе, ще играе сериозна роля в политическия живот на България. Той ви звънна, след като каза, че ще ви изключва? Той ми звънна, за да ми го съобщи лично, което е вярно, и говорихме повече от 20 минути. И аз разговарях с него, както разговарям с вас. Аз му казах, вие допускате голяма грешка. Да не позволите на една партия, член на EPP, на ЕНП, да участва в дискусии, да изразява гледна точка, е нещо, което не можем да разберем, най-малко в СДС. Та, представете си, в СДС ние си имаме фракция. Тази фракция е регистрирана. Тя има свои помещения, свой адрес, има свой пресцентър. За Надежда Михайлова ли говорите? За Надежда говоря, да. Има свой пресцентър. И ние се отнасяме, така, с една приятелска ирония. Няма лошо, някаква паралелна дейност се води. Тази дейност минава като дискусия вътре в партията. Добре, ОК. Изведнъж се оказва, че нашият модел ЕНП, към която се стремихме толкова дълго, за нещо, което е съвършено невинно, пак повтарям, публична среща, говорене пред телевизионни камери, БНТ беше там, всичко, което казах, се чу. Това, което казах, даже във финал беше много ясно. Ние може да осъществим реформата на ЕС, казах аз, да ме простите за само цитата, само заедно и общо с нашите братски партии от ЕНП. Дето се вика, по-голямо доказателство за лоялност от това, пък здраве му кажи. Добре, сега каква е процедурата, бюрото на ЕНП е насрочено за 16 май и там какво? Викат ви и как става изключването? На 16 май аз ще защитя нашата позиция много категорично. Там кои са в това бюро? Всички партии, които са членки на Европейската народна партия, техните шефове. Колко са те? Шестдесет. А, 60, и ще има гласуване и тези 60 гласуват изключвам. Около 60 казвам, да. И какво ви казват сега? Костов, Анастасия Мозер и Александър Праматарски, те как ще гласуват? Честно казано, хич не ми се ще да се занимавам и с това. Откровено казано, аз съм огорчен. Защото от 60 - 3, пак са важни гласове, това е важно те какво ще кажат. Виждам първите коментари и на представителите на ДСБ, и на г-жа Мозер. Те, общо взето, са в посока, че сте сбъркали, и, така, на оправдание на това, което правите. Неудовлетворение, казвам го честно. Всеки един от тях трябваше да вдигне телефона и да каже: г-н президент, познаваме се от 15 години, работили сме заедно. Хайде кажете какво стана, имате ли нужда от подкрепа - поне от някаква солидарност. Те казват - сините нарушиха правилата... Това е тежка констатация за цялата десница, повярвайте ми. Всички наши избиратели в момента са разочаровани, защото ако не можем да проявим солидарност за това, за какво да проявим. Не можахме да проявим солидарност за Георги Константинов. Услужливо ми казват от БСП - оттеглете го. Трябва да съм луд. Услужливо ми казват та и от ДСБ по едно време - оттеглете го. Абе, как може бе, вместо да застанете твърдо, вие, дето от сутрин до вечер говорите и се кълнете в антикомунизъм, да кажете - ашколсун на СДС.Защото това е кауза, г-н Вълчев. Ние досега не сме се обединявали, защото все сме се карали, това е точната дума, за места в парламента, кой да бъде кандидат за президент. Някак си това го разбирам. Но да не можеш да се обединиш около кауза, около която 17 години 2 милиона десни избиратели заставаха.
Какво искаха най-много хората от нас през последните години да отворим досиетата и да разберем кои ограбиха милионите на България. Нито едното, нито другото свършихме. Искам да се върнем при старите корени на СДС.
Може да ви звучи малко сантиментално и малко наивно, но аз мисля, че пътят в политиката е този - с честност, с морал и с почтеност, и няма нужда непрекъснато да сменяме позициите си, както и по отношение на ЕНП впрочем. Искате ли помощ от ДСБ, Демократическата партия и земеделците. Не бих казал в този смисъл, но аз наистина очаквах една проява на солидарност. Най-малкото, пак ви казвам, едно обаждане по телефона - за какво става въпрос, да чуят едно обяснение. Затова, защото ние получихме солидарност. Джефри ван Орден знаете добре кой е. Вчера Джефри ван Орден ми се обади също по телефона, за да ми каже в телефонен разговор, че абсолютно категорично ме подкрепя, и разпространи едно писмо, което всички медии май пуснаха, в което той, забележете, призовава Вилфрид Мартенс, шефът на ЕНП, да ми се извини лично, в което той казва, че не може шеф на ЕНП да има такова дребнаво отношение към един бивш български президент и лидер на една известна дясна партия. На практика сега българите успяхме да изпокараме ЕНП... Не, не, не успели да ги изпокараме, защото тук става въпрос за принципи. И сега тук моят прост въпрос е към лутащите се хора - какво става с ЕНП. Добре бе, английските консерватори да не би да са наши душмани, та да не би от първия ден на създаването на СДС тук да не идваха представители на консервативната партия, които ни помагаха. Да не би Джефри Хау да не беше първият английски консерватор и първият всъщност десен политик, който ни приветства на големия митинг 1990 година. Да не би Джефри ван Орден да не е десен. Да не би Джефри ван Орден да се грижи по-малко за интересите на България, отколкото други представители на ЕНП. Значи очевидно, виждате, не става въпрос за еднозначна реакция. Добре де, обаче има нещо, което честно и обективно погледнато е, английските консерватори не са съгласни с редица неща в ЕНП и са извън... Те никога не са били вътре. Чехите в лицето на Тополанек също са извън. Нека да сме наясно, английските консерватори никога не са били членове на ЕНП. Какво лошо има СДС да излезе от ЕНП? Просто нямаме такова намерение. Ние сме традиционалисти, ние сме първата партия, приета в Европейската народна партия. В Европейската народна партия има страшно много и свестни партии, и лидери, с които ние сме във великолепни отношения, разберете. Реакцията на г-н Мартенс. Аз искрено се надявам, с най-добро чувство към него, защото храня достатъчно уважение към него, той да преоцени постъпката си. Както виждате, нашата реакция не е мелодраматична, не е паническа, но също не е предизвикателна. Искам да бъда разбран правилно. В никакъв случай не искаме да предизвикваме хора, на които наистина дължим също много, но е достатъчно твърда. Нямам намерение някой да се отнася към мен и към СДС като към провинени ученици. СДС има своите заслуги за България, ние направихме твърде много, заслужаваме уважение, заслужаваме едно изключително сериозно отношение. През седмицата имаше и друга новина, провокирана в България, отвън, както е и във вашия случай - с доклада, цитиран в американското издание, за Бойко Борисов. Имате ли коментар? Не ви чух да сте го коментирал. Аз не съм специалист по тази тематика. Хайде, пощадете ме. Дето се вика, точно по това време се занимавах с това какво се случва в Брюксел, даже не чух и много какво точно става със и около Бойко Борисов. Но има достатъчно мераклии за тази тема, така че предаването едва ли ще загуби нещо. Не, понеже имаше реплики тук в предния дебат, че който се заиграва с него, да си мисли какво са казали от Америка. Не ме интересува, даже това ми се струва доста дребнаво. Скоро някой пак ме пита, давах интервю - кой е човекът на Америка. Кой е?Г-н Вълчев, нали разбирате, че изпадаме в някакви нашенски си комплекси. Америка е огромна, голяма страна с много лобита, с много институции. Онзи, който се самообяви, че е човек на Америка, повярвайте ми, е абсолютен самозванец. Никой в България и никой в света не може да каже, това звучи глупаво - аз съм човекът на Америка.
Разбира се, всеки от нас има своето влияние, своите връзки, своите добри познанства, но да се самообявяваме така - аз съм човекът на Америка, пък другият казва - аз съм човекът на Германия, път трети - аз съм човекът на Европейската народна партия, то е смешно. Хайде да си гледаме нашата политика.
Добре. Следващата тема в предаването ще е Афганистан. Каква позиция трябва да заеме според вас България по очакването да се включи в един размирен район, какъвто е този на Кандахар? Докато чаках разговора, поговорих с полковника - единия от вашите бъдещи участници. Единият е полковник, другият е капитан, и двамата са били в Кабул, на летището, ръководили са там операциите. Мъжки момчета обаче ми се сториха. Нямаше хленчене. Сега, нека да е ясно - кажеш ли хоп, трябва и да скочиш. България стана член на НАТО. Оттук нататък да си мислим, че ние можем да стоим пак някъде в периферията и да чакаме някой само да ни защитава и ние да не участваме, освен всичко друго е и неморално. То няма и как да стане. Но всяко наше участие във всяка мисия трябва да бъде преценено с оглед на националния интерес на България. Същото важи и за Европейската народна партия, извинете. Когато се включих в това движение, аз си казах - националният интерес на България ме кара да защитавам например политиката на отворени трудови пазари и повече конкуренция - това, което защитават британците. За нас е важно българските работници да работят в Испания, в Англия и във Франция, а не да ги ограничават.За нас е важна политиката с по-малко регулации, политиката с по-малко централизация. Ами то е политиката на СДС. От тази гледна точка, дето се казва, пред едно роболепничене пред г-н Мартенс аз бих предпочел българския национален интерес. Нас ни избират българските граждани, искат да защитаваме техния интерес.
Да, ще го правим в рамките на ЕНП, без да забравяме обаче защо и от кого сме изпратени в Европейската народна партия. Същото важи и за Афганистан, и за Ирак - да, ние сме съюзници, така ние не можем да манкираме, но в същото време трябва да знаем при какви условия, защо, съобразен ли е рискът с възможностите, които може да осигури българската армия, която впрочем тепърва се професионализира, която продължава да има много проблеми и т.н.
Имате ли отговор на конкретния казус Кандахар? Честно да ви кажа, не бих искал да предопределям, да казвам "да" или "не", но аз с удоволствие бих се включил в една такава дискусия, затова защото има неща, които със сигурност не бива и да се казват публично, но с удоволствие бих се включил в една такава дискусия. Впрочем, знаете ли кое е интересното? А, бе, хората, които манифестираха пред прозорците на "Дондуков" 2 като бях президент и викаха "У-у-у-у, долу НАТО", с такава страшна лекота изпращат нашите войници навсякъде, просто да се чудиш как за една нощ от антинатовци станаха такива раболепни приятели на НАТО. Искам да бъда правилно разбран. НАТО беше и си остава моя кауза, но всичко си има граници. Не защитаваш ли интересите си, няма кой да те уважава. Не можеш непрекъснато да викаш "Да, да, да". Разбрахте какво искам да кажа.
